Общатата стая на Слидерин

Когато вратите на болничното крило се затвориха Джесика остана няколко мига загледана в тях после се понамести удобно на леглото и проклинайки мадам Помфи,че я е задържала и вечерта,затвори очи и съвсем скоро потъна н сън.

На другата сутрин сестрата я събуди съвсем рано,за да й даде нова отвара с още по-ужасен вкус и тя вече не можа да заспи.Някъде към десет часа най-накрая успя да убеди сетрата,че е съвсем добре и тя я пусна.Джесика се облече със скоростта на светлината и изчезна през вратата още преди сестрата да си е променила решението.В коридора обаче намали темпото тъй като не беше сигурна,че след среднощната разходка приятелите й ще са в голямата зала.
Особено когато едва не се претрепа по стълбите съвсем забави крачка.
Щом слезе във Входната зала бързо се насочи към Голямата зала когато нечия глас я спря.
-Ей,Смит!
Момичето извърна поглед и се обърна,за да срещне погледа на някакво момче.Бързо направи асоциация-Рейвънклоу,седми курс.
-Да?
-Чух,че вчера си претърпяла злопулука.-продължи той с усмивка.-По-добре ли си?
-Предстви си-да.Мадам Помфи най-сетне ме пусна!
-доста е зла щом става въпрос за наранявания....-отбеляза младежът срещу нея.
-Аха.А ти говориш с мен защото...?-започна директно момичето.Момчето се почеса по глава и се усмихна.
-Ами скоро ще има посещение в Хогсмийт и...
-Хей!-извика някой точно до ухото на момичето и я прегърна през раменете.
-Но май....ще си говорим друг път.Чао!
И той се изнесе оставяйки Джесика неподвижна.Момичето се окопити и се извърна към тоз,който я бе прегърнал и забеляза,че това е Дейвид.
-Май сме по-добре днес а?
-Разкарай ми се от главата,Дейвид!-изръмжа тя и се измъкна от хватката му насочвайки се към голямата зала.Стрелна с поглед масата на Слидерин и с облекчение забеляза,че почти всички са станали и вече закусват.Настани се между Елън и Драко и придърпа една чиния с бъркани яйца.
-добро утро.-поздрави тя след като всички я изгледаха учудено.Вдигна поглед и огледа масата.-Къде е Ем?

Admin Брой мнения : 79 Registration date : 19.05.2007

Познай?!-отвърна механично Тиодор.
-Предполагам, че още е със Сам. Снощи не се ли е прибирала?-Попита Джесика.
-Не, явно е била с него....

Емили бавно отвори очи и установи, че лежи на нещо меко и че не може да помръдне. Лежеше на гърдите на Сам, сгушена в него, като малко коте, търсещо топлина и закрила. Беше завита с дебело одеало до кръста, а когато поразмърга главата си, разбра, че лежат в ствола на някакво дърво в Забранената гора.
-Добро утро красавице. -Нот я целуна по челото. ЯВно вече бе буден.
-От кога си буден?-прозя се тя, а после започна да се изтяга.
"Боже колко е сладка и непринудена"-помисли си Сам...
В момента найстина приличаше на котка.
-От достатъчно дълго.
-Достатъчно дълго за какво?-Тя отново се сгуши в него и го целуна по бузата.
-Достатъчно дълго, за да се убедя напълно, че не мога да живея без теб и че докато спиш, приличаш на малко, сладко беззащитно котенце.
-Котенце!-възмутено се стъписа тя и се изправи. Не я смути толкова думата "котенце" колкото определението към нея "беззащитно"..
-Хайде стига не се цупи.-той я дръпна към нея и я целуна.
-Трябва да се връщам в замъка. -прошепна тя в устните му-останалите сигурно вече се притесняват....
-Събота пак ще мина да те видя. Даже и преди това.
Двамата се поглезиха още малко, после станаха, пригладиха дрехите си и тръгнаха към замъка. При къщата на харгид се разделиха и Ем продължи сама към училището.

Строполяса се на масата на Слидерин с вяла, но щастлива усмивка.
-Здравейте. Нещо ново? Какво изпуснах?

Брой мнения : 114 Registration date : 19.05.2007

-Джес беше в болничното крило-каза без да се усеща Фейт
-Фелисити!-скастри я Драко-Нали се разбрахме нещо?
Момичето прехапа устни виновно и сви рамене.Вярно,отново беше забравила,че не трябва да казва.Тиодор беше обяснил,че не иска да притеснява Ем,затова помоли никой да не казва.Обаче Фейт отново беше се изпуснала.
-Наистина ли,Джес?-възкликна Ем-Добре ли си вече?
-Да,разбира се-отвърна Джесика и хвърли един обвинителен поглед на Фелисити
-Съжелявам-смънка тя,грабна чантата си и излезе от голямата зала.
-Какво й е пък на нея?-учуди се Емили
-Просто много говори-отвърна Драко-И все пак трябва да я намерим.Сигурен съм,че не искаше
-Отиди и намери съпругата си,няма проблем-засмя се Тиодор
-Тя не ми е жена-с лека усмивка Малфой се изправи и излезе
-Тия двамата какво им става?-възкликна Емили-Защо Фейт толкова се засегна?
-Понеже от вчера си е решила,че много говори и винаги не на място-обясни Елън-Сподели го,преди да заспим.
Всички кимнаха..

Фейт тръгна към общата стая на Слидерин и влезе вътре с трясък.Хвърли чантата си на земята и седна на едно от канапетата.
-Фейт-провлачи някой зад гърба й.
Момичето се обърна с ледено изражение.Панси Паркинсън се усмихваше лукаво,с което още повече раздразни Фелисити
-Махни се,Паркинсън,не ми е до теб сега
-Знаеш ли Фейт онзи ден те видях с моето момче.Прегръщаше го.А знаеш,че аз не позволявам това.
-Какво имаш предвид?-Фейт се изправи и застана лице в лице с нея.
-Драко.Ето какво имам предвид-заяви Панси
-Хей,не съм се задявала с гаджето ти,ясно?
-Не съм й гадже,Фейт.И никога няма да бъда-прозвуча гласа на Малфой зад тях
-О,Драко,занимавай се с гаджето си повече.Станала е голяма повлекана-каза Фелисити с насмешка-Ще се видим после.
-Изчакай-помоли Малфой-Панси,махни се от тук!
Паркинсън понечи да противоречи,но кимна и изчезна.
-Искаш да ти кажа нещо ли?
-Не,аз..
-Ами добре,ето ти нещо-кажи на оная кифла да не се заяжда-заяви Фейт
-Добре ли си?-Драко я гледаше втренчено
-Чудесно съм си-върна му го Фейт и се качи към момичешките спални.
Знаеше,че говори много и че не може да си затаря устата.Понякога не трябваше да се изпуска,но просто се случваше.Е,може би прекалено често...

-Ама какво става между Драко и Фейт?-попита Емили.
-Постоянно се карат.Като женена двойка пред развод са!-отвърна Джесика отпивайки от сока си.
-Е,да де,това го забелязах ама защо се карат!?-не остъпи Ем.
-Знам ли!Може би още има искрица надежда!-засмя се Джесика.
Емили само кимна и разговора отново замря.След няколко минути мъчително мълчание Тиодор се обади.
-О,Мерлин,кажете нещо де!Стига сте мълчали!
Всички наоколо избухнаха в смях,но никой не се сети тема за разговор.Най-накрая Монтагю се обади.
-Джес,кой беше оня с който говореше?Става въпрос за Хогсмийт или нещо от тоя род...?
-Не е твоя работа,Монтагю.-отвърна момичето забило поглед в чинията си.-и ако не беше се присъединил така нахално можеше да изкарам поне веднъж в приятна компания....
-Виж,не съм ти винавен,че оня като ме видя и подви опашка!-сопна й се Дейвид.
-Като видя,че ме прегръщаш реши,че....де да го знам какво реши!-почти извика момичето.
-Чакай.той те е прегръщал?-възкликна Цабини,който се беше причислил към групичката още рано сутринта.
-Уф!-Джесика се изправи и едва не падна от пейката.Понечи да тръгне,но Монтагю се изправи и Джесика каза възможно най-заплашително.-Ако ме последваш се заклевам така ще те подредя,че мадам Помфи няма нищо да може да направи!
И излетя от залата.Първоначално се зачуди дали да не иде да се разходи около езерото,но после реши,че трябва да направи нещо полезно и тръгна към последното място,където биха я потърсили-библиотеката.

Брой мнения : 88 Age : 35 Registration date : 19.05.2007

- Защо всички са толкова изнервени? - попита Елън като поклати глава. - Не ги разбирам. Дайте малко по-весело бе хора, след 2 дни има посещение.
- Аз...- започна Монтагю, но Ел го прекъсна.
- Ти мълчи! Заради теб Джес е толкова ядосана! Не разбираш ли, че не те храесва и иска да я оставиш на мира? - попита най-безцеремонно Елън, а всички се опулиха на среща й. Макмилън имаше навика да си казва всичко без да мисли, че може да обиди някой и точно заради това момичетата, а и момчетата, когато не беше отправена критиката към тях, я харесваха.
- Ъъъ...-заекна Дейвид.
- Не Дейв виж, Ел е права. Дай малко свобода на Джес и тя сама ще дойде. - укоръжи го Теодор, а Елън го изгледа злобно. - Не ме гледай така русокоские. Прав съм. Вие момичетата обичате да тичат след вас.
- Кажи още една дума и в събота ще си ходиш сам в Хогсимд! - каза вбесена Елън.
- Добре де не съм ли прав? Една две мили думи, малко свалка и готово... - продължаваше Нот.
- Край! - кресна момичето. - Ти май наистина не разбираш от дума! Явно си по-тъп и от Краб и Гойл!
- Ама ...
- Какво ама?? - Нот се опита да я хване за ръката, но освен силен шамар друго не последва. - Да не си посмял!! Всичките мъже сте еднакви! Мислите си, че с 2 мили думи можете да оправите всичко, но не става!!!
- Русокоске..
- Няма никаква русокоска! Не ми се мяркай пред очите, ако не искаш довечера да спиш в болничното крило. - каза вбесена Елън и излезе, като фурия от Голямата зала. Имаха двоен по ЗСЧИ и тя се запъти към класната стая. В момента беше толкова ядосана, че ако някой й кажеше нещо на въпреки не се знаеше какво може да последва. Но за щастие освен приятелките й друг не видя.

Джесика дописа съчинението по трансфигурация и се изправи навивайки го.Бързо излезе и тръгна по коридора надявайки се че ще стигне навреме за часа.Стигна коридора където се намираше кабинета по ЗСЧИ и се насочи бързо към стаята.Влезе вътре и се огледа.
Имаха част с хафълпафци и както винаги едната част от стаята беше заета със слидеринци,другата-с хафълпафци.
Погледът й се спря на Елън,която стоеше на първия чин.Сама.
забърза се към нейния чин и се спря до нея.
-Свободно ли е или пазиш място за Нот.
-Свободно е.-измърмори мрачно момичето.
Джесика се настани до нея и извади учебниците си.След малко към тях се присъединиха и другата част от групичката,които заеха съседните чинове.Дейвид и Тиодор се настаниха зад тях,но двете момичета без гласно съгласие се преструваха,че чина зад тях е празен.
-добър ден.-поздрави ги гласът на Лупин,който току-що бе изникнал от една врата.-Отворете на страница 134.
Настана тишина,в която се чуваше единствено разгръщането на учебнците.Лупин започна да предава урока говорейки постояно и Джесика тъкмо се беше съсредоточила над думите му когато някаква хартийка се приземи точно до ръката й.Тя се извърна и забеляза,че Дейвид й прави някакви значи,след които отново се обърна напред и вдигна замислено бележката.
-Г-це Смит,бихте ли ми дали това?
-Ъм...добре.-отвърна момичето и протегна ръка.
-Чудесно.Можете да дойдете след часа да си я вземете.
-Не,благодаря.Не ми трябва,може да си я върнете на притежателя или да я задържите-все ми е едно.
-Добре.-усмихна се учителя едва прикривайки учедването си.-Сега нека се върнем на урока тъй като може да се падне на изпитите на ТРИТОН....

Брой мнения : 88 Age : 35 Registration date : 19.05.2007

Но преди да започнат с урока Лупин отново повтори защо са толкова вжани изпитите за ТРТОН и когато започна вторият час дойде време и за самият урок. Днес изучаваха магията за покровител - Експекто Патронум. Елън знаеше доста добре това заклинание и умееше още от миналата година да създава покровител - Мечка. Явно и Джесика също беше на ясно как се стздава покровител, защото колкото съсредоточена физиономия да си беше придала, си личеше, че момичето не чува и една дума от това, което той диктуваше. И така професорът говореше ли говореше, а учениците пишеха ли, пишеха докато най-сетне звънецът не оповести края на часът. Учениците забързани започнаха да пребират учебниците си и да излзиат от стаята.
- Ел може ли да поговорим? - попита внимателно Нот, като се приближи до чина на момичетата. Но Елън реши да пропусне думите му покрай ушите си и се обърна към Джесика:
- Какво имаме сега?
- Два свободни и после Отвари с грифиндорци. - отвърна тя, докато събираше нещата си. - Готова ли си?
- Да.
Така двете момичета се запътиха към Общата стая, за да оставят учебниците си и да вземат нещата си по отвари, а Нот остана загледан в гърба на приятелката си. Мразеше когато се караха, но в случая беше прав.
- Нали?
- Какво? - попита учудено Дейвид.
- А не нищо. Мисля на глас. - отвърна замислено Теодор и последва приятелите си.

Брой мнения : 114 Registration date : 19.05.2007

Фейт стоеше на дивана срещу камината в общата стая и замислено разгръщаше учебника по отвари..дали воубще пишеш нещо полезне в него?
-Хей,Фейт-извади я от унеса гласа на Елън-Защо не дойде на ЗСЧИ?
-Притеснявах се,че отново ще се раздрънкам-сви рамене Фелисити-Какво учихте?
-Магията за покровител-обясни Джесика и се настани до нея
-О..значи нищо не съм пропуснала-ухили се Фейт-Ел,изглеждаш сърдита.Какво ти е?
-С Нот се сдърпахме-отвърна Елън-Винаги си мисли,че е прав,а не е.
-О...тези момчета само тровят чуждия живот-поклати глава Джес-Но предполагам,че има моменти в които са от полза.
Пруятелките й се подвоумиха,но кимнаха.
-Хей,момичета-Емили седна срещу тях-Ъъ..какви са тези физиономии?
-Сърдити-усмихна се Фейт и четирите се засмяха.

Брой мнения : 88 Age : 35 Registration date : 19.05.2007

[i]- Добре. Какво ще правим сега? - попита Елън. - Имаме два часа до отвари, а не ми се иска точно сега да видя физиономията на Теодор.
- Оооо някой май се е карал здраво на закуска. - подигра я Фейт
- Много смешно! Като гледам и ти не се радваше особено много на Малфой така, че не ми се подигравай! - скастрия Ел.
- Еее момичета хайде стига де! Няма смисъл да се джафкате за глупости! - викна Ем, която беше застанала между двете, като ги предпазваше. Емили надушваше приближаващия спор за това побърза да го спре докато е още в зародиш. - Хайде даизлзиаме. Джес помогни ми и стига си се хилила! - Джесика седеше на дивана и се заливаше от смях, докато гледаше как Ем се мъчеше да държи на разстояние Елън и Фелисити, които всеки момент щяха да се хванат за косите.
- Добре де. - каза примирено Джес и като хвана Фейт за ръката каза - А сега мълкнете и двете. Взимайте си мантиите и да излизаме, че момчетата ще цъфнат всеки момент, а тогава наистина ще стане весело. - подсмихна се тя след последните си думи.
Е явно този ден щеше да мине в скандали и разправий, защото тъкмо когато момичетата излзиаха през вратата нахълтаха Малфой, Теодор, Монтагю и Блейз. Нот веднага се насочи към приятелката си твърдо убеден, че ще говори с нея, пък каквото ще да става.
- Елън трябва да поговорим! - каза той с твърд глас.
- Не мисля, че има за какво да говорим! - отвърна тя пренебрежително и понечи да излезе от стаята, но явно слидеринецът нямаше да се откаже толкова лесно. Точно когато тя минаваше покрай него, той я хвана за ръката и й каза:
- Ще ме изслушаш! Ти избери с добро или с лошо!
- Пусни ме! Казах ти, че не искам да те слушам а сега ме пусни! - задърпа се Ел, но Нот беше по-силен от нея.
- Ела с мен! А момичета вие тръгвайте! Елън и аз трябва да си поговорим. - обърна се Теодор към момичетата, които стояха безмълвни и наблюдаваха семейната драма, която се разиграваше.
- Е ще се видим после. - махна Емили и отвори вратата. - Хайде момчета да ги оставим.
- Неее...Ем не моля те! Не ме оставяйте нямам какво да говоря с този тук! - замоли се Макмилън, но освен съжалителни погледи друго не получи и миг по-късно тя и Нот стояха сами в общата стая и си мятаха изпепеляващи погледи.[i]

Джесика погледна намръщено Емили и ускори крачка.Фейт май беше на същото мнение и я последва.
-Ей,чакайте!-извика Драко и стрелна с поглед двамата си приятели.
-Какво искаш?-сопна му се Фейт.
-Не ми дръж такъв език.-не й остана длъжен той.-Просто си помислих,че щом имаме свободен можем да идем до кухнята или езерото например?
-И кой те е излъгал,че те бива в мисленето?-подразни го Фейт.
-Ей,ей стига!-намеси се Джесика и се премести между двамата,за да не се стигне до крайности.-Ама неска наистина ви става нещо на всички!
-Ти не правиш изключение!-обади се Дейвид,но Джесика пропусна думите му покрай ушите си.
-Може да е работа на грифиндорци.-предложи Блейз.
-Да,може би.-кимна Джесика колкото да не спори и с него.
-Къде отиваме?-попита малко мрачно Емили явно прихванала от лошото им настроение.
-Библиотеката.-отвърнаха Джесика и Фейт едновременно и групата се насочи натам.Стигнаха бързо коридора,на който се намираше библи-отеката.Джесика стигна първа до вратата и я отвори уж да влезе,но се блъсна в някой.
-Оп съжалявам!
"Ха!Какво съвпадение!Рейвънклоуеца от сутринта!"
-Няма проблем.
-Ще влезем ли най-после?-попита нетърпеливо Драко.
-Може ли да поговорим за момент?-попита рейвънклоуеца.
Джесика кимна и се дръпна встрани,за да могат другите да влязат.Монтагю изгледа го изключително враждебно и разбира се не пропусна възможността да го блъсне.
Щом останаха само двамата Джесика започна.
-Извинявай за Дейвид...той....държи се странно!
-Вие не ходите ли?-попита учудено младежът.
-Не.Определено аз не знам за такава уговорка.-отсече Джесика.
-Аха.Между другото аз съм Нейтън.
-В такъв случай Нейтън не ми викай Смит,а просто Джесика.-усмихна се момичето.
-Добре.Ама сигурна ли си,че с Монтагю не сте заедно!Не искам да преча....
Джесика извърна поглед.
-Да,съвсем сигурна съм!
-Добре в такъв случай какво ще кажеш утре да отидем заедно в Хогсмийт?-продължи Нейтън.
-Чудесно.
-Да,е до утре.Трябва да ходя в час!-той се усмихна за последно и забърза надолу по коридора.Джесика постоя миг-два после влезе в библиотеката.Бързо се насочи към масата където стояха приятелите й се настани до Фейт.
-Какво стана?-попита тя.
-Явно поне една от нас ще си прекара доста добре в Хогсмийт.
-Две.-поправи я Емили усмихвайки се без да вдига поглед от книгата,която май четеше.

Брой мнения : 114 Registration date : 19.05.2007

-Ще ни оставиш,за да отидеш в рейвънклоуец?-възкликна Фелисити и поклати глава-Това не е Джес,която познавам.
-Ако искаш да знаеш беше много мил-отвърна Джесика-Пък и какво толкова..не завиждай,задето ще ходиш сама
-Чакайте..наистина ли останах само с тези?-Фейт посочи Драко и Дейвид-О не!Момичета,не ми го причинявайте.
Всички се засмяха гръмко,а Фейт ги запня ядосано.
-Е..може би Ел и Нот ще са с нас,нали?-опита тя
-Не вярвам..може би ще им трябва един ден сами,за да оправят нещата-намеси се Емили
Фвлисити започна да си удря глава в масата,като всеки следващ път звукът от сблъсъка се усилваше.
-Хей,ще получиш мозъчно сътресение-засмя се Драко
-Предпочитам го пред това да прекарам деня с теб и Монтагю-ядоса се Фейт
-Стига,Фейт-помоли Джесика-Ще го изтърпиш..пък и не вярвам целия ден да съм с Нейтън
-Нейтън?-Ем се ухили-Вече си говорите на малки имена..
-Ами ти влюбената?Къде е Сам?-върна й го Джес
-Всъщност и аз това се чудех..предполагам,че скоро ще дойде-сви рамене тя
Всички млъкнаха и започнаха да си пишат домашните.Една ужасна неловка тишина беше обхванала масата им.
-Пф..моля ви кажете нещо.Ще умра в това мълчание.-помоли се Фелисити лигаво и направи физиономия все едно плаче.

Брой мнения : 88 Age : 35 Registration date : 19.05.2007

- Какъв ти е проблема, Теодор?-попита побеснялата Елън. Тя мразеше когато някой й нареждаше какво да прави, а още по-малко да я поставят пред свършен факт, както бе в случая. От както другите ги бяха оставили сами освен да си разменят "мили" думи:
- ...глупак...
- ...лигла...
- ... мъж...
Друго не се беше случило и на Ел започна да й омръзва да слуша тъпите му извинения и оправдания
- Ел слушай писна ми да се караме, но съм прав и ти го знаеш и точно заради това сега сме в това положение...
- Слушай какво, ако си мислиш, че с тези думи ще ме умилостивиш жестоко се лъжеш! Не искам да се доближаваш до мен докато не разбереш, че трябва да уважаваш една жена и че няколко сладникави комплиемнта не стигат, за да я омеаш! Когато разбереш това и по-точно ми докаже, че си го разбрал тогава мога да си помисля да говоря стеб! А сега довиждане! - след тези думи Макмилън се врътна и излезе през вратат. Вътрешно й вреше и кипеше. Момичето не гледаше на къде върви, докато не се блъсна в някой и не тупна на земята:
- Гледай къде вървиш дръвник такъв! - викна тя, докато се изправяше. - Виж..ъъ..аз..
- Здраст, Елън - каза едно високо русо момче, което имаше ужасно красиви сини очи.
- Зздратси Браян. - заекна Ел. Този "дръвник" беше Браян Финигън, седмокурсник от Грифиндор и преди Елън да се събере с Нот, момичето беше омаяно от чаровното му лце и милите думи, с който той я обсипваше. Е все пак на жените наистина им трябвахе две - три мили думи.
- Кой те вбеси така? - усихна се чаровно момчето
- Ъъъ.. Какво? - русокоската гледаше прехласната - А. А! Скарах се с един..няма занчение не е важно. Как си ти?
- Добре. Нали знаеш, че утре ще има посещение в Хогсмид? - попита направо Финигън. Грифиндорецът отдавна харесваше слидеринката, пък и братът на момичето (Майкъл също в Хогуртс, грифиндор, 7 курс) му беше споделил, че предпочита него за гадже на сестра си, отколкото Нот, е сега беше най-подходящият момент, за да я покани.
- Ами да знам, но сигурно няма да ходя, защото ми се уби всякакво желание за каквото и да е. - отвърна все още ядосана Ел.
- Е добре..Аз мислех...но явно няма да искаш както и да е.-каза тъжно Браян.
- Какво? Кажи? - подкани го нетърпеливо слидеринката.
- Мислех...да..отидем двамата...-каза той плахо. - Ако искш разбира се?
- С удоволствие - възкликна Елън.
- Сигурна ли си? Ти нали ходеше с Нот? Да не стане някакъв проблем заради мен? - попита притеснено Финигън.
- Не се безпокой. В момента Нот е последният човек, с който бих искала да отида където и да е било. е Добре значи до утре. - усмихна се Ел.
- Да, добре. - помаха Браян и тръгна по коридора към класата си стая, а Елън се запъти към кабинета по отвари. Имаше още време, но на момичето му се искаше да поседи малко сама и да обмисли случилото се.
За първи път откакто Теодор и Елън бяха заедно се караха толкова сериозно и не се знаеше какво ще стане, а сега за капак беше приела и поканата на друг за посещението в Хогсмид. "Е какво пък това щеше да му е за урок, да знае за следващият път да не говори толкова много..." - мислеше си тя, докато вървеше бавно към класната стая.

-Хайде да тръгваме вече.-предложи след около един час Джесика.
-Да,иначе ще закъснеем.-съгласи се Дейвид.
-Това имах предвид.-тихо каза Джесика без да го поглежда,но всички я чуха.
-Ей,какъв ти е проблема?-сопна й се Монтагю.
-Ти!-отвърна момичето и най-сетне го погледна.-Заради теб половината училище,ако не и цялото си,си мисли,че ходя с теб!
-Съжалявам,че съм се държал мило!
-Ей!Ей!По-тихо!Това е библиотека!Кавгите навън!-сряза ги гласът на библиотекарката.
Джесика изгледа приятелките си многозначително и се насочи бързо към вратата.Емили и Фейт изгледаха на свой ред многозначително момчетата и бързо я последваха.
-Никога няма да разбера жените!-изръмжа Дейвид и грабна рязко чантата си.Драко го потупа по рамото и въздъхна.
-Всички сме така.Не си само ти.Хайде,че искам да си изкарам на някого,а грифиндорци вече се редят на опашка!

Джесика,Фейт и Емили стигнаха в подземието до кабинета на отвари и завариха там Елън,сама.
-Здрасти.-поздрави първа Джес последвана от останалите.
-Здравейте.-поздрави тя и се усмихна.
-Е,как мина?-полюбопитства Фейт,а Джесика се настани на пода опирайки гръб на стената.
-Добре.-сви рамене Елън.-Няма пострадали.Пък аз пак ще ходя в Хогсмийт!
-Йей!Няма да съм сама!Обичам те,Ел!-извика от радост Фейт.
-Всъщност....-обади се Елън с виновна физиономия.-Ще ходя с Брайън.
-Оооо правим мръсно на Нот а?-ухили се Джесика.
-Ъм не.Просто ме покани.Като приятели.
Джесика я изгледа малко подигравателно,но закима разбиращо.

Брой мнения : 88 Age : 35 Registration date : 19.05.2007

- И какво стана? Утре ще трябва да ходя сама с момчетата така ли? И това ми били приятелки.. - проплака Фейт, като си представи как ще отиде сама с Малфой, Нот и Монтагю в Хогсмид.
- Е добре де нали ще се видим по някое време? - успкои я Емили.
- А ме без мен! - каза най-безцеремонно Елън, а всички се опулиха на среща й. - Какво? Искате Теодор и Браян да се хванат за гушите ли? Нали знаете какво ще стане, ако Нот разбере, че съм с друго момче в Хогсмид? - погледна ги тя сериозно.
- Ъъъ и мен не ме бройте..-каза внимателно Джес. Отново учудени погледи - Същото оправдание като това на Ел. -подсмхихна се Джесика.
- И какво? Сама?!? НЕ!!!! Емили? - Фелисити погледна умолително Ем.
- Аз .... - Емили заекна. Не знаеше още дали ще й остане време да се види с приятелите си или ще е със Сам така, че .. - Аз още не знам.. ще видим има време. Хайде да влизаме, че Снейп дойде.
Докато момичетата си говореха сладко сладко, пред класната стая се бяха насъбрали учениците. На няколко крачки от тях Драко, Дейвид и Теодор се караха със Потър, Уизли и Грейнджър, но тъкмо когато се стигна до интересната част професорът отвори вратата. и прекъсна забавлението им. е Нищо следващият път!

Брой мнения : 114 Registration date : 19.05.2007

Фейт се настани до Джесика на първия чин и изваид нешата си.Не искаше да има отвари,да прави бъркочи или воубще да си напряга мозъка.Ама като гледаше Снейп колко задълбочено избира отварата,която да правят,не й се вярваше да е нещо лесно.Което значеше,че щеше да е налжои да си мръдне пръстта.
-Отворете учебника на стр.155.Отварата,която ще правим днес е Амортенцията.Да,г-це Грейнджър?
-Амортеницията е любовна отвара,причиняваща..-започна Хърмаяни,но Снейп махна с ръка
-Не съм ви питал какво е.Предполагам,че повече от вас знаят.ИСкам да я направите.Елате да си вземете съставките от шкафа и приятна работа.
-Ъ..Снейп каза :"Приятна работа" или имам нужда от слухов апарат?-попита Фейт Ем,докато се навеждаше да вземе златоочицата
-Мисля,че и двете имаме нужда-усмихна се Емили
Докато Фелисити се връщаше на мястото си,Малфой я спря
-Явно ще си с нас в Хогмийд-каза той с лека насмешка
-Не ми се подигравай,деъвнико-скастри го Фелисити и си седна
Започна едно безкрайно слагане и бъркане,което едва ли беше приятно за някой.Накрая на часа всеки предаде по едно шишенце и хората се разотидоха.
-Ще се изненадам ако имам по-малко от Трол-засмя се Фейт по коридора към трансфигурацията-Толкова зле си свършх работата,че..

-Леле какъв ден!-изстена Джесика отпускайки се на масата за вечеря.-ЗСЧИ,Отвари,Трансфигурация....
-Ахам.-кимна Фейт.
-Но утре почивка....и посещение в Хогсмийт....-включи се Елън с доволна усмивка.
-Което ми напомня колко добри приятелки сте!-каза изключително иронично Фейт.
-Нали ти казах,че веднага щом мога ще те намеря!-измърмори обвинително Джесика.
-Добре де,добре!Все ще изтрая няколко часа ония....
След вечеря четирите се насочиха към общата стая и щом влязоха установиха,че претъпкано-както винаги.
-Идеи какво да правим?-въздъхна Фейт оглеждайки още веднъж стаята.
-За вас не знам-аз си лягам!-обади се Елън и се изнесе към спалните преди Тиодор да успее да стигне до тях.
-Закъсня само с няколко секунди.-отбеляза Джесика щом той се спря пред тях.
-Пфу!-беше единственото,което чуха от него преди да се отдалечи и Джес и Фейт се спогледаха едва сдържайки смеха си.
-Ем?-двете се огледаха-приятелката им липсваше.
-Сигурно и тя се е насочила към спалните.-предположи Фейт.
-Аха,някои хора нямат търпение да дойде утре!
-Пфу!-Фейт изимитира изключително добре Тиодор и двете се запревиваха от смях насочвайки се към момичешките спални.

-Ставай народе!-извика Джесика и всички се завиха през глави с изключение на Емили,която седна в леглото си и се прозя.
-Колко е часа?-попита тя.
-Десет.-отвърна Джесика.Беше напълно приготвена и изглеждаше доста нетърпелива.-Ако побързате ще можем да закусим преди посещението!
Фейт и Елън не даваха признаци,че я чуват.Тя се намръщи и взе възглавницата си започвайки да ги налага с нея.
-Хайде,мързели!Елън-Брайън ще те чака!Фейт....Фейт...Драко ще влезе всеки момент да те буди!Ставайте!
Двете бързо скочиха на крака и се заоглеждаха трескаво,а Джесика избухна в смях.
-След като привлякох внимание ви....ставайте вече!

Брой мнения : 114 Registration date : 19.05.2007

-Ще те убия,Джесика Смит!-изкрещя Фейт-Можеше да си поспа още един час!
Джесика се замся и размаха ръце към банята.
-Хайде,по-бързичко,че умирам от глад
Фелисити се затътри към банята,изми се,среса се и се върна да се облече.Измъкна от багажа си един тъмнозелени дънки с черна блуза и ги огледа сърдито.
-Тук дали няма ютия?
-Какво да има?-не разба Елън и Фейт кимна разбиращо.
-Явно не-заключи тяи започна обличането си.
Като по чудо след половин час всички бяха готови за тръгване.Слязоха в общата стая,където стояха момчетата,очевидно отекчени.
-Заради вас пропуснах закуската-измърмори Джесика,но никой не я слушаше-Е,ще се видим после,Фей.-тя,Емили и Елън излязоха от общата стая.
-Ъъ..Елън няма ли да е с нас?-възкликна разочаровано Тиодор
-Мислиш ли,че ако щеше да идва с нас,щях да я пусна да излезе от тук-сопна му се Фейт-Слушайте сега-ще ви помоля само да не се заяждате с мен.Особено ти Малфой!
-Какво съм направил пък сега?-ядоса се Драко
Фелисити го изгледа презритело и тръгна към вратата.
-Ако трябва да прекарам деня с това нещо,ще се поболея-замся се Драко на излизане
-Това го чух!-подхвръли Фейт и Малфой сви рамене виновно.

Излязоха навън и се наредиха в колонка.Фейте забеляза Джесика по-напред с Нейтън,Елън и Емили май бяха някъде зад нея,защото главите им не се отличаваха.
-Знаеш ли,Фейт,ако не се държеше толкова злобно към мен все пак можеше и да излезе нещо-каза Драко,който вървеше от ляво на Фейт
-Извинявай,какво каза?-попита момичето
-Знам,че ме харесваш,Фелисити.Личи си,че си завладяна от чара ми.
-Само в сънищата ти,Малфой!-озъби се Фейт-Откъде ти хрумнаха такива неща,за бога!!

Джесика подаде разрешителното си на Филч и той започна да го оглежда-по-подробно от някои други.
-Нещо нередно ли има?-попита тя възможно най-учтиво.Той се намуси още повече и й направи знак да минава.Нейтън подаде своето разрешително и веднага беше пуснат и двамата излязоха от залата.
-Тоя какъв му е проблема?Защо ми е да си фалшифицирам разреши-телното?
-Знам ли.-засмя се Нейтън.
-Много смешно!-отвърна Джесика,но също се усмихна.-Е,накъде сме сега?
-Трите метли?-предложи Нейтън.
-Супер!-ухили се момичето.
-Знаеш ли,наистина се радвам,че се съгласи да дойдеш с мен!
-Е,какво толкова,едно момиче!-заскромничи Джесика.
-Ако беше просто "едно момиче" смяташ ли,че щях два пъти да те каня да дойдеш с мен?
-Знам ли.-изимитира го тя и двамата избухнаха в смях.
-Струва ми се,че днес няма да скучая!-засмя се Нейтън.
-Определено.

Admin Брой мнения : 79 Registration date : 19.05.2007

Изведнъж до Емили, Нейтън и Джесика се появи Сам и приветливо се усмихна.
Без много, много да с ецеремони, Ем се хвърли в рацете му и силно го прегърна.
-Здравей красавице!
Тя само издаде някакъв доволен стон, без да го пуска.
-Здравейте!-Сам с еобърна към останалите, който ги гледаха с усмивка. -Е после може да се видим, а сега мисля да ви я отмъкна за малко.
-Цялата е твоя!-каза Джесика и проследи с поглед, как Самюел и Емили се измъкват от навалицата и изчезват.
-Как е моето сладко, малко котенце?
-Сам, стига с това котенце.
-Но ти найстина си сладка като тези пухкави създания.
-Пухкава ли ме нарече?-престори се на сърдита.
-Хайде стига!-той спря, обърна я към себе си, и я целуна.
0Мисля, че ти е простено-каза тихо тя....-Хайде да вървим към трите метли...

-Хайде,ако искаме да си намерим места!-обади се Нейтън и я извади от унеса.Преди тя да е реагирала я хвана за ръката и ускори крачка.Джесика,прекалено изненада от това също ускори крачка,за да се изравни с него.Е,тълпата малко им пречеше,но общо взето стигнаха почти първи в заведението.
Щом Нейтън отвори вратата звънеца извъня опостявяйки пристигането им.
-Имаш ли някакво предпочитание за маса или?-попита той.
-А не.Все ми е тая.
-Добре.-усмихна се той и я поведе към една в ъгъла.Двамата се настаниха и след около минута мадам Розмерта дойде при тях.
-Какво ще е за вас,гълъбчета?
Джесика едва не избухна в смях,но успя някакси да каже "Бирен шейк".Нейтън си поръча същото и подарявайки им една широка усмивка жената се отдалечи.
-Днес май ще е по-забавно от вчера.-отбеляза тя.
-Аха.Май лошо си се ударила.
-Ъм...май да.
-Как по-точно стана?-полюбопитства Нейтън и Джесика го изгледа леко накриво.
-Наистина ли искаш да знаеш?
-Ами....има цял ден,пък и щом попитах следователно...
-Паднах.Бяхме в кухнята и забравих,че там пейките нямат облегалки и паднах назад.-отвърна Джесика.-После Монтагю ме пренесъл в болничното крило,сестрата ги изпъдила,но те посреднощ ме посетиха без съгласието си.
-Уау.Не можеш да кажеш,че ти е скучно!-отбеляза с усмивка Нейтън.
-Ахам.Ами ти?
-Е,при мене е по-скучно.Домашни,куидич,пак домашни,скорошни изпити....
-Ааа да ужас.ТРИТОН нали?
-Да.
-Сигурно ви побъркват от учене.Ние сме шести курс и само за това ни говорят,а на вас направо не ви завиждам!
-Догодина и вас ще ви мъчат.-засмя се Нейтън.
-Мда.-кимна кисело момичето.
-Аз....-той я изгледа леко виновно.-Аз обаче не мога да остана цял ден.Брат ми има рожден ден и ще правят купон в общата стая.....
-И защо дойде изобщо?-попита учудено момичето.
-Как защо?!?Нали те поканих!Пък и ще ида по-късно!-усмихна се той.
-Хммм....и аз щях да ти кажа същото.Имам предвид....никой няма рожден ден,но оставихме Фейт,една моя приятелка,в компанията на Монтагю,Малфой,Нот и Цабини и ми се ще да я измъкна по-скоро.....
-Чудесно!Ама сигурна ли си?Ако искаш мога да остана?
-Най-мразя да ми се подмазват.-ухили се тя и пое бирения шейк отпивайки от него.-Не се безпокой,все ще измислим нещо!

Брой мнения : 114 Registration date : 19.05.2007

-Е,момчета,къде искате да отидем?-Фейт стоеше подпряна на стената на една къща и гледаше въпросително момчетата.
-Хм..желаещи да отидем в Свинската глава?-предложи Цабини
-Там не пускат малолетни-намеси се Тиодор-Пък и ми се иска да намеря Елън
-О,Нот,моля те.Ел си е добре-ухили се Фейт-И съм съгласна за кръчмата.Имам нужда от нещо за пиене
-За теб само бирен шейк-каза Драко
-А за теб-млечен,нали слънчице?-замся се Фелисити.Малфой я запяна учудено и всички момчета я изгедаха като че ли е призрак-О,моля ви,не говориех сериозно.
Чуха се няколко въздишки,после смях и как думите им заглъхват надолу по улицата към заведението.
Влязоха вътре и като по чудо не ги спряха на вратата.Явно за годините си бяха високички.Настаниха се на една крайна маса и си поръчаха.
-Хм..досега не бях идвала тук-призна си Фейт
-Голям пропуск...как го каза..слънчице-върна й го Драко
-Добър си..но аз съм по-добра..сладурче-Фелисити го изгледа предизвикателно
-Не с този поглед,Фейт.Нали нямаше да се заяждаме?
-Правилно!Сега само ще пием-поставиха пред тях по една чаша,пълна с бирен шейк-Наздраве!
Всички наддигнаха пиенето.Успяха да издържат около половин час на пиянстване,но на Нот и на Дейвид определено им се опъваха нервите.
-Край!Отивам да намеря Елън!-изкрещя Тиодор и изхвърча от заведението
-Ъ..трябва да говоря с Джесика-Монтагю нескопосано излъга и също си тръгна
-Аз..си имам работа..с някой-лъжа от страна на Цабини и той се изнесе
Фейт въздъхна ядосано.Защо всички й причиняваха това?
-Е,Фей,какво ще правим?-попита Драко и я прегърна през раменете
-Не!-отсече момичето-Виж,Малфой,това със семсйтвото е шега,нали го осъзнаваш?

Брой мнения : 88 Age : 35 Registration date : 19.05.2007

Елън и Браян предадаха набързо разрешенията си и се отправиха към Хогсмид. Докато вървяха Ел забеляза групичка на Теодор, но само изпуфтя недоволно и се обърна към Финигън:
- Е на къде отиваме?
- Амии аз мислех към Трите метли, но ако знаеш някое по-добро местенце кажи? - усмихна се момчето.
- Не няма проблем ама места дали ще си намерим? - попита Ел
- Е ако не намерим ще се поразходим. Времето е хубаво, компанията също. - каза развеселено Браян.
- О това май беше комплимент г-н Финигън, но мисля, че още е рано за тях. - разхили се и момичето.
- Е на красиво момиче като теб комплиемнтите никога не са му в зилишък. - погледная с най-неудържимия си поглед той.
- Хах мерси, но...-започна внимателно Макмилън.
- Какво има? - погледна учудено грифиндорецът.
- Ами .. аз..ъъъ..-няма значение не е важно.
- Хайде кажи де..-подкани я момчето.
- Аз все още смисъл...абе скарах се с Теодор, но още не сме си изяснили отношенията и..
- И още си влюбена в него нали? - довърши изречението Браян вместо нея.
- Ами горе-долу да. Надявам се не се сърдиш?
- Не няма проблем. Та хайде да влизаме, а? - отвори врата той. Докато вървяха и сладко си говореха неусетно двамата бяха стигнали пред заведението, но вътре беше претъпкано и двамата единодушно взеха решение, че няма да влизат.
- А сега на къде? - въздъхна Финигън.
- Хайде на разходка. - усмихна се чаровно Ел
Така те поеха по една от уличките. Времето беше топло за сезона си и улиците и магазините бяха претъпкани. Двамата вървяха и си говориха, за какво ли ние - от темата за училище минаха през училище, а след това и за Волдемор. Браян и Елън имаха много общи неща, но той не беше Теодор и това натъжи малко момичето. Въпреки "малката" им препирня тя все още го обичаше и той й липсваше. Разговорът вървеше добре докато ненадейно Браян дръпна рязко русокоската и я целуна. Макмилън не очакваше това и малко се стресна, но въпреки всичко отвърна на целувката му.
- ЕЛЪН! - викна някой и както изглеждаше беше ядосан.
Ел се отдръпна от грифиндорецът и видя Теодор, който се се задаваше и както изглеждаше не беше много очарован от факта, че приятелката му се целуваше с друг, на сред улицата!
- Какво искаш Нот? - попита ледено тя. Колкото и да й беше гадно още не му беше простила за вчера.
- От кога станах Нот? И защо по дяволите целуваш този буклук? - попита вбесено момчето.
- Първо Нот си откакто ми каза, че съм лилга и от както реши, че с 2 мили думи може да ме омаеш! И вотро целувам, който си искам, а сега ме остави! - отвърна все така студено Ел.
- Не мога да те разбера! До вчера ми твърдеше, че ме обича, а сега..- гледаше в недуомение Теодор.
- Слушай Нот по-добре си върви! Явно Елън не иска да говори с теб за това хващай пътя. - намеси се и БРаян, който до сега само мълчеше.
- Ти не се меси нищожество. - отвърна злобно слидеринецът.
- Не ми казвай какво да правя! - викна Финигън, който също се беше ядосал.
- Момчета моля ви по-спокойно! - но никой не чу думите на Елън, която стоеше и се чудеше кой да изгони - Теодор или Браян.
- Ти нещастник такъв стой далеч от гаджето ми - пордължаваше да вика Нот. Но след това не се чу нищо. Явно нервите на Финигън не издържаха и той удари Теодор в лицето. Но слидеринецът не мислеше да се показва като по-слаб за това върна удара двойно, а миг по-късно двете момчета паднаха на земята и започнаха да си нанасят, кой от кой по-болезнени удари. Както изглеждаше и двамата бяха забравили, че са магьосници и бяха решили, че е по-мъжки да се оправят като мъгалите - с юмруци.
- Престанете!!!- викаше Елън, но освен хората, които минаваха никой друг не я чу. Момичето най-на края се ядоса и като извади пръчката си викна Протего!. двете момчета отлетяха на няколко метра едно от друго, а Ел нареди:
- Теодор престани да се държиш като дете! С теб ще се разбера по-късно, а ти Браян - тук слидеринката замълча - извинявай, но трябва да се разбера веднъж за винаги с този...-тя не довърши, а само посочи Нот.
- Добре няма проблем. Аз..ще си ходя, ще се видим друк път. - след тези думи Браян стана и след миг се изгуби в тълпата.
- Ставай! С теб трябва да си поговорим! - обърна се Ел бясно към Теодор, който още седеше на земята и триеше кръвта си от устната си.

Нейтън погледна скришом часовника си докато говореше,но момичето го забеляза.
-Ако искаш тръгвай.-предложи тя.И без туй бяха изчерпали почти всички теми за днес и все по-често изпадаха в неловки мълчания.
-Не.-поклати глава той.-Няма да те оставя така я.Когато дойдат приятелите ти тогава.
-Не,наистина тръгвай!Няма да закъсняваш заради мен!-настоя Джесика.-И без туй всеки момент ще дойдат!
Разбира се не беше сигурна в това и дори да дойдеха можеше изобщо да не ги забележи.То постоянно някой влизаше и излизаше от заведението та нищо чудно да ги беше пропуснала.
-Ама....
-Хайде тръгвай де,да ти се моля ли?-усмихна се Джесика.
-Ъм,не.Но ще се видим пак нали?Имам предвид искаш ли?-той я погледна миличко и Джесика се усмихна.
-Добре.
И преди да се усети той се наведе целуна я и се изнесе за няколко секунди.Джесика остана няколко секунди неподвижна после си поръча още един бирен шейк и нетърпеливо зачака някой да дойде.
След половин час все още си стоеше сама на масата с най-отегчената физиономия на света.
-Ето тук има свободна маса....-обади се приближаващ се глас.След малко пред нея изникнаха Потър,Грейнджър,Уизли и малката Уизли.
-Ааа не е свободна.-отбеляза Хармаяни забелязвайки момичето.
-Не ти ли е малко тесничко така Смит?-възклакна Рон и Джесика го изгледа съвсем отегчено.
-Не,Уизли.Много ми е добре.Благодаря,че попита.
-Може ли да седнем?-най-нахално се попита Потър.
-Не.
-Няма други места.-отбеляза той.
-И мен това какво ме бърка?-продължи Джесика със същия тон отпивайки една от последните глъдки бирен шейк.
Без да й обръща внимание Хари се настани почти до нея и направи знак на приятелите си да сядат.Момичета се подвуомиха малко,но накрая седнаха.
-Май си станал по-нахален отколкото те помня?-изсмя се подигравателно Джесика като ги гледаше неодобрително.
-Е,и ти не си особено свенлива....
-Я какво прозрение....не е истина!
-Да не те зарязаха?Оня от Рейвънклоу?-опита се да я засегне Рон,а тя само се усмихна.
-Личния ми живот не е нещо,за което да се притесняваш Уизли.По-скоро погледни своя.-настана мимолетна тишина и накрая Джесика се изправи.-Съжалявам,че ще ви оставя....ъм айде няма да се лъжем.Не съжалявам.Искам да ви помоля нещо...
-Да помолиш?-повтори Хари.
-Аха.Другия път като ви разбием на куидич не си го изкарвайте на играчите,ами вижте вие колко сте зле.И да...Уизли-ако продължаваш със същия дух да оставяш да бележим голове можем и да ти повишим заплатата....да речем един галеон на мач?
И без да чака отговор тя се насочи към бара където се разплати с мадам Розмерта и излезе навън.
Слънцето грееше приветливо,а хората бяха поизлезли кой на розходка,кой по работа.Общо взето беше топъл ден.Скучен топъл ден.
Джесика въздъхна примирено,че остатакът от деня ще прекара сама в компанията на собствените си скучни мисли и бавно тръгна по улицата.Това,което я притесняваше беше,че Фейт беше сама с Драко,Дейвид,Тиодор и Блейз и едва ли беше в кой знае колко по-добро настроение от нея.Е,нямаше смисъл да тръгва да я търси из всеки магазин я.
По-скоро щеше да ги изчака я в общата стая,я при езерото.Да,определено дните ставаха от скучни по-скучни.

Брой мнения : 114 Registration date : 19.05.2007

-Хайде да си тръгваме-подкани Фелисити,която не желаеше да се разправя за отношенията си с Малфой
Драко само сви рамене безиразно,разплатиха се и излязоха.
-Хм..отиваме на пазар!-ухили се Фейт и го хвана за ръката
-Няма да пазарува с теб!-отказа й Драко
-И да не искаш,идваш!-тя го помъкна към магазина за дрехи и скоро той седеше на едно столче,чакайки я да си избере.
-Тъмно зелено или черно?-Фейт му показа две различни мантии,но момчето само поклати глава
-Не ми пука.Искам да се махна от тук!
-Черна,прав си-усмихна се Фелисити и отиде към касата.
Малфой въздъхна шумно и тръгна към вратата,следван от съученичката си.Фейт му връчи няколко торби и погледна часовника.
-45 минути..Ще поставя нов рекорд за най-бързо пазаруване..сега вече може да потърсим Джес и останалите..-засмя се Фейт
-Хей,ама аз ли ще нося тези боклуци?-възкликна Драко
-Колко си проницателен само..да,ти ще го мъкнеш.И не-не ми противоречи.Хайде към Трите метли!
Когато наближиха заведението забелязаха Джесика отпред.
-Хей,Джес!-изкрещя Фелисити и приятелката й се обърна-Как прекара?
-Чудесно-отвърна другото момиче-С изключение на това,че Потър и сие насядаха при мен.
-О..тези глупаци.Дейвид не ви ли намери???
-Търсил ме е?-вдигна вежди Джес
-Да,преди около час се изнесе от заведението.-обясни Фейт-Странно.
-Странното сега,че си направила Малфой муле-изхили се Джесика-Браво,Фейт!

-Хахаха!Колко остроумно!-изсмя се престорено Драко.
-Нали?Къде са останалите?-попита Джесика.
-Ами Тед изхвърча нанякъде,каза,че ще търси Елън.Блейз...ами и той изчезна някъде.Пък Дейвид тръгна да те търси.
-Странно...-кимна момичето.-Не съм го виждала да идва в Трите метли.Е,може да съм го пропуснала,не знам.
-Какво ще правим сега?-попита Фейт.
-Предлагам те ще намерят и сами пътят към училището.-сви рамене Джес.-Така,че най-добре да се прибираме...
-Аз съм "за".-кимна Малфой.-Тея буклуци тежът.
-Здравейтееееее приятелиииии!-извика някой и прегърна Джесика и Фейт през раменете.Двете се извърнаха учудено и забелязаха,че Монтагю е този,която ги е прегърнал.
-Дейвид какво ти е?-попита Джесика като го гледаше странно.
-А?-беше доста неадекватен.Извърна се към нея опитвайки се да фокусира погледа си и едва не се стовари на земята когато Фейт се дръпна.Той се изправи и отново я погледна.-Знаеш ли колко си убава такааа?-каза той провлачено.
-Какво му е?-попита Джесика докато Дейвид се опитваше да я прегърне.
-Според мен е пиян.-каза съвсем спокойно Драко.
-Това и аз си го помислих.-изстена Джесика когато Монтагю най-сетне прекрати опитите й да му попрече да се добере до нея и я прегърна силно като почти не й искара въздуха.-Драко,моля те махни го от мен!
Малфой се поколеба за момент после бутна чантите в ръцете на Фейт,която го погледна учудено и издърпа приятеля си.
-Дейвид,хайде да вървим!
-Тя ще дойде ли?-попита Монтагю сочейки Джесика.
-Да,ще дойде.Хайде тръгвай.
Клатушкай се Дейвди тръгна напред подкрепян от Драко,а двете момичета се спогледаха и тръгнаха след тях.
-Няма ли да е по-лесно да го зашеметим и да го пренесем до замъка?-предложи Фейт когато Дейвид едва не събори Драко.
-Ако не стане поне малко адекватен докато стигнем замъка ще се наложи да изтрезнее с малко студена вода!-отвърна Джесика.
-Какво имаш предвид?-оппита приятелката й.
-Ако не запомчне да върви по-нормално и да не говори толкова заваляно и неразбираемо ще се наложи да се поизкъпе в езерото!Добре ще му се отрази след тва глупаво пиене!