Общатата стая на Слидерин

Джесика усети рязка и болезнена болка в корема си и отвори очи,стискайки чаршафа.Пердетата бяха дръпнати и не можеше да прецени коя част от деня е,но предполагаше че минава обяд.Болката я проряза още по-силно и за момент се зачуди дали да не събуди Дейвид.Той обаче спеше спокойно до нея,усешаше дишането му във врата си и това я възпря.
Отметна внимателно завивките и се изправи спускайки краката си отстрани на леглото.Сложи ръката си на корема и стисна силно устни.Сигурно беше заради няколкото глъдки шампанско,които си бе позволила.
Изправи се и влезе в банята.Подпря се на мивката пред огледалото и се вгледа по-внимателно в отражението си.Беше леко бледа и имаше сенки от очите-определено будуването не й се отразяваше зле.
Когато се изми и дооправи се облече,стараейки се да не събуди Дейвид,и излезе от стаята затваряйки зад себе си вратата.Тръгна бавно по коридора и още по-внимателно по стълбите.Корема продължаваше да я пробожда,но тя просто го пренебрегваше.Щеше да й мине.Все пак щеше да бъде по-чудно ако не усещаше нищо при условие,че беше почти в деветия месец...
Стигна най-сетне до кухнята и влезе вътре.За нейната изненада забеляза,че не е единствената станала.Фейт,Драко и Блейз седяха на масата и пиеха кафе,говорейки си тихо.
-Добро утро.-поздрави ги тя с леко измъчена усмивка.
-Добре ли си?-попита я изпод вежди Фейт.
-О,да,чудесно.-отвърна Джесика усмихвайки се и настанявайки се на масата.Като по команда някакво домашно духче изникна сякаш от нищото и донесе голяма кана със сок и чаша.Покланяйки се леко изчезна също толкова бързо от стая и Джесика се зае да си нали съсредоточено от сока.
-Изглеждаш малко бледа.-отбеляза Драко отпивайки от кафето си.Беше се подпрял на масата с една ръка,леко обърнах към Блейз,с който явно бяха привършили разговора си.
-От преомората е.-увери го Джесика усещайки как изведнъж й идваше да изпищи от болка,но подтисна вика си някакси.За нещастие по лицето й се изписа това желание и тримата я изгледаха загрижено.
-Сигурна ли си,че си добре?-повтори Фейт.
-Да...само ще отида до тоалетната.-тя се изправи и напусна стаята,а тримата се спогледаха.
-Така ли ми се струва или лъже?-обади се Фейт.Блейз и Драко кимнаха едновременно,без да се поглеждат.
-Така и не се научи да лъже.-отбеляза Драко.
-Притеснявам се за нея.В нейното състояние...-въздъхна Фелисити.
-Говориш така сякаш ще умира.-изсумтя Драко.-Тя е добре просто...
Джесика се беше върнала и изречението остана недовършено.Ако преди малко изглеждаше бледа,то сега беше изгубила и последната капка кръв от лицето си.Ръката й стоеше на корема сякаш се страхуваше,че ще го изпусне,а дишането й беше тежко.
Фейт веднага скочи на крака,а Драко и Блейз се понадигнаха.
-Джес,какво става?-почти извика приятелката й.
Монтагю само вдигна поглед изпълнен едновременно със страх и учудване,с изненада и някаква странна радост,и промълви едва чуто.
-Изтекоха ми водите.
Няколко мига и тримата я гледаха,после Фейт изкрещя радостно и изтича до нея,а другите двама се спогледаха с отворени усти.
-О,боже,о,боже!-мърмореше Фейт.-Толкова се радвам!!
-Знам,Фейт,но сега мисля,че имаме по-наложителна работа от това да приемам поздравления!-изпъшка Джесика с измъчена физиономия.
Фейт само се усмихна умилително за последно и после отново стана сериозна.
-Блейз,иди да събудиш Дейвид!Бързо!Драко,да тръгваме!Трябва да я заведем в "Св.Мънго"!!-занарежда тя без да ги чака да кимнат.Драко заобиколи масата бързо почти колкото жена си и двамата,подхванали Джесика,се насочиха по възможно най-бързия начин към вратата.
Блейз се застоя няколко мига на едно място,после се сети какво трябваше да направи и хукна по стълбите без да си гледа в краката,което замалко не му струваше едно болезнено падане.
Стигна до спалнята му и задупка по вратата.
-Дейвид!Дейвид!
Никаква реакция.Нямаше време за губене,а ако не го събудеше Дейвид щеше да го убие после като разбере,че се е отказал само заради една врата.Блейз блъсна вратата и нахлу в стаята,а Монтагю спеше най-спокойно.Дори не беше чул виковете и думкането.
Блейз пристъпи до леглото и го забута не особено нежно,твърдо решен да го разбуди по възможно най-бързия начин.
-Дейвид!Дейвид!
Монтагю отвори очи и го изгледа сънено.
-Стига си викал!-изръмжа раздразнено разтривайки очите си.-Какво е станало толкова?-очите му се стрелнаха към празното място на леглото,което преди бе заето от жена му.-къде е Джесика?
По лицето на Блейз се появи широка усмивка,толкова широка,че чак го забеля.
-Не ми се хили така!-сряза го Дейвид раздразено.-Какво има?
-Драко и Фейт тръгнаха за болницата...
-какво?каква болница?какво е станало?
-...да я заведат.Тя ще ражда,Дейвид.Съвсем скоро ще станеш татко.
Дейвид премига срещу него тъпо,после го избута встрани и със скоростта на светлината започна да си облича панталона.Блейз вече се бе насочил към вратата,когато Монтагю вече си надяваше блузата последвайки го.
Блейз продължи по коридора,когато близката врата се отвори и на прага се подаде Сам,със сънена физиономия и прозявайки се.
-Ка-а-акво има?Защо сте се ра-а-а-азвикали?
Дейвид профуча покрай двамата без дори да ги погледне,а Сам го повдигна вежди.
-Заведоха Джесика в болница.-отвърна Цабини последвайки приятеля си.-Скоро ще се появи новия член на семейство Монтагю!-извика докато слизаше по стълбите.

-Отпуснете се,всичко ще бъде наред!-Джесика осъзна,че от няколко минути само това й повтарят,а болката вече беше направо непоносима. Страх я беше парализирал от предстоящото и единственото,което можеше да направи бе да се носи по течението.
-Спокойно,Джес,аз ще съм до теб!-каза Фейт.Тя беше лечител в болницата и можеше да присъства като такъв.-Ей сега идвам!
-Откарвайте я!-извика лечителя,която я бе приел.Не му запомни името,беше прекалено заета да диша дълбоко и притеснено.
Фейт застана за момент перд Драко,който само кимна и се усмихна.
Фейт го целуна леко по устните и бързо влезе в стаята затваряйки вратата след себе си.Драко остана загледан в нея,когато в началото на коридора се чуха стъпки и той се извърна.Дейвид,последван по петите от двойно по-задъхания Блейз,тичаха към него.
Дейвид спря рязко до Малфой,а Цабини направи същото едва-едва избягвайки сблъсъка.
-Къде...е...тя?-попита първия поемайки си въздух между думите.
-Вътре.-отвърна Драко с усмивка.-Влязоха само преди минута.Всичко ще бъде наред,не се притеснявай!
Дейвид се отпусна на пейката до стената заравяйки ръце в косата си.

Десетина минути по-късно в болницата пристигнаха и останалата част от компанията,облечени надве-натри,с полу-събидени лица,но също толкова нетърпеливи колкото и останалите(е,не чак колкото Дейвид,който сновеше напред-назад сякаш искаше да направи дупка в земята върху мястото по което крачеше).
-Какво стана?Тя добре ли е?Свърши ли се?-запрепитваха те един през друг докато накрая Драко не им извика да млъкнат и те впериха поглед в него.За негово щастие и всеобщо облекчение,вратата се отвори и оттам излезе лечителя,която я бе поел,последван миг по-късно от Фейт.Лицето му беше някак странно спокойно,не извадащо абсолютно нищо.Лека усмивка се бе появила на устинте му,но очите бяха помръкнали.Лицето на Фейт пък беше страшно противоречиво,сякаш се чудеше ли да се радва или не.
Дейвид явно забеляза това,защото се изправи на крака и се приближи към тях нетърпеливо.
-Какво?Какво стана?-попита припряно.
-Вие ли сте бащата?-попита със същото изречение лечителя.
-Да,аз съм.-нетърпеливо кимна Дейвид.
-Честито в такъв случай!Имате едно прекрасно момиченце!
Дейвид го гледа секунда учудено,после лицето му се разшири в радостна усмивка и той почна да се смее щастливо.Глъчката,поздравленията и шегите на останалите огласиха коридора.Всички се радваха на малкото откраднато щастие,което беше успяло да си вземе младото семейство.
-А Джесика?-попита с все така радостно изражение Дейвид.Лечителят не отговори веднага и усмивката му бе заменена от уплашен поглед и загуба на цвят на лицето.-Тя е добре нали?-погледът му се премести към Фейт,която беше на прага да се разплаче.Усмивките на всички изчезнаха и те местеха поглед от Фейт към Дейвид към лечителя и обратно.-ТЯ Е ДОБРЕ НАЛИ?-повиши тон Дейвид нетърпелив да получи отговор.Изпълнен с ужаса,че може би я е загубил точно сега,когато беше най-щастливия ден в живота му.
-Все още е жива.
-ВСЕ ОЩЕ?-извика Елън треперейки.-Какво значи все още?!Мерлин ви,взел,отговаряйте!
-Раждането беше доста тежко и в момента има опастност за живота й...
-Тогава,какво по дяволите,правите вие тук?!?-извика Елън,а Теодор й зашепна успокоително.-Не трябва ли да сте там,вътре,и да я спасявате???Не ви ли е работата това?!?
-Опасявам се,че това е извън моите възможности,г-це.-отвърна той и на всички вече им се щеше да изтрият тъпата му усмивка,която можеше да мине за съжалителна ако не беше същата като онази преди малко когато им съобщаваше хубавата новина за появата на малкото същество.
-И какво,ще я оставите да умре ли??-извика Емили.-Просто ей така??!?
Дейвид се бе подпрял с една ръка на стената и се свлече на земята с отнесен поглед.
-"Всичко ще бъде наред,не се притеснявай!",нали Драко?-изсмя се той толкова тихо и отчаяно,че все едно вече бе изгубил всякакъв смисъл за живот.Всички впериха поглед в него.
-Дейвид,аз...-запелтечи Драко неспособен да каже нещо повече.Беше го казал...беше мислил,че всичко щеше да бъде нормално като при Дария...защо не беше?!?Защо трябваше да е толкова сложно?!?
Фейт бе стиснала устни силно,опитваща се да възпре хлиповете си.Очите й бяха плувнали в сълзи,една от които се стичаше самотно по бледата й буза.
-Ако тя умре...-неочаквано се обади Дейвид с отнесен глас.-и аз ще умра с нея...
Никой не отговори.Никой не каза абсолютно нищо.Елън беше се отпуснала в прегръдките на Теодор,заглушавайки хлиповете си в блузата му,а Емили местеше поглед напред-назад и мигаше често-често.Дария държеше малкия Ромео в ръцете си,а той-с невинния си поглед и неразбираща усмивка си играеше с един кичур от косата й.Блейз стоеше до нея свел поглед.Драко гледаше ту към Фейт,ту към Дейвид.
Неочаквано Фейт се врътна рязко и хукна обратно към вратата блъскайки я с всички сили,сякаш тя беше виновна затова.Предишната седмица беше една от най-хубавите в живота й.За пръв път прекара Коледа с най-близките си приятели и съпруга си,Нова година беше неповторима...защо този приказен сън трябваше да свърши??С какво го бяха заслужили??Заради малкото щастие,което си откраднаха сега трябваше да платят с толкова висока цена!!
Дори някой да беше понечил да я последва,се съмняваше,че щяха да го пуснат.
Джесика лежеше в леглото неподвижна.Бледа,отпусната,затворила очи без да знае,че може би никога повече няма да ги отвори.Може би никога нямаше да види онова малко съзнание,плод на любовта й...никога нямаше да го люшка в ръцете си,никога нямаше да му се ядосва и радва,нямаше да го чуе как я нарича "МА-МА",няма да я види как расте и се превръща в нейно копие...
Фейт се отпусна до леглото й хващайки здраво ръката й.Нямаше да я пусне да си отиде,нямаше да й позволи да го направи.Щеше да остане и да изживее остататъка от живота си с цената на всичко.
-Джеси...-Фейт прехапа устни треперейки като лист.Нямаше никого в стаята,живота й висеше на косъм,но единствена тя можеше да го задържи.Мяташе се между живота и смъртта и единствено тя можеше да избере.-Не ни оставяй....моля те!Не можеш....да го причиниш на Дейвид...и на мен...и на всички!...и на малкото си момиченце...-на лицето й се появи тъжна усмивка,усещаше соления вкус на сълзите си.-нямаш право...!-стисна силно ръката й сякаш това щеше да я накара да отвори очи и да я погледне,да й се усмихне и да каже "добре съм!къде е тя?",но това не стана.Фейт отпусна главата си на леглото и крехкото й тяло се разтресе от силни хлипове.-Не ни го,пречинявай,Джес....не ни оставяй...-гласът й беше преминал в зловещ шепот,а полу-празната стая го повтаряше монотонно карайки я да настръхва.
Вратата се отвори със скърцащ звук и Фейт бавно се обърна назад.Дейвид крачеше бавно към леглото с гробовна физиономия,сякаш целия му живот се бе сринал.А може би беше точно така.
Фейт избърса сълзите си с ръкав и бавно се изправи когато Дейвид,вече стоеше до леглото на жена си.
-Аз...ще те оставя...
Той сякаш не я чу,сякаш дори не я видя.Просто се отпусна на стола до леглото й,а Фейт затвори вратата след себе си.

Джесика отвори очи и погледна право нагоре.Мрак.Чувстваше тялото странно.Сякаш не беше нейното.Беше чуждо тяло.
Изправи се в седнало положение и осъзна,че корема й го няма.Детето й...къде беше детето й?
Не чувстваше болка...никаква...нищо не чувстваше...имаше само мрак,мрак и пак мрак.
Огледа се.Наоколо беше съвсем черно.Единствено в един малък кръг около нея беше видимо.
Къде се намираше?какво беше това място?Трябваше да се махне,трябваше да намери детенцето си...не може просто да е изчезнало!
Изправи се и се огледа.Накъде да тръгне?
Хвана една произволна посока и запристъпва.Не си спомняше колко е вървяла,не чувставаше жажда,не чувстваше глад,време нямаше-имаше всичкото време на света,а те я чакаха.Той я чакаше.
-ИСКАМ ДА СЕ МАХНА ОТТУК!-изкрещя неочаквано тя.Нямаше кой да я чуе,нямаше кой да й помогне.Беше сама.Завинаги.
Нещо в далечината проблясна и те се извърна към него.Някаква мека,бяла светлина.Привличаща,омайваща,теглеща към себе си.Обещаваше спокойствие,нежност и вечно щастие.
Джесика обърна глава на другата страна.Мрака там се сгъстяваше.Изтръпна цялата щом впери очи в него,уплаши се.Там беше трудно,беше ужасно трудно и всичко струваше много.
Трябваше да избира.
Осъзна го съвсем неочаквано.Главата й се замести от мрака към светлината и обратното.Мрак или светлина?Спокойствие или вечна борба?Щастие или нещастие?
Главата й се замая.Нима в света,в която си беше нямаше никакво щастие?
Обърна се към бялата страна и направи една кръчка към нея.Светлината се усили.Направи още една крачка.И се спря.Извърна глава назад и впери поглед в свиващия се мрак.
Стисна очи и сведе глава.Мрак или светлина?Живот или вечно щастие?
Стисна ръце в юмруци и се обърна.Затича право към мрака,да не би краката да я предадат,а прекрасната светлина да я принуди да тръгне в обратна посока.
И после пропадна.Надолу,надолу и само надолу.Щом падна усети болки по цялото си тяло.Клепачите й тежаха,но въпреки това тя ги отвори със сетни сили.Картината наоколо беше замазана,но тя определно можеше да познае боядисаното в бяло помещение на болницата.
Усети нечия ръка да държи нейната.Пръстите им бяха сплетени,но другата беше отпусната.Джесика надигна леко глава и стисна немощно ръката.Дейвид подскочи и се огледа,а накрая погледа му се спря на нея.Няколко мига я гледа невярващо после я прегърна силно,сякаш никога повече нямаше да я пусне.
-Обичам те!Никога не ме оставяй!-прошепна той в ухото й.
-Никъде няма да ходя.-отвърна нежно Джесика през шепот,стискайки очи.И в живота имаше щастие,имаше хубави моменти въпреки,че бяха значително по малко.И човек трябваше да живее точно за тези моменти.

Брой мнения : 114 Registration date : 19.05.2007

-Време е за ставане!-изкрещя истерично Фейт в 6 сутринта,а до нея Драко изпъшка недоволно
-Мила,изгубила си представа за времето,рано е,заспивай-отвърна той и без много да му мисли се завъртя на другата страна,захърквайки все по-оглушително
-Ако сам не станеш,ще те изритам насила от леглото!И при това ще те бутна с помощта на Сиси!
-Коя е Сиси?-Драко рязко се обърна към нея с намръщено изражение.
-Дъщеря ни,разбира се-каза му Фейт,сякаш това беше най-очевидното нещо на света и се изправи в седнало положение,отпускайки краката си от едната страна на леглото.
-Аз си мислех,че ще имаме син-измърмори съпругът й-И че ще го кръстим Антъни.
-Знаеш ли,че докато бяхме в Хогуортс веднъж излизах с един Антъни,който беше седмокурсник в нашия дом и..
-Добре,Фейт,схванах намека!Няма да е Антъни,но мисля,че ще е момче.
-Говориш глупости.Сигурна съм,че ще е момиче!-настоя червенокосата и усещайки,че й се повдига се запъти с бързи крачки към банята.Докато Драко си търсеще дрехи в гардероба,съпругата му се върна с доста отвратено изражение.Беше вече в края на 8-мия месец,а бременноста я правеше доста раздразнителна.Скандалите в имението Малфой бяха станали сякаш част от всекидневието на младото семейство и не минаваше и ден в който Фейт да не крещи като умопобъркана и тъй като Драко не търпеше виковете й,често й отвръщаше със същото,при което бъдещата майка се разплакваше.
-Мисля,че с всеки ден става все по-тежко-сподели тя с въздишка-А на всичкото отгоре,днес е студено.Мислиш ли,че детето ни ще се роди в студено време?
-Не-отговори кратко той
-Драко,вече сме февруари ,а имам чувството,че е декември.Ох,аз ще си полегна-тя се строполи на леглото с тежка въздишка,а младия Малфой изцъка недоволно с език.
-Ще ме побъркаш,знаеш ли?Първо ставаме в 6 часа,аз се обличам,готов да отида на закуска и в същия момент ти решаваш,че отново трябва да си легнем,защото ти се спи.Така ли е?
-Да-потвърди с усмивка червенокосата-Днес ни очаква тежък ден,скъпи,трябва да съм си отпочинала.Трябва да отидем в имението Монтагю,за да видим онази малка красавица и да й занесем подарък.Мисля,че и Дари и Блейз ще са там,въпреки че не съм 100 % убедена.Също така после трябва да отидем в Св.Мънго,тъй като с този корем не мога да се появя на работа вече,поне докато не родя.Значи ще трябва да си взема отпуск.Или да напусна?Хм,не,обичам работата си.Ти обаче трябва в крайна сметка да отидеш в Министерството най-сетне,мисля,че не си ходил на работа сякаш от години,все някой ще се усети,че "баш шефа" го няма и..
-О,Мерлин,Фейт,да спим-предаде се той накрая и легна до нея с дрехите.Фелисити се усмихна и се сгуши в него.Той точно се унесе,когато нов писък до него го събуди.
ТРЯС!Вратата на банята се затвори толкова силно,че Драко дори подскочи.Извъртя очи.Нямаше да се спи.Имаше чувството,че не е спал от седмици.Очите му бяха подпухнали,а и често се появяваха съмнения,че скоро ще оглушее.
Бяха минали почти два месеца от раждането на детето на Джесика и Дейвид.Младите родители все още не бяха дали име на момиченцето,защото имаха известни колебания,но това не пречеше на малкото същество с всеки изминал ден да става все по-прелестно.Дейвид държеше,че прилича на майка си,а Джес казваше,че е наследило някои от чертите на съпруга й.Фейт и Драко наминаваха често през имението Монтагю,за да посетят приятелите си и заедно с тях да се порадват на щастието им.Само че от повечето от две седмици не бяха ходили,поради постоянно менакщите се настроения на Фейт.Вече няколко пъти бяха опитвали да се магипортират,но изглежда тя не винаги можеше да си представи имението Монтагю и отиваше на някое друго място.А веднъж,когато бяха вече на вратата,тя реши,че в момента има нужда от кана студен портокалов сок и трябва да се приберат обратно у дома.Драко имаше чувството,че скоро ще откачи в цялата тази обстановка.Опитваше се всячески да подкрепя Фелисити,която обаче не му даваше тази възможност,тъй като постоянно спореше с него.Тази сутрин обаче за пръв път бяха говорили за детето им.До тогава не бяха мислили за това дали ще е момиче или момче,а Фейт бе отказала да си направи магията,за да провери какво ще е.Дали той не можеше да й я направи и сам да разбере?Много му се искаше да е момченце.
-Искам тази проклета бременност най-сетне да свърши-каза изнемощяло червенокосата,ровейки из гардероба си.Повечето й дреги й бяха умаляли,а когато се бе опитала да се напъха в най-широката си черна рокля,тя се бе скъсала по шевовете.
-И аз-увери я съпругът й-Какво ще кажеш да опитаме онова заклинание?
-Кое?
-За да проверим пола на бебето ни.
-Не искам.
-Защо?
-Защото така казвам.
-Има ли точно определена причина или просто обичаш изненадите?
-Няма точно определена причина и не обичам изненадите,поне не толкова големите.Не искам да ознавам предварително просто така.Имам чувството,че това ще ни донесе лош късмет и те моля да приемеш решението ми.
Тя говореше спокойно,въпреки че спираше да си поеме дъх на всяка дума.
-Добре-сви рамене той-Просто си мислех,че ако е момче може да..
-Какво?
-Нищо.
-Може да прилича на теб?В училище да е известен,красив,да има невероятна червенокоса приятелка,много почитателки, да е добър кудичен играч и не чак толкова добър в училище?
Драко само кимна замислено.
-Ами е ако е момиче би ли искал да прилича на мен?
-Стига да няма толкова голяма слабост към алкохола..
-Скъпи,аз никога не съм имала чак такава слабост към алкохола-призна си неохотно тя
-Моля те,в училище сякаш винаги беше пияна.
-Всъщност,винаги бях в добро настроение и имах нужда да се смея,не под влияние на някоя напитка.
-Както кажеш.Предчувствам,че отново ще започнем да спорим,ако ти противореча сега.Само ще ти кажа,че ако имаме момиче,бих искал тя да е точно като теб.-изправи се и отиде до нея,прегръщайки я нежно.
-Обичам те-прошепна му тя между целувките
-И аз..и теб,и нашето бъдещо дете.

**
Две силни ПУК се чуха в задния двор на имението Монтагю и изведнъж от нищото изникнаха две фигури.Фейт изохка силно,а Драко с мъка сдържа усмивката си.Двамата се насочиха към вратата,като момчето тътреше някакъв черен кашон след себе си.Фелисити почука с юмрук,без да се интересува,че има звънец и зачакаха.След секунда или две,Джесика се появи срещу тях с бебето на ръце.
-Толкова се радвам да ви видя-извика сърдечно тя,а Фейт се впусна да я прегръща нея и момиченцето й.Драко влезе след съпругата си,затваряйки вратата.Дейвид изникна откъм всекидневната с огромна усмивка.
-Добре сте ни дошли-каза той и понечи да подаде ръка на приятеля си,когато той му връчи големия кашон.
-Това е за вас.-Монтагю изгледа нещото с подозорение-Това е мъгълско столче за хранене.Много е популярно и освен това има комплкет лигавници към него.-Малфой се опитваше да говори спокойно,въпреки че всеки момент щеше да избухне в смях при физиономията на Дейвид-Сглобяемо е,между другото.
-Ти..-понечи да отговори домакинът,когато ухилената Фейт го притегли в здрава прегръдка с едно силно „Толкова е сладка!” изпискано в ухото му.
Червенокосата се насочи към кухнята,където вече трябваше да са останалите от групичката,а Драко,Джесика и Дейвид останаха още няколко минути в антрето,за да може гостът им да се полюбува на малкото същество,което сега спеше сладко сладко,захапало палеца си.
Фелисити с усмивка се показа на вратата и огледа приятелите си.Дария и Блейз стояха на единия край,а Ромео беше седнал на самостоятелно столче между родителите си и оглеждаше любопитно присъстващите.Емили,Сам,Тед и Елън и бяха седнали от едната страна на масата и обсъждаха нещо оживено.Видимо изглеждаше да е доста важно.Всеки улисан в разговора си,никой не я забеляза.Тя се ухили и се прокашля силно.Тишината настъпи за миг,при което се чуха всякакви поздравления.
-Радвам се да ви видя-съобщи им театрално Фейт и се зае да ги прегръща един по един.Най-много се задържа при Ромео,който й казваше нещо неразбираемо.По време на бременността,момичето бе станало още по-привързано към децата.
След като му погука достатъчно много,седна уморено на стола и се заговори с Дари за някакъв нов магазин на Диагон-Али.

Брой мнения : 48 Registration date : 23.05.2007

....Когато всички се събраха в кухнята,малките се успокоиха за няколко минути и Феит утоли вечния си глад,абсолутно нормален при беменна жена,Дари и Блеиз решиха че е удобен момент да съобщят официално датата на сватбата им.Бадещата Госпожа Цабини се изправи и се покашля силно за да привлече вниманието на останалите.За миг стаята замлъкна и всички се обърнаха към Дария.
-Съжалявам за прекъсването,...-извини се тя с бегла усмивка на лицето-но аз и Блеиз искаме да жи съобщим че на 19 март тази година ще се оженим.Избрахме тази дата не само защото е имам рожден ден тогава,а и защото в Трансилвания това е деня,който постава началото на пролетта.И да...знам че това е девети месец от бременността на Феит,но се надяжам,семейство Малфой,да успеете да доидете.А сега най-важното...бихме искали Емили и Сам да са нашите кум и кума,а Ел теб ще те помоля да си нашия сватбен агент.-Елън само кимна развеселено,а Сам и Ем напражо се шашнаха от новината.
-Дари ако изпусна сватбата ти заклевам се ще те убия!-закани се госпожа Малфой,а после се метна на врата на приятелката си.
-Феит,Феит...ФЕИТ!-другото момиче се сепна и отдрапна раце-Това е вредно за бебето,мила.Затова седни кротко и хапни нещо.-Фелисити кимна виновно и погали с ръка коремчето си.
-Е,още една сватба и се пенсьонирам!-оповести Ел през смях-Значи ще е в Трансилвания,а?!
-Да-отвърна Блеиз-дори си мислехме всички да дойдете още тези дни с нас в имението Дрейн.Помислете си...ще сме още веднъж всички заедно.Децата няма да имат проблем,а Феит ако искаш да родиш детето в Англия ще те разбера,но ако нямаш нищо против това може да стане и в Трансилвания.Всащност кога очаквате бебето?
-Ами парвата половина на март предполагам.Но всичко може да стане...И все пак...Ще доидем с вас в Трансилвания.
-Благодаря.-отвърна искрено Дария-Ако има нещо родители ви сащо са добре дошли.Имението е като замък,крепостта на чичо ми и храма на леля ми.Огромен е ще се убедите сами!
-Е идвате ли?!-попита Блеиз с надежда в гласа.Останалите кимнаха.Трансилвания си беше цяло приключение за всеки един от тях по отделно.Звучеше интересно,вълнуващо...ново!Имаха нужда от промяна,това ежедневие сякаш бе спряло времето и те седяха по средата на едно повтарящо се нищо...

* * *

-Заповядаите господарке,приятели на господарка!-занарежда едно домашно духче,което бе изпратено от господин и госпожа Дреин да посрещне гостите.-Стаи на гости готови.
-Благодаря.-отвърна мило Дария и покани приятелите си да влезнат.Бяха пристигнали тзи сутрин с експресен влак от Лондон.решиха да избягват магипортирането на толкова далечно разтояние.Още с навлизането им в границите на Трансливания,всички се бяха изумили от красотата на страната,природата,белотата...но щом влязоха в,както сами се убедиха,огромното имение архитектурата ги впечатли още повече.Всичко беше от бял мрамор.Таванът бе като този над голямата зала в Хогуортс.Снежинките сякаш падаха при тях,а всащност се губеха някаде из въздуха.Противно на температурите отвън,в имението бе топло.Камини имаше във всяка стая.
-Уинки,Бони,Нана и Тоби-занарежда Дари и след миг пред нея се появиха четири духчета-Бихте ли завели гостите ми по стаите им,като по пътя им обясните къде са всекидневната,кухнята и библьотеката.-духчетата кимнаха,поклониха се ниско и всяко се зае с по една двоика от приятелите на Дреин.И така докато останалите се настаняваха,а малкия Ромео си играеше в кухнята с някакви бонбончета,Блеиз и Дари поръчаха обяда.Още от сега ги чакаха важни дни на приготовления и ако не внимание гостите им поне трябваше да са наранени и отпочинали.След обилното ядене всички се събраха във всекидневната.Едни си говореха за едно,други за друго,децата си играеха,а на домашните духчета им бе наредено още от сега да започнат да разчистват имението,защото именно в него щеше да се проведе сватбата,а някои от стаите,неотваряни с години,бяха пълни с боклуци и наслоени с прах.Вшичко трябваше да добие стария си блясък,когато имението бе домакин на множество балове и дом на знатните особи на Трансилвания векове.За жалост това време бе отминало и задача на Ел,на младоженците и на домашните духчета бе да поставят новото начало...

* * *
седмиците оставащи до края на февруари отминаха в приготовления изцяло на имението.С помоща на абсолутно всички,благодарение на техните чудесни идеи и предложение имението се превърна като чуден замък от приказките.Лелята и чичото на Дария дори заявиха че домът им никога не е блестял така.Изящна,нежна красота....Това бе идеята на всички,която бе постигната и определено радваше всички.С първата седмица на март трябжаше да се направят поканите и да се определят рокли за шаферките и булчинска рокля за младоженката.Елън се зае с аранжирането на цветовете.Цветята бяха бели и алени,много смела,но и стилна комбинация.Това задължаваше и роклите на шаферките да са алени.Всяка една бе дълга и ефирна с много воали в долната част,а нагоре се пристягаше с корсет в същият цвят.Роклята на Феит бе специално напражена за нея ж тази фаза на бременността,на което тя много се зарадва защото беше едно от малкото изискани неща които и ставаха в момента.Роклята на кумата бе изцяло по неин избор и Емили избра зя цвят,що не можеше черно,тъмно синьо.Роклята бе копринена и права,за да подчертава перфектното тяло на Емили.Стигаше до колената където леко се разширяжаше.Самия цвят контращираше пефецтно на бялата булчинска рокля и Елън се съгласи наи-добрата и приятелка да е облечена така.Остана само изборът за булчинска рокля.Това бе доста сложно предвид това че Дария бе толкова притеснена и изнервена,че нямаше представа какво търси.Беше се отчаяла напълно когато реши че може би ще е наи-добре да е с две рокли.За самата церемония избра дълга бяла рокла,свободно спускаща се.А за след това бе избрала коктеилна рокличка ж любимия и цвят лила,с черен колан,на чиято катарама бяха изписани инициалите на рода Дреин,а огърлича в същия цвят,специално подарена и от семейство Цабини,трябваше да носи като знак на приемственост към новата фамилия.
След като въпросът с роклите бе решен идваше ред на поканите.Елън реши цветовата гама да е една и съща затова поканите бяха бели написани с черно мастило,и за да не се губи аления цвят поканите биваха поставяни в букет рози и изпращани на всички гости.Гостуващите в имението също получиха техните покани,защото шаферките задължително трябваше да носят алените букети с рози на сватбата.Букетът на булката пък бе съчетание от бели и червени рози,а Елън настоя да има и сребърен блясък за да иглеждат по красиви,сякаш току що са взети от снежната градина.
Една седмица преди сватбата домашните духчета бяха разпратени да потърсят подходящ оркестър за повода и да съберат необходимите продукти за тортата на младоженците,която духчетата щяха да изработят сами.Останалите получиха заслужена почивка след приблизително месец усилена работа.Последните дни Феит едва бе в състояние да стане от леглото,но упоритостта и да помага нямаше граници.В края на деня Драко я убеди да се върне в стаята им и да се постарае да не излиза от там поне до сватбата.Детето им трябваше скоро да се появи и точно сега не бе момент за инат.
Седем дни преди големия ден...Дария бе започнала да си води дневник от толкова нерви и притеснения,където описваше всеки ден до сватбата.Всичко за сега върви повече от добре.Не знам дали някога ще мога да се отблагодаря на приятелите си.Днес празнуваме ройдения ден на Джесика.Надявам се и аз някои ден да имам такова щастливо семеиство като неиното.
Два дни преди големия ден...Днес беше парвата предсватбена репетиция.Едва успях да кажа да на Блеиз.Всички се осъмниха дали изобщо го искам...Искам го разбира се!
Е последен ден свободна....Не не бива да мисля така-Дария пак пишеше вглъбено нещо без да усети,че Блеиз бе зад нея и макар и да знаеше че не е редно,четеше какво пише.
-Мила...-започна тои при което момичето подскочи
-Блеиз,господи,стресна ме!-отвърна тя и затвори дневника
-Сигурна ли си в това което правиш?Готова ли си да се омъжиш за мен.-тъга се четеше в гласа му
-Разбира се че сам готова,притеснено ми е,това е!-усещаше смущението и несигурността в гласа си,но не можеше да ги потисне.
-Не искам да мислиш че с тази святба губиш свободата си.
-Не не мисля така.-поклати глава Дария,а сълзие и напираха.Беше развалила всичко,усещаше го.заради този тъп дневник.
-Но си го написала.Ще отменя сватбата.Не е нужно да правиш нищо.-Блеиз понечи да излезе от стаята,но Дари го хжаха и го прегърна през кръста.
-Не!Моля те не го прави!Аз те обичам искам да съм с теб!Искам да се оженим....-Изговори това на един дъх,не и достигна въздух...задави се в собствените си сълзи и рухна на пода...цялото напрежение и се бе стоварило...изведнъж и причерня пред очите,главата и се замая и....
...Блеиз вдигна безжизненото тяло на Дария и я постави на леглото,след което легна до нея.Остана вгледан в млечно бялото и лице,на което блестяха следи от сълзи...точно както снейинките блестят по розовия храст.С черната си като абаност коса и алени бузи Дария приличаше много на Снеянка,а тои,Блеиз,бе неиният принц.Цабини се усмихна при тази си идея и целуна нейно Дари по устните.Точно както в приказките момичето отвори очи и срещна тези на Блеиз.
-Съжалявам...-прошепна немощно тя,но Блеиз само постави пръст на устните и.
-Не говори,а си почини.Утре те чака голям ден принцесо моя.-След което излезе от стаята и остави без отговор на хиляди въпроси обърканата си годеница.

* * *

Ето че доиде и Денят!Денят на сватбата!Денят в които две сатби шята да се слеят в една завинаги...в болест и здраве,в радост и болка,в богатство и бедност....докато смъртта ги раздели!
Церемонията щеше да се извърши в обредния дом на имението.Наи-близките хора на бадещото семейство седяха в очакване на младоженката.Блеиз седеше загледан във вратата,молеше се Дария да преодолее цялото това притеснение и да успее да се появи.Оркестърът засвири сватбения марш....Нищо не ставаше,никои не излизаше....
-Хаиде Дари.-подкани я Джесика
-Аз...-не можеше да го направи
-Дария Дреин не сам дошла чак до тук,и то бременна за да не се ожениш!-Феит определено бе вбесена-Така че или излизаи или аз ще те бутна през вратата!Кое избираш?!
-Аз...
-Тя нама да го направи.-прошепна отчаяно Блеиз на Сам и Емили
-Да съобщя ли на гостите?-попита плахо Ем.Блеиз само кимна.
-Дами и господа извинете,но....
В същият момент Дария се появи с чичо си под ръка.Беше невероятно красива.Всички гости ахнаха от почуда.Оркестърът отново засфири сватбения марш.Блеиз прикова зелените си очи в Дария,момичето което обичаше безумно много,без което не би могъл да живее.От нея лъхаше самоувереност.За няколко мига тя бе порастнала,бе се превърнала в жена готова да свърже душата си с лубимия и да баде с него в трудностите на живота.
Чичо й я съпроводи до олтара където я остави изцяло в ръцете на Блеиз.Музиката заглъхна и в залата настана тишина.
-Госпожи и господа-заговори свещенникът-Събрали сме се днес за да свържем тези две чеда в свещен съюз.Има ли някои от тук присъстващите които е против бракосачетанието на тези млади...Нека говори сега или да замълчи.-Никои не се обади.
-Ти Блеиз Антонис Цабини жзимаш ли за своя законна съпруга Дария Жикторюс Дреин и обещаваш ли да си с нея в богатство и бедност,в болест и здраве,в болка и радост докато смъртта ви раздели?
-Да!
-А ти Дария Жикторюс Дреин жзимаш ли за свой законен съпруг Блеиз Антонис Цабини и обещаваш ли да си с него в богатство и бедност,в болест и здраве,в болка и радост докато смъртта ви раздели?
-Да!
-Обявявам ви за съпруг и съпруга!
Залата избухна в бурни аплодисменти.Всички поздравяваха младоженците,бяха съпричастни в тяхното шастие.Блеиз вдигна Дария на ръце и я пренесе чак до голямата бална зала гъдето празникът щеше да продължи.Ромео бе при леля Феит докато мама и татко открият началото на забавата с първия танц.Всички излязоха на огромната тераса определена за дансинг.Оркестърът засвири бавна нежна мелодия.Младоженецът подаде ръка на своята булка.Тя я пое,и облегната на рамото му затанцува водена от него.След малко други двоики се присъединиха към младоженците,дори Ромео се опитваше да танцува с дъщеричката на Деижид и Джесика.
Дойде моментът на една от най-важните церемонии-Хвърлянето на букета.Не бе изненада за никого когато букета попадна ж ръцете на Елън.Всички знаеха че на нея и Теодор им предстои сватба.Последваха бурни аплодисменти след което всички се разпръснаха,кои да яде,кои да танцува или да поговори с приятели.
Кулминацьонният момент бе когато младоженците трябваше да разрежат ватбената торта.По традиция те,кума и кумата трябваше да вземат по едно парче от сладкиша и да се омацат с него.В края на този ритуал лицата на четиримата бяха целите ж торта,но това не пречеше на всички да се позабавляат.Скоро след това гостите започнаха да си тръгват.Идваше края на празника...и началото на голямото почистване.Дария трабваше да пранува на вечеря рождения си ден,след това идваше първата брачна нощ и утре в края на седмицата заминаваха на меден месец.Всичко вървеше добре до сега...Блеиз и Дария научиха че не могат да заминат на меден месец.Тъй като бяха приели да станат смъртожадни а и вече бяха пълнолетни трябваше да изпълняват серьозни мисии,а Черният Лорд не признаваше сватба като оравдание,нито бременност нито дори смъртоносна болест.Затова семеиство Цабини бяха длъжни да изпълнят дълга към семеиствата си и отложиха пътуването още същата вечер.Това провали и ройждения ден на Дари.Точно когато всички омърлучени тръгнаха към стаите си,и те имаха дълг за изпълнение към Лорда,Феит съобщи на Драцо чрез един силен писък че детето му ще се появи на бял свят и то още тази жечер.Блеиз жеднага се магипортира с Драцо и Феит в най-близката болница.Малфой му кимна за благодарност,а една сестра вече настаняваше Феит в една стая.Цабини реши че ще е най-добре да ги остави сами в този момент и да се върне при съпругата си и останалите.
Никои не успя да заспи цяла нощ.Всички бяха насядали по канапетата във всекидневната и чакаха някакви вести.Само Блеиз и Дария бяха в стаята си.Това бе първата им брачна нощ и трябваше да се повече от всеки друг момент заедно.Целия под бе в ароматни свещи които очертаваха една пътека към спалнята,която бе покрита с рози.Това бе най-хубавият момент от целия ден за двамата.Момента в който можеха да бъдат сами със себе си,изключително лучен момент.Блеиз свали бавно роклята на Дария като нежно целуваше устните й.После бавно продължи надолу към шията,докато тя прокаржаше пръсти през косата му.Вдигна Дари на ръце и я сложи на леглото,след което бързо съблече смокинга си.Двамата се целуваха страстно,жлубено....сляха душите си в една,както се бяха заклели.И винаги щяха да са заедно,дори и след смъртта.Но животът бе пред тях.Чакаха ги още много трудности през които трябжаше да преминат,още много битки,които да извоюват,още много радости и несгоди,но щяха да са заедно и това ги крепеше,даваше им сили да продалжат да крачат уверено по пътя на живота...Тази нощ не бе края,а едва началото на техния общ път....