Общатата стая на Слидерин

Admin Брой мнения : 79 Registration date : 19.05.2007

По традиция веднага си започвам някое РП, познавате ме(ПОне повечето де)

Емили връхлетя в общата стая, веднага след Монтагю и го замери с един от големите си учебници, който носеше на ръце. Книгата падна само на сантиметри от него, но не го уцели.
Дейвид се отмести няколко крачки в страни и застана от другата страна на канапето, с лице към Ем.
Лестранж го гледаше така яростно, че слидеринеца се запита дали тя не може да убива с поглед. Беше му по-бясна от всякога и нямаше да го остави без синини или следи от зъби(най-малко).
Беше си наложила да го търпи през последният месец от началото на шести курс, но сега Монтагю просто бе преминал всички граници на допустимото.
Точно когато щеше да метне още една книга по момчето фалшивата врата, служеща за вход към подземието се отвори

...и вътре влезе Джесика.Изгледа двамата изпод вежди и се закова на мястото си.Погледна първо побеснялата Емили,после Монтагю,който изглеждаше някак не на място и се ухили.
-Дейвид,какво си направил пак?!?
-Аз не...-започна той,но Емили веднага го прекъсна.
-Не се оправдавай идиот такъв!Ще видиш ти....!!!-тя грабна пъя да я рвата книга,която й се изпречи пред очите и го замери с нея.Той успя да я избегне,което още повече разяри момичето.
-Стига!Стига!-намеси се Джесика вече предусешаща надвисналата опасност.-Емили,успокой се!
-Да се успокоя ли!??
-Виж,успокой се и ми кажи какво е направил тоя пак...
-Тоя ли?-обади се Монтагю,но никой не му обърна внимание.
-.....а после ще те оставя да правиш каквото искаш с него!
-Мерси,Джес,страшно много ми помогна!-изсумтя Монтагю.
-Млъкни,Дейвид.-сряза го Джесика и се обърна към другото момиче.-Е?

Admin Брой мнения : 79 Registration date : 19.05.2007

-Вече не мога да го издържам! Писна ми! Всеки път когато ме види се започва: О, пиленце, или О сладурче, или О, бонбонче. Направо не издържам повече, а дне сза капак ме нарече "миличка" пред положината шестокурсници.
-Не разбирам какво толова съм направил?-започна да с еопрвдава Дейвид, но учебника, който прелетя над главата му го накара да замълчи.
-Монтагю, кога най-сетне ще разбереш, че сестра ми мрази да я наричаш така? Та това етолкова лигаво....

Ани тъй като ти си писала в героя си, че баща ти е Лестрамж, следва,. че сме сестра, но ако искаш ще го променя?

(Нз...ти не си си направила герой,а аз си направих моя според мойто фф във Потър манията.Ама нз твоя баща кой е-Рудолфус или Рабастан.Ако е Рабастан нямам нищо против да сме сестри ама трябва да си поправя героя,а ако е Рудолфус си ми братовчедка,а не сестра.Ти решаваш! )

-Това е просто шега!-отвърна Дейвид гледайки ги намръщено.
-Шега е когато й го кажеш веднъж-дваж и то не пред всички!-отвърна Джесика.-Когато почнеш да го повтаряш постоянно вече става досадно!
-И ако чуя още веднъж "О миличка!" или "О,пиленце!" независимо дали ти си го казал или не считай се за мъртъв!-почти извика Емили.
-Вижте сега!Успокойте се и двамата!-прекъсна я Джесика местейки поглед ту към единия,ту към другия.-Ем,престани да го замеряш с учебници.Дейвид ако още веднъж разбера,че си я нарекъл...пиленце или някаква друга лиготия пред другите лично ще се заема с теб!
Емили го изгледа още веднъж на кръв и се тръшна на дивана последвана от Джесика.Дейвид ги изгледа на криво и се отпусна на съседното канапе.
Джесика тъкмо отвори уста да каже нещо,когато фолшивата врата служеща за вход на подземието се отвори и вътре влетяха Драко и Тиодор хилейки се.Нот понечи да затвори вратата,но някой от другата страна му попречи.
-Аааа!
Краб и Гойл бутнаха вратата и влязоха също.
-Леле съвсем бях забравил,че тия двамата са с нас!-призна си Нот и се настани на страничната облегалка на канапето.
-Защо сте толкова весели вие двамата?-попита Джесика местейки поглед от единия към другия.Двамата се спогледаха и избухнаха в смях,а момичето ги изгледа кисело.
-Казвайте де!-намеси се и Емили.
-Ходихме да гледаме тренировката на грифиндорци.-отвърна Тиодор още по-ухилен.
-Леле Уизли наистина е зле.Пък ако им видиш биячите ще паднеш на земята.По-зле са от Краб и Гойл!-включи се и Драко.
-Толкова ли са зле?-усмихна се и Емили.
-Гола-вода е меко казано.-отвърнаха двамата в един глас и избухнаха в смях.Нот продължи.-Вие какво правехте?
Джесика стрелна с поглед Дейвид и Емили и се ухили облягайки се назад.
-Мммм...нищо.Аз бях на разходка.

Брой мнения : 114 Registration date : 19.05.2007

Фейт влезе в общата стая замяна.Огледа всички до един и започна да се смее.
-Познаваме ли се?-възкликна тя,сякаш наистина никога не ги беше виждала.
-Фейт,добре ли си?-усмихна се Джесика при вида на клатушкащата се Фелисити
-Колко зле изглеждам?-засмя се Фейт и се затътри към диванчето.Седна и въздъхна облекчено.
Всички започнаха да се смеят.
-О,толкова сте мили-възкликна лигаво Фелисити-Вместо да сте загрижени и да ме питате какво ми е,се смеете като че ли има нещо кой знае колко забавно.
-Изглеждаш така,сякаш си пила-каза през смях Драко
-Ами пих,разбира се.Просто по бирен шейк с..ъъъ..забавих му името-сви рамене Фейт-Като се връщах ви видях да си идвате от игрището.Отново сте ходили да се подигравате на Уизли?
-Да-отговориха в един глас Малфой и Нот
Фейт кимна разбиращо и се обърна към Емили.
-Ами ти?Крясъците ти се чуваха чак в кухнята.
-Дейвид е гадняр!-изсъска Ем-Отново онези..
-..умалителни,от които ми се повдига-завърши вместо нея Монтагю-Тази реплика взе да остарява.
Последва отново бурен смях

-Та какъв е планът за днес?-попита Джесика.
-Вечеря.-отвърнаха в един глас момчетата.
-Има още няколко часа до вечерята!-отбеляза Фейт.
-Е и?-сви рамене Тиодор.
-Олеле можете ли за една секунда да не мислите за ядене?-истена Джесика опитвайки се да възпре напушилия я смях.
-Можем.-отвърна Драко.-Едно....две...сега ще отидем ли на вечеря?
Джесика грабна един от учебниците на Емили и го запрати по Малфой,който успя да го избегне,но едва не се изтърси на земята.
-Ей!-извика Емили за всеобща изненада.Джесика я погледна учудено и Емили добави.-Не с моите учебници!
Всички отново избухнаха в смях.
-Вижте,какво ще кажете за една разходка?-предложи Джесика.

Брой мнения : 88 Age : 35 Registration date : 19.05.2007

надявам се, че нямате ищо против да се включа Embarassed

- Ехооо...вечеря ли чух? - чу се гласът на Елън от стълбите, водещи към спалните на момичетата. - Хайде да ядем. - усмихна се тя
- Аз предлагам първо разходка и после да ядем. Мале Ел ти си кат момчетата не издържаш и 3 минути без ядене. - засмя се Джес.
- Не е вярно. Това, че ям малко по-често от нормално не значи, че съм като тях - разхили се русата. - Добре хайде на разходка и после да ядем. А къде ще ходим?
- Амиии...времето е хубаво и можем да се разходим около езерото. - предложи Ем. - Съгласни ли сте?
- Да! - викнаха всички и така групичката слидеринци се запъти към двора на училището.

Admin Брой мнения : 79 Registration date : 19.05.2007

По пътя към езерото, Емили се отдели от останалите и изчезна някъде в гората. Не бе навлезла много навътре, но трябваше да го види иначе щеше да полудее. След още няколко метра, подпрян напълно нехайно, на едно държо я чакаше Сам.
Тъмнокосото момче се усмихна, и протегна ръце към нея, а тя без да се чуди се хвърли връцете му. телата им се сляха в нежна, продалжителна, страстна предгръдка и никой не казваше нищо.
-Пораснала си!-прошепна той, а Ем гласно се засмя.
-А ти си остарял!
-Глупости, само с 3 години по-голям съм от теб!
-Малко ли е?
Пръстите му умело намериха ханша и корема й и започнаха да го гъделичкат.
-Добре стига!-изхриптя безпомощно тя, превивайки се от смях.
-Липсваше ми!-двамата го изрекоха едновременно, без никакво смущение. Двамата се виждаха за пръв път от три месеца, тъй като Сам бе пратен на мисия в Румъния.
-Хайде да вървим при останалите. Брат ти сигурно ще се радва да те види.
Двамата тръгнаха към езерото и скоро се озоваха зад групичката слидеринци.
Сам подсвирна силно и всички се обърнаха.

Да кажа, че брат му е Тиодор(ако някой има нещо против да казва.)

Брой мнения : 88 Age : 35 Registration date : 19.05.2007

- Я Сам? - каза учудено Джес. - Теодор ти знаеше ли, че той ще идва? - попита
- Не, но явно Ем е знаела. - усмихна се Нот. - Здрасти Сам. - каза и подаде ръка на брат си. - Какво правиш тук?
- Дойдох да ви кажа "здравей" и да видя Емили. - отвърна спокойно Сам и се здрависа с останалите. - А ти малко братче как си?
- Добре, мерси. - каза Нот и прегърна Елън през раменете.
- Ммм за тези няколко месеца май доста неща са се променили. - каза Сам и погледна към Ел, която се усмихваше лъчезарно. - Явно любимото ми братче е забравило да спомене, че си има приятелка при това красива. - подсмихна се Нот и подаде ръка на Макмилън. - Приятно ми е Самюел Нот.
- И на мен. Елън Макмилън. - отвърна момичето и също подаде ръка.
- Е, сега след като се запознах и с новите попълнения на групата разказвайте как сте? Има ли нещо ново?? - обърна се Сам към останалите, които до сега мълчаливо наблюдаваха.

Брой мнения : 114 Registration date : 19.05.2007

-Предполага се,че ти трябва да ни разказваш-засмя се Фелисити-Или може би устата ти е свикнала само със заклинания?
-Фейт,все съшата-никога не говориш каквото трябва..Дори три месеца,не са те спасили от това-отвърна Сам
Фейт му се оплези заядвливо.
-Та..няма ли да ми кажете нещо ново?-Сам погледна въпросително към Емили,която само сви рамене.
Останалите последваха примера й.
-Ясно..срамувате се от мен.
-Говориш глупости-намеси се Джесика-Просто..ами просто нищо не се е случвало напоследък..училище и уроци..ти какво искаш.
-Хм..искате ли да отидем до кухнята да пием кафе?Понеже е 4 следобяд,а вечерята е след няколко часа,така че..-Фейт прехапа устни
-Ъъъ..ти не беше ли там до преди половин час?-възкликна Драко
-Бях,умнико,просто нямам проблем да отида пак-ухили се Фелисити-Е,какво ще кажете?Не си падам по разходките..

Admin Брой мнения : 79 Registration date : 19.05.2007

-Е ще отидем ли?-попита Тиодор.
-Вие вървете-тихо каза Сам и придърпа Емили връцете си.
Останалите само се усмихнаха, размениха си още няколко реплики и скоро двамата остнаха сами.
Ем се надигна на пръсти и бавно долепи устни до неговите. Целувката му бе, нежна, топла, сладка.....Слидеринкаат почуства, че ще се стопи от удоволствие. Когат се откъснаха един от друг, Сам отново я придърпа за следващаат по-опияняваща целувка.
Скоро двамата се озоваха седящи на земята, в ствола на едно дърво, прегърнати...
Ем бе отпуснала главана рамото му и се наслаждаваше на този така приятен момент.
-та разкажи ми, как беше в румъния?

Брой мнения : 88 Age : 35 Registration date : 19.05.2007

- Тези двамата май имат много да си говорят. - каза усмихнато Ел лсед като видя как Сам и Емили се целуват близо до езерото.
- Да...вярно е. Брат ми обича Емили, но ... работата не му позволява да я вижда често. - отвърна малко притеснено Нот.
- Май имате повече прилики с брат ти отколкото си мислех. - засмя се Елън.
- Какво искаш да кажеш? - учуди се момчето.
- А нищо, нищо. - продължи да се подсмихва русокоската.
Теодор погледна недоверчиво приятелката си, но не каза нищо повече по този въпрос. Така продължихда да вървят в мълчание. Скоро стигнаха до картината с фруктиерата и Джес погаделичка крушата, която след миг се превърна в дръжка. Слидеринката отвори вратата и влезе, а съучениците й я последваха в кухнята.

Брой мнения : 114 Registration date : 19.05.2007

-Обичам кухнята-възкликна Фейт,разпери ръце и започна да се върти в средата на помещението.После спря,обърна се към приятелите си и завърши-И вас всичките много ви обичам.
-Да,да,наясно сме-отвърна Джесика-Чудя се как още не си се пръснала от любов.
Последва бурен смях от всички,дори Фейт.Настаниха се на една маса и Фелисити започна да щрака с пръсти нетърпеливо.
-Може би трябва да изчакаш няколко скунди преди следващото щракане-сряза я Драко
-А ти може да ми кажеш как се казваше онова духче..където Потли ти го е отмъкнал.-заяде се Фелисити
-Доби.Казва се Доби.
-Топиииииии-изкрещя Фейт с което докара още повече смях на останалите-Какво?
-Доби,Фейт,Доби!Не Топи-каза Елън
Фелисити сви рамене засрамено и повика домашното духче.

-Интересно ми е....-обади се Джесика докато духчето припкаше да донесе "поръчката" им.-какво си пила днес Фейт?Че си обичлива,обичлива си,но пък чак толкова....
-Джес,нищо й няма!Просто е любвеобвилна!-отвърна вместо момичето Монтагю и я прегърна през раменете.
-Дейвид,махни си ръцете от нея!-нареди моментално Джес и всички избухнаха в смях,а Монтагю въздъхна тежко.
-Виж,сега!-започна уж заплашително той.-Първо ми забраняваш да викам на Емили "миличка" сега ми забраняваш да докосвам Фейт....не си ли прекалено ревнива?
Отново всички избухнаха в смях включително и Джесика.
-Да,Дейвид!Просто не мога да те гледам как се дъриш прекалено приятелски с приятелките ми!-възкликна тя ужасно иронично.
-Оу я охладете малко страстите!-каза през смях Тиодор.
Джесика поклати отчаяно глава и се облегна назад като си мислеше,че има облегалка.Уви,облегалка нямаше.Следователно....бум на земята.Главата й буквално отскочи от дървения под и очите й се насълзиха от болка.
Всички избухнаха в смях,но Джесика си лежеше на земята без да им обръща внимание.
-Там ли ще лежиш?-попита гласа на Драко и тя го погледна,но не успя да фокусира погледа си.-Добре ли си?
-Ъм....мисля,че....-започна тя,но погледа отново се разфокусира и тя тръсна глава.-да,добре съм...
Драко и Тиодор й подадоха ръце и тя някакси успя да се изправи.Подпря се на масата и се подпря на лакти.
-Добре ли си?-попита Фейт.
-Да,добре съм.Само малко сътресение.
Тя започна да разтрива главата си,там където се беше ударила,и опитвайки се да задържи погледа си фокусиран възможно най-дълго.Домашното духче дойде носещо една изключително голяма за него табла.

Брой мнения : 2 Age : 31 Registration date : 19.05.2007

Надявам се да нямате нищо против да се включа. Малко късно но.. Rolling Eyes

След като всички без Джесика хапнаха по малко тръгнаха да стават, но Джесика не успя. Веднага след като се изправи се сгромоляса на пода. Всички се спуснаха притеснено към нея и Дейвид каза:
- Господи, Джес, добре ли си? Мисля че е по-добре да те заведем в Болничното крило. - всички изглеждаха наистина притеснени. Джес усети как някой я вдига на ръце и я носи някъде, но всичко й беше като в мъгла. Веднага след това припадна.
По пътя срещнаха Кристин. Когато ги видя тя веднага ги попита какво се е случило.
- Падна и когато се опита да се изправи не можа и после припадна. - обясни забързано Фейт - Сега я водим в болничното крило.

Когато отвори очи Джес разбра че се намира в болничното крило. Главата я болеше адски и както установи по-късно беше превързана. Отвън се чуваха гласове като между тях разпозна тези на приятелите си и този на Мадам Помфри.
- Разберете не може! Тя трябва да почива!
- Исакам да я видя!- извика някой
-Не може!
От тази шумотевица я заболя още повече главата. Тя се отпусна и въздъхна..

Брой мнения : 88 Age : 35 Registration date : 19.05.2007

- Как да не може? Моля ви се Мадам Помфри трябва да я видим! - молеше се Дейвид, но колкот и молби да се изказаха лечителката беше непреклонна и изпъди слидеринци от Болничното крило, като им каза да дойдат по-късно.
- Е видяло се е, че няма да ни пуснат да влезем. Хайде да ходим на вечеря. - каза примирено Драко и всички се запътиха към Голямата зала, пред която вече се бяха насъбрали ученици.
- Дали Джес е добре? - попита притеснено Ел.
- Надявам се. - отвърна с успокоителен глас Теодор като целуна поглавата Ел.

Брой мнения : 114 Registration date : 19.05.2007

-Мразя,когато става така-призна си Фейт-След хубав ден трябва да има и нещо лошо..защо?
Драко кимна разбиращо.Двамата,заедно с Дейвид,Елън и Тиодор се настаниха на масата на слидеринци.Никой не казваше нищо.Фелисити стоеше и човъркаше картофите си,Елън увиваше спагети около вилицата и ги пускаше,дори момчета не ядяха
-Дали Ем ще се върне скоро?-попита Фейт след малко
-Не вярвам.Със Сам не са се виждали от векове-отвърна Тиодор-Е,готови ли сте пак да се борим със старшата сестра?
-Имам по-добра идея-каза Драко и се наведе напред.Останалите последваха примера му и сега изглеждах така сякаш кроят някакъв свръх зъл план-Предлагам ви довечера към 1-2 да се съберем в общата стая и да тръгнем към болничното крило.Ние ще донесем мантии невидимки и ще се скрием.Така ще влезем при Джес,без онази да ни крещи.
Слидеринците кимнаха одобрително.
-Ето затова те обичам-засмя се Фейт и всички се ухилиха развеселени

-Мадам Помфи!-почти извика Джесика след петнайсетминутно спорене с нея.-Няма да стоя тук чак до утре!
-Ще стоиш!-сопна й се сестрата.
-Няма!-не отстъпваше момичето.-
-Вижте,г-це Смит!Ако продължите да ми противоречите ще викна директора или ръководителя на домът ви!
Джесика моментално се кротна и изгледа намръщено сестрата.
-Така е по-добре!Не може голямо момиче като вас да се държи като петгодишно хлапе!-замърмори Мадам Помфи.
-Обаче като дойдат следващия път ще ги пуснете!-заубеждава я момичето.
-Изключено!Ударила си се зле и колкото по-малко посетители и гирюлтия толкова по-добре!Тъкмо ще те изпиша по-бързо!
-Не ми дреме!Дръжте ме десет дена ако искате само ги пускайте!Поне за малко!-тя направи най-невинната физиономия на която беше способна и сестрата поклати глава.
-Няма начин!А сега лягай да си почиваш!И искам да изпиеш това!-тя й подаде някаква чаша със странен лилаво-розов цвят и Джесика бързо я изпи отпускайки се тежко назад с най-нещастната физиономия,за която можеше да се сети.

Брой мнения : 88 Age : 35 Registration date : 19.05.2007

След вечеря приятелите се върнаха в Общата си стая. Говориха си известно време, след което с различни оправдания започнаха да се изнизват към стаите си. Елън и Фейт първи казаха Лека нощ. Теодор също си легна, а Дейвид и Драко го последваха след няколко минути. Но нито те, нито момичетата можаха да заспят. Всички стояха будни и чакаха часовникът да удари 1 часа, за да се съберат в Общото помещение.
- Не ме бутай! - сопна се Фейт на Малфой, който без да иска я бше побутнал и тя за малко не падна на земята.
- Извинявай де! Не беше нарочно. - каза с виновен глас Драко.
- Ей по-тихо, ако не искате да събудите цялото училище или най-малко да привлечете вниманието на онази проскубана котка. - изшътка Дейвид, който вървеше под една мантия с Теодор и Елън.
Драко и Фей не продумаха повече, но и вървяха на възможно най-голямо разстояние един от друг, е доколкото мантията им позволяваше де. След 15тина минути слидеринци стигнаха пред дървените врати зад, който най-вероятно спеше Джес. Елън отвори внимателно вратата и след като всички се вмъкнаха пак я затвори. В стаята беше тъмно, което значеше, че Мадам Пмфри спеше и трябваше да си остане така, ако не искаха да последва някое наказание. Невидими стъпки се разнесоха из стаята, но никой освен Джесика не ги чу.

Брой мнения : 114 Registration date : 19.05.2007

Фейт махна мантията от себе си на средата на помещението и забърза към леглото на Джесика.
-Върни се тук,Фелисити-просъска Драко
-Не се прави на загрижен,че ще ни хванат,ами елате.-сопна му се Фейт и се доближи до Джес.-Джеси!-каза възможно най-силно тя
Джесика се сепна и се разбуди.Примигна на парцали няколко пъти,разтърка очи и се огледа.Приятелите й,без Емили и Сам,се бяха наредили около леглото.
-Какво правите тук?-възкликна тя
-Дойдохме да видим как си-отвърна Дейвид-Е,добре ли се чувстваш?
-Вече да.Радвам се,че сте тук.-усмихна се Джес-Как се измъкнахте толков късно?
-О,моля те,знаеш,че винаги сме намирали начин-каза Елън.Джесика кимна одобрително и се ухили.

-Помислих,че няма да дойдете!Щях да издивея!
-Като гледам доста пълноценно си прекарваше времето!-отбеляза Монтагю.Джесика го удостои с една кисела усмивка.
-Колко време ще те държи тая?-попита Фейт.
-Най-рано утре.-измърмори Джесика докосвайки главата си.-Доста силничко се праснах!
-Доста ли?-възкликна Малфой.-Главата ти направо отсточи от пода!
-Да,да сигурно съм изглеждала доста смешно острани.
-Не можеше да си фокусираш погледа.-кимна Елън.-И да стоиш на крака.
-Да,наложи се да те нося до тук.-отбеляза Монтагю.
-Колко мило!Надявам се да не съм била пречка!-Джесика усети,че започва да се дръжи доста лигаво и тръсна глава.-Да,благодаря.Та какво правихте?
-чудехме се как да дойдем на посещение!-отвърна Нот.
-Да,наистина ако можех щях да се измъкна на секундата оттук ама тая ме заплаши,че ще говори с Дъмбълдор или Снейп!Просто ме влудява!Нищо ми няма,а тя ме държи тук!

Брой мнения : 88 Age : 35 Registration date : 19.05.2007

[i]- Е не е баш нищо, ама да кофти е, че те държи тук. - каза Ел, а Джесика само я погледна въпросително. - Какво? Защо ме зяпна така?
- Защо каза, че не е баш нищо? - заяде се тя.
- Ами Джес в интерес на истината доста здраво си удари главата, аи след като припадна не мисля, че това е нищо! Пък и виж какво забавление е! Дойдохме ти на гости, а тези двамата - Елън посочи Фейт и Драко - щяха да разбудят цялото училище със семейните си разпри. - засмя се русокоската.
- Хей! - подвикнаха Малфой у Фейт, а другите се засмяха.
- Хаха..радвам се, че дойдохте наистина1 Ако не бяхте вие сигурно щях да умра от скука в тая стая. Няма нищо интересно. Освен да ме тъпчат с отвари и да ми повтарят, че трябва да почивам друго не се случва. - каза унило Джесика.
- За това сме ние. - намигна Дейвид и седна внимателно на леглото й.[i]

Джесика го изгледа странно и се обърна към останалите гледайки ги обвинително.
-Тоя какво е пил пак?
Всички избухнаха в смях,но бързо осъзнаха,че колкото повече шум вдигат толкова повече се увеличава възможността да събудят мадам Помфи и да загазят сериозно.
-Нищо не е пил.-отвърна през кикот Драко.
-А защо се тържи така...ъъъъ....мило?-последната дума я каза почти с отвръщение.
-Аз съм тук ако не си забелязала.-отбеляза Дейвид до нея.-И как трябва да се държи човек с тебе за да си доволна?Все някакви кусури намираш!
-Може ли малко по-тихо?-намеси се Фейт хвърляйки поглед на вратата на стаята на сестрата.
-Виж,Дейвид може да имам сътресение,амнезия или каквато още болест на мозъка се сетиш,но няма да ти се вържа на приказките така,че просто се затвори устичката!-край на изречението беше придружен с съвсем недвусмислен жест все едно заключва устата си с ключ.Дейвид я изгледа леко подигравателно и извърна поглед.
Джесика погледна другата част от приятелите си,които ги гледаше с неприкрит интерес.
-Какво?!?-измърмори Джесика раздразнено.
-Ъъъ...нищо.-отвърна Драко почесвайки се по челото.
-Хайде да се върнем към темата?-предложи Джесика.
-Която е?-попита Елън.-Каква е темата?
-Ъм...

Брой мнения : 114 Registration date : 19.05.2007

-Нямам представа-каза тихичко Фейт-Добрем..какво искате да правим?
-Ей,че си гениална..този въпрос сигурно го мисли петнайсет минути.Но все пак аз реших как да дойдем тук,затова сега ти трябва да измислиш какво да правим..-Малфой я изгледа подигравателно
-Като си толкова умен,че ни докарал тук,сам си намери занимание.-отвърна с неприкрита злоба Фелисити
-Фейт,много ти знае устата
-Малфой,правиш се на прекалено велик-завърши Фейт и точно понечи да продължи,когато
-Хей,семейството,престанете с кавгите и по-бързо подпишете документите за развод-прекъсна ги Нот
Фейт и Драко си хвърлиха по още един омразен поглед и се извърнаха към останалите.
-Да ви кажа честно,май няма кой знае какво да се прави-сви рамене Джесика-Но все още можем да си говорим,нали?

Брой мнения : 88 Age : 35 Registration date : 19.05.2007

- О хора...само ръсите глупости! Дайте нещо да си говорим, ако не хайде да си лягае, че ми се спи! - каза Елън и се прозина.
- Да Ел е права. - съгласи се Джесика, която лежеше и гледаше без никакъв интерес скандала, който се водеше до преди малко между Фейт и Драко. Но никой не продума.
- Добре хайде да си ходим щом никой нищо не казва. - прозина се отново Ел и стана от крайчето на леглото.
- Ама защо? Още е рано..хайде да останем или ако искате вие си ходете аз ще стана! - запротестира Дейвид.
- А не! Монтагю тръгваш си с останалите! Имам нужда от сън. - сопна се Джес и изгледа изпепеляващо момчето, което се беше приближило още малко до нея.
- Ама...
- Няма ама Дейвид! - дръпна го грубо Фейт - Тръгвай! Джесика има нужда от сън! Чао ще се видим скоро. - усмихна се тя на приятелката си и се запъти към вратата.
Останали също казаха Чао и последваха примера на Фелисити. Коридорите бяха тихи, но слидеринци не искаха да рискуват Филч или някой друг да ги спипа, че се разхождат, за това отново се наметнаха с мантийте-невидимки, но този път под една бяха Теодор, Елън и Фейт, а под другата Малфой и Монтагю. Стигнаха до общата стая без проблем. Когато затвориха вратата, те махнаха мантиите и се запътиха към спалните си. Среднощната има разходка бе уморила Елън и момичето нямаше търпение да потъне в блажен сън.