Общатата стая на Слидерин

Брой мнения : 114 Registration date : 19.05.2007

Лъчите на слънцето огряваха сивите му очи,придобили красив и необикновен блясък.Тя го гледаше леко напрегнато,въпреки че в себе си знаеше точно пред какво се изправя...Семейния живот нямаше да бъде лесна работа,беше сиигурна,но и беше готова да се изправи срещу това предизвикателство.Дамата с Драко се обичаха и тя вярваше,че завинаги ще остане така.Дария стоеше до нея и й се усмихваше.Фейт и Драко бяха пожелали те да са им кумове,първо,защото много ги обичаха и им вярваха,а и искаха да запазят сватбата си в тайна.Нямаше време да пишат на сем.Монтагю,направиха го бързо и леко недообмислено.
Драко сложи пръстена на тънкия пръст на червенокосата и тя нежно надена неговия.Погледите им се срещнаха и те се усмихнаха един на друг.Пръчките им се докоснаха,бликна светлина..От този миг те бяха свързани..завинаги..
Момчето се доближи до нея и я целуна,топло,меко,нежно,ненаситно...

-Обичам те,обичам те,обичам те-прошепна на ухото й той и нежно я целуна по врата.Момичето до него се размърда лекичко,но не отвори очи.-Вие сте най-прекрасната жена на планетата,г-жо Малфой.-по лицето на червенокосата се появи усмивка и тя се обърна към него,отново без да размърда клепачите си.Устните им се докоснаха,но само за малко.-Фейт,скъпа,моля те,искам да видя красивите ти зелени очи..
Фелисити обаче не го послуша,а се опита да възвърне и края на спомена от най-щастливия ден в живота й..Най-най-най щастливия..И все пак не успя,тъй като Драко продължи да й шепне нещо.Тя се протегна и го млясна по бузата,отваряйки очи.Двамата си се усмихнаха и се насочиха към краищата на леглото,за да станат.Фейт облече черния си халат и се насоччи към банята,с усмивка пропмняйки си вчера.Дария и Блейз,като наистина добри приятели,бяха дошли специално,за да им бъдат кумове,заедно с новородения си син.Бебето беше толкова сладичко,че Фелисити постоянно се навъраше около люлката му,сложена специално в една от стаите в имението Малфой,и го пощипваше по краченцата или по бузките.Беше сладинко и пухкаво и бе наследило черти и от двамата си родители.
На сватбата присъстваха точно 5 човека,6 със свещеника.Дария,Блейз,Нарциса Малфой и лелята и чичото на Драко.Първоначално,когато бяха съобщили новината на Нарциса тя го бе приела ужасено,но после размисли и на драго сърце се съгласи,тъй като и за нея това бе добре дошло.Бялата рокля на Фейт(която не беше точно булчинска,беше дълга,но по тялото) сега бе захвърлена на един от столовете,а костюма на Драко прилежно закачен до огледалото.
Червенокосата се изми и се върна в стаята при съпруга си,който с много усилия приглаждаше косата си.Тя се засмя и се доближи до нехо,правейки се на много замислена.Часовника на стената показваше,че вече е обяд,което значеше или поне те се надяваха,че значи,че кумовете им вече са се събудили и всички заедно да отидат в имението Монтагю.Имаше толкова много неща да си кажат,че очакваха срещата с нетърпение.А те дори не знаеха каква изненада им готви г-жа Монтагю.
След като се облякаха,заслизаха надолу по стълбите,държейки се за ръка.Във всекидневната бяха Дария и Блейз,както и бебчето,което сладко сладко спеше в ръцете на майка си.Фейт издаде нещо като скимтене при вида на сладката картинка и това те приеха за поздрав.От кухнята летеше миризма на туко-що изпечен кекс и чай,което доста примами младото семейство на отидат натам,за малко оставяйки приятелите си сами.В кухнята обаче завариха странна гледка,която накара и двамата да разтъркат очи.
-Специално за вас ги направих,милички-засмя се Нарциса,която сега беше с престилка и слагаше двете чаши чай на масата.
-Мамо,да не си болна?-попита с лек тон на изненада Драко
-Не говори глуости-майка му го изгледа укорително-Дария и Блейз вече закусваха,затова и вие трябва да хапнете.
Без да противоречат,те седнаха на масата и се заеха да си хапват кекс.Вярно,че беше малко изгорял от долу,но те предпочетоха да не се обаждат и покорно хапваха.Все пак беше вкусно,пък и Фейт нямаше против само да се подсмихва на Драко,който й връщаше странни погледи.След 10 минутки,под предлог,че са се наяли,въпреки че в устата им имаше вкус на изгоряло,те се насочиха към хола и с много кимвания подканиха Дария и Блейз да ги последват към входната врата.Те взеха мантийте си и излязоха отпредтръгвайки по улицатата,покрай живия плет.Момченцето в ръцете на Дари още спеше.
-Защо избягахме така?-попита Блейз развеселено
-Защото майката на Драко искаше да ни отрови-призна си честно Фейт,при което младия Малфой я сръга в ребрата-Какво?!Така си беше.Това,което ядохме определено не беше кекс,а по-скоро въглен!
Всички се размсмяха и когато свиха на ъгъла с шумно ПУК се магипортираха на алеята към входната врата на имението Монтагю.Разбира се,в първите три секунди малко се олюляваха на краката си и особено Дария,която не беше свикнала да се магипортира с бебе в ръце.Фейт шумно почука на вратата,щом застанаха на прага.Лошото,обаче,беше,че никой не им отвори в следващите пет минутки.Четиримата се спогледаха и една мисъл се разпостря през умовете на всички."Нима са излезли?".Съмненията им,за щастие,мигновено се разсеяха,защото пред тях се появи Дейвид с широка усмивка.
-Влизайте,влизайте-подкани ги щастливо той,когато ги прегърна един след друг и погледа му най-дълго се задържа върху малкото момченце,което сега беше отворило красивите си големи очи,а устничките му се бяха свили.-О,колко е сладичък.А гу-гу-гу.-той боцна с пръст малкото му носле.
-Защо издаваш такива звуци?Кой беше на вратата?-Джесика се появи откъм кухнята и ахна-Здравейтееееееееееее!
Фейт нададе възторжен вид и се хвърли на прегръща приятелката си,докато Монтагю малко или много се задушаваше.Тя направи почти същото кат Дейвид,само че помоли малко да подържи бебчето.
-Имам страхотни новини-каза след около половин час Фейт,когато всички,включително Елън и Тиодор,които също толкова много се радваха на гостите,се бяха настанили на диванчетата във всекидневната и се смееха заедно.Липсваха единствено Ем и Сам,но никой не можеше да се свърже с тях,незнайно защо.
-И аз-съгласи се с нея Джесика и двете се втренчиха една в друга
-Първа ти-настоя Фелисити,хилейки се
-Неее,ти първа подхвана темата,затова честта се пада на теб-кимна й Монтагю
-Хайде казвай,не ме дръж на напрежение!-помоли я червенокосата и прехапа устни
-Нима Фелисти Дарк се изгаря от любопитство?-намеси се Елън,която седеше до Фейт и приятелката й закима одобрително.Двете се разсмяха.
-Добреее-съгласи се все пак Джесика и въздъхна тежко-Бременна съм!
Тази новина дойде на гостите като гръм от ясно небе.Фейт закри устата си с ръце,а останалите направиха странни физиономия.Очите на Дария се разшириха,Драко и Блейз мигаха на парцали и всички се опитваха да асимилират казаното.
-Поздравленияяя!-писна Фелисити,отново силно прегръщайки приятелката си,а след това и Дейвид-Толкова се радвам за вас!Направо не мога да повярвам,това е такава прекрасна новина!Чудесно!Чудесно!В кой месец си?
-Края на втория-отвърна с усмивка вместо Джесика,Дейвид,който изглеждаше много горд от факта,че ще става баща
-Това е прекрасно,приятелю-Блейз го потупа по рамото-Поздравления!
-Благодаря-гордо се изпъчи г-н Монтагю и всички го погледнаха усмихнато и миличко
-А ти,Фейт,какво искаше да ни казваш?-попита Джесика,след като всички се изредиха да ги поздравяват и прегърщат.
-Ами..не мисля,че сега е толкова важно в този момент.-червенокосата махна с ръка-Какво смяташ,че ще е?Момиче или момче?Близнаци?Тризнаци?
-Не съм сигурна-сви рамене Джес-И все още искам да знам,защото сега на мен ми е лбюопитно!
Фелисити се разхили,но кимна одобрително.Настана продължителна тишина,а Фейт се подхилкваше.Накрая Елън я сръга в ребрата.
-Добре де-тя размаха ръце отбранително-Аз..ъ..получих работата в Свети Мънго-ухили се тя
-Това е чудесно!-след малко каза Нот,който досега не беше казал нищо
-И освен това..-тя вдигна лявата си ръка,за да се отличи златнaта халка на безименния й пръст.
Учудването по лицата на Елън,Джесика,Дейвид и Тиодор беше пълно.Те едновременно погледнаха към Драко,сякаш очкаваха той да им заяви,че Фейт се шегува и че това е просто пръстен,който й е подарил,но той кимна и по лицето му се изписа усмивка.
-Олеле,Мерлин ви взел дано!-извика Макмилън-Кога..кога..кога стана това?!
-Ами..вчера-засмя се Фейт,тъй като й беше доста неудобно-Хора,не изглеждате много щастливи.-отбеляза малко вкиснато тя,оглеждайки лицата на приятелите си.Само Дария и Блейз се усмихваха,докато другите гледаха малко странно.
-Ние..как да не сме щастливи?!-само Елън намираше точните думи,докато оглеждаше замислено пръстена на приятелката си-Толккова се радвам за вас,Фейт,само съжалявам,че не се обадихте.Щеше да е хубаво и ние да присъстваме!
-Да,знам,искрено съжалявам за това-отвърна Фелисити смутено-Ние просто го направихме съвсем спонтанно,пък и искахме да е е изненада.

Admin Брой мнения : 79 Registration date : 19.05.2007

-Фейт и Драко са се оженили, Дария и Блейз имат момченце, а Джесика и Дейвид чакат дете!!! - изписка радостно Емили, държейки в ръцете си писмо изпратено от братовчед си, Малфой.
Сам който беше в банята, подаде глава през вратата в учудена и невярваща физиономия, после само с кърпа омотана около кръста му излезе и прочете писмото, което гласеше радостните новини.
-Странно е, че Фейи и Драко не са ни поканили на сватбата и, че изобщо са взели само Дари и Блейз. пък и ти си им братовчедка......
-Ще го преживея, Сам. Няма да е първият път, в който съм била пренебрегвана, без значение от кой.
-Нали съм обещал, че това никога повече няма да се случи, мила?!
-Да и за сега спазваш обещанието си. Надявах се, че совата няма да ни намери тук.. - въздъхна тежко момичето и се отпусна на леглото. Слънцето преди минути бе залязло и сега стаята бе съвсем слабо осветена.
-Е, определено ни намери.
Двамата близо два месеца вече, се бяха настанили в едно от именията Нот, шотландия и лентястваха на воля.
от долният етаж изведнъж се чу силен шум и входната врата бе изкъртена с трясък от смаите й панти. До като се осъзнаята и налвекат някакви дрехи, аврорите кото бяха нахлули вътре заоичнаха да се изкачват по стълбите.
-Те търсят мен! - прошепна Самюел и заключи вратата. - Бързо давай. През прозореца! Двамата успяха светкавично бързо д се измъкнат и се магипортираха направо пред имението Монтагю..

Хора, плс някой да пише , анли, че ниеотиваме в имението Монтагю и ако може някой да пише, че аз се скарвам с Драко, защото не ни е поканил на сватбата и не се сдобряваме.

На вратата се позвъня и всички се спогледаха.
-Чакаме ли още някого?-попита учудено Елън.
-Не знам.-отвърна не по малко учудено Джесика и се изправи.-Ще отворя.
-Не,стой си,аз ще отворя.-прекъсна я Дейвид,но щом срещна погледа й вдигна предпазно ръце е си ухили,последван от смеха на останалите.
Джесика излезе от стаята и се насочи към коридора.Отвори вратата и застина.
-Боже,какво е станало с вас?-възкликна учудено щом забеляза задъханите Емили и Сам,които сякаш се бяха облекли в движение.
-Здравей и на теб.-засмя се Сам оглеждайки се предпазливо.
-Тук ли ще стоим или ще ни покажеш вътре?-усмихна се Емили и я прегърна.
-Да,да,разбира се!-побърза да каже тя и отвори широко вратата,за да влязат.Точно преди да я затвори Сам се огледа отново сякаш очакваше някой да се появи всеки момент.
-Какво става?Преследва ли ви някого?
-Не,не се притеснявай.-отвърна Сам и стрелна незабелязано с поглед приятелката си.
-Добре.Между другото останалите са тук.Само вие липсвахте.-усмихна се Джесика.-Толкова много неща се случиха...
-Да,чухме.-кимна Емили.-Честито!
Джесика само се усмихна безмълвно и ги поведе към дневната,където останалите стояха мълчаливо чакайки да видят кой е неочаквания гост.Когато тримата влязоха в стаята за миг настана тишина после всички весело започнаха да се поздравяват и прегръщат.
-Ще останете за вечеря нали?-попита високо Дейвид,за да надвика останалите разговори.Всички единодушно се съгласиха,че ще останат.И без туй се събираха всички толкова рядко...
Всички се приместиха в трапезарията,а Драко и Фейт предложиха да помогнат на Дейвид за масата.След кратко колебание Емили се присъедини към тях.Останалите вече се бяха настанили на масата и продължаваха да си говорят оживено.Джесика нацупено слушаше разговора между Дария и Елън скръстила ръце.
Фейт и Дейвид влязоха в стаята понесли в ръцете си колкото можеха да носят прибори и ги поставиха на масата.
-Ама вие нямахте ли домашно духче?-попита Сам.
-Имаме.-отвърнаха Дейвид и Джесика в един глас.Втората продължи.-Сега е при майка ми.Трябвала й помощ за нещо.-Сам кимна някак отнесено и не особено разбиращо.
Изведнъж откъм кухнята долетяха ядосани викове и всички се спогледаха озадачено.Не можеха да доловят точно за какво си викат,но определено бяха гласовете на Емили и Драко.
"...Ем,ние не..."
"...не в това е въпроса...."
"...беше съвсем..."
"изобщо не ме интересува..."
"...не знаехме,че ще те засегне..."
"...да бе..."
Чуваха само откъслечни думи от цялата караница,но никой не посмя да се върне там,за да разбере защо точно си крещят.След миг Емили изхвърча от стаята без да ги поглежда.Лицето й беше изкривено от гняв.Драко се появи почти моментално след нея не` толкова ядосан,колкото объркан.
-Емили!
-Не искам да говоря повече!-сряза го тя без да обръща внимание на останалите.-В момента дори не искам да ви виждам!
След тези думи тя сякаш най-сетне забеляза останалите и за миг погледа й се спря на Сам,след което напусна стаята преди някой да е успял и въздух да си поеме.
Той ги изгледа извинително и я последва.
-Какво стана?-попита загрижено Фейт приближавайки се до Драко.Той само изсумтя шумно и хвана с ръце главата си пристъпвайки от крак на крак.
-Нищо...просто...по дяволите!-изръмжа той несвързано затваряйки за миг очи.-съжалявам,Джес,Дейвид,но ще си вървим...
-Какво?Защо?-възкликнаха в един глас.
-Съжалявам,че ви развалихме вечерта,но...-заоправдава се той-ще се видим пак.
-Да,добре.-кимна Джесика с тъмна усмивка и прегърна и двамата.
-И ние мислим да вървим.-обади се Дария.-Сигурна съм,че майката на Блейз няма нищо против да гледа Ромео,но...до скоро.-последваха нови прегръдки и думи за сбогуване и в стаята останаха само обитателите на имението.Джесика се отпусна тежко на стола и въздъхна.
-Мразя като става така.

Брой мнения : 114 Registration date : 19.05.2007

Драко и Фейт се магипортираха пред имението Малфой и докато момичето се осъзнае от силното тупване,съпругът й вече влизаше в къщата и сумтеше ядосано.Фелисити направи гримаса и го последва.За малко входната врата да се тресне под носа й от силния ритник на Драко,който изглеждаше така,сякаш скоро ще убие някого.Червенокосата свали наметалото си и бавно го постави на закачалката,смирено изчаквайки бившия слидеринец да престане да нервничи.Вместо това,младия Малфой счупи една ваза и заизкачва стълбите.
-Не мога да повярвам..какво толкова стана,не разбирам-мърмореше си под носа той,забил поглед в краката си.
Фейт поклати глава и размаха пръчката си,така че вазата да се събере отново и да застане на шкафа.Какво наистина се бе случило преди малко?!
-Здравей,мила-Нарциса се бе появила на вратата откъм трапезарията и гледаше усмихнато снаха си.
-Добър вече,р,г-жо М..
-А-а-а-а-русокосата жена размаха пръст и Фейт се усмихна криво
-Нарциса-завърши момичето-Е,аз ще се качвам,защото Драко е извън контрол-от горния етаж се чу звук от чупене-Ще се справим-допълни тя,след като видя объркания поглед на майка му и бързо тръгна нагоре,между времено вадейки магическата си пръчка.Туко виж съпругът й метнал нещо по нея.
Когато отвори вратата на спалнята,завари повече от ужасно състояние.Чаршафите на леглото и балдахина бяха разпиляни оз цялия под,покрит с пух от възглавниците,а лампите и красивия полилей,който висеше от тавана,бяха счупени.Сега Драко се бе седнал на перваза и гледаше замислено навън.
-Какво..за бога...си направил?!-процеди ядосано през зъби тя-Не ти ли мина през ума,че и аз спя тук?!
Той не отговори,просто й махна с ръка,сякаш й даваше знак да млъкне.Червенокосата за пореден път размаха пръчката си,за да оправи кочината и се приближи до Малфой.
-Какво става,Драко?Защо..защо си тръгнахме така?От толкова време не сме се събирали всички заедно?
-Емили..-успя да каже момчето
-Това и аз го разбрах,но..-тя сложи ръката си на бузата му,обръщайки лицето му към себе си.Очите му бяха посивяли заплашително и бяха толкова..празни.Никога не ги бе виждала такива през всичките години,които го познаваше.-Хайде,кажи ми...
Не получи отговор.Фейт леко го целуна по бузата,за да го накара да й обърне внимание..
-Знаеш,че можеш да ми се довериш..Особено сега..
-НЯМАМ КАКВО ДА ТИ КАЗВАМ!-изкрещя след малко Драко,при което червенокосата се отдръпна изплашено назад
-Да,затова ли си в такова състояние?!-съвсем спокойно го попита тя,гледаки го проницателно
-ЕМИЛИ СЕ Е ОБИДИЛА,ЗАЩОТО НЕ СМЕ Я ПОКАНИЛИ НА СВАТБАТА И НЕ ПОЖЕЛА ДА РАЗБЕРЕ,ЧЕ ВСЪЩНОСТ ТО ВОУБЩЕ НЕ ПРИЛИЧАШЕ НА СВАТБА.
-Тя ще разбере,Драко,просто..
-НЯМА ДА РАЗБЕРЕ,ФЕЙТ,НЯМА.НЕ РАЗБИРАМ ЗАЩО,ПРОСТО НЕ РАЗБИРАМ И СЕГА НЕ ИСКАМ ДА ГОВОРЯ С ТЕБ,РАЗБИРАШ ЛИ?!ИСКАМ ДА СЪМ САМ,ЗА ДА РАЗБЕРА ЗАЩО БРАТОВЧЕДКА МИ Е РЕШИЛА ДА МИ СЕ СЪРДИ,КАТО НИЩО НЕ СЪМ НАПРАВИЛ!!!Знаех си,че това беше грешка..-допълни тихо той,но имайки предвид пълната тишина,Фелисити го разбра
-Кое беше грешка?!Кое?-гласът й заглъхна
-Всичко..сватбата,всичко..
Тя закри устата си с ръце и очите й се напълниха със сълзи.
-Не мога да повярвам,че го каза!Не мога!
Тя се завъртя бързо и напусна стаята,оставяйки го до прозореца,загледан в луната.
Излезе от имението Малфой,цялата обляна в сълзи.Все още не искаше да приеме,че Драко бе казал това.Нима..нима го беше направил,защото така трябваше?!А не защото я обичаше?Никой не го принуждавал да прави нещо,никой!Сълзите капеха бавно и болезнено по страните й,докато тя бързаше да излезе от обсега на имението и да се магипортира някъде.Където и да е..само и само да е далеч от тук,от това имение..

***
С тихо ПУК се появи на една малка уличка в мъгълски Лондон и бързо закрачи към най-бързата кръчма.Нищо не й пречеше сега да се напие,защото не се сещаше за друг начин,освен алхокола,който убиваше мъката.
Заведението се оказа малко,задушно и задимено от цигари.Димът бе плътен и едва се различаваха малките лампички,поставени по масите.Фелисити се настани на една маса и си поръча бутилка уиски.Барманът я изгледа доста странно,но когато попадна на зелените й очи,сега присвили се заплашително,веднага закима и донесе поръчката.
Първата глътка беше най-приятна за нея.Усещаше как се спуска през гърдите й,затопляйки я.Това уиски наистина беше хубаво!Втора,трета,чашка...
Не можеше да си спомни добре колко е пила или колко време е стояла там.Струваше й се цяла вечност.Тя си спомняше за вчерашния ден.Колко хубаво беше в онази красива градина и колко щастлив изглеждаше той.Нищо общо със сегашното му състояние.Тя си спомни за празните му очи,които го правеха като мъртвец...Стоеше подпряна на едната си ръка,сипвайки си още и още и пиейки на воля.Винаги беше обичала да пие,в Хогуортс често се напиваше и се целуваше с всякакви момчето..Докато той не я оплете..Никой не беше успл до тогава,но Д.М се справи успешно със задачата си..И какво сега?!Беше омъжена за него,пък той преобръщаше всичко с главата надолу..Дори не бе благоволил да й сподели за скандала с братовчедка му..Емили..Кавко ли правеше Ем сега..?Дали бе разтроена също като него и дали и нейните очи бяха празни..Фейт примигна и бутна лампичката с ръка,така че да спре светлината..Беше забравила колко обичаше тъмнината..Сви ръката си в юмрук и отново се подпря на нея.Нещо обаче й пречеше и бодеше главата й..Ама,разбира се,халката й все още беше там..Момичето изпуфтя ядосано и отпи за пореден път.Боже,колко беше приятно..Тя затвори блажено очи,за да се наслади на тръпката от напитката.После бързичко тръсна глава и погледна лявата си ръка,където се мъдреше красив сребъре часовник.Тя се опита да си фокусира погледа върху циферблата,но това си беше доста неуспешен опит.Въздъхна тежко и огледа цялата си ръка.Един пръстен със змийче стоеше на безименния й пръст и на Фейт й се строи,че той воубще не отива на всичко това.Затова с бързо движение го свали и прибра в джоба си.Това вече беше успех!
-Добре ли си?-долетя до нея нечий глас,който й се стори близо,затова тя вдигна глава и се усмихна криво на човека срещу нея.Беше мъж,някъде на нейната възраст,с черна мантия с качулка и с дълбоки кафеви очи.Наистина имаше хубави очи-Нима това наистина си ти,Фейт?-Той знаеше името й.Шокът се изписа по лицето й и тя инстинктивно опипа мантията си,за да се увери,че не носи табелка с името си-Не ме позна,нали?-получи кимване-Така си и мислех-пак кимване-Какво се е случило с теб,че си сама в тази мъгълщина?-Ооооо,казваше и мъгълщина.Защо му е на мъгъл да казва мъгълщина.Пък и откъде щеше да знае името й?!И тогава й просветна-беше магьосник!Тя отново кимна-Добре,май си доста неадекватна-за това не му трябваше утвърдителното й кимване,можеше и сам да го предцени.-Колко изпи?
-О..две,три бутилки..-отвърна момичето сконфузено
-Шест!-подвикна барманът ядосано,тъй като тя бе единствената останала в заведението-Момиче да пие толкова,не бях виждал..-продължи да си мърмори,а Фейт само се оплези лигаво
-Кой си ти?-попита тя?
-Майкъл..Нима си ме забравила?
-Майкииииии-тя протегна ръце за прегръдка,въпреки че не бе сигурна кой точно стои срещу нея..Със сигурност нейн познат
-Не ме позна,нали?-тя му прати най-чаровната усмивка на която бе способна сега.-Нищо де.Ще го преживея.
-Не се и съмнявам-вметна тя и се опита да се подпре на ръката си,която пък се хлъзна и се получи силно ТУПване на главата й по дървената маса.Сякаш обаче нищо не се бе случило и тя продължи да го гледа с насмешка,полу легнала на масата.
-Определено си много пияна-заключи той и се усмихна.
-Недей ше подигръвъ на пияните'орица-тя размаха пръст в опит да стане срещу очите му,но по-скоро беше някъде над главата му.
-Не ти се подигравам-той отбранително вдигна ръце.
-И по-добре.-предупреди го тя-А ти какво правиш тук,Майки-вайки?
-Не ми измисляй прякори-помоли я спокойно той и отметна един кичур от падналата й коса-Въпроса не е какво правя аз тук,а ти.
-Ами знаеш ли..омъжих се,пък съпруга ми се сдърпа с братовчедка си и ми заяви,че не трябвало да се женим и сега сме скарани и нямам къде да се прибера,защото не искам да съм сама в имението си,а пък не бива да се натрисам на приятелките си.Освен това една от най-добрите ми приятели е бременна,другата роди,третата ми е сърдита,а четвъртата обича старото си гадже,ама не ще да му го каже.И сега съм пияна и не мога да мръдна...-тя се замисли..
Боже,къде наистина щеше да отиде сега?!имението Дарк бе нейно и можеше да задоволи всичките й прищявки,но него го нямаше там..Нямаше да го прегърне,да го целуне за лека нощ,а искаше..Ужасно много желаеше да е при нея сега,дори да се напиват заедно.Обичаше да пие заедно с него.Винаги си прекарваха чудесно,но сега той не беше тук..
-Хей,къде се отвея?-Майк размаха ръка пред лицето й,при което тя само кимна-Историята ти е наистина увлекателна.
-Да,знам-подметна момичето,надигайки бутилката.
-Не бива да пиеш повече-укори я той и започна да изтръгва шишето от впитите й пръсти,но това съвсем не беше лесна задача.През годините,Фейт си бе изградила усет и можеше да опази бутилката,дори в спящо състояние.Затова сега само се хилеще и го наблюдаваше с широка усмивка.Когато обаче я заплши,че ще й отхaпе пръститe,покорно пусна.
Майкъл отпи една глътка и лицето му се изкриви в странна гримаса.
-Какво,Мерлин го взел дано,е това?!Някакъв боклук?
-Майк..нарича се уиски-спокойно отвърна Фелисити-Не се впрягай толкова,просто мъгълска напитка.
-Да,някакъв бъркоч между лайна и боклуци от кофата-недоволно каза Майкъл и пусна бутилката до краката си-Фейт,мисля,че е добре да се прибираш.
-Все още не съм чула твоята история..
-О..ами не е нищо особено.
-Сигурна съм,че е.-усмивка-Хайде,цялата съм в слух.
-Ами..ожених се,имам син на една годинка,казва се Виктор,но съпругата ми ни напусна преди няколко месеца и избяга с някакъв мексиканец.Сега сестра ми е при малкия,а аз реших да пийна нещо силно.Не съм сгрешил,щом те намерих тук.Знаеш ли,че брачни живот може да е изключително приятен.
-И съпругът ми разправяше така,докато не се сдърпаха с братовчедка му.
-Просто се е разтроил,всичко минава.
-Да бе,всичко.На мен едва ли ще ми мине,щом ми заяви,че не трябвало да се женим
Майкъл сви рамене.
-Кой е съпругът ти?
-Вероятно ги познаваш..Ходих с него в шести курс.
-Кой бе..Онзи Ривър ли беше ,какво беше?
-Ха-ха-ха-тя съвсем успешно изимитира смехът-Много ясно,че не.Драко!Драко Малфой!
-Оооо-веднага го разбра-Значи вече си Фелисити Малфой,лечител с Св.Мънго?
-Как разбра?
-Сестра ми работи там.Би трябало да я познаваш.Джулия Ричардс.Вече от доста години е там.
-Не я познавам-отсече веднага Фейт-Нямам честта,съжалявам.
-Нищо.Но наистина е време да се прибираш..У дома!При съпруга ти!
-Нем..Съвсем няма да стане така.Ако може да ме магипортираш в имението Дарк,ще те обичам вечно-тя го погледна много миличко,при което Майк въздъхна тежко и прегръщайки я през кръста и оставяйки няколко мъгълски долара на бармана,я изведе навън.Беше станало студено,със силен вятър,а небето бе започнало да се разведрява.Явно се съмяваше,което съвсем не се хареса на Фелисити,която само пуфтеше и охкаше,докато Майкъл с всички сили й помагаше да се мърда.Когато се намериха между две боклуджийки кофи("Иуу..как смърдиии"-беше коментара на Фейт) се магипортираха с тихо ПУК
Имението Дарк си беше същото както си го помнеше Фейт.Хубавата,голяма къща,излъчваща същата приветлива атмосфера.С много хилене,Фейт звънна на вратата на собствения си дом.Едно домашно духче се появи на прага и се усмихна широко.
-О,господарката е решила да ни посети.Каква честа!Каква чест-то мрънкаше ли мрънкаше,но Фелисити не се зае да го слуша,само помоли за отвара против махмурлук и оправено легло.Духчето се завъртя на пета и веднага се зае с поръчката й.
-Длъжница съм ти-каза тя на Майкъл и леко го целуна по бузата-Ела ми на гости някой път.Вратата ми винаги е отворена за теб-и със силен ритник я затвори.Пое си дълбоко въздух,усещайки приятния задушен въздух на исушени цветя да минава през дробовете й.За нейно щастие,стълбите бяха малко и тя бързо стигна до стаята си.Не се зае да оглежда дали се е променила,просто сложи някаква стара нощница,оставена в гардероба и се пъхна под завивките...Умираше си за сън!

Брой мнения : 88 Age : 35 Registration date : 19.05.2007

Елън, Теодор, Джесика и Дейвид бяха насядали около масата и вечеряха тихо. Отрицателната енергия от кавгата между Драко и Емили все още витаеше във въздуха и никой не смееше да се обади. Дейвид мяташе по някой еодобрителен поглед към съпругата си, която се мръщеше на храната, а когато срещнеше погледа му, извърташе недоволно очи. Ел и Нот също не си говореха. Случката от преди няколко дни все още й държеше влага и Макмилън отказваше да говори с него. А той от своя страна се мъчеше да й привлече вниманието всиячески, но винаги без успех. И сега не бе по-различно - през 2-3 секунди я поглеждаше с умолителна физиономия, търсеше очите й, но тя продължаваше да се прави, че той е мръсното петно на стената. Не го поглеждаше и нямаше намерението да го слуша, а тези настойчиви поглед й лазеха по нервите. И след поредното втренчване в нея, тя не издържа и като бутна рязко стола си стана и без да дава каквото й да е било обяснение излезе.
Семейство Монтагю я погледнаха учудено, а Джес дори се опита да разбере какво става, но гласът й овисна във въздуха и само трясъкът на входната врата й отговори.
Беше побесняла. Не му ли стигаше, че така я бе унижил, а сега се държеше така сякаш не е направил нищо. Трябваше да се махне, да се успокой. Определено тази вечер не беше никак хубава за нито един от компанията. Драко и Ем се изпокараха, Дари и Блейз и те си тръгнаха някак си на бързо. За първи път от години компанията се разпадаше. Всеки един от тях бе поел по своя път и някак си приятелството им бе останало на по-заден план. Това наистина нараняваше Елън защото тя обичаше всеки един от приятелите си и не искаше да ги изгуби.
На вън нощта отдавна бе обгърнала земята и по ясното мастиелно небе блещукаха хиляди звездици. Толкова красиви, толкова ярки, толкова близо, а всъщност толкова далеч. Те й напомняха за тях - за приятелите й. Весели, ярки, различни, но и същевременно еднакви. Колко много се бяха променили нещата за тези няколко години. Всеки поемаше по итейския си път заедно с половинката, която бе избрал, имаха семсйтва, някой и деца и лека, по лека риятелството им се разпадаше. Дали един ден тя и Джесика също щяха да се разделят така. Да, сега Ел живееше в имението Монтагю, но все някога тя трябваше да си тръгне, да свие гнездо с някой, а този някой както се очертаваше нямаше да бъде Теодор. На русокоската й бе неудобно да притеснява младотос емейство пък и те чакаха бебе и съвсем скоро тя трябваше да се изнесе, но не искаше да се връща в онази къща сама...там при псомените, които и нявяваше. Беше я страх. Страх от самотата, но рано или късно щеше да се случи и тя не можеше да го избегне.
Без да усети, унесена в мислите си, Макмилън се озова на Диагон-али. Въпреки, че бе късно по нея все още се разхождаха хора. По двама, по трима. Беше странно да, но тя не му обърна внимание. Влезе в първото заведение, което й се изпречи на пътя и седна на една празна маса. В кръчмат нямаше много хора, но тези, които бяха там побързаха даогледат младата жена. Все пак Елън не изглеждаше ника зле и грабна доста погледи.
- Какво ще поръчате? - попита ниско русокосо момиче с лешникови очи и не особен красиво лице.
- Огнено уиски. Една бутилка. - отвърна Ел без да се замисля, че почти 4 месеца не бе поглеждала алкохол. Н й дремеше. Той достатъчно я бе наранил, за да се напие, като хората..отново.
- Не мисля, че отива на такава хубава млада дама дапие..сама. - усмихна се високо синеоко момче с тъмна коса.
- Андрю Фъргюсън!!! - извика Елън и се метна на врата му. Андрю бе едно от многобройните бивши гаджета на Макмилън, но за разлика от всички други той бе един от малкото на които тя държеше. Не се бяха виждали 3 години и сега тя наистина се радваше да го види. Малката им авантюра преди време й бе помогнла много, за да се отърси от ужаса сед загубата на бебето и загубата на Нот. - Какво правиш тук? - погледна го тя усмихната, след као го бе хванала в задушаваща прегръдка.
- Ами за малко съм в Лондон и реших да пийна едно-две, но като те видях да влизаш и реших да те поздравя. Е как си? - погледна я той с усмивка. Определено се радваше да я види.
- Ами... - тъжната физиономия отново се появи на красивото й лице. - Не много добре.
- Мога ли с нещо да помогна? - веднага се притече на помощ той.
- Не мисля, но виж можеш да седнеш пи мен и заедно да пийнем, а? - намигна му палаво тя и Андрю ще, не ще прие поканата.
- Е какво е станало? - попита момчето и като видя колко твърд бе погледът му Ел се видя принудена да му рзкаже.
- Ами... - и тя започна да му разказва за Теодор, за случките от последните години, за това, че все още го обича, за тоа, че иска да се събере с него, но когато той е пожелал, тя е препдочела да са приятели, а когато е направила първата крачка той я е отблъснал. Андрю я слушаше, а уискито малко по малк освършваше. Разказа му и за приятелите си и за всичко останало. Атой...той я гледаше и му се искаше да бъде отнов с нея Не бе забравил нощите, които бяха прекарали заедно.
Когато Макмилън свърши разказа си, на масата стояха 2 празни бутилки уиски идвама души, коитосе подхилкваха. Ел не беше пияна, но малко или много алкохолът бе замаглил съзнанието й.
- Хайде да се махаме от тук искаш ли? - предложи изведнъж Андрю, а русокоската кимна в знак на съгласие.
След няколко минути те вървяха ухилени по улиците.
- И сега къде отиваме, г-н "бързо мислещ"? - попита весело тя..
- Ами..мислех си някъде, където можем да се усамотим. - отвърна също толкова весело Андрю и като се наведе към нея, я целуна страстно. В първия миг русокоската не разбра какво се случваше, но когато се усети тя го бутна от себе си.
- Виж, аз...извинвай, но наистина обичам Теодор и... - започна тя.
- Не. Аз извинявай. - бързо се извини момчето. - Е хайде ще те изпратя и ще се прибирам. - гласът му бе сериозен и леко притеснен. русокоската кимна и двамата се магипортираха близо до имението Монтагю.
Докато вървяха попътеката те си говореха и се смееха и както изглежаше и двамата бяха забравили за случилото се преди малко.
- Беше ми приятно, че се видяхме. Наистина. - каза Ел, като отвори вратата на имението.
- На мен също, г-це Макмилън. - сумихна се Андрю и я целуна по бузата. - Е до скоро. - и той си тръгна. Ел поседя няколко мига загледана във фигурта му, а като се обърна и затвори вратата едва не получи сърдечен удър. Нот бе застанал точно зад нея и физиономията с която я гледаше не вещаеше нищо добро.
- Къде беше, ако мога да попитам? - започна той с тих, но вбесен глас.
- Не ти влиза в работата!!! - отвърна му тя без да го поглежда.
- Не ми казвай, че не ми влиза в работата, защото не е така!! Чакам те от часове, а ти дори не благоволи да пратиш една сова и да кажеш, че ще закъснееш. - продължаваше той.
- Никой не те е карал да ме чакаш! Не съм на 5, а и ти не си ми никакъв!! - изрепчи му се Ел. Вече се дразнеше. - А сега, ако обичаш искам да спя. И като се врътна на пети понечи да си тръгне, но той я сграбчи за ръката, обръщайки я към себе си.
- Няма да се разберем така! Не мога да разбера защо се държиш ака с мен! От няколко дни се опитва да говоря с теб, но ти се правиш, че ме няма. Какво съм ти направил?
- Какво? - кресна тя. - Какво? Ами као изключим, че ме накара да се чувствам като буклук нищо друго.
- Не викай! Джесика и Дейвид спят. минава 3!!! - изшътка й той. Не искаше да разбудят цялата къща. - Не съм искал да се чувстваш така! Не съм целял това! Просто...
- Просто какво? - продължи с нападките тя. - Не искаш да си с една курва, нали? Не е нужно да ме лъжеш. Много добре знам, че е така!!!
- Не! Не е!!!! - кресна той и като я дръпна към себе си, я целуна.
Елън отговори на целувката му и сега двамата стояха вкпчени един в друг, целувайки се по най-страстния начин, на който бяха спообни.
Тези няколко, дни бяха мъчителни и за двамаа и сега те имаха нужда еди от друг. Не им дремеше какво ще стане утре или пък какво би станало, ако някой ги видеше точно в този момент. Какви ли обяснения щяха да давта на Джес или дейвид..е това щяха да го мислят на място.

Джесика отметна бързо завивките,измъкна се от прегръдката на мъжа си и се затича към банята изчезвайки през вратата и затръшвайки я след себе си.Чуха се сподавени звуци,не много приятни при това,придружени от несвързани думи.
Дейвид се надигна на лакът и се огледа сънено след което отново се отпусна в леглото затваряйки очи.Лека усмивка се изписа по лицето му,но бързо се стопи щом Джесика излезе от банята.Не искаше да я предизвиква още рано сутринта.
-Добре ли си?
-Да,просто невероятно.-изсумтя мръщейки се на себе си.
-Още е рано,няма ли да поспиш още малко?-попита Дейвид с надежда,че и той ще остане още малко в леглото.
-Не.-отвърна тя,но бързо добави.-Но на теб не ти пречи да спиш още.
-Ммм...не,вече е време за ставане.-отвърна той,но последвалата прозявка веднага подкопа основите на току-що казаното.
Джесика се усмихна леко и седна на леглото,от неговата страна.
-Не е нежно да си толкова досаден и да се мъкнеш навсякъде с мен.Мога и сама да дишам.-каза го почти подигравателно,но Дейвид май не усети нотката ирония.
-Е да ама сега нямаме домашно духче и не бих те оставил да си направиш и закуска сама!
Джесика отвори уста да отвърне подобаващо като същевременно се ухили,та в крайна сметка измърмори едно "Че аз от къде да знам,че онова пари!?!!".
Дейвид избухна в заразителен смях,а тя му изшътка припряно.
-Не е нужно да събуждаш всички!-изсъска тя.
-О,те и без туй трябва да стават!-сви рамене той и я придърпа към себе си и даравяйки й една нежна и страхотна целувка.
Джесика се отдръпна след няколко мига от него и се усмихна.
-Това няма да ме върне в леглото.
Дейвид изпъшка.
-Поне опитах.-изсмя се той и се отпусна назад.
Джесика се изправи и се насочи отново към гардероба заемайки се да се облича.Когато свърши с това Дейвид още лежеше и гледаше балдахина над главата си.
-Аз слизам долу.-обяви тя вече на път за вратата.
-Идвам след малко.Ще си взема душ.Не припарвай до кухнята!!
Вратата се затвори и Джесика с усмивка тръгна по коридора с желанието да отиде в дневната.Щом стигна вестибюла погледна за миг вратата сякаш очакваше някой,после се насочи към дневната.
Влезе вътре прозявайки се и тъкмо се насочи към дивана когато застина пред необичайната гледка.Тед и Елън,сгушени един в друг и покрити с одеало и доколкото можеше да види оттам,май не бяха кой знае колко облечени.
Няколко секунди постоя вцепенена от гледката чудеща се да се радва ли за тях,или да съжалява за себе си,че е видяла това.В крайна сметка реши,че което и от двете да направи ще е добре да ги събуди затова шумно се изкашля.
Елън скочи като полята с кофа вода,е Тед отвори очи е се заозърта,а на лицето му бе изписана физиономия от рода "Къде съм?".
Отне им няколко секунди да осъзнаят какво е станало,кой ги буди и защо са толкова облечени,а Джесика продължаваше да ги гледа учудено.
-Ние...такова...-заоправдаваха се един през друг те,а лицета и на двамата пламнаха като горски пожар.
-Обясненията запазете за малко по-късно.-отвърна тя,а Ел придърпа одеалото по-нагоре,а Нот просто стоеше като ударен,с пламнало лице.-Сега отивам до кухнята и като се върна ще се надявам да сте облечени.
Джесика се врътна и тръгна към вратата,а Елън и Теодор побързаха да послушат препоръката й.Усмивка се появи на лицето й и тя влезе в кухнята оглеждайки се.Даде им няколко минути докато си наливаше сок и после се върна в дневната и ги завари почти напълно облечени.Почти.Елън беше облечена,макар че мантията й беше намачкана до безобразие,а Тед още си търсеше ризата.
-Виж,Джес,не е това,което си мислиш!-започна моментално Елън стрелкайки с поглед Нот,който се изчерви още повече,но не я погледна.
-Няма смисъл да си мисля каквото и да е било,то си личи.-отвърна с насмешка г-жа Монтагю отпивайки от сока си и вдигайки с една ръка ризата на нот,която лежеше на фотьойла,на който се бе подпряла.тъкмо си мислеше,че лицето му няма как да почервенее повече от срам,но ето че беше изненадана.Нот направо стана моравочервен и бързо се заоблича.
-Виж,ние просто си говорехме...-започна Тед,а Елън го изгледа леко накриво.Явно бе осъзнала,че колкото повече се опитват да извъртат нещата,толкова по-ясно става.
-Да ви имам разговорите.-ухили се Джесика.-Тед,моля ти се не ми се прави на ударен да не те ударя наистина.И вижте какво,радвам се за вас!Наистина!
-Ама ние не...-започна Елън и само един подигравателен поглед от страна на г-жа монтагю я накара да затвори устата си и пак да се изчерви.-добре де...
-Имам един въпрос.-неочаквано каза Джесика.-и една молба.
-Да?
-Малко ли ви се струват спалните в имението или пътят до тях е прекалено дълъг?
Двамата отново пламнаха и предпочетоха да не срещат погледа й.
-Джесика Монтагю,престани вече!-процепи през зъби Елън.-Никога не съм се изчервявала така!
Джесика избухна в смях,а Тед се опита да скрие усмивката си.
-Добре,добре.-отвърна през смях Джесика и едва не исипа сока си на канапето.-Но обещайте ми вече да използвате спалните моля ви,понякога ставам нощем и не искам да заваря...нещо такова!
Лицата им смениха още няколко цвята кой от кой по-тъмен нюанс на червеното.
-Моля те,не казвай на Дейвид!-обади се Елън.-Той ще...
-няма,спокойно.-кимна Джесика и като че ли по команда Дейвид влезе в дневната прозявайки се.Спря се насред крачката си и изгледа тримата подозрително.
-Вие двамата да не сте спали с дрехите?-попита той.
-Не са.-отвърна Джесика кратко и отпи от сока си.
-Но това са дрехите,с които бяха снощи!-продължи да се инати Дейвид.
-О,стига си задавал тъпи въпроси!-сряза го Джесика хвърляйки им по един многозначителен поглед.-Хайде!-тя се изправи и задърпа мъжа си към вратата.-Мърдай де,гладна съм!

Брой мнения : 114 Registration date : 19.05.2007

-Ау,не,майната му на проклетото пиене-мърмореше недоволно Фелисити,докато слизаше надолу по стъпалата в имението си.Денят й се очертаваше наистина ужасен.Имаше сериозен махмурлук,дрехите й миришеха странно,тъй като не ги бе обличала доста отдавна,все пак нейните дрехи си бяха в имението Малфой,с Драко бяха скарани,а тя беше на работа!На работа!Съвсем беше изключила,че днес е понеделник и трябва да се вясне в кабинета си.
-Ще желае ли нещо господарката?-домашното духче се появи пред нея в долния край на стълбището.
-Кана с портокалов сок,като по-голямата част е отвара против махмурлук-каза скептично тя,но духчето закима енергично и изчезна към кухнята.
Главата й за пореден пъ щеше да се пръсне,сякаш отвътре имаше балон и той се надуваше,надуваше и накрая щеше да има звучно ПУК!Фейт разтърси глава и замига,така че погледа й да се фокусира нормално.Най-близката стая до антрето беше дневната,затова тя бързо-бързо стигна до нея и тупна на канапето.О...беше толкова меко,а Фелисити умираше за един здрав сън!
-Сокът,господарке-изписка някакво друго домашно духче,с толкова тънък гласец,който сякаш се наби в главата на червенокосата.
Тя грабна каната и започна да си налива в чашата,да пие,да налива,да пише и отново и отново,докато не беше сигурна,че сокът е свършил.Въпреки че сега коремът й тежеше,пълен с течност,болката в главата й бавно намаляваше.
-Господарката явно много жадна-предположи пискливото духче-Иска ли още?
-Не задавай въпроси-сопна му се момичето и то,явно уплашено от суровия й тон,побърза да се изнесе..
„Сега ще стана,ще отида при вратата,ще изляза от тук,ще се магипортирам в болницата и ще се правя на трезва,защото имам нужда от тази работа.Да,точно така.Освен това,там ще пийна още малко отвара и съвсем ще съм добре.И ще мога да помагам..Ох,само дано няма много болни,защото по-скоро ще повърна върху тях,отколкото да им помогна..Може би ще помоля Марджи да ми направи отвара,тя е веща в тези работи..”-нареждаше си наум тя и бавно и полека започна да се придвижда към входната врата.
-Ще се върна довечера-обяви тя на духчетата и излезе в градината.
Слънцето грееше приятно и когато огря лицето й,тя се почвуства по-добре.Усещаше как възвръща енергията си,благодарение на отварата.Тя наистина действаше бързо,което радваше момичето до дъното на душата й.С тихичко ПУК се магипортира пред магазина,показа значката си и премина през витрината.Болницата си беше същата както беше и в петък вечерта,когато си тръгваше от работа.Забързаните сестри,викащите лекари,охкащите хора.Краката й я завлякоха до кабинета й,минавайки през асансьора бързо и полека.И Фейт не беше сигурна как се бе случило това.
Сестрата,която й беше лепната,Марджи,беше 40-годишна,пълничка,с пухкаво личице и винаги добре гримирана.Понякога Фейт започваше да изпитва комплекси от нея,което съвсем не беше хубаво за младо момиче като нея.Затова избягваше да я поглежда и да си прави изводи.
-Добро утро-поздрави съвсем спокойно Фелисити и се зае да слага бялата си престилка,на която имаше табелка:”Фелисити Малфой”.Червенокосата много харесваше надписчето,по принцип,но сега я издразни,затова го махна.
-Добро утро,г-жо.-отвърна Марджи с леко яден тон-Първия ви пациент вече е тук.Аз си позволих да погледна.Мисля,че само е леко настинал,но..
-Това ще го реша аз-сряза я Фейт,връзвайки косата си-Кажи му да влезе.
Сестрата кимна и след малко доведе вътре малко двегодишно момченце,заедно с притеснения му татко.
-Добър ден.Синът ми нещо е болен.Постоянно плюе кръв и не спира.Притеснявам се за него.-замърмори мъжът
-Спокойно,господине,ще се погрижим за него-червенокосата сложи мъника на една кушетка.Детенцето потръпна и изплю храчка кръв,върху бялото чаршафче.-Спокойно-отново повтори тя и с ловко движение,издърпа изцапания чаршаф,мятайки го на Марджи.-Сега..искам да стоиш мирен.Става ли?-детето кимна и Фейт с размаха пръчката си бавно,въртейки китката си...
След не повече от пет минутки,Фелисити закима енергично,промълви едно „Фините инкантем” и освободи детето от заклинанието.
-Синът ви е изгълтал нещо,което не е трябвало.Предполагам мъгълска играчка,която хубаво му е издрала гърлото и е попаднала в корема му.Случва се често.Ето тук,в следващата врата има лекар,който набързо ще я измъкне.
-А защо не вие?..
-Не съм квалифицирана за това-усмихна се Фейт-Детето ще се оправи бързо,обещавам ви.А сега-следващата врата-тя ги изпрати с усмивка и се върна на бюрото си.За три седмици,четирит бебета бяха нагълтали мъгълски играчки.Едно хеликоптер,едно тракор и всякакви други боклуци.
Г-жа Малфой вписа няколко неща на една бяла бланка и даде жест на Марджи да пусне следващия й пациент.Фейт постепенно осъзна колко обича работата си и колко е приятно да вижда лицата на хората,когато им каже,че всичко ще е наред.Тези искренни усмивки я караха да се чувства прекрасно.
Тя седна на стола си и започна бързо да пише по един пергамент,мърморейки си тихичко нещо.Чакаше Марджи да докара пациента й,но никой не се появи,затова тя продължаваше да пише,без да усеща,че в стаята вече има някой.Някой,на когото тя определено щеше да се зарадва.
-Г-жо,няма ли да ми обърнете внимание най-сетне?!-възкликна един познат глас и Фелисити вдига глава,за да види.Дария,с малкия Ромео на ръце,стояща усмихната и явно чакаща.
-Извинявай,не те чух,че влизаш-отвърна червенокосата и се изправи,за да прегърне приятелката си.-Какво те води насам?
-Ромео кашля!-възкликна Дари-Толкова малък,а кашля силно.Притесних се и го доведох тук.
-Няма проблеми.Аз ще се погрижа,за този сладък малък бебок-тя взе момченцето на ръце,гугайки му по бебешки.Толкова й беше сладичък,а и й беше толкова приятно да го държи в ръцете си.Постави го бавно на една,специална за бебета,кушетчица и пак размаха пръчката си.-Настинал е-обяви след малко и въздъхна-Бил е на студено и се опасявам,че аз съм виновна.С тази олелия покрай сватбата.
-Не,спокойно-отвърна Дария-значи ще се оправи бързо,нали?
-Да,разбира се-потвърди Фейт и драсна няколко реда по близкия пергамент.
-Ти къде беше снощи?-попита след малко Дари,докато увиваше Ромео.
-Ъм..не очаквах този въпрос честно казано-сви рамене Фелисити-Бях в имението Дарк,защо?Пък и откъде знаеш,че не съм била при Драко?
-Той...ми каза.Притеснил се е за теб.Не знам какво ти е казал,но изглежда се разкайва много.
-Не ми пука особено-Фейт въздъхна-Съжелявам,Дари,но имам работа.Много ми се иска да си поговорим,но..
-Да,да,разбира се-отвърна Дария и прегръщайки отново приятелката си,излезе отвън.
Фейт изпусна тежка въздишка и се върна към бюрото си.Обичаше това бюро.Беше й приятно да го гледа разхвъляно,защото тя самата бе разхвърляна.Обичаше да седне зад него и да пише ли пише по пергаментите.Вратата се отвори за пореден път и без да се подвиква на Марджи.Този път,лечителката усети и се обърна рязко,за да срещне едни сиви очи.Лицето й от усмихнато,стана сериозно и тя се направи,че не е видяла никой.
-Трябва да поговорим..-смънка Драко,приближавайки се до нея.
-Не мисля,че имам какво да ти кажа-отвърна спокойно тя,избягвайки да го поглежда
-Не исках да го кажа..Изплъзна ми се.
-Значи все пак го мислиш-прекъсна го ядно Фейт и си пое дълбоко дъх
-Не го мисля!Фейт,скъпа,ти си всичко за мен.Разбира се,че исках да се оженим.Просто Емили ми се разсърди,защото не сме я поканили на сватбата,а аз..аз просто не разбирах и си го изкарах на теб.Не исках,наистина не исках.-говореше Драко,но кой ли го чуваше?!
-Виж,трудно ще ти простя,че ми заяви,че сватбата ни е била грешка.
-Не беше грешка!-извика слидеринецът и чак тогава Фейт видга глава към него-Обичам те...-продължиха да се гледат,стоейки от двете страни на дървеното бюро
Изведнтж Драко помръдна и в следващия миг стоеше точно до съпругата си.Той я прегърна през кръстра и нежно я целуна,но не получи отговор на целувката.
-Ти..Фейт,прости ми..
-Как да ти простя?Как!Искаш ли и аз ти заяви,че не е бивало да се женим!
-Къде беше снощи между другото?!
-Това не е важно
-За мен е.Кажи ми
-Пука ли ти воубще?!-изкрещя вбесено момичето
-Да,пука ми.Кажи веднага-тонът му вече не бе мек,а заповеднически
-Напих се в една мъгълска кръчма и срещнах Майкъл там.-обясни Фейт-Но какво..
-Значи докато аз се измъчвах ти си се забавлява с бившо гадже?!
-Не е вярно!Аз бях пияна и изтерзана,благодарение на теб!
-Обвиняваш ли ме?
-Да,обивнявам те.Не мога да повярвам,че ми държиш сметка само защото се напих!
-И не се прибра у дома-допълни Драко-Цяла нощ не съм спал,мислейки си къде може да си.
-Ето ме,тук съм.Прекарах нощта в имението Дарк.
-Ами онзи Майъкл?И той ли беше с теб в имението ти?
-Драко,не ме обвинявай в нещта,които не са верни!Не съм спала с Майкъл,не бих ти изневерила,само защото си негодник!
-Не изкарвай само мен виновен.Можеше да останеш да ми помогнеш,защото бях изпаднал в..в..криза-крещеше Малфой
-Криза?!Криза?!Ем ще ти прости,та вие сте братовчеди,обичате се!
-Не я чу!
-Знам,че не я чух,но и ти не пожела да ми предадеш думите й.Не ти ли беше достатъчно,че обезобрази стаята ни,а и трябваше да викаш по мен?-на свой ред викаше Фейт
-Не стана нарочно.Просто..просто..избухнах.Съжалявам
-Драко,не винаги всичко ще се решава с простичкото извинявай.
-Наистина не исках..
-Добре!
-Но ти..ти..спа ли с онзи Майкъл?
-Не..не съм!Ето затова не знам дали съм способна да ти прощавам.Не бих го направила,разбери,ти си всичко за мен.Ти си целия ми свят,Драко,единствения човек,когото обичам.Единствения!!Набий си го в русата главица и не задавай глупави въпроси!-тя завърши съвсем тихо,тъй като гласът й бе отслабнал значително.
-Съжалявам-повтори сериозно Драко-Трябва да ми простиш..Моля те..
-Знаеш,че не мога да ти се сърдя-тя хвърли едни документи върху бюрото и го заобикоели,за да седне на кушетката.Внезапно й бе прималяло,а това съвсем не бе добре.Съпругът й се обърна към нея..Погледите им се срещнаха..Сивите му очи си бяха върнали онова пламъче,което тя толкова харесваше..
Малфой се приближи до нея и отново я целуна.Този път Фейт му отвърна,обвивайки ръце около врата му.
-Липсваше ми снощи-измънка тя,докато усещаше как устните на Драко преминават през врата й-Спри,на работа съм-помоли тя и се размърдя в ръцете му-Драко!
Слидеринецът се отмести от нея и я погледна усмихнато.Онова самодовлно изражение се бе изписало по лицето му
-Обичам те-каза й той и отново я целуна,насочвайки се към вратата-Ще те чакам вкъщи,скъпа.-и напусна кабинета,оставяйки червенокосата усмихната зад него...

Брой мнения : 88 Age : 35 Registration date : 19.05.2007

- Ел ще ми помогнеш ли? - провикна се от кухнята Джесика. Елън въздъхна шумно. - Това не беше молба! - чу се отново гласът на г-жа Монтагю. Току що бяха привършили със закуската и Джесика се суетеше около мивката размахвайки пръчка.
- Какво има? - попита недоволно Макмилън, а Джес я погледна въпросително. - Какво? - не разбираше русокоската.
- Как такакакво? - погледна възмутено другата.
- Как такакакво, какво? - отвърна Ел.
- Ей обърка ме! не ми се прави на остроумна, а разказвай! - скра се бъдещетото мамче.
- За кое да ти разказвам. - правеше се на ударена от блъджър приятелката й.
- Не ми се прави на тъпа, а ми кажи какво стана с Тед! - заповяда Джес.
- А това ли? Нищо - видгна рамене русокоската.
- Ако на това, което заварих преди малко му викаш нищо, аз не зна за теб кое е нещо. - разсмя се Монтагю. - Така, че слушам. - и тя седна на шкафа полюшвайки крака и държейки чаша със сок в ръцете си. Така Джесикаприличаше на малко детенце.
- Уф...досада. - въздъхна тежко Ел, а другата се ухили победоносно. - Добре, щом толкова искаш да знаеш ето - преди няколко дни с Теодор..ам..си говорихме в моята стая, а олсе и се поцелувахме - тук Джесика сложи рака пред устата си, за да се предпази да не се разкрещи (досущ като в училище) - и после щяхме да стигне и до крайности - още по-силно притискане - но той ме отблъсна - няколко ругатни от страна на Монтагю - и вчера вече не издържах на извинителните му погледи иза това излезнах. Ам..отидох в едно заведение и там сещнах Аднрю - въпросителен поглед - Андрю Фъргюсън. - все още тъпият поглед стоеше на лицето на Джесика - ох, няма значение. Едно момче, с което преди години..ъм..бяхме повече от приятели. И пийнахме - укорителен поглед - малко! и после си тръгнахме. Той разбира се предложи да отидем някъде - още по-обвинително гледане- но аз му отказах и той дойде да ме изпрати.
- Само не разбрах как от това всичко се стигна до това, което заварих преди малко! - попита неразбиращо Джес.
- Млъкни. Сега ще разбереш . - скастри я Ел. - Та...той ме изпрати и като се прибрх Тед ме чакаше и малко се посдърпахме иии... - тук Елън завъртя очи - после той ме целуна иии.. - червеното май днес е на мода - после стана каквато стана. - завърши с почервеняло, като рак лицее и грейнали от щастие очи Макмилън.
- Оооо, колк осе радвам за вас. - метна й се на врата Джес.
- ама то май ние още не сме заедно. Смисъл това бе само една нощ и...Джес виж моля те не казвай на Дейвид. Не и преди да съм сигурна какво искам става ли? - погледна яумолително русокоската.
- Добре. - кимна приятелката й и двете доволни се запътиха към всекидневната където момчетата си говореха.
Когато ги чуха, че идват те вдигнаха глави и се взяра в половинките си. Дейвид с нескритата си любов към жена си и детето си и Теодор с тази усмивка, която бе всичко за Елън. В очите му се чтеше обичтта, която той изпитваше към нея и колкото и да се мъчеше не можеше да я скрие. Дълго време бяха разделени не, че сега бяха отново истинска двойка, н овсе пак макар и скришом те се обичаха. Той го знаеше, бе сигурен, че рано или късно ще се съберат. Та те бяха родени един за друг - още в училище го знаеше. Но този път нямаше да прави тези глупави грешки, като тогава. Сега знаеше, че тя е всичко за него и щеше да се бори за нея.
- Аз отивам да се преоблека. - оповести Ел и се запъти към стаята си.
- Аз..аз имам малко работа горе. - измънка набързичко Нот и хукна след нея. - Ел почакй. - повика я той, като стигнаха втория етаж. Но тя не отговори. Просто влезе в стаята си, оставяйки вратата отворена. - Елън не ме ли чуваш? - каза попита недоволно той, като затвори вратата след себе си. Но тя отново не му отговори. Просто стоеше до гардероба си и оглеждаше дрехите си. Нот отиде до нея и като я прегърна през кръста, я целуна нежно по рамото. - Миличка на теб говоря. - Но отново никой не му отговори. - Русокоске защо мълчиш?
- Мисля. - отвърна тихо тя
- За какво мислиш?
- За теб, за мен, за снощи. - тя се обърна към него и впреи поглед в лицето му. Обичше го. Съмнение нямаше. Надигна се и го целуна нежно и страстно.
- Това пък за какво беше? - погледна я той учудено след, като се отдръпна леко.
- Нищо. Просто исках да го направя. - и последва още една целувка. - А сега отивам в банята. - и тя се запъти към вратата на банята, като оставяше пътечка от дрехи след себе си. - Идваш ли?- погледна го палаво тя и протегна ръка. Трябваха му няколко мига, за да се осъзна, а след това тръгна след нея с усмивка. Опредлено му харесваше това да се крият.

-Защо ми се струва,че тези двамата се държат странно?-обади се Дейвид загледан във вратата,през който бяха изчезнали двамата преди около минута.
-Не знам защо ти се струва така.Те НЕ се държат странно.-отвърна веднага Джесика и се настани на стола до него,вместо на другия край на масата,и се зае да си маже препечената филийка с масло.
Дейвид се усмихна и се извърна към нея.
-Казвал ли съм ти колко некадърна лъжкиня си?
-Мисля,че да.-сви рамене жена му и отхапа от филийката.-Веднъж...
-По-скоро доста повече от веднъж.-поправи я съпруга й.
-А аз казвала ли съм ти,че винаги си буташ носа където не ти е работата?-отвърна подигравателно тя.
-Аха.-съгласи се Дейвид облегайки се назад на стола и протягайки се.-Но тук има нещо.
-Ох,стига де.-изстена жена му и едва се сдържа да не си забие главата в масата.-Няма нищо.Не и нещо което те засяга.
-Значи ти знаеш какво е това нещо,само аз не знам.
-Почваш наистина да ме нервиш.-изръмжа Джесика оставяйки филийката наполовина изядена и изправяйки се.
-Ей,къде?-извика той щом тя се насочи към вратата.
-Изгубих апетит и жалание да стоя в една стая с теб.-отвърна тя и изчезна в коридора.Дейвид остана загледа след нея мислейки какво толкова е казал.
"Тя е просто раздразнителна постоянно!Спомни си Елън,и тя беше така!"-зауспокоява се той.Изправи се и я последва.Влезе в дневната и я завари седнала на дивана и скръстила ръце.Гледаше разсеяно каминаха,но мислите й определено не бяха в къщата.
Чак когато Дейвид се настани на дивана до нея тя го забеляза и извърна поглед.
-Виж,Джес,съжалявам.Не разбрах какво толкова казах,но съжалявам.Просто ми беше интересно защо Елън и Тед се държат така.
Джесика се изправи и понечи пак да се измъкне от стаята,но мъжа й я улови за ръката и й принуди да спре и да го погледне.
-Не искам да се караме за такива глупости.Имайки предивид,че аз,Дейвид Монтагю,казах "съжалявам" два пъти за две минути,значи наистина е така.-това не беше точния подход и най-вероятно Джесика щеше да се ядоса,но в последно време я беше хванал секлета и сега просто въздъхна тежко и затвори за миг очи.
Дейвид я дръпна леко за ръката и тя седна в него отпускайки глава на рамото му.Дейвид я целуна по челото доволен,че този път кавгата е предодвратена по-бързо от колкото очакваше и я погали.Джесика хвана ръката му и отнесено заразглежда халката,сякаш я виждаше за пръв път.
-Искам да те питам нещо.-каза тя с такъв тон с който по принцип казваше най-лошите новини.Дейвид преглътна тихо и я погледна.Какво ли предстоеше?
-Питай.
-Защо в училище се държеше така?Последния месец основно?
Настана кратка тишина и Джесика вдигна поглед,за да го погледне.Дейвид също я гледаше,но сякаш очите му виждаха нещо друго,нещо което обикновеното око не могло да види.Като че ли толкова се бе вглъбил в мислите си,че изобщо не я чу.После обаче неочаквано заговори съвсем тихо.
-Просто се пазех.
-Пазил си се?-възкликна озадачено Джесика.
-Виж,в самото начало всичко беше игра.Беше просто поредното красиво момиче,на което съм хвърлил око.-Джесика бе готова да се намръщи,но той продължи и не й даде тази възможност.-Ако не си забелязала обаче никое от "поредните красиви момичета" не ме разиграваше както теб.-лека усмивка пробягна по лицето й.-И както се казва "желаем най-силно това,което не можем да имаме"...малко по малко почна да ми влизаш под кожата и просто всяка мисъл беше насочена към теб.-кратка пауза е Дейвид продължи.-после случката с Паркинсон...не ми пукаше особено за оная,но наистина се притеснявах,че може да обвинят вас...-Джесика извърна очи.-и просто не можех да те загубя заради някаква подобна глупост.
-Но после скъса с мен.-напомни му Джесика.
-С единствената мисъл,че ще те имам отново.-добави Дейвид.
-Доста по странен начин го доказваше.-добави мрачно момичето.
-Виж,знаех,че се готви нещо срещу училището,знаех,че баща ми ще ме забърка в него и исках точно тогава да си далеч от всичко това.Макар,че Драко забърка и теб.Трябваше да те отдалеча от себе си,за да те предпазя.
Думите му звучаха някак кухи.
-Знаел си,че ще се омъжиш за мен нали?-възкликна неочаквано г-жа Монтагю.
-Естествено.-засмя се Дейвид.-Оставаше само майка ти да се убеди в това.И се оказа още по-лесно отколкото очаквах.Всичко беше решено.Щях да се боря да край за теб,но съдбата явно беше на моя страна и помогна.
-Колко се самонадеян.-изсмя се тя.
Настана кратка тишина и Джесика се обади.
-Ако ме лъжеш ще те убия.
Дейвид започна да се хили,Джесика само го изгледа усмихнато.
-Та какво е станало между Елън и Теодор?-попита Дейвид и жена му се извърна към него почти разярено.-шегувах се!
Джесика го удари по рамото стискайки ядно устни въпреки усмивката на лицето й.
-Знаеш ли колко си сладка,когато се ядосаш?-прошепна Дейвид в устните й точно преди да я целуне.

(сори излигах се,това е най-съпуненото мнение дето съм писала и няма да се повтори!!)

Брой мнения : 114 Registration date : 19.05.2007

-Скъпи,прибрах се-извика Фейт от вратата,тресна я зад себе си и метна мантията и чантата си към закачалката.Последва глухо тупване,защото явно не я беше уцелила,но това не я заинтересова особено.Не получи отговор на вика си и това малко или много я притесни-Дракооо,Нарцисааа!
Отново нищо.Хм,нещо гнило ставаше в тази къща,а Фейт не знаеше какво.Пристъпи няколко крачки напред,но не видя никой.Всички лампи бяха угасени,сякаш мястото беше изоставено от векове.Тя бавно измъкна пръчката си и прошепна „Лумос”,така че да вижда къде стъпва.Сякаш чуваше хлипове от съседната стая,но не беше сигурна дали е права.Тръгна бавно към дневната,молейки се да не стъпи на криво и да се издаде.Помисли си,че е Нарциса,беше й така познато.А..не знаеше кой.
Червенокосата бавно се приближи към дивана,за да забележи свилата се на кълбо фигурка.Жената плачеше,тресейки се,и на две-три секунди викаше някакви откъслечни думи.
-Нарциса..-прошепна отчаяно Фейт,хващайки я за раменете.Майката на Драко не реагира,сякаш нищо не се бе случило-Г-жо..-момичето заобиколи дивана и клекна до жената-Какво става?
-Фейт,о,Фейт,миличка-извика изведнъж Нарциса,при което снаха й се сепна и подскочи назад инстинктивно-Той..изчезна..изчезна..-русокосата я придърпа в силна прегръдка и Фелисити успокоително я потупа по гърба,без да знае за какво е всичко..-Драко..миличка,той..изчензал е..
И тогава сякаш времето спря..”Изчезнал е..изчезнал е..изчезнал е..”.Думите отекваха в главата й,по лицето й не се стекоха сълзи,а просто остана с отворена уста.Всичко пред нея изчезваше,всичко се рушеше,къщата изчезна,духът й излетя за миг,ей така безцелно из въздуха.Думите се задъниха в гърлото й,сълзите се спряха на върха на очите й,не можа да помръдне.Какво значеше изчезнал?Нямаше ли го?Къде,за бога,беше?!Защо не си беше вкъщи.Трябваше да го види,трябваше.
Нещо я удари по главата,тя усети,че й причернява,че губи всякакви образи.Русата жена изчезна някъде там,Фейт чу вик,не бе сигурна чий,просто някакви безцелни думи,сърцето й спря за миг и тя падна безпомощно назад...Потъна в мъгла..
***
-Къде си,Драко,къде си?-виках силно,но в този непрогледен мрак не можех да открия никого.Строполих се на пода,прегъвайки коленете си.От очите ми падаха безброй сълзи,стичаха се бавно по бузите ми и бездната отдолу ги поемаше.Не усщеха време и пространство,просто празнота.Огромна празнота отвътр,която беше и около мен.
Той трябваше да е някъде тук!Трябваше!Не можеше просто да изчезне,не можеше!Не разбирам,не мога да си ги представя.Той е всичко за мен,той е целия ми свят,не мога да си позволя да загубя смисълът на живота си!
А къде съм сега всъщност?Какво е това място?Защо всичко е толкова тъмно,искам светлина,Мерлин!Искам да усетя слънцето,искам и неговата целувка,която да ме накара да се почувствам жива.Къде са приятелите ми?Къде са Джес,Ел,Дари и Ем?!Искам ги обратно при мен,имам нужда от тях!Но най-много от всичко желая да го видя.Пак.Отново.Постоянно да го виждам.Да го прегърна,да знам,че е тук.
Но къде е това тук?Може би сега е по-добре да мисля за този проблем,отколкото за него.Но само той ми е в съзнанието.Драко!
-Дракооооооооооооо-извиках за пореден път,но не-нямаше го.Не беше при мен,защо,не беше при мен?!
Усетих неуписуема болка в корема си.Сякаш ме режеха с нож,а може би и по-лошо.Господи,не издържам!Какво става?!Та нали уж вече съм мъртва,или не съм!?Какъв е този свят,воубще свят ли?Място?Къща?Ад?
Да,за там съм,за ада.Мерлин,трябва да се махна от тук,но просто не мога да стана.Съззите ми продължават да се търкалят,една след друга.И не мога да ги спра,не искам.Ако това е единствения начин да му покажа,че страдам за него,то нека така да е.По-добре да умра,отколкото да съм сама.Няма да издържа..
А и той ще се появи.Кажете ми,че ще се появи!..
Той ме обича и ще се върне при мен,защото сме свързани.Погледнах ръката си.Няма я!Опипах пръста си.Наистина я нямаше.Беше изчезнала!Халката ми си беше тръгнала с него.Нима..нима..
Мерлин,падам..Падам надолу..
-Помощ!!-извика Фейт,изправяйки се.Намираше се в странна бяла стая,със красиви завеси и лежеше на топло и уютно легло.И беше сама.Съвсем сама,около нея нямаше никой.
Още от пръв поглед позна помещението.Беше една от стаите в Св.Мънго,беше точно до нейния кабинет.Значи се бе озовала в болница!В болницата,която работеше.Опита се да стане,но не успя.Прималя й.Коремът й издаде скърцащ звук,придружен с шумно бълбукане.Не й се повръщаше,но ужасно много я болеше.
Вратата се отвори.Изведнъж й се стори,че пред нея стои Драко,усмихващ се,но всъщност се оказа колегата й-Джонатан Левис.
-Добро утро,спяща красавице-усмихна се Джон,сякаш стояха на кафето долу,но след като видя неадекватния поглед на Фейт,кимна-Вярно,ти не си разбрала.
-Поне си остроумен-вметна тя-Къде е съпругът ми?
-Не знам.Би трябвало ти да ми кажеш.-сви рамене лекарят,при което главата я разцепи отвратително.Сълзите сякаш сами закапаха.-Хей,по-спокойно,трябва да е някъде долу.
-Долу ли?-не разбра тя
-Да,долу-потвърди лечителят,погледа я за миг-два,а после тръсна глава-Трябва да прегледам.Би ли легнала?
-Как се озовах тук?
-Ти ми кажи.Аз знам само,че беше полу-мъртва,когато те докараха тук.
-Само се чудя защо не умрях-промълви на себе си Фейт,но Джонатан я чу
-Не говори глупости.Сега не е време за такива приказки-той размаха пръчката си над гръдния й кош,мрънкайки си някакви заклинания.-Отлично.Изведнъж си се възстановила напълно.
-Какво значи напълно?-попита любопитно тя
-Значи,че скоро ще те изпиша.А сега трябва да ти съобщя нещо.
-Не искам да знам.Колкото и да е лошо,ми го запази за после.Искам да говоря със съпруга си.Би ли го извикал?-помоли учтво тя
-Явно си доста влюбена
-Да,но мисля,че този коментар беше излишен.Моля те,Джон,имам нужда от него-повтори настоятелно тя
-Щом казваш-и Левис напусна стаята,докато Фейт се отпускаше върху възглавницата.
Та нали уж Драко беше изчезнал?Как така беше тук?Нали не сънуваше?!Какво се случваше,за бога?!Таванът беше красив,сякаш мраморен.Момичето се ухили и събра пръстите си.Приятна тръпка премина по тялото й,когато усети,че халката й си е там.Значи все пак той можеше и да се върне.
Вратата се отвори за втори път,но вътре не влезе Драко,а Нарциса,пребледняла като тебешир с букет алени рози в ръка.
-О,миличка,толкова се радвам,че си будна-изписка тя,оставяйки розите на шкафчето до вратата.-Изплаши ме.2 седмици не отвори очи!
-Къде е той?
-За какво говориш,скъпа?
-Драко!Къде е той?Искам да говоря с него!-отчаянието взимаше мощ над нея
-Драко е тук някъде.Лекарят ми каза,че си искала да го видиш,но защо?Та нали се разведохте преди няколко седмици.
-Какво?!
-Да,и ти му остави децата.Но скъпа,защо носиш халката?Аз си мислех,че вече отдавна си я свалила.
-Имам деца?-възкликна невярващо червенокосата.-Какви са те?
-Зучиш като луда.Какво ти става?-Драко се бе появил от вратата и я гледаше с онази перфектна усмивка.
-Драко!О,господи,толкова се радвам да те видя!-Фелисити се избута от леглото и се хвърли на врата му.
-Успокой се,Фейт,не мисля,че е добре да се вълнуваш толкова.Пък и много добре знаеш,че никъде не съм мърдал.-отговори той и й помогна да се върне на леглото си,нежно завивайки я.-Сиси и Матю чакат отвън.Да ги извикам ли?
-Кои са те?-попита изненадващо бързо червенокосата
-Много остроумно-похвали я Драко с крива усмивка и отвори вратата.
Там изникнаха момиченце и момченце.Момичето беше на не повече 5 годинки,с големи зелени очи и червена коса с леки къдрици по края.Същинско копие на Фейт,която едва не се задави с водата,която отпиваше в този момент.Момчето беше по-голямо с около 3 години и приличаше досущ на Драко.Руса коса,остри черти,буеносни очи,но майка му забеляза,че има нейния нос.
-На колко съм години,за бога?-изпищя Фейт,покривайки уста с чаршафа.Това не беше нейния свят и ако беше,колко години бе проспала?
-Мамо,не откачай,моля те-помоли се момиченцето на име Сиси и отиде право при Фейт,хващайки едната й ръка.Детските й очи бяха пълни с весел пламък,който очарова майка й.
-Драко,защо се разведохме?-изтреля го много бързо,но ясно и точно
-Няма да го обсъждаме сега.
-Трябва да знам.Трябва!!!
-Не искам да си спомням-студено й каза Драко,с тон,нетърпящ възражения.
-Какво се случи?Деца,Нарциса,моля ви,навън.-учтиво им каза Фейт,при което бабата и внуците излязоха отвън-Слушам те.
-Казах,че не искам да си спомням!-викна Драко-Просто не искам
-Заради мен е нали?Направила съм нещо,трябва да знам какво!
Не получи отговор.Главата я заболя силно,коремът също.Но тя трябваше да научи!
-Моля те-изнемощяло каза тя-Искам да знам..
-Не!
-В името на любовта,която някога си изпитвал към мен,кажи ми!-Фейт усещаше сълзите си,падащи по чаршафа.Също като преди малко..Сякаш отново под нея бее онази тъмна бездна,без край..Бездна,която може би водеше насам.Докато Драко обмисляше отговора си,Фейт се почуди.Това ли беше бъдещето й?Да се разведе с единствения човек,когото е обичала някога?Можеше ли това наистина да се е случило?-Преди години..-започна тя-ти..ти..изчезна нали?Тръгна си от мен..как се върна?
-Така започва и историята с раздялата,Фейт,така започва всичко..промълви мъжът и въздъхна-Да,изчезнах за повече от две седмици.Ти явно си полудяла от мъка и си започнала да се напиваш всяка вечер,без да слушаш майка ми.Не знам какво точно се е случило,но когато се завърнах от мисията,на която баща ми насила ме замъкна,ти се беше променила.Бе станала безлична,вечно пияна и не ти пукаше за нас,за мен и Матю
-Драко!Не тогава.Преди да се роди Матю.Малко след като се оженихме.Тогава,тогава..ти отново беше изчезнал?
- Тогава не бях изчезнал,Фейт,всичко беше театърТеатър организиран от баща ми!-извика Драко-Луциус никога не прие,че се ожених за теб.Смяташе,че си глупачка и това се затвърди в мига,в който повярва на фалшивите сълзи на майка ми.Тя..тя..е била под Империус,той я е подложил на това.Аз..аз ти купувах колие тогава-той се загледа през прозореца,невиждащ отсреща-Прибрах се и те намерих пияна и отчаяна.Мама я нямаше,къщата бе изпочупена,не знаех какво се е случило.А и ти никога не ми каза..
Фейт изпищя оглушително,пронизвайки с писъка си ушите на Драко,който инстинктивно се завъртя.
-Обичам те-промълви тя-Не ме забравяй..
**
И всичко отново изчезна,непрогледния мрак се възцари около мен,а аз не знаех какво се бе случило туко що.Болката ми бе утихнала,но съзлите ми се стичаха отново.Какво,Мерлин,беше всичко това?
Огледах се.Отново бях в онази бездна,онова над нея.От нея бях отишла в онзи..онзи..”панаир”.Ами ако този панаир всъщност беше бъдещето ми?Ако наистина ще се разведа с Драко?Не,никога няма да го направя.Всичко ще бъде различо,защото аз няма да допусна да се напивам повече.Започнало е в нощта на това,което се случи..преди малко или отдавна?!Не знам,но всичко е започнало тогава.Истина ли е?Нима всичко е по вина на Луциус,който иска да ни раздели.Не може ли просто да изчезне,проклетия му кучи син!
Усетих болката в корема ми.Къде ли щях да се озова сега?
„А къде искаш най-много?”-попита едно нахално гласче в главата ми.
-При него-промълвих отчаяно и болката се усили
„Внимавай!Помисли пак..Къде искаш да отидеш?”
И ми просветна!Да!
-В реалността..където трябва да съм сега-отговорих твърдоНадявах се да съм познала.
„Верен отговор”-похвали ме гласчето,главата ми започна да бумти,бездната изчезна и аз отново падах..падах на някъде
-Спасена е-обяви един лекар усмихнато,гледайки как Фейт спокойно започна да повдига гръдния си кош,и да си поема въздух в големи количества.
По лицата на всички се плъзнаха усмивки,а по лицето на дин русокос младеж продължиха да се стичат сълзички.На косъм да я загуби,на косъм..

~Три седмици по-късно~
Слънцето навлезе през леко открехнатия прозорец на болничната стая и освети бледото лице на едно червенокосо момиче.Очите й бяха затворени и ако някой не знаеше,би решил,че е мъртва.Но не.Гърдите й се повдигаха,което беше сигурен признак за живот.До леглото й стоеше русокос младеж,стиснал ръката й.Той бе задрямал върху столчето,подпрял главата си на леглото,но без да пуска любимата си.
Момичето бавно отвори очи,но бързо отново спусна клепачите си.Последва втори опит,после и трети,докато накрая на разтвори широко зелените си очи.Единственото,което можеше да види е тавана,но и беше достатъчно.Добре го познаваше,а и не можеше да го сбърка.Беше в Св.Мънго,но единственото,което не знаеше,не защо е тук.Размърда се лекичко и усети,че дясната й ръка е приклещена в нечия хватка.Извърна мъчително глава,но когато забеляза заспалото момче,по лицето й се плъзна усмивка.
-Драко..-пророни тя и го погали по косата с другата си ръка.Младежът отвори очи и я погледна.-Липсваше ми..
-И ти на мен..Нямаш представа колко-той леко се наведе към нея и я целуна.
Беше нежно и кратко докосване,но и за двамата означаваше много.
-Никога няма да те пусна да си отидеш отново-каза й Драко и целуна ръката й
-Не знам какво се случи-отговори му тя,гледайки го замислено-Къде беше?
-Къде бях кога?
-Онзи ден..когато намерих майка ти и тя ми каза,че си изчезнал.
Момчето сведе глава.
-Не биваше да й вярваш.Аз бях горе в стаята ни,оправях я,тъй като беше леко изпочупена.Тя..не знам какво я е прихванало.Честно казано,колегите ти я взеха в отдела за луди.
-Няма такъв отдел-каза му Фейт-Но все пак разбрах,продължи.
-Май се е натровила с някакви мъгълски лекарства-продължи Драко-И е откачила.Аз съвсем не бях изчезнал и ти съвсем не биваше да припадаш.
-Какво се случи?
-Не знам,намерих те полу-мъртва в дневната.Майка я нямаше.Беше изчезнала някъде.Веднага те доведох тук.По едно време беше загубила пулса си и колегите ти едва те спасиха.Ужасно съм им благодарен
-Колко време мина от тогава?
-От кога?
-От..когато майка ти ме излъга-измърмори Фейт и го погледна в очакване
-Около три седмици-отвърна Драко-Всички много се притесниха за теб.Джесика и Елън идваха почти всеки ден,а Дария през ден,през два.Ем намина няколко пъти,но все още не ми говори-той сведе глава,но веднага я изправи-Трябва да им кажем,че си се събудила,ще са много радостни.Виж,донесоха ти подаръци.-той махна с ръка към шкафчето.
Там имаше няколко кутии бонбони,букет калии,шоколади и разни други джунджурии.
-Аз..трябва да им благодаря-каза сконфузено червенокосата-Трябва да те питам нещо.
-Кажи,спокойно-прикани я Драко-Сега имаме доста време да си говорим,защото е едва 6 сутринта.-той взе едната кутия с бонбони и се настани до съпругата си,прегръщайки я.Фейт отпусна глава на гърдите му,вслушвайки се в равномерните удари на сърцето му.
-Баща ти..той..знае ли,че си женен за мен?-въпросът беше съвсем ясен,но на Драко му се стовари като гръм от ясно небе.
-Да,знае-отвърна той-Спокойно,Фейт,той каза,че ти си добър избор.
-Благодаря-насила отвърна тя-А той..къде е сега?
-Не мислиш ли,че се интересуваш малко повече от баща ми?
-Не,не мисля.Все пак аз почти не го познавам,а съм част от семейството му.
-Той никога не е бил част от семейството ми.Винаги е бил някъде далеч,Някъде..някъде там-Драко размаха ръка на посоки
-Разбирам
-Сега ти си моето семейство,Фейт,единственото ми семейство-той я целуна нежно по челото-Ти и нашето дете.
-..което все още го няма-отвърна с усмивка тя
-Грешиш.Много грешиш-върна й го Драко
-Какво имаш предвид?-вдигна вежди тя и се помрдъна от него,за да го погледне в очите.-Не..
-Да.Когато лекарите те прегледаха,ми казаха,че си бременна.-той я погледна в леко очакване
За втори път,толкова често,всичко за Фейт спря..Тя..и дете?!
-Не се шегувай с такива работи-помоли червенокосата,стрелкайки го с ядосан поглед.Знаеш,че не ми е смешно.
-А аз не се шегувам...Истина е,скъпа,ще си имаме бебе-той я притегли в ръцете си и Фейт за миг затвори очи.
Не можеше да си се престави като майка...

Брой мнения : 88 Age : 35 Registration date : 19.05.2007

Елън отвори стреснато очи. Имаше някаво странно чувство, че нещо не е на ред. Погледът й се плъзна по предметите в стаята и тя останови, че всичко си е на мястото. Когато прокара ръка по другата част на леглото, тя се извъртя стреснато. Беше празно...
- Теодор. - повика го тя, като се вдигна рязко, но никой не й отговори. "Сигурно е в банята." - помисли си момичето, но от баяната не долиташе нито звук. - Теодор. - отново тишина. Къде беше?
Елън излезе в коридора и тръгна по всички стаи, чукайки на вратите, а щом никой не й отговореше, тя влизаше вътре и го викаше, но никой освен тишината не й отговори. Когато слезе в хола видя Джесика, която седеше спокойно на дивана и разглеждаше някакво списание.
- О, сънливке. Добро утро или по-точно добър ден. Минава 3. - усмихна се Джес.
- Къде е Теодор? - попита Макмилън така сякаш не бе чула какво й се казва.
- Ел какво има? - Монтагю забеляза, че приятелката й изглежда притеснена.
- Къде е Теодор? - повтори въпроса си русокоската, а някаква странно фанатична притесненост се четеше в гласът й.
- Той..той..не знам. Сутринта рано е излезнал заедно с Дейвид. Защо? Ел каков става? - не разбираше Джесика.
- Аз...аз... - Макмилън се спусна по стената и като седна на пода, обви ръце около коленете си и заплака. Г-жата бързо се стече към нея и с огромни усилия, заради големият си корем (все пак вче беше в 6 месец и коремчето й пречеше да се свие на четири както преди), "Какво ли ще правя в 9? Аз сега едвам сядам, а представям си тогава. Сигурно ще приличам на ходеща топка!!" - помисли си тя със смесица от смях, тъга и подигравка. Но тези мисли бяха отхвърлени бързо на заден план, защото притесненията за приятелката й бяха по-важни.
- Миличка какво е станало? - погледна я притеснено тя.
- Не знам. Събудих се, а него го нямаше никъде и... - Елън хлипаше неудържимо и на Джесика й беше доста трудно да разбере какво говореше тя. - Всичко беше тихо и сякаш бях в някакъв отвратителен кошмар. Виках го, търсех го, а него го нмаше. Не мога. Не издържам на това напрежение. Не знам какво бих правила, ако един ден се събудя и негого няма. Та той е целият ми живот.. - сълзите продължиха да се стичат по бледото й лице, а риятелката й я прегърна силно и каза с успокояващ глас:
- Теодор излезе по работа и ще се върне скоро. Сигурна съм. Пък и няма да ходи никъе, не и без теб. Виж колко много преживяхте и отново сте заедно. Не дей да мислиш, че точно сега ще си тръгне. - Макмилън изслуша всички тези истини и като, че ли се почувства по-добре, но сълзите й продължиха а падат от пъстрите й очи.
- Джес...аз..просто не искам да го загубя. Страх ме е. - проплака русокоската. Само още веднъж през живота си бе изпитвала такъв страх, страх, че може да го загуб - денят в, който бебето й умря. От тогава бяха минали почти 2 години, но все още помнеше чувството на безпомощност.
- Няма спокойно. А сега ела и легни малко, за да си починеш. - Джесика помогна на момичето да стане и като я сложи на дивана да легне, повика домашното духче и му поръча да й направи отвара за сън без сънища. Елън се нуждаеше от сън поне няколко часа. - Хайде изпий това и поспи, а като се събудиш ще видиш, че Тед ще си е дошъл. - усмихна се тя и метна едно одеало, върху треперещото момиче. Все пак на вън бе зима.
Ел отвори очи и първото, което видя бе горящият огън в камината. Всичко бе тъмно и само светлината му огряваше стаята. Погледът й се насочи към часовника и тя с почуда останови, че минава 1 часа. Защо ли Джесика и Дейвид не са я съудили? А нот? Той къде беше? Момичето стана и с тихи стъпки се насочи към втория етаж, като се надяваше, че той е горе и спи. Но когат стигна до стаята си вътре не на мери никого, а неговата също бе празна. Чувство на паника и страх преминаха през момичето и тя реши да се върне в хола при камината. В нейната стая бе студено, а и не искаше да спи сама. Мразеше когато трбва да нощува сама в тази огромна стая.
Русокоската се настани на дивана и се загледа в огъня. Не знаеше колко време е седяла така, но изведнъж някой отвори външната врата и висока, загърната в пътническа мантия, фигура влезе в антрето. По раменете и главата му се бе натрупал сняг, а лицето му не се виждаше, заради голямта качулка. Русокоската потепери и бързо огледа за предмед, с който може да се защити. Но пръчката й бе в нейната стая на шакфчето, а тук освен бебешки списания и няколкото въглавници друго оръжие нямаше. За това тя невъоръжена стана и с тихи стъпки се запрокрадва към антрето.
Мъжът влезе в хола и като свали наметалото си погледан учудено моичето срещу себе си, което стоеше в пълна готовност да го замери с първото, което й се изпречи, облечена с къси панталонки и дълга фланелка.
-Ел? - попита учудено той. На Макмилън не й трябваха повече от 2 секунди да разбере кой е това и след това като се затича към Теодор се метна на връта му, а краката й се обвиха около кръста му. Тя започна да го целува настървено така сякаш не го бе виждала с години, а той я гледаше малко озадачено, но не каза нищо.
- Обичам те...обичам те..обичам те... - повтаряше момичето между целувките си. Тед се усмихна леко и така както я бе вдигнал на ръце той я понесе към спалнята им, полагайки я на леглото. - Липсваше ми. - прошепна тихо русокоската, докато се взираше в очите му. Въпреки тъмнината, тя можеше да види любовта с която той я гледаше.
- И ти на мен. - отвърна й той. - Сжалвам, че днес се измъкнах така, но ти спеше толкова сладко, а аз не исках да те будя... - извини се той, а след това я целуна. Тя отвърна на целувката му, но след миг го бутна леко от себе си и му каза:
- Хайде да спим. Уморена съм. - Нот я погледна странно, но като, че ли думите му я зарадваха. Той също имаше нужда от сън, след този дълъг и мъчителен ден. Замахна с пръчката си и в камината мигом загоря привлекателен огън, а след това се намести удобно, прегърна я силно, сгуши се в нея и почувства колко добре му влияеше нейната близост. Топлината на тялото й и ароматът, който излъчваше го отпуснаха и скоро той потъна в дълбок сън.

Джесика се обърна в съня си на другата страна(малко по-трудно отколкото преди шест месеца) и веднага съжали.Слънчевите лъчи я удариха право в очите и тя изръмжа недоволно,покривайки се съвсем демонстративно през глава.Отстрани Дейвид се изсмя развеселено и я откри,за да срещне недоволния й поглед.
-Добро утро,миличка.-целувка.-как спа?-целувка.
-Добре,допреди тридесет секунди.-измърмори тя и също го целуна леко.-Колко е часа?
-Близо...десет.-отвърна разсеяно Дейвид.-Гладна ли си?
-Не.-отвърна тя отхвърляйки завивките и се изправи доста лесно като по чудо.
-Ама ти трябва да ядеш!
-А ти трябва да престанеш да бъдеш толкова досаден.-отвърна раздразнено тя отваряйки гардероба и започвайки да се облича.
-Добре,ако ядеш ще спра да бъда досаден.
-Знам,докато стане време за обяд.После пак ще си проявиш тази твоя способност.-изсмя се тя насочвайки се към банята.Дейвид се усмихна широко сякаш му бяха направили комплимент и жена му се усмихна точно преди да изчезне през вратата на банята.
След като след половин час се избута най-сетне,излезе и забеляза,че Дейвид вече го няма.
Сигурно вече беше долу и поръчваше на Джиндър закуска за четирима.
"Упорито магаре!"
Поклати леко глава и напусна стаята насочвайки се към кухнята.За нейна приятна изненада забеляза,че и Тед и Елън също са станали и вече се трудят над каната с кафето.Кафе...ммм...погледна го с надежда,но щом срещна погледа на мъжа си въздъхна и се отпусна тежко на стола.
След няколко минути тишина духчето бързо сервира закуската и Джесика се намръщи леко.
-Не си ли гладна?-попита учудено Тед.
-Не.
-Но ти трябва...
-..да ям.Вече го чух това.-довърши кисело тя.-Мога и сама да реша кога имам нужда от храна и кога не искам и да виждам храна!
-Добре де,не ми се сопкай така!-измърмори Теодор отпивайки от кафето си.
-Хей,да не се караме рано-рано,става ли?-започна Елън.-Щом не искаш да ядеш,Джес,недей!Само не се сърди сега!
-Аз не се...ох!
Тримата рязко я погледнаха.Беше се хванала с една ръка за корема,а очите й се бяха ококорили.Дейвид за няколко секунди смени няколко нюанса на сивото през лицето си.
-Добре ли си?-попита загрижено Елън.
-Ритна.-прошепна съвсем тихо Джесика.
-Какво?-попита Тед,който очевидно не бе разбрал думите й.
-То...ритна.-повторя тя по-високо.Другите трима се спогледаха мълчаливо отдъхвайки си донякъде,че не е нещо лошо.
Дейвид буквално скочи от стола си и заобиколи масата приклякайки до нея и слагайки ръка на корема й.
-Нищо не усещам.-каза накрая малко разочаровано.
-Защото сега не рита.-засмя се Джесика.-Беше...странно.
-Пак ще ритне Дейвид,спокойно!-ухили се Елън и го потупа по-рамото.Като че ли само споменатия не усети тънкия подигравателен намек в гласа й.Останалите двама обаче се ухилиха.
-Получихме ли отговор вече от Драко и Фейт?-попита Джесика докато мъжа й се връщаше на стола си.
-Да,ще ни чакат на 22 декември в имението Малфой.-отвърна Теодор.
-Ами Емили и Сам?Още ли не са сдобрили?-полюбопитства Дейвид също отпивайки от кафето си.
-Не споменаха.-въздъхна Тед.-Ще разберем като отидем предполагам.
-Трябва да вземем подаръци.-обади се Джесика и Елън закима енергично.По лицето на двете се появиха широки усмивки.-Което значи мотане по магазините.
-Което значи цял ден безцелно вървене с тежки торби,в които няма и една потребна вещ!-добави Дейвид подигравателно и Нот се ухили.
-Не е нужно да идвате с нас.-сви рамене Джесика.Знаеше,че е напълно невъзможно да ги оставят из Лондон да се мотат цял ден.
-А да бе,направо те виждам как носиш десет торби с глупости от магазин в магазин.-изсумтя Дейвид.
-Намекваш ли нещо?-попита предизвикателно Джесика повдигайки леко вежди.
-Дария и Блейз също ще са там.-рязко смени темата Тед усетил възможен сблъсък.-И доколкото ми е известно сигурно и Ромео също.
-Чудесно!-възкликнаха Елън и Джесика едновременно.

Брой мнения : 114 Registration date : 19.05.2007

-Дом,сладък дом-измърмори Фейт и отвори очи,примигвайки няколко пъти.Преди няколко дни се бе прибрала от болницата и се чувстваше перфектно в собственото си легло,със собствената си пижама.Тя се размърда лекичко и със засилка се изправи да седне.Драко го нямаше до нея,затова тя предположи,че вече е станал.Когато погледна часовника,се увери в това.
Набързо се изми и се оправи,облече се и тръгна надолу към кухнята.Носеше се приятно миризма на курабийки,които Фейт просто обожаваше.Заслиза бавно и спокойно към кухнята,тананикайки си нещо.
Влезе в просторната кухня и се огледа.Съпругът й не се виждаше никъде,при което тя н аправи намусена гримаса и се насочи към масата,за да си налее сок.Извднъж усети как две силни ръце се стягат около кръста й и нечий нежни устни се залепват за врата й,карайки я да изтръпва.
-Добро утро и на теб-каза с усмивка червенокосата,обръщайки се,за да срещне погледа на Драко.Тя го целуна нежно и се измъкна изпод хватката му,сядайки на един стол.-Кога си станал?
-Рано,за да ти направя закуска-ухили се той,гледайки я как си хапва сладко-сладко
-Лъжец-порица го Фелисити-Не си ги направил ти,живота си залагам.
-Недей..-Драко се настани до нея,отпивайки от кафето си-И да,все пак не ги направих аз.
Двамата помълчаха малко,всеки зает с чашата пред него.След малко се спогледаха и разсмяха.
-Хубаво е да си у дома-измърка тя,опирайки глава на рамото му.Той я прегърна и я целуна по челото.
-И аз се радвам,че вече си си тук.-отвърна съпругът й-Какво ще правим днес?
Фейт не отговори,а тръгна към прозореца,избързвайки запотеното с ръкава на блузата си.Отвън се разкри красива гледка-покрита със сняг полянка,с една люлка в средата.
-Да направим снежен човек-каза ухилено тя-От училищните години,не сме си играли със снега.-Драко вдигна вежди-Моляяяяяяя.Заради мен..не,заради нас.-тя сложи ръка на корема си и запърха с мигли
-Не прави така-тя продължи-Добре,Фейт,хайде.Манипулираш ме прекалено лесно!
-Ъхъ-съгласи се с усмивка червенокосата и целувайки го бързо,се насочи нагоре,за да се облече по-дебело.Драко неохотно я последва.
След 20-тина минутки,двамата стояха дебело облечени навън и събираха сняг на една купчина.Фейт се смееше весело,като малко дете,защото се чувстваше ужасно щастлива и това бе единствения начин да го покаже.Поне за нея.Съпругът й я гледаше с усмивка и си представяше как след години,тук до тях ще стои малко детенце и ще се забавлява истински с родителите си.Как ще го люлеят на люлката,на която като малък той самия се бе люлял.Опитваше се да си се представи като баща,но не можеше.А и Фелисити съвсем не изглеждаше готова за това.
-Воала!-изписка тя и забучи една пръчка в центъра на най-малката топка,стояща най-отгоре-Сладък е,нали?
Драко огледа снежния човек.Беше мъничък,трътлест,със много странни зъби и горзен нос.Но носеше един важен шал.Шалът в цветовете на Слидерин.
-Помниш ли-започна Фейт,прегръщайки го-че идвах на всеки твой мач,викайки за отбора ни..
-Как мога да забравя..-целувка-Беше ти приятно да ме дразниш,докато си с други момчета нали?
-Моля?-възкликна невярващо Фейт-Драко..нима мислиш,че съм те карала да ревнуваш?
-А не беше ли така?Имам чувството,че целуваше всеки срещнат.
-М...може би.Но не съм го правила заради теб!Опитвах се да намеря човека на мечтите ми,а не забелязвах колко близо беше..
-Обичах те още от началото на пети курс-изведнъж каза той-Не можех да спра да мисля за теб и изгарях от ревност,когато те виждах с друг.Бях ужасен от мисълта,че си с друг.
Фелисити го погледна много учудено,но кимна,решавайки си,че той има да й казва още нещо.Тя се насочи към люлката и тупна там,леко засилвайки се.Бившия слидеринец се приближи към нея,хващайки едната дръжка.
-Мислиш ли,че бях побъркан?
-Не.Мисля,че е сладко-тя се надигна доста и го целуна по носа
-Тогава не мислеше така.
-Тогава бях тъпа-Фейт му намигна-Но нека говорим за друго,а?
-Разбира се.-отвърна сигурно Драко
-Дали останалите вече са получили писмото ни?-попита след няколко минутки Фелисити,гледайки нагоре към него.
-Предполагам.Ще се съберем всички..
-..освен Емили и Сам-допълни тъжно Фейт-Трябва да им пишеш Драко,не бива да оставяш едно скарване да скъса всичките ти отношения с Ем.
-Ти не я чу..
-А ти не..Ох,не,не става така.Трябва да говориш с нея!Или аз ще отида,въпреки че нямам ни най-малка представа къде е.Добре,че съм в отпуска.Което ме подсеща..
-Да,да,ще си намеря работа.Мисля,че ще ме вземат в Минисерството на мястото на баща ми.Не се безпокой.А за Ем и Сам..ще отида тези дни.
-Обещаваш ли?
-Обещавам-последва една нежна и продължителна целувка..

Admin Брой мнения : 79 Registration date : 19.05.2007

Нещо се случваше.....Нещо или по - точно някой доста умело я будеше, но усещането за разсънване й се стори доста приятно. Някой съвсем нежно хапеше устните й, целуваше я, и я прегръщаше.
С доста усилия успя да се насили и отвори бавно очи.
Самюел се бе надвел над нея и чисто и просто я глезеше.
-Добро утро! - измънка тя, отвръщайки на една от целувките му. -Какво правиш?
-Закусвам - отвърна Нот - много е вкусно! - довъши дяволито. - Имаш гост - съобщи той, хващяйки я за ръцете, след което я повдигна и я сложи да седне в скута му.
Намираха се в центъра на мъгълски Лондон, в един огромен апартамент, продаван пак от мъгъли. Бяха толкова близо до министврството, който издирваха сам, че едва ли щяха да се сетят да ги потърсят там.
Апартаментът беше голям колкото общата стая на Слидерин, заемаше два етажа в една нова сграда и бе оборудван с последните чудеса на техниката - мъгълската техника. Вече не си спомняха колко много пари бяха пръснали за всичкият тоз лукс, но все пак веки има право да се поглези от време на време, нали?! Завесите из всички помещения бяха дръпнати посвен в спалнята, където имаше и дантелени пердета. Като цяло мястото бе страхотно.
Емили зардапа към ръчния часовник на нощното шкафче, което се оказа доста ртудна задача, така седнала в скута на приятеля си. За това се изтъркаля почти на ръба и погледна колко е часа.
-8.15!!! Кой за бога? Ще го убия! - измрънка тя и олюлявайки се стана от голяма спалня.
-Ще видиш. Отивам в хола да му правя компания.
И преди момичето да успее да протестира той вече же излязъл.
Реши, че никак не си заслужава да се облича, само заради някой, който ще я събуди в 8 часа, и само среса косата си, тръгвайки към хола облечена само по тениска и бикини.
-Когато влезе дори не погледна кой е, а започна трескаво да се оглежда за пухените чехли с зайче от пред, който в момента, в който бе видяла поиска да си купи. Още помнеше как се залепи за витрината на един магазин за чехли, а Самюел смеейки се веднага и ги бе купил.
-Сам, къде са ми чех..... - в момента, в който вдигна глава и погледа й се срещна с този на Драко Малфой, Ем спря да говори и остана като замръзнала.
-Аз ще ви оставя на саме. - обади се Нот и тръгна към кухнята.
Точно в този момент Лестранж се чудеше дали да гпо убие или да моли за по,ощ, защото я остави сама с братовчед й.
Тя демостративно се обърна с гръб към него.
-Мислв, че нямаме какво да си кажем, за това можеш да си тръгваш - и момичето понечи да излезе.
На вратата към коридора, Драко я настигна, хвана я за лакътя и аз завъртя към себе си и ня накара да го погледна
-Пусни ме, дяволите да те вземат и се разкарай от апартамента ми! - изсъска тя отчаяно опитвайки се да се отскубне.
-Трябва да поговорим - подде той тихо
-Нямам какво да ти кажа!
-Но аз имам! Изобщо не разбрах, защо по дяволите си толкова обидена, че не съм те поканил на сватбата? та то дори не беше сватба, само аз Фейт, Драи, Блейз и свещеникът!!! С какво толкова те обидих!?
-Разкарай се! - изкрещя Емили, без да му отговаря.
-Не й докато не разбера защо си обидена!
Момичето изпухтя тежко
-Знаеш ли защо? Защото си единственият ми близак роднина, който значи нещо за мен. Защото си ми братовчед и защото през целият си живот сме живели в едно имени, били сме винаги заедно и мамка му споделяла съм всичко с теб. А на най - важния ден от живота си, ти кого покани да ти бъдат свидетели или там каквото е било? Покани дария и Блейз.
Драко седеше и я гледаше като втрещен. Изведнъж пусна ръката й и тъжно я загледа.
-Дистатъчно много са ме пренебрегвали родителите ми, че да го правиш и ти! - продължи тя. - Няма да ти го простя!- прошепна, после избяга светкавично бързо от стаята.
Когато влетя в спалнята, затръшна вратата след себе си и бясно започна да сваля дрехите от себе си едва сдържайки сълзите си.
Оттатък, Драко бавно седна на канапето и затвори очи. Сега разбираше, защо братовчедка му бе толкова огорчена.
-Тя е наранена от пренебрежението ти Драко и от това, че не покани нея на сватбата си, Смяташете за много близък- каза Самюел влизайки в хола.
-трябва да й се извиня... - започна Малфой, но Нот го прекъсна.
-Не точно сега. сега е разтроена и наскърбена и изобщо няма да те чуе.
Малфой помълча няколко минуту, след което се изправи
-Аз мисля да тръгвам....Погрижи се за нея.
-Винаги го правя. И предай много поздрави на Фелисти от мен - отвърна Сам докато го изпращаше до вратата.
Когато се върна в спалнята чу, че душа тече и се насочи към банята.
Когато отвочи вратата завари Емили подпряна на стената в душ кабината, която бне дясно от ваната, с чело опряно в едната стъклена врата, а свтитите й юмруци седяха до главата й.
Сам влезе вътре спря душа и послв я загърна в една хавлия, като я обърна към себе си. Тя плачеше.
притисна я силно в обятията си и успокойтелно я залюля.
-Отново ме пренебрегнаха - изхлипа тя - той ми бе толкова скъп, споделяхме всичко, винаги сме били заедно, а дори не ме покани на сватбата си....
-Спокойно малката. Спокойно, всиччко е наред - зашепна успокойтелно момчето
-Писна ми да ме дискриминират..роднините ми. Писна ми! - извика тя и зарида обвила ръце около врата му, опряла чело на гърдите му.
Когато я остави на леглото, все още леко подхълцваща, излезе за малко след което се върна с чехлите зайчета в ръка, правйки смешни физиономий, играейки с двете обувчици.
Емили се усмихна и протегна ръце към него.
-Обичамте - прошепнаха едновременно.

Брой мнения : 88 Age : 35 Registration date : 19.05.2007

- Ох, най-сетне у дома. - въздъхна Дейвид с облекчение и пусна всичките торби, които държеше. Джесика, Елън, Дейв и Теодор бяха обикаляли повече от 6 часа мъгълски и магьоснически Лондон и момчетата се бяха натоварили, като магарета и все още привикваха с това да не им тежат различните дрънкулки, обувки, дрехи, парфюми и играчки. Наближаваше Коледа, а момичетата бяха напазарували така сякаш щяха да ходят в Сумалия за 1 година.
- Искам почивка. - метна се на дивана Нот и затвори с усмивка очи, а г-н Монтагю се намести до приятеля си.
- Ъм...Ел, знаеш ли дали Ем и Драко са се оправили? - попита изведнъж Джес.
- Не. Защо? - погледна я учудено русокоската.
- Ами...купих подаръци и за нея и Сам...пък и ще бъде някак тъпо всички да сме се събрали, а тях да ги няма. - отвърна малко тъжно жената, а другите кимнаха в знак на съгласие.
- Имам една идея. - възкликна изведнъж Елън, а другите зяпнаха някой от учудване, други стреснати от внезапното й подскачане. - Аз ще отида да говоря с нея.
- Това ми звучи добре. Тя ще те послуша. - отсъди Джесика.
- Дам и аз съм на това мнение. Аз и без това трябва да говоря нещо със Сам ще дойда с теб. - обади се и Нот, а семейство Монтагю и Ел го погледнаха учудено. - Какво сте ме зяпнали? Той ми е брат не може ли да го посетя?
- И как така стана изведнъж толкова близък с него? - попита с лигав глас Макмилън. - Преди се виждахте от дъжд на вятър, а сега от няколко седмици на сам..нещо много се сдушихте. Вие двамата криете нещо. - извика доволно така сякаш е открила, че водата е мокра и огъня пари, а другите се засмяха.
- Не, не крием нищо. Искма да видя брат си и точка. Няма да ти обяснявам. Ще тръгваме или ти ще си седиш тук? - Теодор се беше изправил и седеше облечен до входната врата и гледаше със сериозна физиономия и засмени очи русокоската, която се цупеше, защото той не искаше да й каже.
- Да, да...уф... - въздъхна примирно и ядосано тя, но като се облече излезе след него.
Двамата минаха през двора на имението и когато бяха извън границите му се магипортираха в една безлюдна уличка, близо до апартамента на Сам и Ем, в центъра на Лондон. Ел и Тед бързичко се вмъкнаха в сградата, оглеждайки се дали ги следят и когато бяха убедени, че всичко е наред влязоха. Нот почука на вратата няколко пъти, а от вътре се чуха нечий стъпки, след което ключалката щракна и вратата се отвори.
- Как... - започна Емили, очаквайки да е отново някой досаден продавач на працали за пода или шампоани, но когато видя кой всъщност стой пред нея, почти не изпищя от изненада. - Какво правите? - развика се тя на сред коридора. - Влизайте, влизайте. - задърпа ги настойчиво момичето. - Саааам! - кресна тя. - Ела да видиш кой ни е дошъл на гости. - след миг Самюел влезе в стаята с кухненска престилка, ръкохватки, дървена лъжица и кърпа. Гостите го погледаха "малко" учудено, след което избухнаха в смях.
- Опитвам се да сготвя. - вдигна оправдателно рамене, а смехът на четиримата огласи апартаментът.
- Гледам добре сте се устроили. - каза с преценителен глас Елън, докато оглеждаше "дупката", както се бе изразила Лестранж, в която живееха тя и Сам. - Определено не е такова, каквото ми го описа. - продължи с коментара си русокоската, като минаваше от стая в стая, а погледът й поглъщаше всико на около.
- Дам, наистина е много хубаво, пък и се чувствам добре. Все пак той е тук. - усмихна се Емили, а на лицето й бе изписано щастие. - Ами ти госпожице? Теб какво те води в скромния ми дом, при това не с кой да е, ами с любовта на живота ти. - подкачи я момичето. - Май има нещо, което трябва да ми разкажеш. - разсмя се Лестранж, а Ел извърна глава, за да не може другата да види руменината по страните й. Момчетата бяха в кухната, където Самюел се опитваше да сготви бъркани яйца и наденички, нищо, че часът бе 4, но това бе специалитетът му и си говореха за "важни и тайни дела", както се бяха изразили двамата братя, а те двете се разполагаха в просторния хол.
- Нищо не крия, пък и не съм дошла да говорим за мен, а за теб и...- Макмилън замълча за миг, а след това добави - Драко. - за части от секундата лицето на Ем придоби студен, злобен и тъжен вид, а щастието й в очите бързо бе заместено от недоволство.
- Нямам какво да говоря за него и му кажи да не праща други да му вършат работата. - намуси се Лестранж.
- Първо, не ме е пратил Драко и мисля, че имаш какво да говориш за него. - отвърна спокойно Ел. - Виж Ем знам, че постъпи отвратително като не те покани на сватбата, но какво от това? Заради една такава глупост ще му се сърдиш цял живот и ще скъсаш всички отношения с него ли?
- Не е глупост и да, ако се наложи ще го направя! Той ме пренебрегна! Толкова ли не можете да го разберете? Покани Дария, която преди години не можеше да понася и Блейз, който никога не му е бил толкова близък. Вие с Тед, също трябва да му се сърдите за това, че ви пренебрегна. Нали Теодор му беше най-добрия прител? Нали много държеше на него? И как го показва? Като дори не ни покани на сватбата си!!! Страхотен братовчед имам! - Емили беше побесняла. Болеше я от факта, че трябва да се сърди на Малфой, но имаше самочувствие и достойнство и нямаше да ги пренебрегне заради никого!! Докато Драко не си изкупеше греха тя щеше да се прави, че той не съществува. Да, ама Елън беше не по-малко упорита от приятелката си и нямаше да си тръгне докато не накараше Ем да преглътне ината си.
- Не дей да се отказваш от любовта, приятелството и доверието на братовчед си за една таква глупост чу ли ме? И без това са останали твърде малко хора, които да държат на нас и да ни обичат. Не го изолирай, защото той не го заслужава! - не се отказваше Макмилън, нищо, че беше минал повече от час и половина. - Той те обича и наистина му е много гадно, че ти не искаш да говориш с него, пък и каква Коледа ще бъде без вас? Всички да сме се събрали, а вие да не дойдете.
- Няма да дойда! - едно си знае баба, едно си бае, а Емили, като нея. От 1 час тя не бе казала нищо по-различно от "Няма да дойда", "Няма да му проговоря", "Няма да му простя", "Не искам да го виждам" и още куп изречения и всичките до едно отрицателни! Ел се видя в чудо, но накрая Лестранж започна да се поддава на натиска и още съвсем малко и щеше да склони.
- Ем заради нас! Имам предложение! Можеш да дойдеш и не е нужно да говориш с Драко! Ти отиваш на гости на Фейт не на Малфой так, че - намигна й заговорнически русокоската, а Емили придоби мислеща физиономия.
- Като се замисля си права. Иска ми се да видя всичи, пък и не съм длъжна да говоря с - тя направи погнусена физиономия. - Добре! Съгласна съм. Със Сам ще дойдем! - и тя изрече, може би, най-чаканата и желана реплика на деня. Елън се ухили и прегърна приятелката си. - А сега искам да чуя истината.
- Моля? - не разбра Ел.
- Истината. Какво става между теб и Теодор?
- Нищо интересно! Просто приятели сме. - гласът й трепереше, докато се мъчеше да прикрие усмивката си, но Ем явно не забеляза.- Защо реши, че става нещо? - погледна я изпитателно русокоската.
- Незнам. Прсто..идвате ми двамата тук и се държите така...ъм ..мило да го наречем и за това. - повдигна неразбиращо рамене Лестранж. - Напоняте ми за преди години, в училище...
- Няма нищо! - увери я с поглед Елън. - Просто приятели сме! - само, че не се знаеше дали се опитваше да накара себе си или Ем да повярва в това, но това са други мисли....
- Щом казваш. - каза с провлачен глас домакинията и се усмихна. - Значи на 22ри, а?
- Дам. Ще се съберем всички. Дори Блейз и Дария ще дойдат заедно с малкия! И ще останем до 1-2ри, ще отпразнуваме Коледа и Нова година в имението Малфой. Ще бъде забавно, нали? Като в добрто старо време. - отдаде се на спомени Макмилън, а приятелката й побърза да я върне на земята.
- Да. Вярно само дето ще имаме едно бебе и една бременна! - беше специалитет на Емили и Елън да развалят подобен тип моменти двете се дразнеха една на друга, но какво да се прави, за това сега момичетата се хилеха, като полудели.
- Хей, лудите, кажете смешката и ние да се посмеем. - Теодор и Сам се бяха показали от вратата на кухнята (Самюел още с престилка).
- Нямаме какво да казваме. Вие наприказвахте ли се? - попита Елън, гледайки ги подозрително.
- Да. Разбрахме се. - и по-големият брат подаде нещо на по-малкият, който бързо шмугна ръка във вътрешния джоб на мантията си. Двете момичета, разбира се видяха това и като истински жени, любопитството ги завладя на мига.
- Какво му даде? - попита Емили.
- Нищо. - отвърна невинно Сам.
- Теодор? - намеси се и Ел.
- Нищо. - същият отговор.
- Кажи мииииииии.... - замоли се Макмилън.
- Нищо не ми е дал! Престани да си въобразяваш и ставйа да си ходиме, че виж кое време стана, а аз имам малко работа. - заюрка я Нот.
- Ама вие няма ли да останете за вечеря? - удучи се Лестранж.
- Ам...на мен ми се иска да доживея до Коледа и Нова година, а Сам не се слави с много добри умения в колинарията така, че мисля да пропусна, но ако Ел е гладна...
- А не, не...аз..не съм гладна. - заекна тя, като надуши неопределената миризма, идваща от кухнята - нещо средно между, пържено, печено, варено, прегоряло и сурово, всичкото това поръсено с малко джоджън и..не другото не можеше да се определи какво е. - Не искаме да пречим, пък и Джес и Дейв сигурно ще ни чакат. - бързи оправдания.
- Щом не искате! Вие губите. - примири се след янколко минути обеждения Емили. - Тогава ще се видим на 22ри. - усмихна се тя.
- Да. Хайде Теодор, тръгвай и искам да знам! - не млъкваше Макмилън. Самюел и Емили се засмяха, а другите двама им помахаха за довиждане.
- Тези двамата ще се съберат отново! - изкоментира секунди след, като вратата бе затворена Ем. - Сигурна съм. - Нот не отговори нищо, а само завъртя очи потайнствено. - Ти знаеш нещо, нали? - погледна го тя с поглед на диво животно, което дебне плячката си и чака тя да сбърка.
- Не знам нищо! Стига ме разпитва. - обърна й гръп момчето, за да скрие усмивката си.
- Не ме лъжи! - това бе последният й коз.
- Добре! Да, знам - победоносна усмивка изгря на лицето й. Двамата се бяха разбрали, че няма да имат тйни един от друг, както и няма да се лъжат и Емили знаеше много добре, че той ще спази обещанието си - но не мога да и кажа! Обещах на Теодор, че ще си мълча! Така, че не ме мъчи! - отвърна вече сериозно Нот.
- Щом е така тази вечер ще сиш на дивана! - беше пък отговорът на Ем.
- Така не е честно! Заради тях аз да страдам! - възроопота на неправдата "бедното, прокудено от земята на щастливите хора" момче и подгони приятелката си. Когато я стигна, тя бе вече в спалнята и държее възглавница.
- Не ме доближавай или...- тя усети "оръжието" в ръката си и се опита да сдържи смеха си - ще я метна.
- Ууу...заплашваш ли ме? - лигавият му глас я разсмя още повече и тя ще не ще се ухили. Лестранж кимна едва видимо в знак на съгласие и Самюел прие това предизвикателство, като само с няколко крачки бе до момичето, което го налагаше с възглавницата. Смехът им огласи помещението, а яденето, което се готвеше на котлона в кухнята бе забравено. И да загореше...какво им пукаше? Щяха да си направят ново.
На вън снежинките падаха една след друга, натрупвайки все повече и повече сняг. Двама души вървяха по улиците, които учудващо бяха много оживени. Тъй, като се намираха в центъра на мъгълски Лондон и Коледа наближаваше, отвсякъде светеха различни светлини. Магазините бяха украсени с прекрасни лампички, надписи, които светеха и малки елхички, в знак на празника. Уличните лампи също бяха украсени, както и по-големите дървета. Мястото бе толкова светло, че човек би си помисли, че е ден. Хората влизаха и излизаха в различни магазини, на чиито витрини висяха различн обяви за намаления на стоки, торбите им бяха препълнени с подаръци за близките и приятелите, а усмивките не слизаха от лицата им. Духът на празника се усещаше на всякъде.
Елън и Теодор не се чувстваха много на място, защото хората, които подминаваха бяха весели, щастливи, влюбени и обичащи. А те...да и те се обичаха, но не бяха свикнали да показват чувствата си извън стаята в имението Монтгю. Никой не знаеше за това, което се случваше между тях, пък и нямаше защо да знаят.
Различни хора минаваха покрай тях - млади, стари, влюбени, родители, деца, възрастни, бедни и богати, но всички те бяха усмихнати и щастливи, като, че ли наближаващият празник караше всички да забравят разлчията си.
За първи път от много време на сам Ел и Нот вървяха, а разговорът им бе замрял. Те винаги имаха какв да си кажат, но сега...като, че ли чакаха нещо да се случи.
Ел се бе зазяпала някъде в близката витрина и не обръщаше особено внимание на случващото се. Студеният зимен вятър минаваше дори през дебелата й зимна мантия и колкото и да се мъчеше,, тя не можеше да скрие, че й е студено. Ръкавиците й бяха останали в къщата и ръцете и почти бяха посиняли от студ. Като си вървеше спокойно момичето почувства как нечийй пръсти се сплитат с нейните, а когато се обърна въпросително към човека до себе си, тя видя, че Теодор я гледа с лека усмивка, а очите му греят от щастие. Харесваше му да я държи за ръка, искаше да я закриля и както изглеждаше това бе първата стъпка. Макмилън върна усмивката му и след миг момчето обви раменете и с ръка, за да я стопли. Не, че щеше да я сгрее кой знае колко, но този негов жест наката сърцето й да забие, като лудо, а топлината, която очите му излъчваха бе по-силна от всеки огън. Но точно в този момент те се почувстваха не странно ами по-скоро...сякаш са забравили. Както да караш колело. Знаеш го, но когато не си го правил от много време забравяш, а когато пак се качиш, първите няколко мига губиш равновеси и падаш, но после..всички си идва на мястото При тях бе същото. Помнеха и същевременно бяха забравили. Трябваха им няколко секунди, за да осъзнт и премислят случващото се, а когато го направиха - радостта бе в очите и на двамата.

Джесика затвори вратата след себе си и започна да отвързва шала от раменете си,опитвайки се същевременно да съблече дебелото си зимна наметало.Навн беше доста студено и бузите й въпреки "екипировката против студ" й беше малко студено.
Закачи наметалото на закачалката и докато правеше същото с шала и шапката,Дейвид се появи от една врата с физиономия не предизвестяваща нищо добро.
-Какво,Мерлин ге взел те прихваща?-започна той веднага щом се озова в коридора.
-Моля?-възкликна учудено Джесика започвайки да си сваля ръкавиците и гледайки го изпод вежди.
-Къде си тръгнала в този адски студ,в това положение?Изобщо мислиш ли?
-Ако очаквах,че ще ме посрещнеш така нямаше изобщо да се прибирам.-отвърна спокойно Джесика.
-Само това оставаше!-изръмжа Дейвид.-Учудвам се,че не си тръгнала и без наметало и шал!
-Какво ти става?-намръщи се Джесика скръствайки ръце.-Не съм от порцелан,нма да се счупя!
-Знам,че не си,но трябва да се пазиш!-гласът му от ядосан премина към недоволно притеснен.-А и защо не ми каза,че излизаш?Ужасно се притесних когато не можах да те намеря и добре че се сетих да те потърся в къщата на майка ти!
Джесика стисна устни и тръгна към кухнята.Дейвид я изгледа неразбиращо и я последва.ГІжа Монтагю се спря до масата и вдигна лист пергамент,върху който беше написано с наклонен почерг: "Отивам в имението Смит при майка ми.Не знам колко ще се бавя,но ще се върна преди вечеря"
Подаде му я не особено нежно и скръсти ръце пред гърди чакайки да види реакцията му.
-Не съм виновна,че не си се сетил да провериш на най-очевидното място в къщата.-изсумтя тя настанявайки се на стола бавно.-Не намерих Джинджър така че оставих бележка.
-Виж,съжалявам.
-Стига с това съжалявам.-въздъхна Джесика подпирайки главата си с ръце.-Това твое отношение вече взема да ме побърква.
-Какво искаш да кажеш?
-Искам да кажа,че не е нужно да трепериш над мен защото съм си изключително добре и малко студ няма да убие нито мен,нито детето.Сигурно ако кихна й ще ме вържеш за леглото.Просто....престани.Дръж се...като себе си.
Дейвид я изгледа продължително сякаш за пръв път я виждаше.После се настани на един от столовете и захвърли настрани бележката гледайки я намусено.
Слава богу след няколко минути се върнаха Елън и Теодор и тишината беше нарушена.Елън ги изгледа подозрително забелязвайки мрачните им лица и тъкмо отвори уста да попита за причината,когато Джесика я изпревари.
-Как мина?Ще дойдат ли?
-разбира се.-отвърна Теодор.
-Успях да убедя Ем,че идва заради приятелите си и че може да изтърпи братовчед си няколко дни.-въздъхна Елън.-Не бива да се карат така!И то за глупости!
-Не мисля,че някой мисли обратното.-отвърна Дейвид.
-Освен Емили.-добави Нот настанявайки се на стола до него.
-Освен Емили.-съгласи се Дейвид.-Но предчувствам,че всичко скоро ще се оправи и ще бъде както преди.
-Аз се опасявам,че ще бъде много различно от преди имайки предвид обстоятелствата...-започна Джесика.-Но мисля,че все пак Драко и Емили е се сдобрят.Трябва да се сдобрят!
Настана кратка тишина и накрая Дейвид попита.
-Гладни ли сте?
-Да.-отвърнаха тримата едновременно и Дейвид бързо извика Джинджър за да каже да сервира вечерята,която след няколко минути ги чакаше нетърпеливо на масата.

Дейвид рязко отвори очи и едва не подскочи.Беше сънувал нещо...неприятно.Помъчи се да си го спомни,но без особен успех.
"Кошмар"-помисли си той.Отдавна не беше сънувал кашмари.Доста отдавна.
Отхвърли тази мисъл бързо-бързо и извърна глава настрани.Джесика все още спеше с гръб към него,съвсем спокойна и отпусната.
Но беше време да стават.След около час-два щяха да ги очакват в имението Малфой,а като знаеше бързината,с която щяха да се оправят май беше по-добре да стават.Наведе се и я целуна нежно по връта усещайки как тя леко се размърда явно разбудена вече.Донякъде.
-Трябва да ставаме.-прошепнай той в ухото й.
-Мммм.-беше отговора,но никаква друга реакция не последва.
Нова целувка,още по-приятна от първата.
-Не искаш ли да видиш Фейт и Драко?
-Искаам,но ми се спи.
-Ако не беше разговора вчера щях да те оставя да спиш и да те вдигна петнайсет минути преди да тръгнем,но ти искаше стария Дейвид така че докато не станеш няма да те оставя на мира!-Джесика се изсмя леко и се обърна леко протегайки се.
-Добре,печелиш.
-Естествено.-изсмя се той и тя го изгледа кисело.-Хайде!
След двайсетина минути бутане в банята и обличане и доста хилене за пръв път от доста време двамата се насочиха към кухнята.Елън и Тед вече бяха там и щом ги видяха толкова весели и те се усмихнаха.
-Денят определено започва добре!-отбеляза Елън отпивайки от кафето си.-Ще тръгваме ли?
-Ще наредя на Джинджър да изпрати куфарите в имението Малфой и после ще се магипортираме.-останалите кимнаха и той напусна стаята.
-Силно се надявам да няма изцепки.-обади се Джесика.-Не искам да си разваляме празника.Всички.Толкова рядко се събираме и не искам и този път всичко да завърши така.Че и по-зле...
-Няма.-увери я Теодор.-Ще бъде страхотно.-той се усмихна широко.-Като едно време.-Елън и Джесика се спогледаха.-С млаки промени.-добави и усмивките им се разшириха.
След малко Дейвид се върна и ги подкани да тръгват.Започнаха да навличат дебелите наметалата,шаловете и ръкавиците и когато излязоха навън дори те не успяха да притъпят напълно студа.
След няколко силни ПУК четиримата изчезнаха и се появиха пред имението Малфой където вече ги очакваха Фейт и Драко.

Брой мнения : 88 Age : 35 Registration date : 19.05.2007

Последваха бурни прегръдки и целувки, защото бе минал почти месец откакто не се бяха виждали. Но студът бързо отказа всички да стоят на снега и домакините побързаха да ги поканят вътре. Скоро Дари, Блейз и малкият Ромео също се присъединиха към групата. Емили и Сам естествено пристигнаха последни. Ем не каза нито дума на Драко, а го подмина, като пътен знак, мятайки се на вратовете на всички останали. Той се опита да й каже нещо, но стената повече би го разбрала.
Семейство Малфой, като добри домакини се бяха постарали гостите им да се чувстват прекрасно и всяка една двойка бе настанена според вкусът й. Емили и Сам бяха в стаята на Лестранж, където тя бе отраснала, докато живееше тук - тя бе просторна и не особено слънчева стая, тъй като Ем не си падаше особено много по слънцето. Цветовете, които преобладаваха бяха черно и тъмно зелено. До стената близо до огромните прозорци имаше голямо балдахиново легло, покрито със зелена ковертюра. Пред камината срещу леглото имаше малка масичка и диванче, а до леглото от дясно бе вратата, водеща към баяната. В дъното до камината имаше и гардероб. Гледката, която се откриваше през прозореца бе на градината в, която двамата братовчеди бяха играели като малки, а съвсем скоро и детето на Драко щеше.
Семейство Цабини бяха настанени в стая, която специално бе обзаведена за тях. Тъй, като малкият г-н Цабини бе едва на годинка и родителите му искаха да го наглеждат, Драко и Фейт се бяха погрижили в стаята им освен голямото легло, което бе предназначено за тях, да има и едно детско креватче и много играчки, които да забавляват малкият мъж. Но за разлика от стаята на Сам и Ем, тази беше слънчева и весела. Гледката й бе към близкото паркче, което бе покрито със сняг. Висулки висяха от клоните на дърветата, короните им бяха нахлупили бели калпаци, а снегът по поляна не бе докоснат. Мраморният фонтан в средата, под формата на красива фея, бе заледен и снегът, който се бе натрупал по него, го караше да изглежда още по вълшебен. Определено Коледният дух бе не само в сърцата им.
Джесика и Дейвид бе отредена стая, която не бе нито толкова мрачна, нито толкова светла, като другите две – но бе избрана и подредена със също толкова прецизност и любов. Тя се намираше на вторият етаж, тъй като бъдещата майка не бе в състояние да катери хилядите стъпала из къщата, а мъжът й колкото и да отричаше, вече не му бе особено лесно да я носи на ръце. Коремчето на Джес вече бе дооста голямо и тя, като нищо можеше да го използва за масичка, вместо да държи чиниите и чашите в ръце.
Тъй като Елън и Теодор не бяха официално заедно, те бяха настанени в две отделни стаи, но за сметка на това бяха една до друга. Те не бяха толкова просторни, като другите, но за сметка на това пък бяха също толкова уютни. Все пак Ел и Тед бяха само приятели и надали би им харесало, ако ги бяха сложили в една стая. Е да ама леглата бяха двойни и колкото и странно да беше това накара и двамата да се ухилят доволно.
Драко и Фейт се бяха погрижили духът на Коледа да се чувства не само в трапезарята и хола, но и в останалата част от къщата. Ето защо всяка стая бе украсена с герлянди и коледни играчки. На всяка камина бе закачен по един венец и по две, а при някои и по три, чорапчета висяха от нея. Свещите, които бяха поставени на нощните шкафчета бяха във формата на някакво Коледно създание и това накара всеки един от гостите им да се почуувства отново, като дете. Малкият Ромео веднага се насочи с интерес към восъчният Дядо Коледа, но родителката му бързо реагира и главата на добрият старец бе спасена.
В хола, до прозорците и врата, водеща към голямата веранда, бе „кацнала”, както се изрази Елън, голяма ехла, която бе пищно окрасена – свещи, кристални топки в различни цветове, панделки, коледни играчки под формата на ангелчета, еленчета, джудженца и какво ли още не, които се движеха, щом някой минеше покрай тях, герлянди, дори изкуствен сняг, а на върха грееше красива коледна звезда, която бе перфектен завършек на това невероятно коледно дръвче.
Процесът по пристигане, прегръщане и поздравяване, настаняване, разопаковане и развеждане из къщата на тези, които не бяха идвали от дълго време отне почти целият ден и чак когато дойде време за вечеря гости и домакини се събраха на масата. Драко и Емили въпреки всичко не си говореха или по-точно Ем не му говореше. Тя бе решила, че той е част от инвентара и освен Фейт, друг домакин нямаше. Беше й малко трудно, но сам си беше виновен за това! По време на вечеря разговорите бяха тихи, а на моменти дори липсваха. Денят бе уморителен за всички, но най-вече за малкият Ромео, който „принуди” родителите си да се оттеглят едва в 10 часа. Но Дария не беше кой знае колко против и без много, много да му мисли взе детето си на ръце и заедно със съпругът си пожелаха лека нощ, а след това се прибраха в стаята си. Не мина много време и Джес и Дейвид също ги последваха, тъй като г-жа Монтагю „се бе натоварила достатъчно за днес”. Колкото и да се мъчеше Дейвид не успяваше кой знае колко да бъде същият непукист, като в училище. Все пак фактът, че жена му носи неговото дете си казваше думата. Джес нямаше сили да протестира срещу думата на мъжа си и след няколко погледа, две-три по-остри думи и лигави усмивки семейство Монтагю също се изнесе.
- Май останахме само неженените. – усмихна се Елън, но когато се усети какво бе казала, бързо си намери оправдание, за да отиде до кухнята. Приятелите й бяха свикнали с тези нейни изцепки от време на време и никой освен Емили и Драко не реагираха.когато Ел се върна от кухнята другите все още мълчаха и тя реши, че не иска да е свидетел на тази неудобна сцена и бързичко каза – добре хайде всички да си лягаме. Утре ще си говорим. Днес за всички беше напрегнат ден за това – по леглата. – Другите се захилиха, като видяха заповедническата физиономия, която бе направила.
- Добре мамче. Само не ни се карай. Искам първо да си изпия млекцето. – подигра я Драко, а Теодор и Сам избухнаха в още по-неудържим смях. Е, да ама в стаята имаше още две момичета, които на дали щяха да позволят без бой да се закачат с приятелката им. Лестранж и Фелисити светкавично се притекоха на помощ на русокоската.
- Недей да се хилиш, защото довечера ще спиш на дивана. – усмихна се дяволито Ем на Самюел и като стана се запъти към стаята си. Момчето повдигна безпомощно рамене и последва приятелката си с гузна физиономия. Не, че го беше страх от разправи с нея, просто не искаше да спи на дивана.
- Това се отнася и за теб, г-не. – не остана по-на зад Фейт. Малфой само погледна жена си малко стреснато, но после я прдърпа към себе си и като се усмихна на Ел и Нот, каза:
- Е, ние ще си лягаме. Имаме да проведем разговор, който не е за пред хора. – Фейт го погледна учудено, но по усмивката му разбра, че няма да са скандали... - Приятна вечер и ще се видим утре на закуска. – след това семейство Малфой се насочи към стълбите.
Елън и Теодор останаха сами в хола. Огънят пукаше весело в камината, а двамата се гледаха. Страните на момичето се обагриха, но тя я прикри, като се наведе да вдигне една паднала възглавница.
- Мисля, че е време и ние също да се качваме, ако не искаме да ни заподозрат. – предложи тя, но Нот като, че ли не възприе думите й. Момчето ce бе загледало в лицето й, което светлината на огъня караше да изглежда румено. – Лека нощ. – тя мина покрай него, целуна го нежно по бузата, а след това се запъти към стаята си.
Нот остана с втренчена физиономия да гледа след нея. личеше си, че мислеше за нещо. Образът на Ел изникна в съзнанието му – дългата й коса, спускаща се свободно по раменете й, големите й пъстри очи, които гледат с такова любопитство, но понякога и с таква омраза, усмивката й, която караше лицето й да грее, луничките, които покриваха нослето й...всяка част от нея го подлудяваше. Той стоеше и мислеше...дали да го направи, дали тя щеше да му повярва..отново, дали щеше да се съгласи. Въпроси, въпроси...толкова много. Щеше да го направи пък каквото ще да става!! След като взе това решение, момчето последва приятелите си, но за първи път от много време той си легна....сам.
На другата сутрин всички се бяха събудили рано-рано. На следващият ден бе Бъдни вечер и трябваше да се опаковат подаръците, които щяха да се подаряват, да се измисли менюто, да се подреди и още какво ли не. Е, естествено менюто и подреждането бе работа на домашните духчета, но все пак момичетата трябваше да дадат някакви нареждания. Когато всичко това бе свършено, те се събраха в стаята на Блейз и Дария, за да може Дядо Коледа да бъде спасен от изяждане. Момчетата бяха оставени в хола, където се бяха отдали на „мъжки разговори”
Момичетата също се бяха отдали на разговори, спомени, смях и най-вече обсъждане на това, което се бе случило през изминалите няколко години.
- Като в доброто старо време. – отсъди изведнъж Елън, ни в клин, ни в ръква. Емили и Фейт обсъждаха Драко, а Дари и Джес – бебетата. Първите няколко мига никой не схвана за какво говореше тя, за това момичето реши, че е по-добре да обясни. – Отново сме всички. Ние сме тук и си говориме за женски работи, а момчетата – долу, обсъждайки както винаги глупости. Има някои промени – тя погледна малкият Ромео и коремчето на Джес – но все пак сме заедно. – погледът й този път се плъзна по приятелките й. Които бяха насядали я по кревата, я по земята.
- Не е толкова голяма разликата. – запротестира Фейт. – В училище също беше така. Имахме си едно бебе – при тези думи една сянка премина през лицето на Елън – имахме си мъжете, дори и да не сме били толкова обвързани с тях, имахме си скандалите – веселият им смях бе логичното продължение на мисълта й – подкрепяхме се, както и сега, тогава отново имаше тайни – този път погледите бяха насочени към Ел, която бързо взе отбранителна позиция.
- Не ме гледайте!! Аз нямам какво да кажа.
- Нямаш ли? – погледна я Джесика с изпитателен поглед.
- Не! Нямам!!! – отсече най-хладнокръвно Макмилън.
- Какво изпускаме? – попита Ем.
- Нищо! – отвърнаха в хор Джес и Ел, а след това всички избухнаха в смях.
- Но все пак, замислете се. – подаде на нов глас русокоската. – Колко много време мина и колко много неща ни се случиха, а ние все още сме тук и сме всички заедно. – погледът на всяка една от тях премина през другите, но в очите им се четеше нещо смесено между тъга, щастие и страх. Тъга – за изминлите години, щастие – за хубавите моменти, които са им се случили и продължавта да им се случват, страх – от непознатото, от това през какво предстоеше да преминат след време, дали това нямаше да бъде последният път, когато бяха всички заедно...но никой не каза нищо.
- Добре, дайте по-весело. – укопити се първа Дари, която се мъчеше да издърпа косата си от малкото юмруче на сина си, който както изглежда, бе решил, че косата на майка му е въже, което като дръпнеш и то ти отвръща.. – Все пак са празници и не сме се събрали на погребение, а да се веселиме. – След тази забележка разговорите потръгнаха в по-весела светлина. И така неусетно, погълнати в спомени и предположения момичетата, не чувстваха нито глад, нито жажда, те не разбраха кога бе станало време за вечеря.
- Скъпа, не, че искам да ви прекъсвам, но мисля, че е време да нахраним гости си, ако искаме отново да дойдат. – усмихна се Драко, чиято глава се подаваше от вратата. Момичетата се разхилиха, а след това тръгнаха след Малфой.
Когато слязоха в трапезарията, вечерята вече бе сервирана, а момчетата бяха насядали по местата си. Домакините седнаха в двата края, а останалите бяха настанени по двойки, но Елън и Теодор се паднаха един срещу друг. Двамата се гледаха жадно един друг, но другите бяха твърде заети да си говорят с половинката си или със „съседа” си. изведнъж Драко почука с вилицата по чашата за вино, за да привлече вниманието на гостите.
- Приятели – започна най-официално блондинът. – С Фейт имаме да ви кажем нещо. – той се изправи и отиде до жена си, а като я прегърна през раменете каза. – Фейт и аз – кратка пауза, за по-силен ефект – чакаме дете. – няколко секунди мълчание, а след това взрив от поздравления, усмивки и прегръдки. Още едно бебе. Това беше страхотно...за повечето.
- Аз... – започна след малко Ел ръкомахайки, без да отделя очи от Нот. – Кухня... – никой не й обърна внимание, тъй като еуфорията от новината още държеше другите. – Ей сега идвам. – и тя излезе, проследена единствено от неговия поглед. Никой не видя и как след няма и 2 секунди Теодор я последва в кухнята. Когато влезе я видя как се бе облегнала на една стена, а лунната светлина галеше силуета й, карайки я да изглежда, като видение. Той отиде до нея и я прегърна през кръста. Усмивка на удоволствие се разля по устните й. Обърна се и го целуна. Мечтаеше си за това от вчера. Чувстваше се зле заради това, че не можеше да го целува когато поискаше, чувстваше се зле, за това, че не можеше да го прегръща и да му казва колко го обича, освен когато бяха на саме. Защо не разкриеха връзката си? Защо не можеше да са като другите? „Все още има време...ще им кажем” – все този отговор...мразеше го. Но сега не му беше времето. Елън се наслаждаваше на тази целувка, така сякаш тя бе последната им...пък кой знае, може и така да е...

Брой мнения : 88 Age : 35 Registration date : 19.05.2007

- Кхъ-кхъ. – изкашля се някой. Теодор и Ел се отдръпнаха един от друг стреснати, а Джесика се разхили, като видя физиономиите тип „Не правехме нищо”.
- Аз..такова – отново зажестикулира Макмилън. – Ние..той..аз...ти..- смехът на Джес се увеличаваше с всяко следващо местоимение или съществително. – Дойдох да взема каната за сок – и незнайно как русокоската вдигна стъклената кана, която стоеше на мивката, до която преди малко двамата се бяха целували.
- Аз...дойдох за още хляб. – Нот вдигна панечрчето с хляб, а след това двамата казаха в един глас – Отивам при другите. – и в усилието си да се върнат по различни пътища в трапезарята, те тръгнаха в една и съща посока и резултатът бе сбъсъкът им, който бе доста силничък. Елън се озова на земята полята със сок, а една филийка стоеше на главата й, а Нот се чудеше как да не се разсмее. Е, за сметка на него, Джесика се превиваше от смях, като ги гледаше. Беше й много забавно да знае тайната им и да ги наблюдава, какви погледи изпълнени с желание си мятат...но изведнъж, както си се смееше и държеше чашата за вода, я я изпусна и се сви на пода.
- Джееес... – извика Макмилън, забелязала това. – Джесика, какво има? – приближи се светкавично тя.
- Нищо... – едва изрече Монтагю. – Добре съм..аз просто – тя извика. – Това дете ме побърква. Амо ме рита. – Ел и Тед се спогледаха, а после лека усмивка се появи по лицата им. – Толкова ли ме мрази? – не разбираше мамчето. – Аз какво съм виновна, че вътре му е тясно. – продължаваше да реди Джесика.
- Какво ста... – присъедини се и Дейвид, но като видя жена си седнала на пода с ръка върху корема и другите двама, които я бяха наобиколили, в главата на таткото веднага почнах да се въртят най-ужасните мисли. – Джес, скъпа...
- Нищо ми няма Дейвид. Спокойно. Просто на дъщеря ти й е писнало да седи на едно място. – отвърна раздразнено мамчето.
- Това го е наследила от теб. – каза замислено Дейв. Той помогна на жена си да стане, а после добави – време е за почивка.
- А не... – запоротесира жената.
- Няма не. Тръгваш с мен! После не се чуди ащо дъщеря ни ще е инат, с такава майка!! – Нот и Ел се разсмяха, а семейство Монтагю се насочи към спалнята си. Гласовете им огласяха дълго време коридорите или по-точно гласът на Джесика, която обясняваше, че следващото дете Дейвид ще го износва!
Когато се върнаха в кухнята, русокоската и Тед остановиха, че и Драия и Блейз също са си легнали.
- Малкия... – бе единственият отговор, който получиха на въпросителните си физиономии. А след това се върнаха към вечерята и веселите разговори, които продължиха до късно вечерта. Емили и Драко все още не си говореха, но от време на време си мятаха по някой тъжен поглед, а когато другият забележеше това, тъгата бързо се заменяше с досада. Темите, които обсъждаха бяха най-различни – за Черният орден, за миналото, за децата...тема, която все още пареше сърцето на Елън.
- Аз ще си лягам. Нещо не ми е добре, пък и утре ще е дълъг ден. – усмихна се, пожела лека нощ, а след това се отправи към стаята си. Когато беше сигурна, че никой вече не я вижда, тя атича, а няколко сълзи се отрониха от очите й. Влезе и затвори бързо вратата, а след това съблече дрехите и се запъти към банята. Имаше нужда от това.
Топлата вода се спускаше по вече зачервеното от врялата вода, тяло, но момичето не забелязваше. Мислите й бяха далеч от това имение, някъде в миналото...не искаше да си псомня, но всичко й напомняше...Изведнъж водата спря, а мекият плат обгръна тялото й. Теодор бе застанал до нея, попивайки водата. Без да й казва каквото и да било, я прегърна и поведе към леглото. Помогна й да облече нощницата с която спеше, а след това я сложи да легне. С няколко движения той също бе в леглото, притискайки слабото телце към себе си. Искаше понякакъв начин да й прехвърли от силата си, да й помогна, за да не страда, но не знаеше как, за това само я прегръщаше и шептеше в ухото й. Това бе повече отколкото можеше да си представи. Точно в този момент тя имаше нужда точно от това. Някой да я обича, да бъде до нея, да й докаже, че се нуждае от нея, и той го направи. Тези няколко жеста, които й подари, бяха повече от всички подаръци и думи, които можеше да си представи.
Теодор отвори сънено очи и първото, което видя бяха други две пъстри очи, които бяха вперени в него. усмивка се разля по лицето му и като се надигна леко, целуна нежно Елън.
- От кога ме шпионираш? – попита той развеселено.
- Час...може би. Не знам. – отвърна момичето. Последва нова целувка. – Това пък за какво беше? – не разбра русокоската.
- Хахреса ми идеята първото нещо, което да виждам сутрин да си ти, както и вечер, когато заспивам, пак да си ти. – отвърна той, а в гласът му се четеше някакво странно удоволствие, но това не накара Ел да се усмихне. Тя го целуна леко и бързо, а след тоа се преобърна и седна на ъгъла на леглото. – Какво има? – попита момчето.
- Нищо. – Макмилън определено не става за лъжкиня. Сигурно Фейт и Джесика лъжат по-добре.
- Не ме лъжи. – Нот се бе подпрял на едната си ръка и гледаше гърба й.
- Нищо. – още по-зле и от първия път – аз...не..ти не разбираш. – какво му става на това момиче тази сутрин? – Дейт и Драко са женени и чакат бебе, Джесика и Дейвид също са женени и Джес всеки момент може да роди, Блейз и Драия си имат малкия, Емили и Сам..може да не са женени, но живеят заедно, а аз... – тя зарови глава в ръцете си. – аз си нямам никого...сама съм. Отново...омръзна ми. Защо не мога да имам нормална връзка? Защо не мога да имам семейство? – май шокът от новината, че ще има ое едно бебе в компанията дойде повече на Макмилън и тя се разплака. – Нот не чака някой да му каже какво трябва да прави. Той се отви и като пегърна през корема момичето, целуна нежно рамото й. Елън се отпусна в прегръдката му, като положи глава на гърдите му, но сълзите й не спряха.
- Виж, миличка, не си сама. Имаш мен. – тук Ел се опита да протестира, но той не й позволи. – Относно бебетата, ако толкова искаш дете – окей, ще си наоравим едно бебе. – русокоската извърна рязко глава към момчето, а учудената й физиономия го накара да се усмихне. - Да, знам че е малко странно, но ако това е желанието ти, аз съм съгласен. Обичам те и единственото, което искам е да те видя щастлива. – Елън не можеше да повярва на ушите си.
- ШЕгуваш се, нали? – попита с тъжен глас тя.
- Да ти приличам на човек, който би се шегувал с такова нещо? – сега тонът му бе сериозен. Макмилън не знаеше как да реагира, за това само се завъртя и се метна върху него, като го разцелува страстно. – Май от сега започваме да работим по въпроса с бебето, а? – засмя се Нот, а русокоската кимна с глава.
- Мисля, че е време да слизмае при другите, ако не искаме да ни заподозрат. – предложи няколко часа по-късно Елън.
- Знаеш ли, вече не ме интересува какво ще си помисля другите. – отвърна безгрижно Теодор и целуна за пореден път момичето. – но щом настояваш, хайде. – и след 20тина минути двамата бяха в хола при останалите, които се готвеха да сядат на масата з аобяд.
- Някой май спи до късно. – намигна им развеселено Джесика, а другите ги погледнаха недоверчиво.
- Как така двамата слизате заедно? – намеси се Емили.
- Засякохме се по стълбите. – светкавично отвърна Елън, а гласът й бе толкова спокоен, че нямаше как да не й повярват.
- По стълбите казваш. – погледна ги ем с поглед тип „ако криеш нещо, аз ще разбера, за това по-добре ми кажи без бой.”, но дори той не помогна, защото Елън и Теодор седнаха в един до друг и дори не дадохда признак, че са били заедно до преди миг.
- Е какво ще правимн днес? – попита Джес.
- Ти ще си почиваш. – отвърна й Дейвид.
- Не питах теб, стражарю! – изръмжа му тя.
- Аз ти казвам само, за да не си правиш планове, за нещо по-различно от това. – не й остана длъжен Дейв.
- Ох, нямам търпение това дете да се роди, за да спрат да секарат. – каза тихо Ел, обръщайки се към Дари.
- Нали знаеш, че когато се роди, ще стане още по-зле? – напомни й горчивата истина Фейт.
- Права си. Тогава не ми остава нищо друго освен да се изнеса. – отвърна с тъжен глас русокоската.
- И ще оставиш малкото невинно същество в ръцете на тези умопобъркани, немлъкващи и неуморни скандалджии? – опули се насреща й Фелисити.
- А какво да направя? – защити се Макмилън.
- Да останеш и да се грижиш детето да не заприлича ан тях. – вдигна рамене Ем.
- Ти луда ли си? Да не побъркат бебока, ще побъркат мен! – отвърна възмутено Елън, а останалите момичета избухнах в смях.
- На какво се хилите? – попитаха Джесика и Дейвид в хор, явно останал ис впечатление, че се смят на тях.
- На нищо. – хорово изпълнение на групата „Ел, Ем, Ди и Фи”. – Измислихте ли какво ще правим? – смени набързо темата Дари.
- Аз предлагам да отидем в Хогсмид, като в доброто старо време и да се разходим. Искате ли? – предложи Драко.
- Хубаво предложение. – усмихна се Блейз. – Аз съм „за”, пък и ще покажем на малкият къде сме лудували. – засмя се таткото и погледна с любов и щастие малкото същество, което седеше пред камината и си играеше с едно мече. То имаше неговите очи и носле, а любопитството с което изследваше света му напомняше на Дари. Това момченце бе така крехко, така чисто. То и мйака му бяха всичко за Блейз. Той чувстваше, че притежава целият свят, само защото ги имаше и можеше да победи всеки и всичко, за да ги защити.
- Дам и аз съм съгласна. – викна щастлива, че ще излезе г-жа Монтагю.
- Ама... – запоротестира мъжът й.
- Не започвайте пак! – намеси се Емили. – Щом иска да дойде ще дойде! А ти, Дейвид вместо да се държиш, като малко дете се обличай и да тръгваме. Нищо няма да й стане, ако излезе малко на въздух. Напротив, ще се почувства добре! Хайде, вдигайте се и да излзиаме. – разпореди се за няколко минути Лестранж и след по малко от половинчас всички бяха навлекли дебелите дрехи , шалове и шапки.
Когато се събраха извън пределите на имението, Тед каза:
- В началото на градчето. От страната на Хогуортс. – останалите кимнаха, а след това с няколко пук! всички изчензаха.

Брой мнения : 88 Age : 35 Registration date : 19.05.2007

Бившите слидеринци се появиха след миг на уреченото място, а когато погледнаха към селцето, хиляди спомени ги заляха. По улиците се разхождаха усмихнати хора, преспи сняг покриваха земята, а малките къщички бяха нахлупили белите калпаци. Навякъде имаше Коледна украса, а от някъде се чуваха и песни. Минувачите влизаха или излзиаха от различни магазини, натоварени с големи, малки и средни пакети, опаковани в красиви празнична хартия. Миризмата на огън и пай, идваща от комините и къщите, напомняше на околните за детството, за семейните вечери, около камината, за училището, за безгрижните времена.
Дари и Белйз държаха сина си за ръка, а когато погледите им се срещнаха те разбраха, че едни и същи мисли минваха и на двамата. Вече бе минало времето, когато бяха деца и сега те имаха едно малко същество за което да се грижат и което трябваше да карат да се усмихва. Същество, което бе всичко и за двамата.
Дейвид погледна към жена си, на чието лице все още бе изписано недоволство. Дейв я прегърна, а когато тя се обърна към него, видя усмивката и любовта му, които се четяха в очите му.
Фейт и Драко се бяха прегърнали, и гледаха усмихнато това селце, в което бяха преживели толкова много неща и сега години по-късно те отново бяха тук. А след още няколко години и собственото им дете щеше да се разхожда тук, с приятелите си, а може би дори с любимата си...как се повтарят нещата...
Емили и Сам се бяха хванали за ръка и стояха неповдижно. Беше малко странно да са тук. Заедно. Беше странно, защото те прекарваха времето си някъде, където никой нямашеда ги намери. Скрити и изолирани т външния свят. Сами с любовта си, а сега бяха тук, с приятелите си и беше хубаво. Малко непознато, но хубаво. За тях това бе ново, но с времето щяха да свикнат. Самюел все още бе издирван, но това не му порчеи да излезе на въздух и да бъде с жената, която обичаше, а това накара Ем да заобича още повече приятелят си. Не знаеше защо...просто почувства, че той е всичко за нея и бе така...
Елън и Теодор стояха един до друг. Каква ирония...преид няколко години те бяха единствената двойка в компанията си, само те показваха чувствата си, а сега...след всичко, коеот стана, те бяха единствените, които се криеха, които отричаха...Нот си спомни моментите, когато се бе разхождал, държейки Ел за ръка, когато бяха ученици, толкова спомени, толкова обич. Всичко това се завъртя, като вихрушка в главата му и без да мисли той я хвана за ръка. Просто така...импулс, чувство или гузна съвест, не се знаеше, но знаеше, че трябва да го направи.
Компанията се разходи из селцето, минавайки през всички магазини, от тези за куидич, през тези за дрехи, обувки, джунджурии, сладкиши, до тези за пергаменти и пера. Когато всеки един магазин бе посетен, приятелите решиха, че е време за малко почивка. Те отидоха в Трите метли и седнаха на старата си маса, там в ъгъла. За да се съберта разбира се бяха нужни повечко столове, но това не бе проблем. Поръчаха си, а след това кратка тишина обгърна масата им. Мислите преминавхаа една след друга в съзнанието на всеки един от тях, но времето беше твърде малко, за да мислят за тъжни неща, за това отново е заговориха за доброто старо време.
- Господарке масата е сложена. – изписука едно домашно духче на Фейт, която седеше пред камината в хола. Преди около час се бяха върнали от Хогсмид и сега всички се обличаха, по-официално за празничната вечеря.
- Благодаря Леки. – отвърна Фелисити и се запъти към спалнята си, за да се преоблече. Когато влезе Драко се насочи към нея, а когато я докопа, й се нахвърли с нежни целувки. – Ам, миличък вечерята е сервирана. Не мисля, че сега му е времето. – усмихна се тя, а блондинът я погледна тъжно, но после каза:
- Да, така е. Хайде тогава да ядем по-бързои да си лягаме. – жена му го погледна, защото мъжът говореше със сериозен глас, а това бе малко странно за него. – Липсваше ми доста през тези няколко дни и мисля да си наваксма. – след това задружният им сях огласи помещението.
Четвърт час по-късно всички бяха насядали около масата, която бе подредена божествено. Какви ли не вкусотии се виждаха по нея, а изгладнелите гости и домакини нямаха търпение да започнат, но преди това Драко еши, че иска да каже няколк думи, въпреки, че следващият ден бе Коледа.
- Знам, че всички умирате да нападнете яденето, но ми се искаше дакажа нещо. – започна той. – Не искам да звуча, като Дъмбълдор, знам колко отегчителен бе той, но все пак. – остаанлите се разхилиха, но отдадоха цялото си внимание на него. – Искма само да викажа, че съм много щастлив от факта, че всички сме тук. Радвам се, че все още споделяме хубави, а и лоши моменти – той погледна към Емили, която разбра, че повече не можеше да му се сърди. – Иска ми се да вярвам, че това ще остане занапред така. Всеки един поема по собствения си път, с човека, който е избрал и искренно се надявам, че ще бъде тлкова щастлив, колкото съм аз. Вие сте не само, хората с, които отраснах, но и сте семейството, което не съм имал. За това ще се радвам, ако с тази коледа поставим началото на една традиция, която да предадем и на децата си. – всички приеха това предложение с отворени обятия и решиха, че всяка година за Коледа и Нова година ще се събират в някое от семействата. – Наздраве и нека догодима отново сме заедно, но в увеличен състав. – засмя се той и другите последваха примерът му.
Вечерята мина въ весели разговори, смях и шеги. Когато се нахраниха, приятелите се пренесоха в хола, пред камината, където можеха да пдорължат веселбата. Елън разгледа всеки един от присъстващите. Видя колко щастливи бяха всички. С половинката си. това щастие, караше я да страда. Да, и тя бе влюбена, но можеше да изрази това чувство само нощем, когато луната и звездите изгреят, когато нямаше кой да я чуе или види. Тази потайнственост бе целият й живот и колкото и да я ощастливяваше, толкова повече я убиваше. Искаше да може да излезе на вън, да хване за ръка Теодор, да го еуна. Да може сега да седи до него и да почувства докосването му. очите й запариха, а н грълото й заседна някаква буца. Изведнъж тя стана и излезе. Не искаше да я видят, да й зададат въпроси.
- Какво й стана?- учуди се Джес, като видя как приятелката й хукна към терасата.
- Не знам. – отвърна замислено Нот. –Ще отида да видя как е. – каза момчето, а другите се съгласиха. – Хей, какво има? – попита тихо той, когато отиде до Ел. Тя стоеше в средата на терасата, само по една тънка рокля и сандали, загледана някъде в пространството, а сълзите се стичаха по жуите й. Снегът падаше на ситни снежинки, а студът преминаваше през телата им, но никой не каза нито дума. Двамата сотяха така и се гледаха.
- Аз..дали тя е добре? – заозърта се Фейт.
- Добре е. Спокойно. – каза Сам, а усмивка се разля по лицето му.
- На какво се хилиш? – попита подозрително Ем.
- Ще разбереш. – бе краткият му отговор.
- Ей!! Елате бързо. – викна Фелисити, която незнайно как се бе измъкнала от Драко и бе застинала на мястото си, няколко крачки преди да излезе на вреандата. Останалите наскачаха и след миг всички гледаха, случващото се на балкона.
Теодор бе коленичил, а в ръката си рържеше малка, котийка в което както изглеждаше имше пръстен. Елън бе застинала на мястото си, без да може да каже каквото и да е, но след миг, тя протегна ръка и взе пръстена, а след това кимна с глава. Тед се изправи и сложи малката златна халка на пръста й, след което я целуна. Снежинките продължиха да падат една след друга, а двамата влюбени танцуваха. Нямаше музика, но на тх не им и трябваше. Сърцата им биеха в един и същи ритъм и те го следваха.
Емили, Самюел, Джесика, Дейвид, Драко, Фейт, Драия и Блейз бяха застанли до балкона и гледаха как най-сетне най-добрите им приятели бяха признали любовта си. любов, която оцеляслед толкова много време, след толкова много болка. Това бе любов, която те също изпитваха, но чак сега разбраха как изглеждаше тя острани – двама души, които танцуваха, прегърнати, на студа, но не изпитваха студ, две сърца, които биеха, като едно, две съби, които се сляха....

Хора съжалявам, че стаан толкова дълго..ама нали разбирате...просто Коледа...любов, сватби..караници бебета и тн..ем...вижте..какво измъдри моята руса тиквара ... надявам се да ви хареса

Брой мнения : 114 Registration date : 19.05.2007

-Добро утро,любов моя-измърмори Драко и тъй като съпругата му бе с гръб към него,нежно я целуна по врата и зачака да се обърне.Вместо това Фейт не рагира,а само въздъхна уморено,размърдвайки се лекичко-Скъпа,време е за ставане..Коледа е
-Мхм-отвърна Фелисити,без да се отмества.Обичаше Коледа повече от всеки друг празник,но точно сега не й се ставаше.Просто си умираше за сън,снощната вечер я бе изтощила и това,че бе изпила половин чаша шампанско,колкото да не е без хич,й коставяше много.През нощта няколко пъти бе повръщала и сега бе едва ли не на предела на силите си.Малфой я погледна леко намръщено,но кимна и се изправи,започвайки да се облича.”Дънки,риза,чорапи”-говореше си той наум,докато събираше дрехите си от пода,където ги беше оставил предишната вечер.
След няколко минутки тежкото му обличане бе приключило и сега,с брилянтин в ръка,стоеше пред огледалото и си оправяше косата.Червенокосата се обърна по гръб,внимателно вглеждайки се в него.Изведнъж смехът й изпълни помещението.
-Мислех,че си твърде слаба за толкова силен смях-каза й той
-И аз си мислех,че си забравил този вреден навик-отвърна му с усмивка.Драко се нацупи,а Фейт се усмихна още повече.Обичаше,когато й се цупи,правеше го неустоимо сладък.Или поне за нея.
Съпругът й продължи със заглаждането на косата си,докато тя бързичко се изправи от леглото и с тихи стъпки запристъпва към него.Оказа се зад гърба му за по-малко от секунда и го прегърна през кръста,стискайки го леко.Драко се усмихна и се завъртя към нея,слагайки ръцете си на бузите й.
-Обичам те-прошепна й той и леко я целуна.
Фелисити се ухили,изтръгвайки се от ръцете му и се затича към леглото.Въпреки че се бе разходила из стаята,сега можеше преспокойно отново да продължи съня си.Тя отпусна главата си на меката възглавница и се зави до брадичката с топлото одеялце.Затвори блажено очи,като се опита отново да си ърне хубавия сън от преди малко.Изведнъж усети,че нещо тежко се стоварва върху нея и отново се разсмя.
-Не намирам нищо смешно в това-измърмори съпругът й,който сега случайно бе озовал отгоре й и я гледаше с неприкрита наслада.
-Кажете ми,г-н Малфой,защо вие сте върху мен,а аз съм затисната без да мога да мръдна?
-Предполагам,че защото не искате да ставате от леглото,г-жо-отвърна й със същия официален тон Драко,отмествайки се и лягайте до нея.Фейт се притисна към него,за да я прегърне.Той обаче само я остави да го побутва лекичко с главата си
-Гушни ме..-помоли червенокосата и прехапа долната си устна.Блондинът обаче само поклати глава-Моля те...-отново поклащане-Добре тогава.Довечера ще спиш на дивана!
С тези думи,тя се изправи и с бързи крачки се насочи към банята,силно тряскайки вратата след себе си.И двамата се усмихнаха едновременно.Фейт се зае с това да си измие лицето и зъбите,докато съпругът й се опитваше да оправи леглото с неособено голям успех..От едната страна винаги се оказваше по-късата страна на покривалото и все трябваше да се върти и да го оправя.Когато обаче ставаше това,от другата страна окъсяваше и на Драко му се струваше,че е в един безкраен кръговрат.След малко,когато жена му излезе от банята с хавлиена кърпа увита около косата й,се ококори срещу гледката.
-Извинявай,но какво правиш?-попита след малко тя,лепнала си огромна усмивка,докато гледаше как Малфой младши заставаше ту от едната,ту от другата страна на леглото и правеше кисели физиомии
-Оправям леглото-отвърна той,горд от постъпката си,въпреки че си представяше как изглежда тази гледка острани
-Аха-кимна с разбиране Фейт и се разкикоти.Взе пръчката от тоалетката и махна с нея,при което леглото стана съвсем оправено
-Как го направи?-възкликна с почуда Драко-Какво криеш,Фейт Дарк,искам да знам.
-Съжалявам,няма такава тук-обясни му червенокосата и изцъка недоволно с език-Може би трябва да я потърсиш в Хогуортс.
-Така ли?-той повдигна едната си вежда,но бързо разбра грешката си-Разбира се,разбира се-плесна по челото все едно че е забравил нещо наистина важно и продължи-И така,г-жо Малфой,кажете ми коя беше тази магия.
-Може би ще ви посветя в тайната,но имам едно условия-тя с мъка се сдържа да не се разсмее под предценителния поглед на Драко.Той кимна и тя се подсмихна-трябва да ми отговорите на един въпрос,който засяга огромно бъдеще-той отново кимна-Обичате ли ме,г-н Малфой?
-Не мисля-блондинът поклати глава и въздъхна,хващайки ръцете й.Тя го гледаше с леко странно изражение-Виж,Фейт,прекарахме толкова време заедно,но аз..аз не те обичам.
-Така ли?-тя се размся
-Да,така-потвърди с лека усмивка Драко-Мисля,че трябва да ти кажа какво всъщнност изпитвам към теб.Аз..те обожавам!-миг,два,те се гледаха,при което червенокосата избухна в силен кикот и се разтресе на място.Той също се разсмя и я прегърна силно.
-Ти...си..такъв..лигльо!-Фейт го бутна с пръст по носа-Но мисля,че си сладък.Може би някой ден ще изляза с теб
-Като на среща?Нима?-той възкликна престорено-Това ще е чудесно,г-жо.Може би след празниците,веднъж ще излезем някъде само двамата и ще се напием като в доброто старо време
-Да,би било хубаво-отново смях-Но аз не мога да пия,иначе малкия Драко ще стане пияница като порасне.
-Съвсем забравих за това-отвърна искрено Малфой-Дали другите вече са станали?
-Надявам се-Фелисити се усмихна-Като се замислиш,е почти сигурно,че са станали.Часът е 11 и половина на обяд.
-Значи много сме спали-заключи бившия слидеринец и я пусна-Хайде,обличай се,а аз слизам надолу.
Фейт закима одобрително и търгна към гардероба,докато Драко напусна стата,тръгвайки надолу по стълбите.Двамата отдавна не се бяха лигавили така,както тази сутрин,затова не можеше да свали усмивката от лицето си.Чуваше от долу гласовете на приятелите си,и се радваше.Това беше една от най-хубавите коледи от години насам.
Влезе в дневната и се огледа.Явно само Джесика и Дейвид още спяха,защото останалите от компанията сега бяха насядали по диваните,с чаши кафе в ръце и весело обсъждаха нещо.
-Весела Коледа,хора-поздрави ги Драко,настанявайки се до Дария-Как е настроението?
-Чудесно-отвърнаха всичко в един глас.Всички без Емили,която само го изгледа накриво и продължи да разгелжда някакво списание.
-Стига,стига,моля те-Дари хвана ръцете на Ромео и хвърли един ядосан поглед на Блейз,който въздъхна и взе момченцето на ръце.Досега бебето си бе „играло” с косата на майка му,която вече се съмняваше дали някой ден няма случайно да й откъсне кичур коса.
-Може ли да го подържа?-попита Елън с широка усмивка,и таткото веднага се съгласи,връчвайки й детето,което се кискаше доволно.
-Къде е Сам?-наруши след няколко минутки тишината Малфой,гледайки неловко към братовчедка си,която с нищо не показваше,че го познава
-Ще се върна след малко.Имаше някаква бърза работа-обясни Тиодор,наслждавайки се на огромното въудушевление на годеницата си,неспираща да гъделичка малкия Ромео.Бебето се смееше силно и забавляваше всички около него.Блондинът само кимна сковано и отново крадешком погледна към Ем.
„Просто говори с нея.Трябва!”
-Може..ли...може ли да поговорим,Ем?-каза го съвсем спокойно,но се усещаше притеснението в гласа му.
Лестранж само го изгледа подигравателно и се върна към списанието си.Дария и Ел едновременно погледнаха съжалително към момчето.Той обаче не беше на мнение,че ще се откаже толкова лесно.
-Моля те,Ем,много е важно.Става въпрос за леля-„Лъжец!-укори се сам наум”.Но нямаше друг начин да я накара да му проговори,затова опита така.
Емили само кимна и се изправи,насочвайки се към кухнята.Драко въздъхна тежко и тръгна след нея.Само няколко секунди,след като затвори вратата,откъм стълбите се подаде Фейт с щастливо изражение.
-Весела Коледааааа-изписка тя,прегвръщайки ги един по един-Какъв прекрасен ден за такъв чудесен празник,нали?-тя плесна доволно с ръце
-Да-отвърна Блейз с насмешка-Ти май си доста развълнувана.
-Ами как иначе?Коледа е,а аз обичам Коледааа-тя му се оплези-Не ме дразни,че няма да си получиш подаръка.
Цабини изцъка с език и покорно закима,докато момичетата избухнаха в смях.Малкия Ромео се изплаши от шума и приплака,а майка му изпусна една дълбока въздишка,поемайки бебето на ръце.
-Ако скоро не престане да плаче и за най-малкото ще му залепя устата с тиско-каза тя твърдо
-Не се оплаквай,скъпа,не е толкова зле-опита се да се пошегува Блейз,но Дари го изгледа убийствено
-Ти никога не ставаш да го дундуркаш през нощта,нали?!-викна му тя възмутено-Не знаеш какво е и колко много плаче
-Аз..
-Чакайте,чакайте-Фелисити размаха ръце между двамата-Дуелите в спалните,моля,тук имате право само на усмивки и мили думи.
Тед се разхили при физиономиите на младите родители,а Елън го ръгна леко с лакът,правейки се,че съчувтсва изцяло на Дария.Нищо,че и на нея й се искаше да се разхили с глас на тази картинка.
-Ние малко ще се поразходим-обяви Макмилън след малко и дърпайки Нот за ръката двамата тръгнаха към входната врата.Само грабнаха палтата си и побързаха да излязат на снега.През нощта отново бе валяло и сега дори вчерашните им стъпки не се виждаха.Преспите бяха станало по-големи,люлките,пейките и клоните на дърветата бяха покрити с обемен слой сняг,който предаваше приятна белота на цялата зимна картинка.
Всички им се усмихнаха окуражително.
-Иди да си играеш с него горе-помоли Дария,давайки момченцето на Блейз,който успя само да издаде звука „Ъ” и бе изгонен от дневната.
-Милия човек-разкикоти се Фейт-Защо го изгони така?
-Отдавна не сме си говорили по женски-отвърна Дари,сядайки срещу нея-Как е да си женен?
-Приятно е-отвърна червенокосата-Само че Драко е подтиснат,откакто с Ем се скараха и не ми дава и дума да обеля за нея.Като споменах съпруга си,къде е той?
-С Емили са в кухнята.Мисля,че си говорят за нещо важно-Фелисити се усмихна широко при тези думи
-Как е да си майка?-попита на свой ред
-Прекрасно.Стига да не плачеше толкова.-двете се разсмяха-Но съвсем сериозно,смятам,че скоро трябва да престане.
-Да,и аз така мисля-подкрепи я Фейт-Ромео е толкоова сладко момченце.Обзалагам се,че като порасне,ще привлича погледите на много момичета.
Дария само се усмихна скромничко,поглеждайки към незапалената камина.Помълчаха малко,мислейки си за Хогуортс и за това как техните деца един ден щяха да постъпят там.
-Много се радвам за Ел и Тед-каза изведнъж Малфой и приятелката й подскочи като ужилена-Ти не се ли радваш?
-Радвам се,разбира се-Дари се подсмихна-Чакаме този момент още от Хогуортс
-Когато се разделиха,много се притесних за тях-призна си Фейт-Изглеждаха така,сякаш никога няма да се съберат.Мисля,че Джес и Дейвид направиха чудесно,че ги събраха в имението Монтагю
-Подкрепям те-разсмяха се силно-Значи все пак и те ще се оженят и всички ще сме по двама.
-Да,всички.Вие с Блейз не сте ли обсъждали сватба?
-Не..но за всичко има време-Дрейн скръсти ръце пред гърдите си-Семейство Монтагю няма ли да стават най-сетне?!
-Не знам,просто явно обичат съня.
Смехът им отново огласи цялата дневна и те продължиха с веселия си разговор.
**
Драко се подпря на плота,стискайки очи.Трябваше да каже нещо,поне една дума,за да започне разговор,но сякаш всичко се бе задънило в гърлото му.Емили гледаше в гърба му,чакайки го той да се извини пръв.Беше съвсем наясно,че майка й е добре,беше получила писмо от нея предишната седмица.Знаеше,че братовчед й иска да се сдобрят и бе решила да му даде шанс да й се извини.Не че не го бе направил досега.
-Виж,Ем-започна мъчително Малфой,обръщайки се с лице към нея-Аз..първо да ти кажа,че майка ти си е съвсем добре,просто ми трябваше предтекс да говоря с теб
Лестранж кимна едва забележимо.
-Направих грешка,която вече не мога да поправя.Ти наистина трябваше да присъстваш на сватбата ми,просто всичко стана толкова бързо,че..че...забравих.Никой,освен Дария и Блейз,и разбира се мама не бяха на сватбата.Беше малка и скромна,не искахме да се разчува
-От това ме заболя,Драко-прекъсна го тихо Ем-От това,че поканихте Дария и Блейз.Не ме разбирай погрешно,аз изключително много ги обичам,но..не биваше да го правите.
-Ние..не искахме да стане така.Всъщност,аз не исках.Не мога да замесвам Фейт в това.Цялата ни жентиба беше импулсивна,никога не го бяхме замисляли така.Повярвай ми,Ем,ако ми беше писала едно писмо,аз веднага щях да ти кажа за сватбата в моя отговор
-Значи сега аз съм виновна?-тя се изсмя глухо
-Не казвам това.-спря я блондинът,размахвайки ръце-Просто..добре,виж,нямам оправданието,което се опитвам да намеря.Сгрешихме.Тоест,аз сгреших.Трябваше да се обадя първо на теб,не на Дари и Блейз,ти си ми роднина,права си.Обаче...обаче наистина ми се иска да ми простиш.Отново да ми говориш и да ми се усмихваш.Все пак,ти си ми като сестра и аз много те обичам.Моля те,Ем,прости ми.
Чернокосата го погледна и за няколко секунди просто стояха втренчени един в друг.Тогава тя се усмихна и се хвърли на врата му за една голяма прегръдка.Най-сетне всички щяха да бъдат щастливи.

Брой мнения : 48 Registration date : 23.05.2007

След малко Драко и Емили се завърнаха усмихнати и весели-знак че се бяха сдобрили.Ем кимна лекичко на русокоското и се запъти към стаите горе,сигурно отиваше при Сам.Драко пък от своя страна пусна само една бегла усмивка,леко сконфузена и прегърна жена си през кръста.
-Така се радвам за вас Драко-прошепна Фейт и погали Малфой по бузата-Постъпи правилно.
-Аз...извинете ме.-смотолеви Дари и бързо се изниза като остави двамата съпрузи сами.
-Фейт не мислиш ли че ще е прекрасно ако Дария и Блеиз най-накрая се оженят?!-попита изведнъж Драко
-Да и аз това питах Дари,но тя само се смути при споменаването му.-отвърна Фелисити
-Може да се страхуват да направят такава важна крачка.-предположи русокосият
-Може,но не ми се вярва.Сигурно са го мислили щом имат и дете.И все пак ще е толкова хубаво ако и те се оженят...Това ще ги направи още по щастливи....
* * *
-Женитба...аз...да се...омъжа-говореше си гласно Дари докато крачеше по коридора към стаята си.-Повечето ти приятелки се ожениха и сега са невероятно щастливи...О,господи какво говоря...Но Ромео има нужда от семейство,истинско семейство...
-Леко скъпа.-чу се гласът на Блейз.После две силни ръце уловиха Дария за кръста точно преди тя да падне.
-Аз извинявай,бях се завеяла.-заоправдава се Дрейн
-Каза нещо за истинско семейство-започна Блейз,ясно бе чул какво си говореше Дари
-Ами...виж знам какво ще си помислиш и...-запелтечи момичето,а лицето й пребледня
-Дария Дрейн-започна сериозно Блейз,но като видя изплашения поглед на приятелката си посмекчи тона-Мила,ако искаш да се оженим аз нямам нищо против,ще го направим веднага ако поискаш,важното е ти да си готова за това...Би ли се омъжила за мен?-въпроса бе директен...Сега или никога...
-Ами...аз....разбира се че бих,но просто не обичам многото хора на една сватба.Притеснявам се от това.Ако можеше да е тиха сватба,но Блейз искам да се оженя за теб не ме разбирай погрешно...
-Може да е тиха сватба.-отвърна Блейз и прегърна Дари-всичко е позволено за бъдещата ми съпруга.
-Не избързвай-скастри го Дрейн-аз само ти споменах сватба,а сега излиза че ти само това си чакал за да се оженим направо днес.
-Просто ме беше страх от реакцията ти-заоправда се Цабини-Но щом е само това....Отивам да напиша писмо на наще и на леля ти и чичо ти.Ще изберем възможно най-скорощната дата и възможно най-тихата сватба,обещавам.-целуна я набързо и влезе обратно в стаята.След малко се появи с Ромео,тикна го в ръцете на Дария,хлопна й вратата под носа и я заключи за да се увери че никой няма да го безпокои.
-Мъже!-възнегодува Дария и се отправи към долния етаж с малкия Ромео на ръце,който в момента се занимаваше с биберона си или по скоро с неговото премахване от себе си...
* * *
Във всекидневната вече се бяха събрали всички без Елън и Теодор.Джес и Дейвид най-накрая бяха станали,а Емили и Сам си говореха по някаква тема за родовете с Драко и Фейт.
-Добро утро-поздрави Дари тези които не бе видяла днес.
-Къде ти е Блейз?!-полюбопитства Дейвид
-Пише.-бе краткия отговор на Дрейн.Всички изведнъж добиха учудени физиономии.
-Ммм...Моля?!-попита и Драко за да се увери,че това което е чул не е истина
-Не пише някакви поеми спокойно пише писмо защото....-тук тя спря и загадачна усмивка озари лицето й-имам да ви казвам нещо.
-Какво?!-попитаха всички нетърпеливо в един глас
-Ами...-заовърта Дария
-Дрейн ако не кажеш до 5 секунди заклевам те любопитството ми ще те убие!-заплаши я Джес
-Добре де...-отвърна Дари,обичаше да ги дразни
-Е?!-погледна я Ем със светнали очички
-ЩЕ СЕ ОМЪЖВАМ!-викна Дария с цяло гърло така че цялото имение гръмна от виковете и,и тези на Ехо-то й.Всички я гледаха като гръмнати миг,два,а момичето срещу тях преливаше от щастие...
Сякаш слънцето се отразяваше в нея...в този момент нямаше човек който да засенчи това неописуемо щастие,тази светлина която щеше да бди като ореол над Дария за още дълго дълго време...Най-накрая всичко се бе подредило,най-накрая всички бяха щастливи...

Брой мнения : 88 Age : 35 Registration date : 19.05.2007

Елън и Теодор вървяха мълчаливо. Двамата не си бяха говорили от както той не й предложи брак снощи. Просто не беше останало време. Когато влезнаха вътре вълна от прегръдки и поздравления ги заля и раздели. Момичетата придърпаха Ел, а момчетата Тед. Цяла вечер двамата стояха в двата края на стаята и се гледаха, но тъй, като новината, че най-сетне ще се женят бе доста пикантна другите не ги оставиха на мира. Когато най-сетне бяха останали сами в стаята си, Теодор влезе да се къпе, а когато излезе Елън вече спеше свита на кравайче в едната част не леглото. Нот я погледа няколко мига, осъзнавайки колко много всъщност я обича и колко голяма грешка бе направил когато се раздели с нея преди години, когато се разделиха. Но сега те отново бяха заедно, а и щяха да се женят. Да, мечтите наистина се сбъдваха. Момчето се съблече на бързо и легна до вече спящото момиче. Придърпа я към себе си и затвори очи. Лека усмивка се появи на лицето на бившата слидеринка, но никой освен зездите не я видя.
Сутринта също нямаха възможност да поговорят. Елън се бе събудила много рано, а когато слезе другите вече бяха станали и след като Нот се появи, възможността им за разговор отново бе отнета. Сега те вървяха един до друг, но не знаеха какво да си кажта. Имаха толкова много да говорят, но сякаш не намираха подходящите думи, за да започнат. Снегът скърцаше под краката им, а тишината обграждаше паркът. Величествените борове покрай, които минаваха бяха побелели, а клоните им се огъваха под тежеестта на пухкавия сняг. Студеният въздух изпълваше дробовете им, а те правеха стъпка след стъпка в дълбокия сняг.
- Ааааааа... – изпищя Елън. двамата бяха минали под една голяма ела и Теодор най-нагло бе дръпнал един от клоните, по който се бе насъбрало огромно количествео сняг, който след миг вече бе върху главата на Ел. Нот се заливаше от смях, докато Макмилън се бореше с „нападателя” си. когато Най-сетне реши, че повече няма за къде да се тупа, тя стигна до извода, че е време за отмъщение, но докато се съвземе Тед вече търчеше напред, все още смеейки се. – Ела тук страхливецо и се бий, като мъж! – крещеше тя. – Ела и ще те пощадя. – да ама „страхливецът” познаваше добре момичето и знаеше, че ако спре тя не само щеше да го овъргаля в снега, но и щеше да му причини още по-лоши неща, за това пордължи да тича.
Е, да ама всеки рано или късно се уморява, за това тъй, като Нот не виждаше никъде Елън реш да си почине, а точно отва му бе грешката. Както се бе облегнал на едно дърво, изведнъж някой му се метна на гърба и тъй, като момчето не очакваше това нападение, той и въпросният някой тупнаха на земята, а смехът им отекна в тихата горичка. Ел се намести върху приятелят си и като го приклещи така, че да не може да мърда, каза възтържествуващо:
- Хванах те! – Тед се усмихна доволен и я целуна, а след това отвърна:
- Радвам се. – Макмилън погледна учудено, а след това се изправи. Нот последва примера й, но като застана до нея промълви без да я поглежда:
- Трябва да ти кажа нещо. – сърцето на русокоската трепна. Нищо добро не започва с тези думи. – Утре сутринта трябва да замина за Франция. – момичето се обърна рязко към него.
- Сега? – тихо и тъжно попита тя. Нот не отговори, но и не беше нужно. – Защо сега? Та нали са празници? – тя премига няколко пъти, за да възпре напиращите сълзи. – Няма ли кой да замине? Грейбейк? Малфой? Някой...защо ти? - паника и яд се сливаха в тона й, но Теодор не я винеше.
- Няма кой..всички са на мисий или почивка.
- А ти не може ли да почиваш? – продължаваше да го гледа ядосано. – За теб няма ли празници?
- Много добре знаеш как стоят нещата. – отвърна той. – Имам нареждания и трябва да ги изпълня... – но не довърши. Ядосваше се, че тя обвинява него, но какво можеше да направи?
- Каква е мисията?
- Трябва да открия някой си Франсоа Пюро.
- Знаеш ли къде да го търсиш?
- Не. – Елън понечи да пордължи с въпросите, но осъзна какво й бе казал – сам във Франция, някакъв човек, който на дали някой познава. Без град, без нищо..ей така...да обиколи Франция. Двамта постояха още няколко секунди така, а след това момичето тръгна към къщата, следвана от Тед.
- Най-сетне. Тъкмо вас чакахме. – посрещна ги от вратата Фейт без дори да забележи, че и двамата са оклюмали.
- За какво ни чакахт? – попита безразлично Макмилън.
- Искахме да обсъдим списъка с хора за новогодишното парти. – отвърна Джесика. – Пък и Дари и Блейз се сгодиха.
Елън се стъписа за части от секундата.
- Аз..честито. – тя отиде до приятелите си и ги прегърна. – Пожелава ви много семейно щастие. – А след това отстъпи мястото си на Нот, за да може и той да ги поздрави.
- И Ел искахме да ви кажем кои са поканените на партито – обади се Фейт. – Значи....
- Все едно. – прекъсна я Елън. – Не ми е добре и ще си легна. –след тези думи тя напусна стаята. Въпростелните погледи на всички се насочиха към Теодор, който стоеше неподвижно и гледаше към мястото където преди секунда се бе скрила Макмилън.
- Какво е станало? – нападна го Емили.
-Утре заминавам на мисия във Франция. – бе краткият му отговор, а учудването на другите бе заместено от разбиране.
- За колко време? – този път въпросът дойде от Драко.
- Не определено.
- Каква е мисията? – Сам се бе изправил и приближил до брат си.
- Трябва да открия някой си Франсоа Пюро и да го заведа при господарят. – Нот продължаваше да съзерцава нищото, но никой не му каза нищо. – Съжалявам, но няма да видя прословутото новогодишно парти. – усмихна се тъжно момчето. Извинете ме, но искам да поговоря с Елън. – останалте кимнаха, а той забърза към стаята си. (Теодор и Елън спяха в една стая 2 дни след, като се бяха събрали в имението Малфой). Когато влезе единственото, което завари там бяха дрехите на момичето, разпръснати по пода и леглото, а от банята долиташе шум от вода.
Ел беше седнала на пода под душа и плачеше. Тя бе обвило краката си с ръце, а косата й се спускаше свободно по гърба. Водата се стичаше по тялото й, а съзлите се сливаха с водата, но тя ги усещаше въпреки всичко. Винаги когато нещо лошо се случваше, тя взимаше душ, защото смяташе, че водата малко или много отмива болката и яда.
Теодор се бе облегнал на вратата на кабинката и гледаше момичето. приближи се още малко и като се наведе я погали по главата.
- Елън. – повика я тихо, но тя не му отвърна. – Елън. – приближи се още малко и сега той също бе в обсега на приятната вода. – Погледни ме. – момичето вдигна леко глава и се загледа в очите му, през воднта завеса. Обичаше тези очи. – Съжалявам...
- Няма да си тук за нова година... – проплака тя. Първата Нова година откакто се бяха събрали, а него нямаше да го има. Щеше да е един Господ знае къде и с кой. – Майка ми ми казваше, че с този, който си на Нова година с него ще бъдеш до края на годината, а ти...отново ше си далеч...а аз отново... – но не довърши.
- Ще се върна. – отвърна той. – Имам информатори и ще намеря този Пюро по-бързо отколкото си мислиш.
- Но до 31 има по-малко от седмица. А ти отиваш във Франция, която доколкото помня не е никак малка, да търсиш някакъв, който никой не го познава...освен това хората от Ордена на феникса са там. Много добре знаеш колко добре подготвени са. Ще те заловят и...и.. – не можа да довърши тя.
- Сам ми каза, че има познат, който знае къде да го намеря. А за другото... – да се надяваме, че няма да разберат, че съм там. Ще направя всичко възможно да се върна за партито. – усмихна се Нот.
- Обещай ми, че ще се върнеш. – Макмилън бе вперила големите си пъстри очи в него и го гледаше с надежда.
- Аз.... – заекна той.
- Обещай ми! – не се отказваше русокоската.
- Обещавам. – поророни едва чуто момчето. Мразеше да дава обещани, които имаше шанс да не изпълни, а сега бе точно така и обеща точно на нея – едиснтвеният човек, който не искаше да разочарова.
Двамата се гледаха още миг-два, след което Елън се наведе малко напред и го целуна. Обви ръце около врата му и го придърпа към себе си под водата. Искаше го. Опасяваше се, че това може би е последната им среща и искаше да бъде с него, да му се порадва...може би за последно.
Нот повдигна русокоската от земята и я понесе към стаята. От тях капеше вода, но това не ги интересуваше ни най-малко. Той седна на леглото, а тя обви крака околокръста му. Целуваха се страстно и изпепеляващо, а скоро чершафите шумоляха под разгорещените им тела.
Ел отвори бавно очи. Светлината нахлуваше свободно през големите прозорци. Снощи никой не си бе направил труда да дръпне завесите и сега слънчевите лъчи гъделичкаха лицето на русокоската. Ел премигна няколко пъти, за да се разсъни и прокара ръка по леглото, но до себе си не намери нищо. Извърна рязко глава и осен красива червена роза, друго не намери. Погледът й се стрелна към часовникът, който показваше 11:30. Теодор отдавна бе заминал за Франция, а тя си спеше сладко-сладко. Макмилън взе розата и като вдъхна армоатът й си спомни за снощи. Колко много обичаше този мъж, колко много й липсваше, когато беше далеч от нея, колко много мъка, но и колко много радост й донесе...
- Добро утро. – усмихна се Джесика на Ел, която току що бе влезнала в хола. Макмилън беше слезнала за закуска или по-точно за обяд, но както изглеждаше всички бяха нагърбени с някакви задачи, послучай предстоящото парти, само Монтагю не си даваше зор, пък и Дейвид не беше много щастлив от факта, че жена му ще търчи на пред, на зад из къщата и ще катери хилядите стъпала, за това се бе нарамил и с нейната работа. И сега Джес седеше сама в хола на дивана, азглеждайки някакво списание за бебшки дрешки и дрехи за бременни. – Как си? – попита тя и остави списанието на страни.
- Добре. – направи жалък опит да се усмихне другата, но освен, че физиономията й изглеждаше още по-измъчена друго не стана.
- Не ме лъжи! – бързо я прекъсна. Малко или много Джесика познаваше Елън и знаеше много добре, когато приятелката й я лъжеше, все пак повече от 2 години двете живееха заедно.
- Не..аз...- русокоската избягваше настоятелния поглед на Монтагю, но най-на края се отказа да се бори с това и я погледна. – Теодор замина..за неопределен период от време, а след по-малко от седмица е Нова година...и партито.и всичко. – Джесика я гледаше с разбиране, но просто не знаеше какво да й каже.
- Аз... – започна тя.
- Не, Джес няма каков да ми кажеш! Ще се оправя. Спокойно! – Ел стисна ръката на приятелката си и като се изправи се запъти към кухнята. Колкото и да тъжеше за Нот, ако не хапнеше нещо скоро, на дали щеше да доживее да го види. Не беше яла от вчера сутринта и сега коремът й се бунтуваше упорито.
- А, ето, че и сънчо се е събудил! – усмихна се Драко, като влезе в кухнята и видя Елън, която с доста голям апетит нагъваше една палачинка, яйца, кифличка и същевременно протягаше ръка към сока. – Някой май е гладен. – засмя се Малфой и седна срещу гостенката си. – Е как си?
- Оф, засто.вшишки ми зашават ешин и шъшшти въпрош? – отвърна на хранителе език тя, докато дъвчеше, а момчето избухна в неудържим смях.
- Аз..ха-ха-ха-ха...по-добре...ха-ха-ха-ха..първо преглътни и после говори. – прекъсна я той, едва поемайки си въздух.
- Казах – започна тя със сериозен глас, след, като храната вече се търкаляше по хранопровода й – защо всички ми задавате този въпрос?
- Ами..Ел.. – търсеше най-подходящите думи. – Тед замина сутринта и...
- Да, да. Не започвай и ти! Моля те! – завъртя недоволно очи тя. – Кажи ми по-добре какво трябва да свърша аз за партито на 31?
- Добре. Сигурна си, че ти се занимава с..
- Да, Драко сигурна съм! А сега казвай какво трябва да правя. – Малфой й метна още един неодобрителен поглед, но после се зае да й обяснява каква е нейната работа и с какво може да помогне на Фейт, Емили и Дари.
Не беше кой знае това, което трябваше Елън да върши, както и другите, но все пак..трябваше да се окраси къщата, да се изпратят поканите, да се измисли менюто, ястията щяха да са наредени на шведски маси, питиетата също, кой ще пее, дансинг (ако има такъв), общо взето си имаше ужасно много работа, все пак колкото и да се събираха само приятели, семейство Малфой трябваше да се покажат на положение и да докажат, че въпреки, че са женени от скоро, могат да организират страхотни партита.

Admin Брой мнения : 79 Registration date : 19.05.2007

- Мамка му! - изкрещя Лестранж вбесена и запрати керамичната ваза в отсрещната стена. Съда се разби оглушително на парчета и падна на земята правейки още повече шум.
-Какво по дяволите стана? - Самюел се подаде от вратата на банята и я погледна недоумяващо. Погледна и към строшената ваза, след което въздъхна, взе една хавлия от закачалката на вратата и я уви около кръста си, излизайки от задушното помещение.
В същото време приятелката му се бе проснала по корем на леглото и крещеше във възглавницата. Юмруците й се забиваха с всичка сила матрака а краката и бясно се мятаха. - Определено недоволстваше.
Нот се наведе и вдигна парчето пергамент което безгрижно лежеше на пода до незапалената камина. Зачете се внимателно в редовете..

"Поради скорощното ти навършване на 20 години, Емили, се зачудих за нещо което е от голямо значение за фамилия Лестранж.
1. Настоявам в най -скоро време да се ожениш. Ще получиш 3 месеца време, за да избереш сама мъжа си, но ако до изтичането на срока ти не си готова,aз лично ще избера за кой да се омъжиш.
2. Веднага след сватбата ти очакам наследници. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО!
След завършването на тези две важни дела ще можеш да изпълниш дълга си към Черният Лорд като негова последователка. Очаквам решението ти скоро.
Б.Лестранж"

Оставайки листа на нощното шкавче, Сам се обърна към момичето, което сега бе стихнало и лежеше на една страна, с гръб към него и лице към прозореца. Дори не помръдваше, само дишането й се долавяше. Нот се плъзна по леглото и се опита да я издърпа към себе си.
Веднага щом усети докосването му, Ем като бясна се изправи и се дръпна от него
-не ме докосвай! - изкрещя ядосана на самата себе си тя, след което ръката й затисна устните й. Очите й се напълниха със сълзи, но тя упорито разтърси глава. Нямаше да се разплаче.
-Спокойно мила. Всичко ще се оправи.
Лестранж се хвана за челото след което насочи свободната си ръка към прозореца и стисна клепачи. Остана така в продължение на няколко секунди, след което грабна пълтото си и изхвърча от стаята.
През прозореца Самюел видя как от близките дървета мълниеносно бързо излязоха две големи черни пантери. Красивите и същевременно опасни животни застанаха седнали на снега, само на няколко местра от входната врата, всякаш бяха статуй, поставени на стража.
Нот можеше да чуе как приятелката му бясно затръшва вратата на къщата и я видя да отива към животните.
В момент на "просветление" му мина мисълта, че в това разстроено състояние, Ем е споспбна да извърши всякаква лудост. Защо иначе щеше да вика пантерите си.
Всъщност единственото което знаеше за двете черни котки, бе, че силата да ги контролира се появява у наслдниците на фамилия лестранж веднъж на 1000 години и че животните са много опасни и мощни, както и магията която ги освобождава от подземният им затвор.
започна трескаво да се облича, след което забързнао изхвърча от стаята към хола.

Седеше подпряна на стената в тъмната уличка, в преките на диагонали и съсредоточено наблюдаваше влизащите и излизащите през входа на министерството. Абсолютно сигурна бе, че Севастиян Ковалски бе подхвърлил идеята за по бързия брак на майка й.
Ковалски бе 28 годишен ерген, извличащ информация от министерството, приятел на родителите й и нейн обожател от както бе станала на 15. Презираше го. Не можеше да отрече хубавата му външност, но характера му не понасяше.
Беше надут самодоволен, с огромно его, страшно наперен, богат, заклет ерген (Явно вече не) и по слухове невероятно развратен.
Двете пуми се въртяха неспокойно и възбудено около нея, ръмжейки, но момичето им даде знак да мълчат и двете животни застанаха от дясната й страна.
След половин час чакане, когато вече часа наближи седем вечерта, мъжа който чалаше най -после излезе от сградата на мнистерството...

Брой мнения : 88 Age : 35 Registration date : 19.05.2007

- Сам, на къде си се разбързал? – попита учудено Елън когато видя Нот да върви с бързи крачки към вратата. Но явно той беше потънал дълбоко в мислите си, защото не обърна никакво внимание на момичето. – Самюел! – викна най-на края тя.
- Аз...да...вика ли ме някой? – огледа се стреснато отй.
- Къде отиваш? – Фейт го гледаше въпросително.
- Емили...
- Ккаво й се е случило? – подскочи Макмилън.
- Излезе..майка й й прати писмо и тя изхвърча. Трябва да я намеря колкото се може по-бързо, защото ме е страх да си помисля какво би направил, ако..
- Ако какво? – настоя Джес.
- Нищо. Просто ще изляза и ще я потърся. – повдигна рамене и се загледа навън с огрижена физиономия.
- Сам ще обикаляш Лондон и мислиш, че ще я намериш възожно най-бързо? – изправи се и Драко и направи крачка към Нот.
- Ами...
- Няма никакво „ами”. Идвам с теб! Тя ми е най-близката роднина и ако й се случи нещо, не ми се мисли. – Малфой вече вървеше към вратата.
- И аз идвам! – обади се Елън, а Сам и Драко се обърнаха учудени. – Какво сте ме зяпнали? На мен ми е като сестра!
- Аз също! – Фейт, Дари и Джесика викнаха в един глас.
- Ти оставаш тук! – намеси се Дейвид. – В това състояние освен да ни притесняваш друго няма да направиш, за това сядай! – Джес се опита да протестира, но Блейз я прекъсна.
- Все някой трябва да гледа Ромео. Пък и Дейвид е прав. – бъдещата майка изгледа с убийствен поглед Цабини, но тъй като нямаше време за протести изпуфтя и гушна малкия, който досега седеше в скута на майка си.
- Хайде. – викна Сам и всички се запътиха към вратата. Останалите го последваха на вън. Наближаваше 7 и на вън отдавна се беше стъмнило. Снегът падаше на големи парцали, а сърцето на Нот щеше да изхвръкне от притеснение. Познаваше приятелката си и точно за това се плашеше толкова много. Ем не беше от хората, които лесно се разстройваха, но когато й се случеше беше по-добре да си надалеч. Ставаше злобна и много опасна. Последният, който й бе причинил болка беше мъртъв. – Добре. Планът... – но той млъкна. Нямаше план. За какъв план въобще си беше мислел? Та това да не му е някаква мисия за напдение, на онези предвидливи малоумници от Ордена на феникса. Това беше Емили Лестранж, най-непридвидимия човек, когото познаваше. Трябваше да я намери.
- Явно нямаш план. – извади го от мислите му Драко. – Ще се разделим.
- Това е ясно! – прекъсна го Самюел. Беше по-притеснен от когато и да е било. Рядко се случваше мъжът да показва каквито и да е било чувства, но точно в този момент цялото му притеснение и страх бяха изписани на лицето му. ако се случеше нещо с нея той никога нямаше да си го прости. – Драко ти и Фейт проверете в имението където живяхме с нея – младото семейство се магипортира – Дари и Блейз вие отидете до Хогсмид – двамата го погледнаха учудено – не ме гледайте така!!! Може да е на всякъде!! Опитвам се да налучкам!
- Добре, добре! Спокойно. – отвърна момчето и те се магипортираха.
- Дейвид, Елън... – бяха останали само 3та – вие...елате с мен! ще отидем до апартамента ни в центъра. Надявам се да е там! – Елън се загледа в лицето му. личеше си, че я обича, личеше си, че вътрешно умира от притеснение. Е, някой, който да знае какво изпитва тя в този момент.
Монтагю се магипортира, но когато Сам понечи да го направи Ел го хвана за ръката, карайки го да спре:
- Тя ще е добре. – каза тихо. – Емили е здравомислещ човек и няма да тръгне да прави някоя глупост. – Нот се усмихна съвсем леко. Лестранж беше всичко друго, но не и зравомислещ човек, поне не в този момент. – Ще я намерим и ще й се накарам едно хубавичко!
- Брат ми е щастливец, че те има до себе си. – Макмилън го погледна с учуден поглед, а лека руменина изби по странаите й. – Наистина! Знам, че е голям кретен понякога, но какво да се прави..
- Всички сме големи кретени понякога, особено ие от семейство Нот. – засмя се искренно момичето, а усмивката на Сам се разшири още повче. – Хайде. Да отидем да намерим немирницата и да се прибираме, че имаме парти за организиране. – те се ухилиха за последен път и се магипортираха.
Тишина обгръщаше нощен Лондон. Тук-таме някой закъснял човек пресичаше саснежените улички, но след миг се губеше от светлината на уличните лампи. Три фигури вървяха забързано, но след миг се шмугнаха в една от студените сиви сгради.
- Аз ще се кача до апартамента, вие ме изчакайте тук. – каза Сам и след миг вече изкачваше бързо стъпалата.
- Дали ще е горе? – обади се по едно време Дейвид.
- Не вярвам. Не би отшла на толковаочевидно място. – отвърна Елън и се загледа през стъклото на входната врата.
- Права си! – Монтагю и Макмилън се обърнаха стреснати. – Няма я. Хайде.
Емили се беше облегнала на близката стена, прикрита в тъмнината и пушеше. Единствено фасът издаваше, че там има някого. Двете котки обикаляха нервни около нея.
- Спокойно милички. – говореше им тя със спокоен глас. – Съвсем скоро мишката ще излезе от скривалището си. – злобна усмивка се разля по лицето й. Бизкият часовник оповести 7 часа и лестрнж се загледа още по-съсредоточено във входа на Министерството на магийте. Всеки момент той щеше да излезе. След миг очертанията на висок и широкоплещест мъж се откроиха на фона на белотата. Усмивката на Лестранж се разшири. Дръпна за последен път от цигарата, след което изхвърли фаса в снега. Момичето понечи да се наведе към двете пуми, но изведнъж нечия ръка се обви около кръста й и запушвайки устата й я издъпра назад. Момичето започна да размахва ръце и крака, като полудяла, докато познат глас не прошепна:
- Стига се дърпа! Аз съм. – изведнъж тя спря да шава и съвсем бавно и спокойно се обърна към мъжа зад себе си. Двете пуми изръмжаха заплашително, но Емили вдигна рязко ръка, карайки ги да млъкнат.
- Как ме откри? – попита тя.
- Когато икаш да се криеш по-добре недей да пушиш! – усмихна се Сам. – Първо, защото се издаваш и второ – цигарите вредят!
- Не ми казвай какво да правя! – изрепчи му се Лестранж. – Имам си майка за тази цел! – след тези думи тя се сети за какво всъщност бе дошла. Обърна се и като се приближи до ъгъла на сградата се згаледа в отдалечаващата се фигура на мъжа.
- Кой е този? – попита Сам, като застана до нея.
- Някой, от който ще се отърва. – Ем се обърна към двете животни, чийто очи проблясваха на светлината от близката лампа. Те се приближиха към нея и седнаха в краката й.
- Миличка сигурна ли си, че искаш да си омърсиш ръцете с убийството на този паразит. – Нот знаеше кой беше този човек. Мразеше го не по-малко от нея, но не бе направил нищо, защото знаеше, че първо Черният лорд щеше да се разгневи и второ – не си заслужаваше. Боклук, като Ковалски не заслужаваше вниманието, което Лестрнж му отделяше.
- Те вече са омърсени. – каза тихо тя, а Сам я погледна въпростелно. – Дълга история. Искам да свърша с тази утрепка и чак тогава ще мога да си легна спокойна. – омраза лъхаше от думите й, но момчето не я упрекна.
- Не виждам смисъл да си губиш времето с него. Вместо да седим тук, да мръзнем и да караме другите да се притесняват, хайде по-добре да се приберем на топло и да си вземем една гореща вана. Ако толкова държиш да го премахнеш, лично ще се погрижа повече да не видиш грозната му физиономия, но не виждам смисъл да се затормозяваш с това точно сега. След няколко дни е Нова година, пък и приятелите ти имат нужда от теб, както и аз. – Лестранж се обърна към мъжът до себе си. погледите им се крстосаха и те сотанаха така няколко секунди. Мъчеха се да разберат какво чувства другия, какво мисли, но не им беше нужно вече. Те знаеха. Ем се приближи и го целуна. какво щеше да прави без него? Кой щеше да я възпира, огато тръгнеше да прави тъпи и недообмислени крачки.
- Хайде да се прибираме. – каза тя след няколко минути. Самюел кимна и двамата поеха гушнати по улицата, следвани от двете пуми.
- Най-сетне! Тамън се чудехме какво ви се е случило! – викна Дейвид, който тракаше със зъби, обикаляйки на пред, на зад. – Къ... – но не довърши. – Какви са тези.. – той посочи нещо зад Емили и Самюел.
- Аз.. – Елън се загледа в тези животни. Бяха й познати. – Познати са ми, но от къде... – русокоската присви очи и се загледа. Беше ги виждала някъде. направи крачка към тях, но Ем махна с ръка, изсъка нещо и след миг двете животинки вече бяха изчезнали. – Къде...
- Хайде. – поткани ги Лестранж. Монтагю и Макмилън се спогледаха и поеха надолу по пътя.
- Най-сетне! – извика успокоено Драко, като видя Елън, Емили, Дейвид и Самюел. „Сапсителният отряд” се бе разбрал, че ако някой я намери ще изпрати патронус на другите и ще се чакат в къщи. Когато Макмилън, Монтагю и Нот бяха видяли Ем, изпратиха оповестение за това, че момичето е добре и останалите от групата се бяха прибрали в къщи. Час по-късно „бегълката” и „търсачите” й също бяха в къщата и сега всички гледаха Лестранж, очаквайки някакво правдободобно обяснение на случилото се.
- Е? – подхвана я вбесено Елън. – Можеш ли да ми обясниш, а на всички останали, какви ги вършиш? Тръгваш на някъде, без да кажеш и дума, седиш пред министерството и дебнеш, Мерлин знае кой, ПУШИШ и онези котки... – русокоската замлкна сещайки се за двете жиовтни.
- Първо вършва каквото иска! – Емили започваше отново да се дразни. – Не си ми майка, нито ти, нито който и да е било друг! Второ не мисля, че ти влиза в работата какво и ского правя!! Трето – ще пуша, а ако искаш и ще пия! Това също не е твоя работа!!!
- Да, но когато аз пиех вие постоянно ми се месехте, нали? – не й остана длъжна Макмлън. Останалите бяха притихнали и несмееха да се обадят. Когато Ел и Ем спорят, по-добре да не се бъркаш.
- Ние ти се бъркахме, защото беше станала алкохоличка! А аз пуша веднъж годишно! За това не смей да ми викаш и да ми държиш сметка! – кресна в отговор Лестранж.
- Можеше поне да ни кажеш къде отиваш, а не да оставяш 11 човека да се чудят какво става и да се поболяват от притеснение!
- Не съм ви молила!- тези думи накараха Елън да изгледа приятелката си обидено, разочаровано, тъжно? – Аз..не исках.
- И да си искала и да не си, вече няма значение. Явно на теб не ти пука, че ние се притесняваме за теб. – гласът на Макмилън беше тих и тъжен.
- Пука ми естествено! Не ставйа глупава..просто.. – Лестранж въздъхна. – Майка ми ми прати писмо, с което ме задължава да се омъжа. Имам 3 месеца да си ибера съпруг, ако не тя ще ми избере и веднага след сватбата иска наследници... – бившата слидеринка наведе тъжно глава, опитвайки се да възпре гневните сълзи. Колко мразеше да й заповядват само тя си знаеше.
- Ем, спокойно. Ще измислим нещо. Ако трябва е накарам майка ми да говоря с леля. – обади се Драко и прегърна братовчедка си. – Не мисли, че ще оставим това така. – двамата се спогледаха и усмивка озари лицата им.
- А... – наруши мълчанието Дейвид. Всички погледи се насочиха към него и той продължи. – какви бяха тези котки?
- Какви котки? – попита Дария.
- Онези, които вървяха след Емили и Сам, когато идваха към нас. – отвърна Монтагю. Лестранж и Нот се спогледаха, но явно само с поглед се разбраха, защото изведнъж лицата и на двамата приеха сериозни изражения.
- Има време. Ще разбрете. А сега ни извнете. – каза Ем със студен и сериозен глас и като хвана за ръка приятеля си се запъти към стаята си.
- Аз ли нещо не разбрах или те крият нещо от нас? – погледна с леко тъповат поглед Блейз, но никой не отговори. Не му беше нито времето, нито мястото. Идваше Нова година, парти, веселие и смях, за това по-добре бе да не се повдигат сериозни разговори и болни теми.
Дните до 31 изминаха неусетно бързо. Цялата къща бе потънала в приготовления – всички обитатели работеха на пълни обороти от сутрин до мрак, за да може да се изпипа всяка една подробност и всеки един детаил. Гостите не бяха от най-елитните, но все пак семейство Малфой трябваше да пазят репутацията си на перфектни домакини, пък, ако ще гостите им да бяха и най-големите просяци и мизерници на света.
Всяка сутрин Фейт ставаше точно в 9:30 и минаваше през стаите на всичките си приятели, будейки ги най-безцеремонно. „Ама ние какво, да не сме й домашни духчета?” Недоволстваше доста често Емили, но Фелисити пропускаше думите й покрай ушите си. малфой знаеше, че Ем го казва само, защото нарушават безценния й сън.
След събуждането всички се събираха в трапезарята за закуска, а след това се връчваха новите задачи. „Не ви ли напомня на някого, като се разпорежда така?” – попита ухилено Елън Джес, докато Фейт обясняваше колко бутилки вино са щели да поръчат. Монтагю първоначално не разбра за какво става дума, но Ел й прошепна само две думи „Черният Лорд”. Бъдещата майка я погледа 2 секунди с тъп поглед, а после се разсмя, като полудяла. Погледите на всички се насочиха към двете, които още малко и щяха да паднат на земята от смях, но никой не им каза нищо...отново.
Когато и тази процедура свършеше „робите” се заемаха с работата си – кой да обикаля по магазини, за да гледа окраси, за подаръци, за храни и за какви ли още не боклуци, кой за окрасяване на хола, местене на мебели, избиране на храни, на местоположението на оркестъра, на определяне на стаи за новите гости, общо взето нямаше човек или домашно духче, което да се оплаче, че няма какво да прави. Цялата работа се вършеше единствено и само от домашните духчета и от бившите слидринци, защото Драко и Фейт не искаха да разгласяват, че ще правят Новогодишно парти, тъй като Сам беше издирван от Министерството и нямаше да бъде особено добре за репутацията на младото семейство да се разбере, че един от най-добрите им приятели всъщност е смъртожаден, а ако това излезеше на бял свят нямаше да бъде много трудно отсаналата част от магьосническия свят да напрви връзката и да разбере, че не само семейство Малфой са смъртожадни, но и всичките им приятели.
Вечер, след дългия работен ден, групичката се събираше на вечеря, която преминаваше в мълчание и единстеният звук идваше от тропането на приборите за хранене. След това един по един всички се оттегляха, за да се отдадат на блаженна почивка, преди неуморната Фейт да стане и отново да збалъска по вратите им. Така изминаха следващите 5 дни, без иключение.

Брой мнения : 88 Age : 35 Registration date : 19.05.2007

За 31 бе останало само да се подреди храната по масите, да се извадят питиетата и да се наредят приборите за храна. Всичко бе превъзходно подредено, а домашните духчета чакаха пристигането на гостите, за да могат да поемат дрехите им. Холът, където щеше да се проведе събитието бе променен и съвсем леко разширен. Диваните и масичката пред камината бяха махнати, за да може да се освободи място за танци, а и не само. До стените бяха наредени шведските маси, а точно до елхата бе настанен малкият оркестър, които щеше да се грижи за доброто настроение.
Елън седеше в стаята си и вече 15 минути се оглеждаше в огледалото. Бе облечена с копринена черна рокля, с тънки презрамки, като самата рокля бе на една страна. От дясната страна бе по-къса и откриваше тънкото й бедро и колкто по-на долу и по – на ляво отиваше, толкова по-дълга ставаше. Деколтето бе достатъчно изрязано, за да показва перфектнитей форми, но и да не се набива в очи. На връта й блестеше тънка сребърна верижка, на която бе закачено малко сърчице, подарък от Теодор за Коледа, когато бяха все още в училище. Косата на момичето падаше свободно по раменете и гърба й, а високите черни обувки, правеха краката й още по-дълги. Общо взето Елън изглеждаше невероятно. Специално бе избрала бижуто си, за да наппомни на Нот, че не е забравила за отминалите години, но пръстенът на ръката й говореше, че бъдещето е пред тях. Искаше да изглежда перфектно за него. Бе й обещал, че ще се върне на време, но все още го нямаше, а минаваше 8. Гостите вече идваха, весели гласове долитаха от долния етаж, но сърцето на русокоската се бе свило. А ако не се върне? А ако са го заловили? Не бе получила нито едно писмо от него, не знаеше добре ли е, жив ли е. Нищо. Нито дума.
- Ел, хайде всички са тук - Еън се обърна и видя Емили, която си бе провряла главата между вратата и стената гледаше усмихнато.
- Да... – бе отнесения отговор на Макмилън. Явно Лестранж забеляза това и като затоври врата след себе си отиде до леглото и седна.
- Какво има? И не ми казвай нищо, защото много добре те познавам и знам, че не е нищо. – отряза я набързо Ем, като видя, че русокоската се готви да се измъкне.
- Аз... – Елън се обърна и отново се загледа в отражението си.
- Теодор препдолагам? – лека усмивка пробяга по устните и на двете. Колко добре се познаваха. Винаги разбираха какво и за кого мисли другата.
- Не получих нито едно писмо през висчкото това време. – Лестранж се загледа в момичето пред себе си. Знаеше перфектно как се чувстваше. Преди няколко години, когато все още бяха ученици, Сам постъпваше по същия начин с нея и сега тъгата и тревогата, която Ел изпитваха й бяха до болка познати.
- Спокойно. – Ем стана и прегърна момичето през кръста като сложи глава на рамото й. – Ще свикнеш. – двете се ухилиха една на друга. – Не разбра ли, че семейство Нот нямат навика да споделят с другите дали са живи. Това е тайна, която държат за себе си, а останалите – нека се поболяват от тревога. Но в течение на времето го приемаш и..вече не ти прави впечатление. Всеки път когато Сам отива на мисия имам чувството, че за последен път го виждам, но когато се прибере жив и здрав радостта ми е стократно по-голяма. Всичко си има и хубавите страни, нали знаеш? Поне така ме учеше когато бяхме ученички. – смехът на двете огласи помещението, но след няколко мига Емили продължи. – А сега г-це Ако мъжът ми го няма не мога да се напия, тръгвай с мен. гостите вече са тук и все пак трябва да се покажем и ние, че ще се чудят какво правим. – Елън се охили и чак сега забеляза колко добре изглеждаше всъщност Ем. Тя бе облечена с дълга тъмнозелена рокля с ръкави, започващи от подмишницата, която както след това се обеди бе с гол гръб, като само тънки връзчици се кръстосваха и поддържаха роклята. Самата тя бе прилепнала плътно по тялото на момичето и хубаво, че имаше сепка от едната страна, та да може даохди. Няколко кичура от косата й бяха хваната отзад със малка черна шнокла, като пред лицеот й се спускаха 2 малки кичурчета, а останала коса падаше свободно.
- Бре, бре, бре. – засмя се Елън, а Лестранж я изгледа учудено. – Как си се наточила само. Бях забравила какво е Емили Лестранж да изглежда добре. – Ем метна убийствен поглед на момичето, но не се сдържа и се усмихна. – Сам препдолагам още не те е виждал.
- Не. – ухили се дяволито тя.
- Значи ще бъдете за малко на тържеството, а? – двете отново избухнаха в смях и се запътиха към хола.
Там отдавна вече купонът течеше. Елън се спря на най-горното стъпало и огледа случващото се – точно до балконската врата Джесика, Дейвид и Долохов се смееха весело на нещо, а бъдещият татко от време на време галеше коремчето на жена си. Джес бе дълга червена рокля, от някакъв по-дебел плат, тъй като „На вън е студено и може да настинеш, а от там и бебето!!!” фучеше Джейвид. Джесика нямаше друг избор освен да послуша съпруга си ида облече не чак толкова красивата, но не по-малко стилна дебела рокля. На няколко крачки от тях Драко, Фейт, Карен Лир и Гойл обсъждаха нещо разплено, докато младият Малфой прегръщаше жена си. като домакиня Фейт нямаше равна тази вечер – бе с дълга копринена рокля с цвят на ръж. Тя бе без презрамки от бюста до кръста бе плътно по тялото, а надолу се разширяваше леко. Красива перлена огърлица красеше врата й, като перлите бяха почти същия цвят, като роклята. Косата й бе вдигната на кок, като от него свободно падаха няколко къдрави кичурчета. От цялото й същество лъхаше самоувереност и като, че ли казваше „Това моят дом, моят съпруг и мойте приятели. Вие сте на моя територия, за това внимавайте”. Лека усмивка пробяга по устните на Елън, когато видя как Сам гледа Емили. В погледът му се четеше учудване, възхищение и ужасно много любов. Явно и той самият не бе свикнал да вижда приятелката си толкова красива, защото му бяха нужни няколко мига, за да соъзнае, че тази прелестна млада дама е неговотомалко цвете, което обича повече от живота си. До преди миг той водеше някакъв разговор с Розие и Фенерир, но когато забеляза Ем бързичко забрави за събеседниците си, а и за останалия свят. Единствено за нея имаше очи, единствено за нея имаше сърце и единствено нея искаше в този момент. Направи няколко бързи крачки и застана до стълбите очаквайки „малката Лестранж”, както някога я наричаха, да го удостои с честта да бъде негова дама. Емили се обърна към Ел, а тя от своя страна й къмна в знак на съгласие. Чернокоската погледна на долу ивидя, че любмият й вече е там. Не чака специална покана, за да бъде с него. запристъпва бавно на долу, не само от вълнение, но и от страх да не се изтърси по стълбите. Какво пък, нали той бе там и щеше да я хване. Самюел подаде ръка на Ем, както повеляваше етикетът и когато двамата застанаха един срещу друг, за миг потънаха в погелда на другия. Във всеки техен жест се виждаше колко много се обичаха, но Ел отмести погледа си. Това бе твърде интимен момент, който бе само за тях двамата и тя не искаше да пречи, за това продължи с оглеждането на помещението.
Дари, Белйз и малкия Ромео се бяха настанли на един диван, който както изглежда съвсем скоро е бил донесен, тъй като бе сложен на най-неподходящото място, но на никой не му дремеше от този факт. Младото семейство (да не бяха женени, но въпреки всичко бяха семейство) изглеждаше по-щастливо от всякога. Еван Розие и някакъв друг смъртожаден, който Елън не можа да разпознае, гледаха младите и както изглежда ги закачаха заради малкият, защото въпреки руменината, която бе избила по страните на майката, на лицето й се четеше колко щастлива и горда е тя не само със сина си, но и със съпруга си. Дария изглеждаше перфектно за жена, която бе родила преди по-малко от година. Тя бе възвърнала перфкетната си фигура и облеклото й го показваше. Дрейн (все още) бе облечена с тъмно лилава рокля, без презрамки, стигаща до коляното. В горния ляв ъгъл красива сребърна брошка във формата на роза допълваше перфектно семплата рокля. Косата й се спускаше свободно по раменете и така въпреки не толкова екстравагантния си вид, Дари изглеждаше перфектно. Все пак бе майка и вече не й отиваше да сложи къса, разголена рокличка и силен грим. Сега тя изглеждаше все така млада, но въпреки това някак си олегнала. Малкият седеше до нея и гледаше любопитно двамата чичковци, които му се усмихваха мило.
Елън слезе по стълбите най-сетне и се сля с тълпата. Всичките й познати приятели, дори „колеги” бяха тук. Гостите бяха предимно бивши слидеринци и смъртожадни, а Ел познаваше не всички, но почти. Минаваше между хората, оставаше за миг, за да да отмени някоя и друга дума, а след това продължаваше на тататък. Видя Милисън Булсторуд да си приказва приятелски с Джесика, която обясняваше нещо разплаено, докато хвърляше влюбени погледи на съпруга си.
Макмилън застана до масата с напитките и протегна ръка към уискито, за да си сипе.
- Не си ли още твърде малка, за да пиеш от питието на големите? – дочу нечий познат глас в ухото си и когато се обърна видя Маркъс Флинт, бивш слидеринец с 2 години по-голям от нея и приятелите й. За тези няколко години, през които не се бяха виждали Филнт се беше променил и сега изглеждаше много добре – висок, с пясъчно руса коса, светли очи, тънки устни и много злобен поглед, но той рядко бе насочен към елън. Двамата бяха доста добри приятели, докато бяха в училище, но когато момчето завърши и стана смъртожаден Ел му загуби следите и почити 4 години нямаше ни вест, ни кост от него.
- Какво правиш тук? – извика усмихнато тя. – И не ми казвай, че съм малка! – двамата се засмяха, а след това той отвърна:
- Ами дойдох да кажа здравей на моята скъпа приятелка, която е забравила да ми каже, че ще се жени. – Макмилън го погледна леко учудено.- Видя Нот, когато отиваше при господаря преди няколко дни и като му видях умърлушената физиономия предположих, че има нещо такова, а той само потвърди. – При псоменаването на Теодор сърцето на Макмилън се сви, но Флинт не й остави много време да се натъжава. – Е, честито. Няма ли да прегърнеш стария си приятел.? – Двамата се усмихнаха един на друг и момичето го дари с мечешка прегръдка. След което те се отдадоха на дълги разговори за миналото, за това, коеот бяха изпуснали от живота на другия. Елън му разказа за перипетиите, през които бяха минали с Теодор, за скандалите, за смъртта на бебето, за раздялата, за годината на пиянски изпълнения и не особено добро държание, за живота й с Теодор преди да се съберат, за всичко. Маркъс я гледаше, но дали я слушаше това бе друг върпос. Още от училище той си падаше по Елън, но сега когато се разделиха той започна малко по малко да я забравя, но сега когато е отново пред погледа му, старите чувства се възвърнаха.
- Маркъс, добре ли си? – той тръсна глава и се усмихна. – Защо ме си ме зяпнал така, сякаш никога не си ме виждал?
- Аз.. – погледът му още веднъж обходи перфектната й фигура. – бях забравил колко си красива, а сега си се разхубавила още повече. – румени петна избиха по бузите на момичето, но явно мъжът не мислеше да спира с комплиментите. – Както изглежда имаш щастлива връзка, която те кара да сияеш. – тя се усмихна неловко и отпи от питието си.
Така във весели разговори за минало и за бъдеще часовете си минаваха. Хората се веселяха, кристалният звън от чашите, смехът и приятната музика огласяха помещението. Наближаваше 12, но Елън никъде не виждаше Тедор. Още 5 минути, а него все още го нямаше. Изведнъж усмивката й посърна, настроението й се развали, а щастието, коеот изпитваше се замени с тъга.
- .10, 9 – започнаха да отброяват всички. Очите й търсеха неговите, търсеше лицето му.. – 8, 7 – защо не идваше? Нали й обеща! Още едно обещание ли щеше да наруши? – 6, 5, 4, 3 - нима му бе повярвала? Нима наистина мислеше, че той ще дойде? Толкова пъти я лъга, какво му костваше и сега да го направи? обърна се и видя Маркъс, който я гледаше усмихнато, с толкова нежност и желание – 2 – той се наведе приближи към нея „С, който си на нова година, с него ще си до края на годината!” – тези думи кънтяха в ушите й. Бе само на сантиметър от него, когато рязко се обърна и понечи да избяга, но се блъсна с някого. Вдигна очи и го видя. – 1!
- Честита нова година. – той се наведе и я целуна. нежно, изпепеляващо, както само той го правеше. Около тях хората викаха, поздравяваха се, честитяха си новата година, но Елън не ги чуваше. Единственият човек, който съществуваше в моемнта бе той. – Мислеше, че няма да успе, нали? – тя се усмихна леко. – Обещах ти, а когато ти обещая нещо, значи ще го направя. – усмивката й се разшири още повече и тя се притисна към него.
- Благодаря, че се грижи за нея. – каза Нот и стисна ръката на Маркъс, който с тъжна и завистлива усмивка се отдалечи.
Емили и Сам се приближиха към бъдещите съпрузи, за да ги поздравят за Новата година. Ем прегърна Елън и прошепна в ухото й:
- Казах ти. Винаги се връщат. – двете се усмихнаха една на друга, след което си размениха браятат за прегръдка. Скоро дойдоха и останалите, които бяха малко учудени, че виждат Теодор, но радостта, която струеше от русокоската ги накарах да погледнат на него с още по-голямо уважение.
Бъдещото семейство Нот си поговори още малко с приятелите си, след което Теодор й прошепна нещо в ухото и двамата се изнизаха по тънката лайсна към стаята си. Вървяха с бърза крачка към стаята си, без да говорят, без да ги интересува, че оставиха всичките си приятели долу, все пак там имаше още 28 човека!?!
Момчето отвори вратата, а Ел влезе след него. той замахна с пръчката си и в камината лумна приятен огън, чиято светлина освети стаята. Макмилън се бе облегнала на вратата с ръце зад гърба, без прехапала устната си и гледаше щастливо човекът пред нея. Нот се обърна към нея, огледа я отгоре до долу и погледите им се срещнаха. Копнееха един за друг, от много дълго време не се бяха разделя ли за повече от няколко часа и тези няколко дни им подействаха, като студен душ. Лека усмивка пробяга по устните му. Тя изглеждаше невероятно, а той знаеше, че се бе облякла така заради него. бе само негова, само той имаше право да я обича и любовта й му принадлежеше, така както неговата на нея. Приближи се и като се облегна с едната си ръка на вратата с дръгата погали рамото й. Елън затвори очи, очаквайки нещо да се случи, но нищо не стана. След миг той докосна и другото и рамо, но този път съвсем внимателно смъкна тънката пезрамка. Тя се усмихна, но не прави нощо. Теодор обви с ръка талита й и я придърпа към себе си. не издържаше да я гледа толкова близко, а да не я целува. Погледна още веднъж в очите й. След което я целуна. Елън обви врата му с раце и вървейки назад Нот я понесе към леглото. Двамата се проснаха на него смеейки се, но няколко мига по-късно момчето се бе навело над нея и целуваше нежно връта й. Ръката му галеше бедрото й, като съвсем скоро роклята и бикините й вече не бе нужна. Целувките му изгаряха всяко място до което се докоснеха, а докосванията му я караха да тръпне от удоволствие. Ризата, панталоните и боксерките му последваха черният плат, който бе захвърлен, като парцал. Ел прокарваше пръсти през косата му, по гърдите му, обсипваше с целувки тялото му, но всяка следваща целувка бе все по-възбуждаща и по-възбуждаща. Отдадоха се един на друг стратсно и опияняващо, така както само двама влюбени можеха. Най-сетне можеха да задоволят желанието си да бъдатс другия, но този път нямаше какво да ги раздели!