Общатата стая на Слидерин

Брой мнения : 114 Registration date : 19.05.2007

Няколко нахални слънчеви лъчи минаха през широко отворения прозорец в стаята на Фелисити и се отразиха право в лицето й.Червенокосата се завъртя рязко,но без да иска силничко си цапна главата в тази на Драко.
-Припомни ми пак защо спиш при мен,като имаш цяло имение на разположение-помоли тя,докато се отместваше,разтривайки удареното място.
-По-удобно ми е-сви рамене Малфой-Не ти преча,нали,мила?
-Все тая-раздразнено отвърна тя и с бавни стъпки се насочи към банята.
Преди седмица-две майката на Драко-Нарциса,беше заминала на някаква мисия и не се връщаше.Цялото имение беше на тяхно разположение и въпреки хилядите стаи,през нощта към 4,слидеринецът идваше при нея,а Фейт,живееща за съня си,не можеше да трови блаженството си с гоненици,затова го оставяше.Момчето се беше оправило от грипа,който бе хванал с много помощ от Фелисити,която,както установи,можеше да постигне успехи като лечител.Единственото,което я спираше да се пробва на работа в Св.Мънго беше званието "младши смъртожаден" и онзи сребърен пръстен,който стоеше на безименния й пръст и постоянно й напомняше за задълженията й.А какви бяха те?Никой не знаеше.
-Излизай от там.Искам и аз да се измияя-извика откъм стаята Драко и с няколко крачки се озова на вратата на банята.Почука силно.
Червенокосата се показа на вратата и го изгледа от глава до пети.
-Кой някога би предположил,че си по-суетен от мен?-попита го тя и го заобиколи,насочвайки се към гардероба.
-Предполагам,че никой-оповести след малко Малфой
-Не се ли досети,че това не беше въпрос?
-Ами да,просто съм забравил времето,когато те дразнех,затова реших отново да си проявя способностите.-засмя се слидеринецът.
Момичето също се разхили и разрови дрехите си.
След като и двамата бяха готови-измити и облечени,заслизаха надолу към кухнята за закуска.И без това бяха огладняли.Настаниха се един срещу друг на огромната маса и след няколко минутки пред тях се появиха всякакви вкусотии-яйца с бекон,портокалов сок и голяма кана с кафе,заедно с две чаши.
Драко и Фейт се спогледаха и отново се разсмяха.В Хогуортс закуската им често беше такава.
-Знаеш ли-започна Фелисити,докато отпиваше от кафето си-Мисля да се пробвам в Св.Мънго.
-Какво искаш да правиш там?-не разбра Малфой и я изгледа учудено
-Ще правя прически на болните-обясни му тя съвсем сериозно и само лека усмивка се появи на лицето й.
-Има ли такава длъжност?-не можа да повярва Драко
-Да,не знаеш ли?Най-новата там-продължи със същия тон момичето,въпреки че едва се сдържаше да не избухне в смях
-Фейт,скъпа,не смятам,че ще те отива такава работа-заключи Малфой и този път червенокосата не успя да се сдържи.Жлъчния й смях огласи помещението-Какво?!
-Драко,искам да работя в болницата като лечител.Да лекувам хора,не да им правя прически!-успя да каже след малко тя,държейки се за корема.
-О,това ли било-схвана най-накрая момчето-Е,щом искаш.
-Значи нямаш нищо против?щ
-Че какво против мога да имам...
Фейт само се ухили и продължи с яйцата си.Беше й приятно да си говорят както едно време.Да се смеят заедно,да не са толкова сериозни.Забавляваше се,докато той се правеше на тъп,или пък беше тъп,и не го криеше.Надяваше се само и приятелките й да си прекарват толкова хубаво,както тя.
-За какво мислиш?-попита след малко Драко
-За останалите..-сви рамене червенокосата-Елън си е сама у тях и сигурно й е скучно..Дали да не й се обадя да излезем?
-А какво се очаква да правя аз?
-Не знам,измисли си нещо.Обади се на Дейв,на Тед и Сам,дори и на Блейз,който може да долети от Трансилвания и идете да пийнете по нещо.Само не се връщай мъртво пиян-тя му намигна и се изправи.
-Къде отиваш пък сега?
-Да взема пощата-усмихна се тя и отвори прозреца на кухнята.Две сови влетяха вътре-една кафява улулица,носеща "Пророчески вести" и един бухал с писмо.Фейт плати вестника,откачи писмото и ги пусна да си ходят.-От майка ти е-каза рязко тя и метна писмото към момчето.
Драко бързо махна плика и очите му се спуснаха по редовете,а червенокосата спокойно отвори вестника.Новините обаче бяха потресаващи.Лицето й пребледня,тя прехапа долната си устна и издиша силно.
-Добре ли си,мила?-уплаши се Драко,който изглеждаше доста доволен от писмото от Нарицса.
-Аз да,но Ем със сигурност не е-тя тикна "Пророчески вести" в ръцете му и тръгна към вратата.
Малфой бързо забеляза заглавието и направи ужасена физиономия.
-Искам да дойда с теб-каза той
-За какво?
-Искам да видя братовчедка си.-заяви слидеринецът,гледайки я в очите.
-Ами аз..добре,хайде-съгласи се набързо тя.Двамата излязоа извън имението и с тихичко ПУК се магипортираха пред имението Нот.
Тъй като Фейт беше идвала тук само веднъж,първоначално се стъписа и реши,че е сбъркала мястото,но дърпането за ръката от страна на момчето с нея й показа,че не е така.Тя бързичко го последва и застанаха пред вратата.
Дзън-дзън...дзън-дзън...Никой не им отвори,затова те продължиха по-настоятелно да звънят.След малко Теодор се показа и ги покани да влязат с приветливо изражение.
-Къде е Ем?-поинтересува се направо Фелисити
-Не си дошла да видиш мен?-учуди се Тед,а тя само го изгледа скептично-Сериозно,защо я търсиш?
-Не видя ли новините?
-Какви новини?
-Чичо е бил убит вчера-обясни му Драко,а очите на Нот се разшириха.
-Как така е бил убит?
-Така както чуваш-сопна му се Фейт-Къде е тя?
-Мисля,че е горе в стаята си...-сви рамене Теодор.
Червенокосата не чака втора покана,а набързо се заизкачва по стъпалата."Защо,по дяволите,са толкова много?!"-ядосваше се тя.Най-накрая се спря пред една врата,която реши,че сигурно е стаята на Емили и почука силно няколко пъти.
-Не сега,Тед-не беше гласът на приятелката й,а на Сам,който очевидно беше при нея.
-Не е Теодор-каза слидеринката,свивайки устни.
Чу стъпки и след малко Самюел й отвори вратата.Когато я видя,едва ли не онемя.
-Здравей-поздрави го момичето-Може ли да вляза?
-Аз..ъ..защо си тук?
-Получавам "Пророчески вести"..Абонирах се пред няколко години и то по вина на майка ми и...оф,това не е важно.Искам да видя Емили-тя се усмихна малко мазно и Нот кимна.
Лестранж се бе свила на кълбо на леглото си и гледаше в една точка.Лицето й бе бледо,очите й-подпухнали от сълзи и изглеждаше сломена духом
-Ем..-прошепна Фейт,приближавайки се.Чернокосата вдигна глава към нея и се насили да я поздрави,но не успя.-О,Ем,толкова съжалявам за загубата ти-тя седна до нея и силно я прегърна.
Лестранж не мога да отговори,а просто отвърна на прегръдката на приятелката си.
-Ще ви оставя,ако има нещо ме извикай-каза Сам,но като че ли никой не го чу и той напусна бавно стаята.
-Ем..-поде Фелисити,въпреки че не знаеше какво да й каже-Ти...как..как се чувстваш?-сама съжали,че е казала такава глупост.
-Празна-рязко отвърна другото момиче,без да поглежда червенокосата-Няма го,Фейт,няма го..Те ми го отнеха,убиха го...
Фелисити закри устата си с една ръка,а другата сложи на рамото на Емили.
-Спокойно,Ем,просто спокойно
-Не мога да съм спокойна...УБИХА ГО!ОТНЕХА МИ ЕДИН ОТ НАЙ-ВАЖНИТЕ ХОРА В ЖИВОТА МИ!МРАЗЯ ГИ!-разкрещя се в момент на ярост Лестранж и сълзите започнаха една по една да се стичат по бузите й.

Джесика бутна вратата с такава сила,че тя изкърща застрашително в отговор.Влетя в вестибюла и се насочи към дневната.Трепереше от гняв и желание да убива.
Още щом усети,че Дейвид вече е в стаята се обърна и попита с най-заплашителния тон.
-Защо??Защо го направи??
-Кое съм направил?-попита той спокойно гледайки я изпод вежди.
-Не ми се прави на ударен с нещо тежко да не ти се случи точно това!-извика момичето насреща му.-Защо трябваше да проваляш всичко?Защо не ми каза,а трябваше да го разбирам като най-големия идиот!
-Първо,-започнай той вече малко по-силно.-нищо не съм провалил.Получи мястото нали?И предвиждайки отново изблика ти на обвинения ще кажа,че не съм казал и думичка,за да получиш работата.Нито думичка!
-Не ти вярвам!-изръмжа тя стъскайки ръка в юмруци.
-Второ,-продължи той без да обръща внимане на думите й.-Не ти казах защото знаех,че няма да отидеш на пробите и щеше да си провалиш шанса да...
-О Я НЕ МИ СЕ ПРАВИ НА ЗАГРИЖЕН!-изкрещя Джесика.-КАКВО ТИ ПУКА ДАЛИ ЩЕ ОТИДА ИЛИ НЕ??ЕДИНСТВЕНОТО,КОЕТО ИСКАШЕ БЕШЕ ДА МЕ НАПРАВИШ НА ИДИОТ ПРЕД ТЕЗИ ХОРА!
-Стига си крещяла като ненормална!-сряза я Дейвид вече намръщен.- Все едно е станало кой знае какво!Имайки предвид,че ще трябва да търпя постоянните ти изблици на ярост и обиди и на игрището аз трябва да викам!
Джесика щеше да припадне от ярост.Кокалчетата на пръстите я бяха побелели от стискане на дланите си в юмрук.
-ПРЕКРАСНО!ЩЕ СЕ НАЛОЖИ ТИ ДА ИМ ОБЯСНИШ ЗАЩО МЕ НЯМА ДА МЕ ВИДЯТ НА ПЪРВАТА ТРЕНИРОВКА!
Тя го изгледа на кръв и се запъти към вратата.
-Ей,не ми обръщай гръб така!-извика на свой ред улавяйки я за ръката.
-Пусни ме не мога да те гледам!-изръмжа момичето дърпайки ръката си,но не успя да я изтръгне от неговата.
-Ще се наложи!-процепи през зъби той.-Няма да търпя да ми говориш така,а още по-малко да ми обръщаш гръб когато ти говоря!-Джесика го гледаше право в очите без да помръдва стиснала здраво зъби,за да не си изпусне нервите отново.-Не можех просто да ти позволя да пропилееш шанса на живота си само защото не можеш да издържаш повече от няколко минути в една стая с мен!
-О,сега си загрижен за мен!Колко мило!-каза тя с преправен глас.
-Господи колко си твърдоглава!-изръмжа Дейвид повече на себе си отколкото на нея.-Какво трябва да направя,за да разбереш,че няма да те убия ако се държиш като онази Джесика от училище,която познавам и обичам,а не като...тази,която в момента ме изкарва извън нерви?!!
-Не се занасяй,Дейвид,ти не знаеш какво е любов!Не си обичал нито онази Джесика от училище нито която и да е била друга!И точно там ти е проблема!Колкото до въпроса ти...едва ли има такова нещо след като ти самия се държеше не по-гадно от мен!
-О,значи това било!-изсмя се той пускайки я и клатейки глава сякаш е разбрал най-очевидната истина на света.-Държиш се така отбранително заради последния месец в училище нали?
-Леле,доста време ти отне да се досетиш!-отвърна момичето.-Държа се така защото разбрах какъв боклук си всъщност и единственото,което искаше беше да спиш с мен!И след като това не стана просто се хвана за най-тъпото нещо,в случая Паркинсон,и заради това скъсахме!
-Знаеш ли,ти си по-заблудена и от мен!-изсмя се той пронизвайки я с някакъв странен поглед.-Аз НАИСТИНА те обичах Джесика.Ако искаш ми вярвай...
-Съжалявам,не вярвам.-отвърна със спокоен тон тя.
-Но вече не мога да те позная.
-За да не сепревърне това в досаден разговор относно миналите години и грешките "които си правил",една от които е връзката ти с мен,най-добре да спрем дотук.
-Никога не съм казвал,че връзката ми с теб е била грешка.-отвърна хладно Дейвид и тя само се усмихна леко.
-Вярно,не го каза.Показа го.
И излезе от стаята тръгвайки по коридора,а мислите се бяха оплеле в множество възели докато мозъкът й работеше трескаво.Спря се до един прозорец на горния етаж и подпирайки длани на него загледа пизажа навън.
-Господарке!Господареке!-чак след няколко секунди гласът на духчето достигна до нея и тя се обърна.
-Не сега Джинджър.-изръмжа тя извръщайки поглед.
-Важно е,господарке.Става въпрос за чичо ви.
Джесика върна отнесен поглед на духчето.
-Добре,какво има?
Духчето се поколеба за момент после извади изпод "дрехата си" някакъв вестник и й го подаде.Все още отнесена някъде другаде Джесика зачете статията,но щом свърши всякакви мисли за куидич,Дейвид,Хоруортс и приключени връзки изчезнаха от ума й и се появи само една мисъл.
"Той беше мъртъв.Рудолфус Лестрандж беше убит без предупреждение,без да могат близките му да се сбогуват с него"
-Господи...-прошепна момичето захлупвайки уста с длан.Вестника се изплъзна от ръката й и падна безшумно на земята.-Емили...
Без повече да му мисли тръгна с бърза крачка по коридора,увеличавайки скоростта по стълбите и се втурна към външната врата.Чу Дейвид да й вика нещо,но дори не си направи труда да го чуе.Щом се отдалечи достатъчно от къщата веднага се магипортира право пред имението Нот.
Без колебание тръгна към входната врата надявайки се Емили да не е направила някаква глупост.
"Сам е до нея.Той ще я вразуми"-обади се някакво гласче в главата й точно преди да почука силно на вратата.
След няма и десет секунди тя се отвори и вътре я посрещна Теодор не особено в добро настроение.
-Джесика?Какво правиш тук??-възкликна той учудено.
-Емили тук ли е?-попита направо тя.
-А,ясно.Да,влизай.Фейт и Драко също са тук.Много съжалявам за чичо ти...-забелязал,че момичето изобщо не го слуша добави.-нагоре по стълбите,хайде ще те заведа.
Джесика кимна и го последва докато той я преведя през антрето по стълбите и към горния етаж.Стигнаха една врата,а отвътре се чуваха сподавени гласове.
-Тук е.Не е много добре.Фейт е при нея.
-Да,благодаря ти...и Тед,моля те ако мъжа ми ме потърси(постара се да вложи най-голямата ненавист към последните си думи) не му казвай,че съм тук!
-Аз...
-Моля те!
-Добре...-въздъхна той.
Джесика се усмихна едва-едва и почука на вратата отваряйки я предпазливо.Шмугна се вътре и я затвори след себе си привличайки погледите на двете момичета.
-Емили...-тихо каза тя когато забеляза бледото лице на братовчедка си и подпухналите й от плач очи.

Admin Брой мнения : 79 Registration date : 19.05.2007

Емили, Джесика и фейт седяха на широкото легло, а двете момичета се опитваха всячески да развеселят Лестранж, която избухваше в плач на всеки 5 минути и единствения, който можше да я успокой бе Сам. Той, Драко и Тиодор седяха в единия ъгъл на стаята и тихо говреха, като от време на време мятаха загрижени погледи на бледото момиче. тя бе толкова отвечна, че до ума й не е достигаха почти никакви думи.
Когато след малко вратата на спалнята се отвори от Тед, вътре връхлетя Елън с угрижена физиономия.
тя е присъедини към групичката и изказа съболезнованията си.
При мисълта за случилото се и за това колко ли жалка изглежда в момента, Емили отново се разплака.
-О, съкровище! - Сам се изправи седна на леглото, придърпа я в ръцете си и я залюка успокойтелно.
-Искам да съм сама! - изхлипа задавено тя - моля ви, искам да остана сама. Тя се сви на кълбо в обятията на приятеля си и ако той не я бе разтърсил леко, тя щеше да загуби съзнание
- о, в никакъв случай - възрази Елън, после повика едно домашно духче, което след 5 минути донесе табла, пълна с бутилки алкохол - а ето го и лекарството за моемнта! - отвърна тя...

Брой мнения : 88 Age : 35 Registration date : 19.05.2007

- Ама вие сериозно ли? - попита Драко.
- Естесвено. Аз не се шегувам за такива неща! Пък и в момента това е най-добрият лек, който ще накара Ем да забрави. - обясняваше Елън, докато наливаше солидни количества уиски по чашите. - Е за Рудолфус Лестранж. Един страхотен смъртожадн, човек, който следваше мечтите си и умря, за идеалите си. - вдигна чаша русокоската, а другите последваха примера й. Естесвено на Емили й бе малко трудничко да държи чашата, защото ръцете й трепереха силно. Лестранж изгълта на екс течността и протегна молеща ръка за нова доза успокоително. Ел бе направла същото и сега наливаше на себе си и на приятелката си. Други също пиеха заедно с двете момичета, но след третата чашка Сам реши да откаже, защото трябваше да остане все един трезвеник, за да наглежда останалите. Джесика явно бе много изнервена, защото надигаше чаша, след чаша и скоро очите й започнаха да светят, а погледът й се разфокусира. Теодор и Драко също бяха спрели уискито. Явно тази вечер само момичетата щяха да се наливат. Но момчетата нямаше да ги спрат. Елън, Фейт и Джес трябваше да помогнат на Ем да забрави макар и за миг и ако да я напият бе единствения начин то другите нямаше да им попречат. Но както изглеждаше не само Лестранж имаше проблем, който да удави в пиене, Джесика я догонваше с бързи темпове в това отношение, Фейт седеше на кревата и ту се хилеше на нещо, ту млъкваше и се заслушваше в разговорът, който водеха приятелките й, а Елън...на нея й трябваха доооста големи количества алкохол, за да се напие качествено.
След няколко часа по пода вече се търкаляха няколко празни бутилки, а на леглото бяха изполягали слидеринките, коя на ляво, коя на дясно, друга с краката към вазглавницата. Общо взето бяха заавна гледка. Е поне успяха да разсеят малко Емили. Да първите 2 часа чернокоската не спря да плаче. Загубата на родител е най-ужасното нещо, което може да се случи на един човек, а още по-повече и като дори не й позвоиха да се сбогува с баща си. Лестранж бе много привързана към Рудолфус, въпреки, че не го виждаше особено често. Все пак той и Белатрикс бяха едни от най-доверените хора на Волдемор и "работата" ги задължаваше да отсъстват от вкъщи. Ем бе свикнала с тези техни пътувания, но всеки път те се връщаха. Но сега...сега него вече го нямаше...тя нямаше повече да му каже "татко", нямаше да му се разсърди, нямаше да го погледне в очите и да му се усмихне...него вече го нямаше и това караше Емили да страда ужасно. Липсваше й, наистина много й липсваше.
- Как са? - попита притеснено Малфой.
- Добре. Спят. - отвърна Сам и седна пред камината в имението.
- Какво ти каза леля? - продължи блондинът.
- Няма да го дадат. - отвърна ядосано Нот. - Не искам да си представя как ще реагира Емили, като й кажа, че дори няма да й дадат тялото на баща й.
- Кака така? - побесня Теодор. - Тея луди ли са? Тя има право да се сбогува с него. Той й е баща! - продължаваше да реди слидеринецът. Той и брат му бха преживели шокът от загубата на родтел. Майка им бе умряла когато Тед бе 3 курс. Г-жа Нот бе също смъртожадна и беше убита докато е била ан мисия. Тялото й така и не бе намерено и това бе голям удър за Самюел, Теодор и бащ им, за това двете момчета много добре разбираха какъв ужас щеше да преживее Лестранж и искренно й съчувстваха.
- Ъъ..Сам мисля, че е най-добре тя да го разбере от теб, а не от някой аврор или от министерството. - наруши тишината Драко. - Аз ще пиша на майка. Мисля, че е добре и тя да знае. - след това Малфой стана и се запъти към соварника в имението Нот.

Брой мнения : 48 Registration date : 23.05.2007

Дария и Блейз си прекарваха повече от перфектно в Трансилвания.Двамата годеници бяха по-щастливи от всякога и заедно им беше много хубаво.Адски им липсваха обаче приятелите им в Лондон и двамата решиха да отидат нагости в имението Цабини.Там обаче ги посрещнаха с тревожни новини.Рудолфус Лестрандж бе мъртъв...Това прочетоха в един от вестницити,който за беда не се получаваше в Трансилвания.
-Добре,че дойдохме сега.-промърмори Блейз
-Горката Емили.-закима тъжно Дари
-Отидете да я видите.Все пак и ние сме роднини със семейство Лестрандж.Изкажете съболезнования.-посъветва ги Господин Цабини.Двамата вече бивши слидеринци не чакаха покана,а веднага се изнесоха от имението и тръгнаха към семейство Нот...Емили нямаше къде да е другаде освен там...На прилична дистанция от имението Цабини,двамата се магипортираха точно пред входната врата на Нот.Почукаха и едно мършаво домашно духче им отвори.
-Дария,Блейз.-зарадва им се Тиодор щом ги видя-Само вие липсвахте.
-Винаги последни,но не на последно място нали?!-зарадва му се Блейз и двамата се прегърнаха,когато това направи и Дари,младият Нот ги поведе към една стая където явно се бяха изсипали всички.Вътре беше Емили тотално съсипана,не спираше да плаче и беше пребледняла като призрак.
-Господи Емили...аз...моите съболезнования.-прошепна Дария като я прегърна силно-Много съжалявам.
-Моите съболезнования и на цялото семейство Цабини.-обади се Блейз и на свой ред прегърна младата Лестрандж
-Благодаря ви че дойдохте-едва прошепна Ем като лъхаше на алкохол
-Да не сте я напили!-укори ги Дрейн
-Само се подкрепихме!-увери я Елън
-Мхм.-кимна недоверчиво Блейз и също си сипа
Последваха още прегръдки след,което всички се умълчаха,изпосядаха на столовете...Всеки гледаше в различна посока,останал сам с мислите си....Никой не наруши тишината близо 10 минути,в който Емили не спря тихо да плаче...

-Аз имам нужда на мръдна малко...-измърмори Джесика нарушавайки тишината и привличайки погледите на всички върху себе си.
-Да,добре.-кимнаха останалите и тя побърза да се изправи залитайки.Все още нямаше пълен контрол над крайниците си особено над краката,но ако постоеше още малко в тази обстановка пак щеше да нападне алкохола.
-Знам,че загуби чичо си,но не прекалява ли малко с това пиене?-обади се Тед веднага щом вратата се затвори след нея.
-Като че ли има още нещо.-отвърна отнесено Фелисити.-За което не ни е казала.
-Залагам си главата,че това нещо е от мъжки пол и по някаква случайност е женено за нея.-подметна Драко дръщейки с нокът по фотьойла.
-Какво ли е направил пак?
Вратата се отвори и всички се извърнаха учудени мислейки си,че Джесика се е върнала доста бързо,но там не стоеше тя,а другата половинка от семейство Монтагю.
-О!-възкликна учудено Дейвид щом забеляза,че всичките му приятели са се събрали и в момента бяха вперили поглед в него.-Здравейте!Не очаквах...всички да сте тук...
-Здрасти,Дейвид.-усмихна му се Дария и останалите последваха примера й.
-Ем,-започна той приклякайки до нея,а момичето само вдигна поглед и го изгледа мълчаливо.-Съжалявам...-Лестрандж кимна и направи жалък опит да се усмихне,но в крайна сметка отново се отпусна в прегръдките на Сам зареяла поглед някъде.
-Дейвид,какво е станало?-попита някак провлачено Фейт като едва не си заби главата в дивана когато лакътя,с който подпираше главата си,се изхлузи.
-Тя пила ли е?-обърна се той към Малфой изгонирайки въпроса й.Драко кимна едва доловимо,за щастие Фейт не го забеляза.Погледа на Дейвид мина през останалите и доколкото можеше да съди по разфокусираните им погледи и руменината по бузите всички си бяха пийнали доста добре освен Дария и Блейз,които изглежда съвършено трезви и просто загрижени.
-Дейвид,какво е станало?Какво пак си направил?-попита Фейт този път по-силно и нямаше как да я игнорира този път.
-Какво да съм направил?Нищо не съм направил!-защити се Дейвид.-За какво говориш?
-Джесика.-отвърна Елън вместо нея и Монтагю извърна поглед.
-Пак ме е изкарала виновен нали?-изсумтя той.
-Не,нищо не е казала просто доста усилено се опитваше да се отрови с алкохол.-отвърна Тед.-Нещо сериозно ли е?
-Глупости!-махна с ръка Дейвид.-Приеха я в Чъдли Кенънс и си мисли,че е в отбора защото аз съм помолил треньора!
-Това не беше ли отбора в който ти играеше?-попита Драко.
-Ти играеш в отбор?-намеси се Елън,но никой не й обърна внимание.
-Да,същия.Но нито съм молил някого да я взима нито каквото и да е било.Просто се представи доста добре.Вкара осем от десет гола,три от които бяха наистина трудни!
Вратата колебливо се отвори и Джесика се промъкна крадешком вътре затваряйки я след себе си и чак тогава вдигайки поглед.Устата й неволно се отвори и тя зяпна тъпо новодошлия.
-Какво правиш тук?-попита учудено.
-Ако не помниш това са и мои приятели.-отвърна спокойно Дейвид,а лицето му отново стана сериозно.Джесика продължаваше да се подпира с една ръка на стената и мозъкът й усилено работеше търсейки предлог с който отново да изчезне от стаята.
-Джес,защо не ни каза,че са те приели в Чъдли Кенънс?-обади се Блейз опитвайки се да предодврати предстоящия сблъсък.
-Защото...-започна тя,но осъзна,че не тя им е казала.-няма значение.Няма да отида.Не искам купено място.-добави през зъби и Дейвид извърна поглед.
-Нищо не съм казвал на никого!Стига си се вдетинявала!-след което стрелна с поглед останалите все едно искаше да им каже "Ето,виждате ли!".
-Как ще пропуснеш такава възможност?-възкликна невярващо Драко.
-Ако искаш я вземи.Можеш да живееш и с този вместо мен!-щедро предложи момичето.Настана продължителна тишина-измъчваща и изнервяща.
-Ние ще тръгваме.Емили има нужда от почивка.-обади се Дейвид и останалите вдигнаха поглед.
-Не,няма.-контрира го жена му.-Тя има нужда от подкрепа!На приятелките си!
-Да,особено твоята в това състояние.-изсмя се той.-Не съм убеден,че е безопасно да има алкохол около тези тричките.-пръста му обходи Джесика,Елън и Фелисити.-Не мисля,че това е най-добрия начин за убиване на мъката...
-А кой е?буквално да се самоубиеш?-сряза го Джесика.
-Във всеки случай не да се напиеш като....-престочи една обидна дума умишлено.-и да се надяваш сутринта болката в главата ти да победи тази над сърцето ти.
-О,страхотно,сега стана и дървен философ!-изсумтя момичето опирайки гръб о стената и скръствайки ръце.
-Радвам се,че се видяхме.Дария,Блейз вие докога сте тук?
-Мислим да поостенем.-отвърнаха двамата в един глас.-Чудесно!Радвам се,че се видяхме,но ние ще вървим...
-С теб няма да тръгна!-обади се Джесика,но Дейвид се направи,че не я чу.
-Минете някой ден към имението да ме избавите поне за няколко часа от нея...-обърна се той към момчетата и още преди Джесика да е осъзнала значението на думите му той я хвана здраво над лакътя и я избута в коридора.
-ПУСНИ МЕ!-извика Джесика без да се съобразява,че не си е в къщи.Миг по късно другата му ръка беше на устата й,принуждавайки я да млъкне.
-Слушай,стига си крещяла като някоя луда ами тръгвай!И без повече крясъци и дърпания защото не ми пречи да те занеса в безсъзнание в къщи,ясно?!!
Джесика само го изгледа враждебно и избута ръката му от устата си без да продума и дума.Осъзна,че наистина не биваше да вика,поне не и докато е в имението Нот и то толкова късно през нощта.
Без да пуска ръката й Дейвид тръгна надолу по коридора принуждавайки Джесика да го последва опитвайки се да се освободи от хватката му,но без успех.
Излязоха от имението Нот и миг по-късно се магипортира пред друго имение-тяхното.С едно силно бутане Дейвид отвори вратата и избута момичето вътре.Навсякъде беше тъмно,но след като вратата се отвори в вестибюла стана светло като ден тъй че Джесика се намръщи и присви очи недоволно.
Тръгнаха по стълбите и Джесика процепи през зъби.
-Вече можеш да ме пуснеш!
-Не и докато не видя,че си лягаш.-отвърна сериозно Дейвид и щом влязоха в стаята най-сетне я пусна.
-Не съм те молила да ми се правиш на любящ съпруг.-изръмжа разтривайки ръката си.
-Знам,но сега аз те моля да се държиш нормално за годините си,а не като някоя петнайсетгодишна лигла,която единствената й работа е да пие,да се забавлява и да се задява с момчета!
-Ама ти много добре знаеш как се държат момичетата на всички години!Да не си бил жена в предишния си живот?-заяде се тя.Дейвид затвори за миг очи после затвори вратата и пристъпи към нея вдигайки ръка.Първоначалното и предложение,че ще я удари се оказа погрешно-той просто вдигна пръст и я посочи.
-Виж,хайде да се разберем веднъж завинаги и да престанем с тия караници!Бракът е по сметка-добре.И двамата го знаем.Знам че не ти е било приятно да се омъжиш за мен,но стана така че го приеми.Не си проваляй възможностите само заради тъпата си гордост.Заклевам се,че не съм говорил с абсолютно никого дори не бях сигурен дали ще те одобрят тъй като доста дълго време не се бе качвала на метла!
-Какво ще правя с шансовете си е моята работа!-процепи през зъби Джесика.
-Ох,господи!-истена Монтагю.-Виж какво да направя за да ми повярваш?Добре,ще се отказа от поста.
-Какво?-възкликна объркано Джесика.
-Ще напусна отбора.Така доволна ли си?-сви рамене той макар,че по гласа му си личеше,че хич не му се напуска отбора.
-Не.
-Какво не?-попита този път той объркано.
-Няма да напускаш.-отсече тя.
-Тогава и ти няма да напускаш.
-Не можеш да ме накарш.аз дори още не съм официално от отбора.
-Добре,и двамата напускаме и Чъдли Кенънс да вървят по дяволите.-сви рамене той и я заобиколи,за да скрие доволната си усмивка.
Джесика затвори очи хващайки се за главата.Би било изключително подло от тяхна страна да направят така.И Дейвид го знаеше.Искаше да спори,но алкохола си казваше думата и просто не можеше да си подреди думите в главата.
-Няма да споря.-въздъхна тя накрая.
-Чудесно.Първата ти тренировка е в петък.-отвърна той доволен от себе си.
-Все тая.-измърмори момичето насочвайки се към гардероба.-и стига си гледал така самодоволно да не ти се наложи да спиш на пода.
Чу се сподавен смях и после и двамата млъкнаха-дейвид,изморен от караници,и Джесика-замаяна от питиетата и с пулсираща болка в слепоочието.

Брой мнения : 88 Age : 35 Registration date : 19.05.2007

- Ъъъ...хора- започна Елън, малко след като семейство Монтагю си бяха тръгнали. - Аз също трябва да тръгвам, защото утре... съм на мисия. - довърши тихо момичето, а приятелите й вдигнаха глави. - Спокойно. До седмица ще съм се прибрала жива и здрава, нали? - Фейт, Дари и Ем, която все още не беше много добре, прегърнаха приятелката си. - Хей, хора няма да умра. Просто една тъпа мисия. Ем ти ще се оправиш, нали? - Лестранж кимна. - Защото като се върна ще трябва да отпразнуваме първата ми успешна мисия. - засмя се русокоската, а останалите момичета също се усмихнаха. Драко, Блейз и Сам също гушнаха момичето за довиждане, а Нот остана на мястото си. Макмилън го погледна скришом и като видя, че не дава признак да му дреме особено си тръгна с бърза крачка. Останалите само го погледнаха, но никой нищо не каза. Не му беше нито времето, нито мястото.
Когато Еън излезе от имението Нот, тя се магипортира пред собствения си дом. Тя влезе в празната къща и се качи в стаята си родителите й вече повече от месец бяха на мисия и тя нямаше вести от тях. Липсваха й, но те щяха да се върнат. Ел влезе в стаята си и като се преоблече на бързо си легна. Утре сутрин трябваше да бъде в Щаба на Смъъртожадните и искаше да поспи преди това. Предстоеше й първата мисия и тя трябваше да се справи успешно. Това бе най-важното сега!

Седмица по-късно:
Голямата дъбова врата на имението Макмилън се отвори и през нея се шмугна една фигура. Беше към 10 часа и имението тънеше в мрак. Елън плесна с ръце и няколко факли мигом светнаха. Всичко си бе както го помнеше. Вестниците по масата, цветята във взата, възглавниците всичко...Но нали родителите й трябваше да са тук? Тогава защо всичко е така както преди седмица? Нещо ставаше. Чувстваше го.
- Мамо! Татко.- викна тя. Въпреки, че бе късно тя се надяваше, че те ше са будни. Но отговор не дойде от никъде. - Ехо..върнах се. Има ли някой? - отново тишина. Дори домашните духчета не се показаха. Ел се заискачва по стълбите към втория етаж. "Сигурно спяха" - помисли си тя. Но щом стигна до стаята на родитлите й видя, че врата бе открехната, а те винаги я затваряха. Лошото чувство, което имаше преди миг, се бе увеличило още повече.
- Мамо..татко. - повика ги тихо, но там нямаше никой. Леглото на родителите й бе празно и непокътнато. - Фани! - викна тя и след миг пред нея се появи едно домашно духче с големи очи и клепнали уши.
- Да, господарке. - изписка то.
- Къде са майак ми и баща ми? - попита притеснено русокоската.
- Не знам, господарке. Все още не са се прибрали. - обясни духчето.
- Как така не са се прибрали? Те трябваше да са се върнали преди 4 дни. - гласът й трепереше. Подявлоите къде бяха? Защо не са се върнали. Страхът започваше бавно да нахлува в сърцето й.
-Господарке това пристигна преди няколко дни за вас. - изписка духчето и подаде едно писмо на Елън, кояято го взе с треперещи ръце. Това са те. Искат да й кажат, че ще закъснеят. "Да. Те са!" - мислеше си слидринката, но когато разтвори пергамента видя, че това не бе почеркът на нито един от двамата. Очите й се плъзнаха по редовете, а с всяка следваща дума очите й се пълнеа все повече със сълзи. Краката й се разтрепераха и тя се строполи на пода плачейки. - Нееее...-изпищя тя. - Не е възможно. Нееее...защо те? - викаше тя, а сълзите капеха една след друга. - Господи защоооо? - болеше я, това, което тя изпитваше в моемнта не можеше да се срвани с нищо друго. Болеше..ужасно много болеше...Първо Емили загуби баща си, а сега тя загуби и майак си и баща си. Елън не знаеше какво да прави, какво да чувства. Просто лежеше полусвита на земята и плачеше. Тя не знаеше какво ще стане от утре, как ще продължи живота си. Не исакше да живее. Най-близките й хора ги нямаше. Бе сама.
- Господарке. - завика Фани, но Макмилън не я чуваше. Погледът й бе празен, а сълзите се спускаха по бледото й лице. - Господарке., добре ли сте. - нямаше отговор. Русокоската гледаше някъде в пространството, а сърцето й биеше все по-бавно и по-бавно. Искаше да умре. Вече нямаше за какво да живее.
Фани изхвърча от коридора и бързо отиде до кухнята, където бе камината. То метна малко летежна пудра и викна:
- Имението на семейство Монтагю. - в камината лумнаха зелени пламъци и то викна- Има ли някой? Ехоо..някой чува ли ме?
- Какво? какво има? - попита нечий глас от другата страна.
- Търся г-н или г-жа Монтагю - говореше Фани с притеснен глас.
- Аз съм Джесика. Кажи какво е станало? - Джес вече се притесняваше.
- Господараката, Елън. Зле е. Моля ви елате бързо. Не знахе кой друг да повика. - обясни на бързо то. - Елате в къщата на семейство Макмилън. Фани отива при господраката, тя е зле. Много е зле. - след това главата му изчезна, а Джесика остана да се чуди какво става.
- Кой беше? - обади се Дейвид.
- Няма занчение. - отвърна рязко тя и излезе. След миг Монтагю се магипортира пред огормният замък на Макмилън. Тя се затича и влезе без да почука. - Елън! Елън! - викан Джес, но никой не й отговори.
- Г-жо Монтагю, елате. Тя е горе. - каза духчето и поведе момичево към стълбището. Когато се озоваха на площадката при стаите Джесика видя Ел, която лежеше на пода свита. Лицето й беше бяло, като на призрак, по страните й личаха следите от сълзи, а погледът й бе някак празен. - Елън! - викна тя и се затича към приятелката си. - Миличк какво е станало? - попита, но Макмилън не отговори, та тя дори погледа си не премести. - Елън, Елън! викаше я Джес, но отговор нямаше. Монтагю видя листът, който стоеше до момичето. По него имаше капки от сълзи и мастилото се беше размазало, но все още можеше да се чете. Тя го вдигна и от това, което прочете разбра, че родителите на приятелката й са мъртви. Били са убити на мисия преди няколко дни. - О, Ел.... Аз толкова много съжалявам. - прегърна я Джес, а въпросната се сгуши в нея и зарди отново.
- Няма ги..Джес..няма ги. - плачеше тя. Монтагю не знаеше какво да й каже. Веднъж вече го бе преживяла с чичо си, а сега и това. Какво ли щеше да се случи още?
- Хайде миличка ела. Трябва да си легнеш. Моля те. Имаш нужда да поспиш, а утре ще се махнем от тук. Хайде. - прикания я тя, но Елън не помръдна. Нямаше сили да стане. - Ел, моля те. Стани. - продължаваше приятелката й. - Трябва да си легнеш. Няма да те оставя на земята. Хайде ставай. - и с много усилия я вдигна от пода и я поведе към близката стая. Сложи я на леглото и я зави с едно одеало, а Елън, колкото и да не искаше се унесе в сън. Беше уморена след мисията, а и това още повече я довърши. - Фани, моля те донеси ми кафе. - обърна се Джес към духчето, което кимна и след миг се появи с табла на която имаше кана с кафе, чаша, захарница и няколко сладки.
- Предположх, че г-жа Монтагю може да е гладна. - каза тиихо духчето, а момичето се усмихна. След това то се поклони и излезе. Джесика седна на близкото канапе и се загледа в приятелката си, която вече спеше. Чак сега Джес започна да си дава сметка за рисковете на това да бъдеш смъртожаден. Колко много се променяше животът ти. Та само за части от секундата можеше да изгуби майка си, баща си, приятелите си, любимия си. Е не, че тя имаше добър баща или обичаше особено много Дейвид, но все пак. Когато прие да стане смъртожадна тя знаеше, че ще трябва да убива, да измъчва и така на татък, не й пукаше за това, но да гледа как близките й страдат. Това бе най-голямото й наказание. Първо Емили, а сега и Елън. Кой беше следващият? Фейт? Дария? Или сама тя? Още много мисли изплуваха една след друга в главата на Джесика и скоро тя заспа.
Слънчевите лъчи влизаха през прозореца и огряваха стаята където на едно легло спеше момиче с медно руса коса и бледо лице и друго, което бе задрямало на канапето с чаша в ръка. Елън се размърда бавно и запремига, за да разбере къде се намира. Когато погледът й се фокусира тя видя Джесика, която все още спеше.
- Джес? - попита тя тихо.
- Аз..аа какво? - викна стреснато Монтагю. - Ох, Ел ти ли си? Извинявай. Явно съм задрямал. - каза по-спокойно момичето. - Ел, как си? - гласът й бе по-тих и внимателен.
- Аз.. - започна Макмилън, но не можа да довърши, защото сълзите я задавиха. Джесика стана от канапето и с две крачки седна на леглото до приятелката си. Не знаеше какво да й каже, за да я успокой за това я остави да се наплче. Сега Елън имаше нужда от това.
Ел плака цял ден. Нито стана пт леглото си, нито нищо. Едва, едва говореше. Случилото се беше шок, който щеше да я травмира за цял живот и Джесика го осъзнава. Тя остаан при приятелкаатс и и тази нощ. Не й пукаше дали Девйид щеше да се притеснява, сега по важното беше Елън да е добре.
- Джес, какво ще правя сега? - попита тя с тъжен глас на следващата сутрин. - Сама. В това огромно имение? Не ми остана никой. - сълзите отново се затъркаляха по лицето й. - Защо? Защо трябваше да умират? Вече си нямам никого. Сама съм. - тя захлипа и се свлече на земята.
- Не. Няма да останеш тук! Идвашс мен у нас! - каза с твърд и нетърпящ възражение глас Монтагю. - И без това не мога да издържам оня кретен мъжа ми. Поне ти ще си там и ще ме спираш да не го убия. - усмихна се леко тя, а по устните на Ел също пробяга лека усмивка.
- Не. Не искам да ви преча. Преди малко повече от месец се оженихте. Не искам да ви се натрапвам. Ще се оправя някак си. - отказа й бързо МАкмилън.
- НЕ! Не приемам друг отговор освен "да". За това си събирай багажа и да се махаме от тук. Пък и не ни пречиш! Ние не правим нищо друго освен да се караме по цял ден. В къщи е тихо само, когато спим или когато Дейвид го няма. - засмя се Джесика. - Пък й ще се разсееш за малко. Хайде да ти стегнем багажа. - викна доволна и се насочи към близкия гардероб. Елън нямаше как да откаже на Джес за това се присъедини към опаковането и лсед няколко часа багажът й вече бе напълно готов.
- Е мисля, че това е всичко. - каза доволно Монтагю и погледна към 6-те куфара наредени до вратата. - Хайде. Сбогувай се с тази стая и да те водя в новият ти дом. - побутна я Джес. Елън се беше загледала в празното помещение. Тук бе минало детството й, а сега тя си тръгваше. Беше й трудно да каже сбогом на миналото, но трябваше. Вече нищо не я задържаше в тази къща. Двамата й най-скъпи хора бяха мъртви, а ако останеше тук щеше да се побърка. Болката която изпитваше беше огромна, но сега трябваше да бъде силна. Трябваше да се оправи. Щеше да е трудно, но тя щеше да го преодулее. Сега й бе нужно време, а Джесика й го педоставяше.
Двете слезнаха в антрето и Монтагю отвори вратата, но Ел не я последва. Тя се бе обърнала и за последно гледаше това място. Тук бе изживяла едни от най-щастливите си моменти, но и тук беше страдала повече от всякога. Тя си взимаше безмълвно сбогом с дома си, с миналото си, с детсвото си. ..
След това Ел и Джес излезнаха и се магипортираха пред друго имение. То бе също толкова голямо, като това на семейство Макмилън, но не беше толкова внушително, като нейното
- Е добре дошла у дома. - усмихна се Монтагю, като влезе в къщата си. Елън огледа помещението. Беше наистина красиво, но домакнката не й остави много време за опознаване. - Хайде идвай. Искам да ти покажа стаята в която ще спиш - не млъкваше Джесика и като хвана Макмилън за ръката я задърпа към горния етаж. те влезнаха в една от стаите, която беше срванително голяма. Точно срещу врата имаше огормен прозорец, с изглед към градината. От дясно страна на прозореца до стената бе наредено бюро и стол, а до тях четирикрилен гардероб. От ляво до стената бе разположена голяма спалня, покрита със зелен балдахин, а срешу леглото камина. Пред камината имаше едно диванче и малка масичка. Също имаше още една врата, която водеше към банята и едно шкафче точно до леглото. Беше наистина много просторна и слънчева стая.
- Харесва ли ти? - обърна се сумихнато Джес към приятелката си, която още не можеше да осъзнае какво става.
-Аз...да - заекна тя. - Наистина е много хубаво и благодаря отново. - Елън отиде до момичето и го прегърна. - Сигурна ли си, че няма да ви преча? - повдигна съмнително вежда Макмилън.
- Обедена съм!.
- А дейвид знае ли, че ще живея с вас? - попита Ел.
- Не. - ухили се доволна Джесика. - И точно това му е забавното. Това ще го побърка. Не защото ти си тук, а защото не съм му казала. - разхили се Джес, а Ел последва примера й.

-Не си ли прекалено гадна с него?-обади се предпазливо Елън.-Не искам да съм причина за поредния скандал...
-Още една дума и ще разбереш как се провежда един нормален скандал с мен!-отвърна с усмивка Джесика и я хвана подръка.-А,сега мила ми Ел,ще ядем защото умирам от глад!
-Да,добре,и аз няма да откажа.
-Именно.Хайде.-усмихна се Джесика изключително доволна и двете тръгнаха по коридора към кухнята където се настаниха и след миг се появи домашното духче и им сервира сякаш знаещо,че двете ще са гладни.Чиниите доста бързо се опразниха и двете се заеха с десерта.
-Как мина мисията?-попита по едно време Джесика тихо и Елън изпусна вилицата си.Не беше тема,която много искаше да отваря,но все пак нямаше причини да я избягва.
-Д-добре.Мисля,че се справих добре.-тя се наведе и затърси вилицата си точно в момента,в който в стаята влетя Дейвид и то не в най-доброто си настроение.Щом видя Джесика леко се учуди,но яда му веднага се върна и той пристъпи заплашително към нея.
-Какво си мислиш,че правиш?Губиш се с дни без да се обадиш?Напук ли го правиш?
-Бях...
-Нищо нямаше да ти стане ако беше казала две думи."Отивам...еди-къде си"!
-Ей,я не ми дръж сметка!Бях при Елън!-отвърна остро Джесика.-И какво мога да направя,че ти винаги последен разбираш!Просто много бавно загравяш!
-Не ми дръж такъв език!
-Ако искаш да знаеш не бях при Елън само за да те дразня,а защото имаше причина!-извика вече Джесика.
-Която бе?-спокойно скръсти ръце той.Джесика стрелна с поглед гостенката си(Дейвид не я бе забелязал) и се зачуди за момент дали да не го одреже по средата на разговора,но накрая внимателно каза.
-Родителите й са убити по време на мисия.
Дейвид остана безмълвен вперил поглед в нея.
-Как е тя?-попита накрая.
-Защо не попиташ нея?-сви рамене Джесика и посочи мястото,къето беше точно зад гърба на Монтагю.Дейвид се обърна и впери поглед в Елън.
-Ъъъ...здрасти.Не те видях.
-Знам,няма нищо.-усмихна се русокоската.
Дейвид стрелна с обвинителен поглед жена си все едно искаше да каже "Защо не ми каза,че е зад мен??",а тя само му се усмихна накриво и отново си седна на стола.
-Как си Ел?-попита той внимателно сякаш очаквайки едва ли не да припадне от ужас.
-Добре съм,Дейвид,няма да умирам.-отвърна тя с нещо от рода на усмивка.-Един човек ме убеди,че не си струва.-беше доста ясно,кой е тоя човек,но име не се спомена.Настана продължителна тишина,през която Елън продължи да разбърква десерта си с вилицата,а Джесика стоеше облегната на стола със скръстени ръце.Дейвид пък се чудеше какво да каже.
-Елън ще остане в имението.-изтърси Джесика внезапно.Елън вдигна очи към нея,същото направи и Дейвид,а по лицето му се появи същото изражение като преди малко.Въпреки това присъствието на Елън го възпря и каза спокойно,но гласът му трепеше.
-Сега ли трябваше да го разбера?
-Ами предпочетох сега,тъй като не исках да пречим на Елън с виковете ти.
-С моите викове?-възкликна той.
-Аз нямам проблем с това,че ще остане!-отвърна Джесика с доволна усмивка.
-И аз нямам проблем,че ще остане!-изръмжа Дейвид.-Имам проблем с това,че правиш каквото ти хрумне без да се замисляш и аз все последен разбирам!
-Твоя проблем.-гласеше отговора.
-Вижте,не искам да преча,по-добре да си тръгна...-обади се Елън вече чувствайки се неудобно.
-Изключено!-отвърнаха двамата в един глас с тон,нетърпящ възражения.Елън впери поглед в тях.
-Хайде,Ел.-каза Джесика изправяйки се от стола.-Имам нужда от спокойствие.В тази стая едва ли ще го намеря.
Елън я погледна,после и Дейвид.Той кимна едва доловимо и тя се изправи последвайки приятелката си в дневната.

Брой мнения : 48 Registration date : 23.05.2007

Щом Емили се бе успокоила Дария и Блейз решиха да си тръгнат от имението Нот.Вече сигурно им досаждаха,пък и сам бе до младата Лестрандж.Годениците се сбогуваха с останалите си приятели и се магипортираха до имението Цабини.Там ги чакаха родителите на Блейз с още потресаващи новини.
-Какво му става на този свят!-вайкаше се госпожа Цабини-Деца имам лоши новини за вас!-жената смръщи поглед и бутна новия брой на "Пророчески вести" в ръцете на Дария.Момичето остана загледано във една от статиите на първа страница,след което пребледня и изпусна вестника.
-О не!-успя да каже и закри уста с длан
-Миличка какво е станало,какво има?!-попита оритеснено Блейз
-Родители....родителите на Елън са били убити.-почти проплака Дрейн-Само не и това.Горките Ем и Ел напълно ги разбирам.
-Мила спокойно!-Блейз я гушна преди да е заридала макар че момичето вече беше на ръба
-Защо какво е станало?!-попита Господин Цабини,току що дошъл,съвсем неуместно.
-Татко...-започна укорително младият Цабини,но Дари го прекъсна.
-Родителите ми бяха убити преди една година по същия ужасен начин.Не можах да го преживея,докато не срещнах сина ви.Знаете ли той бе първия опитал се да ми помогне в онези дни...-насили си да се усмихне тя щом привърши и целуна Блейз
-Защо не отидете да видете Елън.Тя е в имението Монтагю.-предложи Госпожа Цабини
-Искаш ли?!-попита Блейз Дария и тя кимна утвърдителни-Не ми изглеждаш много добре.
-Ще се справя!-отвърна му тя укорително,но изведнъж краката и се подкосиха и тя загуби съзнание.
-Олеле...Господи!Какво стана!-извика ужасена госпожа Цабини
-Ела сине,носи я горе!-викна господин Цабини на сина си и му отвори входната врата.Момчето бързо внесе Дари в имението и я вкара в първата възможна стая най-близко до вратата.Поставия да легне и набързо отиде до камината.взе летежна пудра и преди да изчезне в пламъцето каза:
-Отивам за лекар!-лумна зелена светлина и момчето се озова в кабинета на близък на семейство Цабини лекар.
-Здравей Блейз!-поздрави го Доктор Лорънс,но щом видя че момчето е угрижено веднага скочи от стола си-Какво има,момче!какво се е случило.
-Приятелката ми...тя...-говореше на пресекулки Блейз-припадна...моля ви елате...елате с мен....моля ви.
-Да да рязбира се!-отвърна докторът,взе една подръчна чантичка и малко пудра и след малко двамата бяха отново в имението Цабини
-Насам Лорънс!-викна господин Цабини и посочи една стая
-Вътре госпожа Цабини се опитваше да прави някакви компреси на Дария,макар че си личеше,че не я бива за такива работи.
-Дайте да видя!-обади се докторът.Пипна пулсът на Дрейн,челото,преслуша й дишането...След още няколко стандартни процедури съобщи леко развеселено:
-Честито ще си имате бебе!-усмивката му грейна и той зачака да разбере кой е щастливецът
-Какво?!-извикаха семейство Цабини в един глас
-Блейз...-погледнаха го въпросително родителите му
-Аз...не мога да повярвам!-викна момчето й се метна на врата на Доктор Лорънс
-Честито момче-отвърна тържествено Лорънс-Ще ставаш баща.-потупа го по рамото и после се изниза тихо за да остави семейството да се порадва малко.
-Блейз миличък,не знаехме-започна майката като се учдеше дали да се радва или не
-че приятелката ти чака дете от теб....-довърши бащата,който бе повече от радостен от този факт.
-Скъпи!-укори го Госпожа Цабини
-Какво Миранда-викна Господин Цабини-Момчето ни ще продължи родът ни и ще го запази чистокръвен...Браво сине!...ако детето е момче ще бъда най-щастливият дядо на света!-викна Цабини старши ,прегърна сина си и отиде до едно барче,стоящо в ъгъла на стаята,да се почерпи.
-Е щом бащати го удобрява...-усмихна се Миранда Цабини и също поздрави сина си...
След около половин час смейство Цабини се бяха почерпили доволно относно новата си придобивка.Само Блейз бе по-трезвен за да съобщи на годеницата си щастливата новина.
След малко Дария се размърда леко и отвори очи.
-Какво стана?!-попита объркано момичето и се заоглежда наоколо.Щом съзря Блейз му се усмихна.Той от своя страна изгони набързо родителите си от стаята и седна на единия край на леглото.
-Ама какво?!-обърка се още повече Дрейн
-Миличка имам новина за теб!-отвърна Блейз
-Каква новина?!-попита недоверчиво Дари
-Ами...само не се плаши..-предупреди я той-онази нощ...когато ние...
-Да не би да съм бременна Блейз!-почти извика момичето-Това е нали?!
-Ахъм...-смънка момчето виновно и сведе глава.Знаеше си че на Дария това никак няма да й хареса.Бяха прекалено млади за деца.Продължение на рода,нея какво ли я интересува.Пък и беше права,просто е рано.
-Виж аз...-започна момчето.Дари му се метна на врата и започна да го целува нежно където хване...
-Обичам те!Обичам те!-щепнеше му тя-Винаги ще те обичам,а щом ще имаме и бебе...и него ще обичам както теб!
-О,миличка!-усмихна й се Блейз"тя го бе приела!Прие го!"мислеше си момчето.Никога не се бе чувствал по-щастлив.
-Ще съм най-щастливият баща на света.-прошепна той на момичето й я целуна нежно по устните
-А аз ще съм най-любящата съпруга и майка.-обеща му Дари като му се усмихна.Нейната чаровна усмивка можеше да накара всеки да се стопи....да го накара да прави само каквото тя каже...
-Омагьосваш ме,знаеш ли?!-отвърна й Блейз-Още първият ден щом те видях знаех,че ти ще си моето момиче,още тогава тази твоя усмивка ме плени тотално и завинаги...
-Надявам се не си си правел такива смели планове като сега.-подразни го момичето
-Кога ще кажем на другите?!-смени умишлено темата Блейз
-Скоро!-беше краткият отговор на бъдещата майка,която помоли Цабини да излезе за да си почине.Спеше й се ужасно много,а й не спираше да мисли за Елън,за родителите й,за бебето й,за сходната им сътба...Ами ако всичко стане като с Ел...мислеше си Дари...След малко бързо отхвърли тези мисли и се унесе в сън като си представяше семейство Цабини...Тя,Блейз и едно момченце до сущ приличащо на татко си с изключение на косата,която бе черна като на Дари....много искаше две момчета,но и едно и беше достатъчно...все пак каквото и да бе щеше да го обича с цялото си сърце...Тя погали корема си,усмихна се леко и скоро заспа...

Брой мнения : 114 Registration date : 19.05.2007

Слънцето вече изгряваше на хоризонта и огряваше имението Малфой,което обаче не даваше признак на живот.Черните пердета бяха спуснати в повечето стаи,звънеца на вратата си стоеше непокътнат,дори и стъпки не се чуваха вътре в огромната къща.
Фелисити се протегна,обръщайки се на другата страна.За първи път прекара нощта съвсем сама в чужо имение.Драко бе изпратен на мисия за два дни и тя бе поискала да се върне вкъщи,но уви!-той я бе помолил да остане и да го изчака,а как можеше да се устои на умолителния му поглед?!Червената й коса се разпиля по възглавницата и тя с усилия премести това,което закриваше очите й,гледайки в тавана.Тъмнината беше обгърнала стаята и тя не можеше да предцени колко часа сутринта е.Бавно се изправи и навлече халата си върху черната копринена рокличка,обу чехличките си и с бавни крачки,търкайки очи,заслиза надолу към кухнята.
-Олиииии-извика тя,когато стигна коридора.Витаеше странно неприятна миризма и на Фейт й се стори,че някой кон е влизал и излизал от тук.Едно домашно духче изникна пред нея и се поклони до земята-Какво е ставало тук?
-Нищо,господарке-отвърна спокойно духчето-Закуската ви е сервирана.-обяви то
-Мисля да изляза някъде,Оли,все пак благодаря-усихна му се червенокосата и отново се заизкачва по стълбите.Беше решила да иде да пие кафе в "Продънения котел",защото не й се стоеше съвсем сама на огромната маса в кухнята,въпреки че обичаше яйцата,които правеха тук,в имението Малфой.
Облече набързо една черна рокля,нахлузи сандали и тънка лятна мантия,върза косата си и излезе извън огромната къща.След като повървя няколко метра,се магипортира с тихо ПУК пред заведението.
Беше по-зле отколкото го помнеше.Мръстоия до шия,счупени прозрци,изкъртени врати,почти празни маси.Барманът Том мрънкайки нещо под носа си,бършеше чаши и на две или три маси от всичките десет бяха седнали хора.На една от крайните,червенокосата забеляза тъмнокос младеж,който стоеше с гръб към входа,но тя успя да го познае.Поздрави собственика и като си поръча кафе,се настани срещу момчето.
-9 и 30-недоволно каза тя,поглеждайки сребърния часовник на ръката си-Не мислиш ли,че е малко рано за напиване,а?
Събеседникът й само изсумтя и надигна бутилката "Огнено уиски",която вече бе преполовил.Фелисити го изчака няколко минути да се нальока и му издърпа пиенето.
-Върни ми го-процеди през зъби момчето
-Не можеш да пиеш без мен,Тед-усмихна му се тя и изсипа течноста в близката саксия-А на мен все още ми е прекалено рано.
-Заповядайте,госпожице-Том донесе кафето на Фейт,която от своя страна пусна в ръката му няколко монети и отново се обърна към Нот-Какво правиш тук?
-Не ти влиза в работата.
-За бога,влиза ми!Ти беше един от най-близкитеи ми приятели,Нот,и сега те виждам да пиеш,САМ рано сутринта..Какво да си мисля?-попита го тя с вдигнати вежди
-Не е нужно да мислиш.Никога не ти се е отдавало.
Фейт се засмя при думите му.
-Защо не си си у дома?-след малко каза тя
-Защото искам да стоя тук САМ-той натърти на последната дума и я иззгледа изпепеляващо.
-Знаеш ли,започвам да се притеснявам,че обноските ти съсем ще закърнят след още една година-замислено отбеляза тя и отпи от кафето си.
Теодор не отговори.Мислите му бяха много далеч от тук,съвсем не бяха насочени към разговоа с Фейт и все пак се радваше,че има някой срещу него,а не е съвсем сам,както бе казала,опитвайки се да я разкара.
-Какво ще правиш днес?-продължи да му говори Фелисити-Нима мислиш през цялото време да седиш тук?-допълни след като дълго не получи отговор.
-Не,ще се прибера в имението Нот,ще се напия и ще спя.Имаш ли по-добри идеи?-Теодор я погледна безизразно.
-Дори и най-глупавите идеи на Драко,са били по-умни от "плана ти за действие"-обясни му тя с нескрита ирония
-Може и така да е-съгласи се момчето-Какво ме интересува мен?
-Любовта боли нали?-тонът й бе спокоен,но същевременно твърд
-Не разбирам за какво говориш-сопна й се той
-Все едно не те познавам-сви рамене тя-Две думи:Елън Макмилън.
-Две думи:Не се бъркай.-почти извика Теодор
-Това са ти думи-отбеляза червенокосата и се усмихна-Виж,не съм дошла да се карам с теб,а да пия кафе.
За пръв път днес той се усмихна истински.
-Как го правиш?-попита след малко
-Кое?
-Спокойствието.Дори нищо да не е наред,ти винаги си спокойна.Виж всичко се обърка-първо сватбата на Джесика и Дейв-Фейт се усмихна-после смъртта на Рудолфус,заминавате на Драко,а сега и родителите на Елън..И ти стоиш тук и пиеш кафе..Не те разбирам,но ти се възхищавам
-Сватбата на Джес и Дейв не е грешка.Те се обичат,ще го осъзнаят.-започна Фелисити-Не можем да върнем Рудолфус въпреки всичко.Той..той беше смъртожаден,един ден и това щеше да се случи.Всичко го знаехме.Драко ще се върне утре по обяд,а родителите на Ел..ето това не го разбрах.
-Как така не си го разбрала?Те..те..бяха убити миналата седмица!-учудено каза Нот и чашата с кафето се разля на масата.
-Как така убити?-извика Фейт-Г-н и г-жа Макмилън не са мъртви,нали?
-Аз..Фейт,мислех,че знаеш.-Теодор гледаше объркано.
-Ще се чуем пак-чрвенокосата изхвърча от заведението със скорстта на светлината и с тихо ПУК се магипортира пред имението Макмилън.То изглеждаше някак..някак...тъмно и мрачно.Тя тръсна глава и позвъни на вратата няколко пъти.Беше притеснена и се чувстваше гузна,че не е научила по-рано,за да види Ел.Едно домашно духче се озова пред нея.
-Търся Елън-изстреля Дарк
-Тя е в имението Монтагю с г-жа Монтагю-обясни духчето и се поклони ниско.
Фейт побърза да се отдалечи и с още едно ПУК се озова пред огромното имение на младото семейство.

Admin Брой мнения : 79 Registration date : 19.05.2007

първите няколко дни след смъртта на Рудолфус Лестранж, Емили не можа да стане от леглото. И не искаше. Имаше чувството, че света под краката й се срина. Седеше с часове свита на кълбо под топлите завивки до моментите, в който Самюел не издържаше да я гледа така и на сила я изкарваше от лглото, без да обръща внимание на хлиповете и протестите й. Завличаше я или в банята, или в кухнята карайи я да яде. После я настаняваше в хола, придърпваше я в ръцете си и се опитваше да я успокой.
След още няколко дни, слидеринката започна да се съживява малко по малко, с много помощ от страна на на приятеля й. Вечер когато си лягаха, се опитваше да си изпие хапчетата за сън, но Сам категорично й забрани и използваше собствените си магий от ласки, за да я приспи. сгушена до топлото му тяло тя намираше покой. Една сутрин докато закусваха, едно от домашните духчета влетя в кухнята, едва избягвайки да събори няколко стола, поклони се до земята, промърмори нещо и остави едно писмо на масата пред Самюел.
Емили не му обърна внимание, смятайки, че е нешо за Нот. Тя се върна към кафето и яйцата си, ровайки замислено с вилицата си.
-Ем.. - повика я той тихо, подавайки и листа хартия.
Момичето бавно го пое и зачете. беше писмо от Джесика, в което пишеше, че родителите на Елън са убити по време на мисия и сега тя се намира в имението монтагю, при двамата младоженци.
Лестранж притвори очи, докато смущението й отмина.
-да идем да я видим - прошепна я и бързо стана, последвана от момчето.
След десет минути вече бяха в имението Монтагю и чакаха в хола, докато домашното духче повика господаритеи тяхната гостенка.
В мига, в който Елън се показа на вратата, Емили се хвърли към нея и я задуши в прегръдката си, вякаш искаше да вземе или да й даде някаква жива енергия.
- Как си? - попита я тихо.
-Е била съм и по - добре! - отвърна тя, опитвайки се да бъде весела, но треперещият й глас я издаде.
Лестранж кимна за поздрав на дейвид и Джесика, но само след секунда прегърна и двамата.
-Искаш ли да излезем и да се напием? - поита направо Емили гледайки към Елън. Знаеше, че приятелката й няма да откаже.
Не обърнаха внимание на протестите на другите и се отправиха към продънения котел. Настаниха се на най - забутаната маса и поръчаха на бармана да им донесе няколко бутилки уиски, а Ем му заръча нещо на ухо.
След няколко минути им донесоха огненото уиски и битулка прозрачна течност. Емили напълни подве пълни чаши от кристалната напитка и подаде едната на недоумяващате Макмилън.
-Тов е убиец. Мъгълско питие е, но върширабота. За какво ще пием?
-За....приятелите, за близките....ако имаме такива....за всичко което ти дойде наум - отвърна елън.
Емили се усмихна тъжно вдигна за кратко чашата си, след което я пресуши на един дъх.
Не мина и половин час и вече двете бяа пияни. Ту плачеха, ту се смееха до момента, в който вътре не нахлуха всичките им приятели...

Брой мнения : 88 Age : 35 Registration date : 19.05.2007

- Май закъсняхме. - намръщи се Теодор, като видя как Емили и Елън са седнали една до друга и по лицата им има следи от сълзи, а точно в този момент двете се заливаха от смях.
- Яяяя...спасителният отряд довтаса. Е приятели седнете да пийнете по едно с една самотница и - Елън е обърна към Ем, която наливаше мнго внимателно от прозрачната течност. - И с една пияница. - довърши, а след това русокоската и Лестранж избухнаха в смях.
- Хайде Елън ставай. Мисля, че достатъчно пи! - възпротиви се Нот и я хвана за ръката.
- Пусни ме! - изсъска тя. - Не си ми никакъв така, че ако няма да пиеш ЧУПКАТА! - кресна тя и изпи течността от чашата си.
- Ам...момичета. - започна внимателно Джесика. - Може ли да сеприсъединя? - Емили и Елън се спогледаха, а след това първата викна.
- Том още една чаша за приятелката ни. - барманът се усмихна и след миг пред Джес имаше кристална чаша, която се пълнеше с алкохол. - Е надзраве. - вдигна тост Лестранж, а другите две последваха примера й. Фейт също искаше да се присъедини, но предупредитлните погледи, които Малфой й мяташе я спряха, за това пък другите 3 пиха и за нея.
След няколко часа на много пиене, смях, тук таме малко рев, а след това още пиене и смях Джесика, Елън и Емили вече бяха безбожно пияни. Всяка давеше някаква мъка в пиенето, а другите..те бяха просто за компания, за да не изглежда като...ам..битов алкохолик? Бяха стигнали до там, че нито една от трите не можеше дори името си да каже. Останлите ги гледаха на криво, но това не направи впечатление на трите пияници. Теодор не издържаше да гледа как Елън се мъчи да си задържи тялото на стола и след поредния неуспешен опит тя се изхлузи и тупна на земята. Джес и Ем се разхилиха, а Тед само подскочи стреснат и като я вдигна кресна.
- КРАЙ! Тръгваш си! - и той я вдигна на ръце.
- Пусни ме! - но рекация нямаше. - КАЗАХ НОТ ПУСН МЕ!!! Няма да ходя никъде искам да се напия и това е! - тя започна да се мята в ръцете му, но момчето дори не забеляза. Драко, Фейт и Сам се спогледаха с поглед тип "Ама къде повече от това", Джес и Ем не можеха да разберат какво става. Двете като, че ли имаха радар, който им показваше къде е бутилката с пиячката и къде са чашите, а всичко друго...то беше част от инвентара.
- Ам Джес. - обърна се Нот към Монтагю, но тя не беше в по-различно състояние от приятелката си и по погледът й си личеше, че не знае кой от 3-та Теодоровци й говори. - Няма значение. Хора кажете й, че ще занеса тази тук- той посочи Ел, която учудващо се беше окротила и даже май спеше. - у тях. Сам погрижи се за Емили. - брат му кимна и прегърна Лестранж, която обаче не се възпротиви, а другите само му махнаха и след това той излезе.
Когато свиха в една безлюдна уличка Нот се магипортира заедно с Елън пред имението Монтагю. Къщата учудващо беше празна и за това момчето се запъти направо към стата на пияната. Ел се беше събудила и отново махаше крайници, като побъркана.
- Успокой се де! Ето сега ще те пусна - говореше слидеринецът, но май стената щеше да го разбере повече. След като влезнаха в една от стаите той я пусна. Учудващо тя не му се нахвърли да му вика, а само го поглена с разфокусирания си поглед и като се приближи го целуна. Първоначално Нот е стресна, но после й отвърна. - Сигурна ли си? -попита той, когато тя започна да го съблича. Макмилън се усмихна пиянски и отново го целуна. Скоро двамата бяха един върху друг, а дрехите им лежаха разхвърляни по пода. Елън го целуваше диво, така сякаш за последен път щеше да бъде с мъж, а Нот...той се радваше на тялото й. Алкохолът все още влияеше на русококата и тя не можеше да се контролира, а когато имаше пиене, имаше и мъже. Това беше нейният начин да забрави поне за кратко мъката си.
Макмилън вдигна рязко глава. Слънцето светеше право в очите й и това я убиваше. Тя изстена и като се опита да стане останови, че някой я е прегърнал. Когато се обърна видя, че този някой беше Теодор.
- Какви пак съм ги свършила? - попита сама себе си тихо. - Повече няма да пия. - промърмори и внимателно се измъкна от прегръдката му. Взе дрехите си или поне тези, които намери и се запъти към собствената си стая. Главата я болеше убийствено, не можеше да си спомни какво е станало с Нот и как така се е озовала в едно легло с него ... ГОЛА! - Да определено спирам да пия. - "Да бе! Няма вариант." - обади се едно лукаво гласче и тя се подсмихна.
Елън влезе в стаята си, метна дрехите на леглото си и се запъти към банята. Имаше нужда от душ. Чувствше се като парцал. Водата беше хладка и освежителна и малко от малко тя се пооправи. Винаги ставаше така. Вечерта се напиваше, спеше с някой, а на другият ден си взимаше душ и всичко започваше на ново. Вече повече от година го правеше. Дори самата тя не можеше да се познае.
Когато излезе от банята тя се насочи към гардероба без да обръща внимание на човекът в стаята.
- Добро утро, съкровище. - поздрави с някакъв злобно-закачлив глас Нот.
- Какво искаш? - попита тя раздразнено.
- Нищо. Дойдох да поздравя моята принцеса. - продължаваше все така слидеринецът.
- Слушай, Нот. - натърти тя на името. - това, което стана вчера беше само и единствено, защото бяха пияна и ти грантирам, че няма да се повтори, а сега, ако обичаш се махни. Искма да се облека. - Ел се беше обърнала към момчето и говореше заплашително. Мразеше сутрин да вижда мъжете с които беше спала. Те бяха част от миналото, те бяха просто...за забавление, а забвалението беше само за една вечер.
- Не мисля, че го искаш наистина. - не се отказваше Теодор.
- Виж милчък, преди теб съм имала още много и нито един от тях не е е задържал повече от една вечер! Не мисли, че ти ще се задържиш така, че сега ме остави. - Нот я погледна стъписано. Опрделено това не беше онази Елън с която ходеше миналата година. Тази беше много по-студена, много по-дръпната и беше станала..различна. Момчето знаеше, че от части вината е негова, но сега искаше да поправи това, за това само кимна и се запъти към вратат, но гласът й го спря. - И моля те, нека това да си остане между нас. Няма защо другите да знаят. - Тя беше с гръб към него, но бе сигурна, че той е съгласен, че и как иначе. След това той излезе и я остави сам.- А сега какво да си облека? - продължаваше да се чуди русокоската така сякаш до преди малко не бе говорила с човекът, който обичаше повече от всичко. Определено не вървеше на добре това, но какво пък? На кой му пукаше? Тя си нямаше никой и можеше да си прави каквото иска! - Как ли са другите? - запита се тя и реши да слезе и да види Джесика. Помнеше, че снощи и тя се беше присъединила, но не помнеше как се е озовала тук, е щеше да разбере..по един или друг начин.

Джесика се размърда лекичко опитвайки се да притъпи болката в главата си.Имаше чувството,че главата й е притисната в менгеме,което постепенно се стягаше.Пердетата бяха дръпнати(за нейно облекчение) и в стаята беше сумрачно.Изправи се бавно и осъзна,че е само по нощница.Напрегна мозъка си в опит да се сети какво е ставало снощи,но единственото,което полу беше усилване на болката.Изправи се и се премести на креслото,отпускайки се тежко в него.
Подпря глава на ръката си и затвори очи.Ах,да можеше да си стои така цял ден...уви,явно съдбата беше на друго мнение защото вратата се отвори и вътре влезе последния човек,който искаше да види в момента.
-О,станала си най-сетне!-възкликна той хладно.
-Не се радваш особено а?-подметна тихо тя отваряйки очи.Дейвид я изгледа продължително след което затвори вратата и махна с пръчката си при което пердетата се дръпнаха осветявайки стаята силно.Джесика присви очи недоволно,но нищо не каза.
-Два пъти.Два пъти за две седмици.-обади се той почти ядосано.-Как може да си толкова безотговорна??За втори път трябва аз да те замъквам в къщи!Този път буквално трябваше да те нося!
-Е,съжалявам за грижите,които ти създадох.-подметна момичето извръщайки глава тъй като светлината усилваше болката в главата й.Дейвид направи няколко крачки и приклекна до фотьойла подпирайки се на двете странични облегалки.
-Не разбираш ли?Ще се натровиш с толкова алкохол!След няколко дни имаме мач,а ти се прибираш мъртвопияна и не знаеш в кой свят се намираш!
-Да,да добре.-отвърна отечено тя колкото да се отърве от него,но той не помръдна от мястото си тъй че нямаше как да стане.
-Добре ще и Елън и Емили да престанат.
-Те са добре нали?
-Добре са,когато Теодор донесе Елън мъртвопияна тук реших,че ти няма да си на кой знае колко различно дереже и след като разбрах къде е било този път мястото на местопрестъплението отидох до Продънения котел тъкмо навреме.Сам убеждаваше Емили,че трябва да тръгват,но в крайна сметка постъпи като мен.
-А ти как постъпи?
-Взех те на ръце и те изнесох от заведението.Не беше особено трудно.-изведнъж на лицето му се появи подигравателна усмивка.-Знаеш ли,че когато хората са пияни казват само истината?
-Какво искаш да кажеш с това?-попита почти ужасено Джесика.
-Ааа нищо,просто докато те носех не спираше да ми говориш.-сви рамене той многозначително и се изправи.
Джесика последва примера му като го гледаше заплашително.
-Какво съм казала?
Дейвид само се ухили и се насочи към вратата оставяйки жена си да гледа след него смутено.
-Чакай,върни се тук!-извика тя,но миг по-късно вратата се отвори отвън.
"Мерлин ме взел,какви съм ги дрънкала?!?"-помисли си момичето насочвайки се към банята.Оправи се по най-бързия начин,облече си и напусна стаята почти набегом.Щом стигна в кухнята влетя вътре и тъкмо щеше пак да отвори въпроса когато осъзна,че в кухнята освен Дейвид на масата сети и Тед,и двамата говорейки си тихо.
-Добро утро.-поздрави тя втория хвърляйки унищожетилен поглед на Дейвид и се настани на един от свободните столове.
-Добро да е.-отвърна Нот.-добре ли спа?
-О,да чудно.-отвърна саркастично Джесика.-Къде е Елън?
-Не знам,сигурно спи.-сви рамене Тед избягвайки погледа й.-Мисля,че трябва да престанете с тези пиянски изпълнения.Вече не сме в училище!
-Знам,Тед.-отвърна мрачно Джесика.-ама не започвай и ти,стига ми един такъв в къщата...
Тед се подсмихна леко,а Дейвид я изгледа с високо повдигнати вежди.
-Тед,ще останеш ли днес?-попита Джесика докато си сипваше кафе.
-Не знам...-отвърна чесно Нот.
-А защо не останеш за по-дълго?-предложи неочаквано Дейвид и другите двама вдигнаха поглед към него.-Имам предвид...сега Емили и Сам са заедно....и ти стоиш по цял ден сам в имението...защо не се приместиш при нас?
Джесика вече едва ли не се беше опулила срещу него с поглед значеш "Ел и Тед в една къща?Не у ред ли си??"
-Аз не...Елън...-запелтечи Теодор.
-Не се притеснявай,няма да сте в една стая!-увери го Дейвид с усмивка.-Пък и тези двете ще ме побъркат ако решат,че и тук може да пият така.
-Ей!
-Поне силите ще са наравно.Понякога направо ме влудяват!
-О,я млъквай!На тебе никой не ти обръща внимание дори да си в стаята!-изсумтя Джесика.-Но нямам нищо против да останеш,Тед.Ще бъде хубаво.
"Ще бъде забавно"-помисли си Джесика.Същото беше казала на Елън когато се примести при тях.Е,още нещо,което да й облекчи живота.
-Аз не съм сигурен...
-Няма да ни пречиш!-увери го Джесика.
-Ами...
-Хайде,Тед,малко мъжка солидарност!Аз с тия двете дълго време...-подметна Дейвид и Джесика направо й идеше да го замери с него.
-Ох,добре.Поне засега.-въздъхна Нот и другите двама се усмихнаха доволни.

Брой мнения : 48 Registration date : 23.05.2007

Дария не спираше да мисли за приятелите си....а и какво друго можеше да прави,прикована към леглото ден след ден...Блейз рабира се бе неотлъчно до нея,помагаше й във всичко,но това стоене на едно място я влудяваше.
-Мили не мога повече така.-проплака Дари в една от поредните сутрини,който трябваше да прекара като вързана за леглото
-Знам,миличка,знам!-успокояваше я Цабини-Но след малко ще дойде докторът...
Недовършил мисълта си и с едно пук Доктор Лорънс се озова в стаята при младото (бъдещо) семейство.
-Добро утро.-поздрави той като се отправи към Дрейн-Е госпожице как сте днес.
-Добре.-увери го момичето,макар че умираше от скука
-Е сега ще ви прегледам и ще ви кажа подробности относно процеса на бременността.
-Докторе всичко ще е наред нали?!-попита Блейз силно притеснен след половинчасовия преглед
-Ами ще имате момче.-оповести победоносно Лорънс,а годениците само се усмихнаха леко-но..
-Но какво?!-уплаши се Дари.Не искаше да загуби бебето..ами ако се получи така...ако нещо стане...
-Бременността ви е много тежка госпожице,защото сте прекалено млада.Moже...
-Не го казвайте!-извика Цабини младши и прегърна Дари,която едва здържаше сълзите си.
"Ето..ще умре!"мислеше си тя,и в съзнанието й изникваше бебе...плачеше...и изведнъж замлъкна....крачетата й ръчичките му спряха да се движат...беше мъртво...беше тяхното дете...
Дария зарида тихо и се сгуши в Блейз.
-Спокойно госпожице.-зауспокоява я лекаря-Бебето ще е наред.Единствените смущения,които могат да се появат...
Дари не го слушаше,не искаше...
-Спрете!По дяволите,не виждате ли,че това я съсипва!-извика Блейз,а докторът стреснато отстъпи назад.
-Длъжен съм да го кажа!-отвърна Лорънс обидено и вече ядосано-Това е важно,особено за една майка.
-Продължете докторе...-едва проговори Дария и се надигна в леглото за да седне.
-Единствените усложнения който могад да настъпят е детето ви да се роди по-рано от обикновено или да не е напълно здраво,но стига да лежите в леглото всичко ще е наред.
Дрейн само кимна разбиращо.Цабини благодари на доктора,даде му парите и посикал разрешение от него Дария да излезе за час два,се върна в стаята и се преоблече набързо.После съобщи на Дари щастливата новина,че може да се измъкне от леглото за няколко часа и да отидат нагости на приятелите си.
Двамата се магипортираха в имението Монтагю,защото разбраха,че там са всички.Елън и Тед дори живеели с тях,а другите бяха там да ги видят,защото и без това сами не им се седеше.
Почукаха на вратата...Отвори им Джесика с една унила физиономия,силно раздразнена,но щом ги видя веднага се метна да ги прегръща...

-Оо,само вие липсвате!колко се радвам да ви видя!-извърмори Джесика задушавайки ги в прегръдката си.След това ги пусна и попита.
-Разбрах,че нещо не си била добре и Блейз те е накарал да пазиш леглото?Какво ти е?
-Ще разбереш скоро.-отвърна загадъчно Дария и Джесика ги изгледа подозрително след което ги опдкани да влизат вътре затваряйки вратата след тях.
-Всички са в дневната.-отбеляза Джесика следейки внимателно как Блейз едва ли не се страхуваше приятелката му да не рухте на пода. По лицето й се появи някаква странна усмивка и тя ги поведе към спеманата стая от където се чуваше веселия смях на приятелите им.
Щом тримата влязоха в стаята ги посрещнаха с радостни възгласи и подмятания.Елън,Фейт и Драко се бяха настанили на дивана,Емили и Сам на едно от канапетата,а Дейвид и Тед на други две така,че оставаше само едно широко канапе свободно.След като Дария и Блейз се настаниха на него Джесика отпусна на страничната облегалка на дивана въпреки предизвикателния поглед,който й прати Дейвид.
-Та какво ви води насам?-обади се Фейт.
Дария и Блейз се спогледаха някак странно сякаш се разбираха само с поглед какво трябва да кажат и после огледаха приятелите си.
-Ооо,това ще е нещо пикантно.-ухили се Елън.
-Ами ние...-започна Блейз поглеждайки отново приятелката си.-се сгодихме!
Миг тишина после всички радостно започнаха да ги поздравяват.
-И...-започна Дария още по-предпазливо.
-Ооо има още!-ухили се Дейвид.
-Да,има...-усмивката на Дария беше някак странна.Щастлива,но и леко несигурна.Блейз улови ръката й и също се усмихна.-Аз съм бременна.
Малко по-родължителна тишина и Фейт възкликна.
-Ама това е страхотно!
-Това трябва да го полеем!-обади се силно Джесика надвиквайки всички,които се извърнаха към нея,а Дейвид отвори уста да каже нещо,когато тя го прекъсна.-С безалкохолно имах предвид!
Всички избухнаха смях включително и Дейвид и тя.
-Аз ще донеса нещо БЕЗАЛКОХОЛНО за пиене...-натърти Джесика и се изправи.
-Аз ще...-понечи да се изправи Фейт,но Драко я дръпна на мястото й стрелкайки с поглед Дейвид,който вече беше на крака.Фейт се усмихна някак заговорнически и кимна.
Джесика вече беше в кухнята и с помощта на домашното духче вадеше чаши и ги пълнеше със сок.Когато усети,че някой друг влиза в стаята се извърна и го изгледа няколко мига после отново се върна към заниманието си.
-Това беше...неочаквано.-обади се Дейвид заемайки се да й помага с тази "непосилна" работа.-радвам се за тях.
Джесика го изгледа кисело.
-Няма да ми кажеш какви съм ги приказвала когато се напих нали?
-Не.-отряза я моментално той с широка усмивка.-Ще си запазя този коз за друг път!
-Гад.-констатира момичето вдигайки таблата.
-Този разговор все повече започва да ми прилича като онези,които провеждахме в училище.-отбеляза Монтагю взимайки таблата от ръцете и излизайки от стаята.Момичето го изгледа накриво и го последва в дневната където останалите ги чакаха.

Брой мнения : 88 Age : 35 Registration date : 19.05.2007

- Ето ги и напитките. - обяви весело Монтагю и поднесе на всеки един от гостите си чаша със студен тиквен сок. Само Елън изгледа накриво сокът, но реши, че сега не му е времето.
- Нали ще останете за вечеря? - обърна се Ел към бъдещето семейство.
- Ами... - започна Блейз, но Дария го прекъсна.
- Да, ще останем и без това се вждаме толкова рядко. - Цабини нямаше как да откаже за това се усмхна и кимна.
Откато бяха напуснали училище, приятелите се виждаха толкова рядко и сега, когато бяха всички заедно разговорите не спираха. Всеки имаше какво да разкже, с какво да се похвали или откакво да се оплаче. Дария разказваше на момичетата за бебето, за плановете, които правят с Блейз за сватбата, Фейт пък говореше за връзаката си с Драко, Ем от време на време подмяташе някоя смешка, а след това се обръщаше към Сам и в продължение на няколко мига се взираше в него. Джесика се оплакваше колко непоносим е всъщност Дейвид, как постоянно се джафкат и още какви ли не нормални за смейството неща. Елън седеше и мълчеше. Все още й беше трдуно да се забавлява истински заедно с приятелките си. Все пак преди почти месец загбу родителите си, а темата за бебета...беше твърде скоро. Момичето само се оглеждаше и се чудеше как да се добере до втория шкаф под мивката, където беше бутликата с уиски. Приятекките й не забелязваха това, което ставаше с нея..те бяха твърде погълнати от това да слушат или разказвта за живота си. Само Ем като, че ли видя, че нещо ставаше с Макмилън, но когато тръгна да я заговаря русокоската се направи на ударена и започна да се кара на Джесика защо е поканила Теодор да живее с тях.
- Хайде на вечеря. - подкани усмихнато Дейвид и всички се запътиха към гостната. Масата беше отрупана с какви ли не вкусотии и всички бързичко си намериха места. Джесика и Дейвид, като домакини седнаха в двата края на масата един срещу друг. Учудващо Елън и Теодор се озоваха също един срещу друг, което не беше много хубаво, защото на Ел й се нлагаше да гледа на всякъде другаде само не и пред себе си. Откакто Нот живееше в имението Монтагю, той и русокоската не си бяха говорили. След ноща, която прекараха заедно двамата продължиха да се държат както преди. Елън продължаваше да се пребира през вечер пияна, а Теодор пордължаваше да й се кара, но от това полза нямаше. Никой от обитателите на къщата не знаеше, че всяка нощ Елън плачеше, че страдаше неимоверно за родителите си. Тя не показваше какво чувства пред другите. Беше свободна само вечер, когато мракът обгърнеше имението и нямаше кой да я види или чуе. Единственият и приятел и довереник бе станал алкохолът.
- Вдигам тост за това, че отново сме заедно и за бъдещето семейство. - каза Дейв и вдигна чашата си, която бе пълна с тиквен сок. Останалите последваха примерът му.
- За приятелството. - промълвиха всички, а след това звук от кристал огласи помещението.
- Е кога ще бъде сватбата? - попита Сам.
- След като се роди бебето. - отвърна Блейз и погледна влюбено Дария.
- А знаеш ли какво ще бъде? - този път въпросът дойде от Фейт.
- момченце. - съобщи гордо Дрейн, а очите й блеснаха. Елън ги гледаше и се чувстваше все по-самотна и по-самотна. Не издържаше на това. Само преди година и тя се радваше по същия начин и тя държеше за ръка любимият си, а сега..сега беше сама...без семейство...без човек до себе си....очите й запариха и пред сълзите да закапят тя стана.
- Къде отиваш? - попита учудено Емили.
- Искам нещо по-силно. Омръзна ми от този тиквен сок. - изсмутя недоволно Ел без дори да се обърща. ДЖесика и Дейвид се спогледаха.
- Аз ще поговоря с нея. - намеси се Теодор и стана от мястото си. С бърза крачка той влезе в кухнята и завари Макмилън, която търсеше чаша, а на кухненския плод стоеше буилка с кехлибарена течност и етикет "Огнено уиски".
- Елън какво ти става? - но отговор не последва. - Защо се наливаш така? - отново тишина. Момичето продължаваше осърдно да търси чаша така сякаш бе сама. - По дяволите на теб говоря! Обърни се. - вбеси се най-на края Нот, но русокоската отново не реагира. Точно сега тя сипваше уиски в чашата си. Момчето я хвана за ръката и я дръпна така, че слидеринкаа изпусна бутилката, която се пръсна на хиляди парчета.
- Какво искаш, Мерлин те взел? - кресна не по-малко ядосано Ел. - Не виждаш ли, че сипвам? - Репаро. - каза тя, като насочи пръчката си към стъклата. След миг шишето бе здраво, но съдържанието го нямаше, за това Елън се наведе и изивади ново.
- Какви ги вършиш? Не мога да те позная наистина. - продължи Тед с по-спокоен глас. - Това не е момичето в което се влюбих миналата година. Онази Елън не се наливаше, като някой стра алкохолик и не спеше с всеки срещнат.
- Онази Елън, която познаваше имаше родители и хора на, които им пука за нея! А тази, която виждаш няма нищо! Така, че по-добре се разкара! Искам да пия!!! - отвърна му злобно момичето, а след това взе бутилката и се насочи към стаята си. Теодор гледаше тъжно след нея. Най-сетне разбра какво й беше, но как щеше да я накар да говори с него?
- Извинявайте, че ви развалих вечерята, но ме боли главата. - каза тя с тон, който перфектно показваше, че не я интересува това. - Честито още веднъж Дари, Блейз. - обърна се тя към двамата си приятели и след това продължи. В гостната бе настанало гробовно мълчание. Никой не знаеше какво да каже или да направи. Джес и Дейв се гледаха, Ем вдигна очи и срещна притеснения поглед на Сам, а Фейт и Драко гледаха ту единият, ту другият член на семейство Монтагю. Беше наистина странно. До сега не бяха виждали Елън да се държи така и никой не можеше да си обясни поведението й.
- Аз.. - започна Теодор, размахвайки ръце. Другите разбрахакакво имаше предвид и само кимнаха, а той забърза след Ел.
Когато влезе в стаята й, я видя да седи на перваза. Тя бе свила единият си крак в коляното, а другият бе свободно отпуснат. До нея на земята бе оставена стъклената бутилка, а в ръцете си момичето държеше чаша, пълна до малко над половината. В помещението беше тъмно и само светлината от банята и пълната луна осветяваха. Елън изглеждаше наистина много красива така. Но от самото й същество лъхаше някакъв печал, студ, страх...скръб и Теодор за първи път го почувства. Беше толкова красива, като лунното сияние, но и толкова студена, като самата луна.
- Русокоске. - прошепна той, но момичето не му отговори. - Ел, добре ли си? - слидеринката се обърна бавно към него и той видя следите от сълзи. Изражението й беше по-злобно и тъжно от всякога.
- Така като ме гледаш мислиш ли, че съм добре? - попита тя със студен глас. - Мислиш ли, че се чувствам добре когато слушам как Дари и Блейз ще си имат дете, мислиш ли, че съм добре, кто гледам как всички са щастливи? - Нот не й отоговри. Нямаше смисъл... - Знаеш ли..тярвбаше да умра аз, не те... - една сълза се отрони от пъстрите й очи. - защото сега, когато тях ги няма..аз останах съвсем сама..
- Не е вярно. - възрази момчето. - Имаш приятелите си, които ги е гриж за теб и които в моемнта се чудят какво ства вътре в теб, имаш...мен - доаде тихо той, а русокоската дори не реагира.
- Приятели...даааа. Джес и Дейв са женени и съвсем скоро ще разберат колко много се обичат и колко детински се държат, Драия и Блейз след по-малко от 6 месеца ще се женят и чакат дете, брат ти и Емили живеят заедно и освен, ако не ги накараш на сила да излезнат няма да се случи, Драко и Фейт...и те ще последват Джесика и Дария, а ти... - тук тя спря и се вгледа в очите на момчето пред нея. - Ти вече не си онзи човек, който обичах...страшно много ме нарани и не мисля, че бих могла някога оново да ти повярвам..изостави ме в момент, когато имах най-голяма нужда от теб...а сега очакваш да ти повярвам. - момичето говореше тихо и спокойно, но болкат, която изпитваше се усещаше във всяка една от думите й. Нот знаеше, че тя е права, но какво можеше да направи? - Моля те..върви си! И никога повече не ми казвай, че има теб...защото това не е така. - с това изречение сложи край на разговора и се обърна към прозореца. Ел взе чашата с уискито и изпи цялото съдържание. Течността изгори грълото й, очите й се насълзиха, но тя не показа по никакъв начин това. Чувството на самота, на разочарование...те бяха много по-силни.
Теодор я погледа още миг-два. Искаше да й каже нещо, просто да я възпре от това...но от устата му не излезе нито стон. Не можеше да намери подходящите думи, а дори и да ги беше намерил..какъв беше смисълът? Той се бърна и излезе, затваряйки внимателно врата.
Няколко сълзи се отрониха от очите на красивото младо момиче, което стоеше до прозореца, взирайки се в огрятата, от пълната луна,градина. От гостнана се разнасяше веселият смях на приятелите й, но Елън не искаше да бъде с тях. Тя желаеше единствено и само да бъде сама..сама с мъката си..сама с мислите си..сама с алкохолът. Само той й бе останал..само той й даваше сили..Ел взе шишето и си сипа още една чша, след което изпи съдържанието на един път и отново си наля. Още няколко пъти направи това, докато най-сетне съзнанието й не се замъгли и вече не можеше да разсъждава. Ел си легна на мекото легло, а хиляди мисли изникнаха в главата й, но алкохолът не й позволяваше да ги различи. Те бяха по-скоро някакви размазани образи, които говореха нещо. Момичето се помъчи да ги чуе, но не можа и скоро се отказа. Загледана в звездното небе, слушайки отнесено нечий смях тя заспа в неспокоен сън.

Брой мнения : 48 Registration date : 23.05.2007

-Ние ще тръгваме!-оповести Блейз след няколко часа разговори,смях и последни минути мълчание,заради държанието на Ел и Тед.Като траурна церемония,която Цабини прекъсна.
Изведнъж всички се сепнаха.тъжни усмивки усеяха лицата им.И те тихо,почти без да говорят изпратиха годениците до входа.
-Съжалявам,че Елън не дойде...аз-започна Тиодор
-Не,остави я!-прекъсна го рязко Дария-Знам какво й е и не я виня.Дори ви моля да й се извините,беше несъобразително от моя страна да съобщавам за бебето ни с Блейз толкова скоро след...-Тук тя замълча,преглътна и прегърна Тед,който бе пребледнял като платно,очакващ думите на приятелката му.Дария и Блейз минаха през всеки и докато се сбогуваха с тях се казваха по нещо като напътствие за дадена двойка,не че бяха тези,които да им казват какво да правят,а просто препоръчителни съвети.На Джесика и Дейвид пожелаха да са щастливи както някога,леко с недомлъвки,но се надяваха да разберат намека"театърът е за актьорите"каза Блейз на младото семейство.На Фейт и Драко...Стига са овъртали.Обичат се,показват го...а и тайно мечтаят за женитба,като тихо крият един от друг...Страх или нещо друго...Предразсъдъци или просто гордост...Срамежливост?!Твърде абсурдо,но явно това беше причината при тях...И все пак Дария и Блейз им пожелаха скорошен годеж,направеха и намек за сватба,но не искаха да ги притискат затова продължиха....Хм...Емили и Сам...Те бяха като идеални,като ги погледнеш мислиш,че връзката им е перфектна и всичко е наред,но...тук е уловката!Емили бе изключително силен човек,но след като изгуби прекалено много скъпи неща се пречупи и стана слаба духом.Плачеше често...Депресии...Ако не беше Сам тя едва ли щеше да се справи,но важното бе,че той е там."Бъди винаги до нея"прошепна Дари на ухото на Самюел"Тя има нужда от теб"...Той само кимна и прегърна Ем,която с празен поглед,сякаш гледаше през приятелите си,се насили да се усмихне и да изпрати бъдещото семейство без да ги товари с проблемите си...Най-накрая се стигна и до Тиодор и Елън,която изневиделица се появи мъртво пияна.
-Ама къде отивате?!Не си тръгвате нали?!-момичето направи жална физиономия и ако не беше Тед щеше да е паднала някъде.
-Ел,Ел...не пак!-съжаляваше я Фейт.Дейв пък инстиктивно погледна съпругата си сякаш да провери дали е трезва.джесика само го погледна отегчено и тръгна към Ел и Тед.
-Да я качим да си легне.-предложи Ем.Фелисити и Джесика кимнаха и трите хванаха Елън.Бавно тръгнаха по стълбите нагоре,но Макмилън се развика:
-Чакайте поне да кажа"Довиждане"на Дария и Блейз,а и на бебчето-последната дума произнесе с голяма тъга.Но така бе писано на Ел...Живота реши да й даде всичко,но послемалко по малко си го взе...жесток живот...никой не би искал да има живота на Елън Макмилън...Убиха бебето й,нейното дете...мъка невероятно голяма за една майка,а още по голяма мъка преживя когато човекът,който най-много трябва да я подкрепя в момент като този,я обвини за смъртта на рожбата им....това беше първият удар на сътбата...Вторият бе също толкова тежък,момчето,което така жестоко я нарани,нагруби,обвини веднъж-реши че вече не иска да има нищо общо с "убийцата на детето му"и я изостави....Третият удар напълно срина момичето...Единствените хора,който я подкрепаха освен приятелите й,хората които обичаше и ценеше най-много,които и вярваха и я подкрепяха,си отидоха...Нелепа смърт и ето,че сътбата изигра още една лоша шега на младата Макмилън...Сега,след всичко това,утехата й бе само в пиенето,забавлението,сама се наказваше,заради грешките на другите..."Прости..."Това бяха думите на Дари към елън на сбогуване,а на Тед Блейз каза"Дай и ще получиш...всеки има сърце,дори ледните кралици"После двамата махнаха на приятелите си за последно и се магипортираха.
-Ще ми липсват през тези шест месеца-въздъхна Дария
-И на мен,но нека побързаме-подкани я той-влакът за Трансилвания тръгва след малко.
Двамата бяха решили да дочакат раждането на бебето в Трансилвания.Лелята и чичото на Дари още не знаеха за бебето и беше хубаво да научат докато коремът и още не е започнал да расте и така изведнъж"пазенета"тайна да излезе наяве.
Куфарите на двамата вече бяха в багажното отделение.грижливите духчета на семейство Цабини се бяха погрижили за всичко около пътуването.Двамата не се оплакаха от него.Минаха през красиви местности,насладиха се на природата в пълния смисъл...Красиви,бистри езера,буйни реки,поляни пълни с цветя и гори и хълмове потънали в зеленина.Щом наближиха Трансилвания обаче картината се смени...Природата блестеше в изкрящо бяло,снежинки падаха и образуваха красив сребрист воал над планините.Силен студ и остър вятър щипехе бузите на дръзналите да се показат през прозорците за да се наслаждават на чудната картина нарисувана от някой невидим майстор художник.Блейз и Дария се прегърнаха щастливи докато гледаха красотата навън.Тук,именно тук,се поставяше началото на нещо ново,неочаквано.Нещо,което щеше да промени живота им.И въпреки това те бяха повече от щастливи и чакаха тези промени с голямо нетърпение...

СЛЕД ПРИБЛИЗИТЕЛНО ШЕСТ МЕСЕЦА:

-Честито госпожице-усмихна се една жена на току-що родилата Дария-Имате прекрасно момченце.-Дари само се усмихна затаила дъх,докато гледаше как повиват новороденото в бели пелени.
-Може ли да го подържа.-попита майката с пресипнал глас.Жената с бебето само се усмихна и го подаде на Дрейн.
-Ще извикам господин Цабини.-оповести тя и излезе.След малко,тичайки,в стаята влезе бащата на прекрасното бебче.Беше по-щастлив от всякога.Щом влезе изгледа втренчено бъдещото си семейство,после усмивка се разля по лицето му и той внимателно целуна бебчето,сякаш внимаваше да не го счупи.
-Как ще го кръстим?-попита Цабини младши докато се радваше на детето си
-Нека е Ромео.-отвърна твърдо Дария-Прилича на баща си,а баща му е голям любовчия...следователно името е точно за него.-Уникално беше как дори в момент като този Дрейн намираше сили да се шегува.Блейз само кимна неухотно докато й се възхищаваше,след което взе малкия Ромео и остави мама да си почива.
Дария легна внимателно на възглавницата и една усмивка на щастие и облекчение се изписа на лицето й.Тя отпусна глава и скоро заспа.Блейз дълго я наблюдава през стъкления прозорец на стаята с бебето ръце,като обясняваше на малкия че това е неговата страхотна майка.Едиствената в живота му.Тази,която никога няма да спре да обича.И въпреки това във всеки живот има обрати.Възходи и падения.Бъдещото семейство Цабини в самото начало започна с падения....После,бавно,малко по малко,стигна до тук.Най-щастливият и радостен миг...Възход,който сътбата нямаше да подмине...

Джесика закусваше почти инстинктивно подпряла глава с ръка.Около масата сутрин обикновено или беше тихо тъй като всички бяха сънени или почти нямаше никой тъй като спяха до късно.Днес като по чудо на масата седяха Дейвид,отнесено разглеждащ новия брой на "Пророчески вести",а Тед изучаваше съсредоточено закуската си прозявайки се през няколко минути.Елън явно още спеше.
Чу се тих пукот и домашното духче се материализира точно до нея при което тя едва не изпусна вилицата си.
-Пощата,господарке.-обяви то подавайки няколко плика и покланяйки се ниско.
-Благодаря,Джинджър.-усмихна се Джесика поемайки писмата и разглеждайки набързо пликовете сякаш се чудеше кое от тях ще е с най-интересно съдържание.Накрая погледа й се спря на снежнобял плик с малко неравен,но все пак отчетлив почерг.
Тъкмо чупеше печата на плика когато в стаята влезе Елън прозявайки се.
-Дооообро утро.-измърмори тихо тя настанявайки се тежко на един от столовете.
-Добро утро.-отвърнаха също толкова "ентусиазирано" останалите,а погледа на Джесика вече се стрелкаше по писмото и лицето й придобиваше някаква странна физиономия-смесица между учудване и радост.Накрая тя нададе тих писък и всички вдигнаха озадачени погледи към нея.
-Дария!-изписка отново тя и другите продължаваха да я гледат неразбиращо.-Родила е!Момче!
-Наистина ли?-възкликна Дейвид и Джесика му подаде писмото,а после то мина и през ръцете на другите двама.
-Не мога да повярвам!-възкликна Елън.-Кога смятат да се връщат?
-Не знам,не пишеше.-сви рамене Джесика все още усмихната.-Трябва да й пишем!Аз ще...
Дейвид се покашля и я изгледа многозначително.
-Да,не се притеснявай ще й пишем ние,вие вървете!-побърза да каже Ел оставяйки писмото на масата.-Все пак трябва да се във форма за мача в събота нали?Финалите?
Джесика направи кисела физиономия докато ставаше и взимаше наметалото си от духчето.
-до довечера.-каза Дейвид точно преди да напусне стаята оставяйки Елън и Тед да гледат в различни посоки,а минути по-късно да се запътят към различни стаи в имението.

-ДОБРЕ ДОШЛИ НА ФИНАЛИТЕ НА РЕГИОНАЛНИЯ ШАМПИОНАТ ПО КУИДИЧ!ТАКИ ВЕЧЕР ЩЕ СТАНЕМ СВИДЕТЕЛИ НА ЕДИН НАИСТИНА УСПОРВАН МАЧ!ЧЪДЛИ КЕНЪНС,КОИТО ОТ ДОСТА ГОДИНИ НЕ БЯХА СТИГАЛИ ДО ПОЛУФИНАЛИТЕ КАМО ЛИ ДО ФИНАЛИТЕ СЕГА ЩЕ СЕ ИЗПРАВЯТ СРЕЩУ МИНАЛОГОДИШНИТЕ ШАМПИОНИ ТЪДШИЛ ТОРНАДОС!-гласът на коментатора,стократно увеличен,се извиси над тълпата и някакси успя да я надвика.-САМО СЛЕД НЯКОЛКО МИНУТИ ДВАТА ОТБОРА ЩЕ ИЗЛЯЗАТ НА ИГРИЩЕТО И ЩЕ СЕ ИЗПРАВЯТ ЕДИН СРЕЩУ ДРУГ И...
-Слушайте ме внимателно!-извика Джексън,опитвайки се да прикрие вълнението си.-Тренирахме усилено,добри сме и стига да искате можете да спечелите!Няма смисъл да се паникьосвате,това е просто игра!-всички го изгледаха накриво.За нкого това не беше просто игра.-А сега грабвайте метлите и да им покажете на тези некадърници кои са най-добрите!
Отборът извика одобрително и бързо се насочиха към игрището където коментатора вече се приготвяше да ги обяви.
-И ЕТО И ИГРАЧИТЕ НА ЧЪДЛИ КЕНЪНС!СКУЛЪР!МАКГРАТ!БОШЕЛ!КРЕЙВЪН!ТАЧЪР!МОНТАГЮ!МОНТАЮ!
Оглушителни викове посрещнаха седмината играчи,които направиха кръгче около публиката и се насочиха към центъра на игрището където вече ги чакаше другия отбор и съдията.
Съдията каза нещо,което бе заглушено от оглушителните викове на тълпата.Така или иначе последва сигнала за начало на играта,който въпреки всичко се извиси над шумотевицата и обяви началото на играта.Миг по-късно гласът на коментатора се издигна над възбудените викове на публиката.
-ИГРАТА ЗАПОЧВА!ТОПКАТА ВЕДНАТА ПОДАДА В РЪЦЕТЕ НА ТАЧЪР....ТОЙ ПОДАВА НА МОНТАГЮ,ДЕЙВИД МОНТАГЮ...ТРИМАТА ГОНЧИИ СЪВСЕМ НЕОБЕЗПОКОЯВАНИ СЕ НАСОЧВАТ КЪМ ГОЛОВИТЕ СТЪЛБОВЕ НА ДРУГИЯ ОТБОР...МОНТАГЮ ПОДАВА НА ТАЧЪР...БЛЪДЖЪР ЗАПРАТЕН ПО ТАЧЪР...НООО ТОЙ УСПЯВА ДА ПОДАДЕ НА МОНТАГЮ,ДЖЕСИКА МОНТАГЮ...ОХ....И ТЯ ОТБЕЛЯЗВА!ДЕСЕТ ТОЧКИ ЗА ЧЪДЛИ КЕНЪНС!....

-260 НА 110 ЗА ЧЪДЛИ КЕНЪНС!НЕВЕРОЯТНО!ТРИМАТА ГОНЧИИ НА ОТБОРА СЕ СПРАВЯТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ДОБРЕ ВЪПРЕКИ НЯКОЛКО НЕУСПЕШНИ ГОЛОВЕ!ЕТО ОТНОВО КУОФЪЛА Е В ДЖЕСИКА МОНТАГЮ...БЛЪДЖЪР!ТЯ НЕ ГО ВИДЯ И ИЗПУСНА ТОПКАТА!КУОФЪЛА Е ВЪВ ВЛАДЕНИЕ НА ТЪДШИЛ ТОРНАДОС...И КОРТ ОТБЕЛЯЗВА!260 НА 120....КУОФЪЛА ОТНОВО Е В МОНТАГЮ,ТОЗИ ПЪТ ДЕЙВИД МОНТАГЮ,ЛЕТИ ПРАВО КЪМ ПРОТИВНИКОВИТЕ СТЪЛБОВЕ...ПОДАВА НА ТАЧЪР...ТОЧЕН БЛЪДЖЪР ОТ ДЖОНСЪН...НО ДЖЕСИКА МОНТАГЮ УСПЯВА ДА ГО УЛОВИ ПРЕДИ ПРОТИВНИКОВИЯ ГОНЧИЯ...ОХ ЧЕ НАПРЕГНАТА ИГРА...ПОДАВА НА ДЕЙВИД МОНТАГЮ...ТОЙ Й ВРЪЩА КУОФЪЛА...ТЯ СЕ ПРИГОТВИ ДА ХВЪРЛИ...ХВЪРЛЯ И...СУОН СПАСЯВА!МНОГО ДОБРО СПАСЕНИЕ.КУОФЪЛА Е....Я ЧАКАЙТЕ!КРАЙ!СНИЧЪТ Е ХВАНАТ!
Всички се заизвръщаха,никой не ебше забелязал нещо подобно.Погледът им се спря на търсачката на Тъдшил Торнадос която радостно размахваше ръка стиснала здраво снича.
-КАКЪВ НЕОЧАКВАН ОБРАТ!ТЪДШИЛ ТОРНАДОС ПЕЧЕЛЯТ!СНИЧА НОСИ НА ОТБОРА 150 ТОЧКИ И РЕЗУЛТАТА Е 270 НА 260 ЗА ТОРНАДОС!
Чуха се радостни викове от агитката на победителите,а останалите унило седнаха на местата си.Отбора на Чъдли Кенънс бавно се насочи към земята.
-Къде е Джесика?-попита учудено Дейвид като се оглеждаше.
-Не знам.-отвърна Емилия унило.-Профуча покрай мен преди секунда.
-Ще я намеря.-обяви Дейвид щом стъпи на земята.Треньора им се усмихна насърчително,а щом чу думите на Дейвид кимна към съблекалните.-Профуча преди секунди.Добре играхте!Изключително добре!Второ място,изобщо не е зле...
Дейвид вече не го слушаше.Влезе в съблекалните,но там завари само лечителката на отбора,която го осведоми,че я е изпуснал само за около минута.Изхвърча от съблекалнята,а миг по-късно и от стадиона озовавайки се на необичайно тихата уличка.Звуците от стадиона бяха изчезнали,не се чуваха от тази страна.
С едно тихо "Пук" вече беше пред имението Монтагю и бързо влезе вътре оглеждайки се.Затича се по стълбите и след няколко секунди вече беше на прага на стаята.Наметалото й лежеше захвърлено на леглото,а откъм вратата на банята идваха единствените звуци.Затвори вратат на спалнята и почука силно по тази на банята.
-Джесика!Джесика,добре ли си?
Тишина после вратата се отвори и спомената застана на прага.Лицето й беше малко по-бледо от обикновено,а очите й бяха малко зачервени.
-О,какво може да ми има?-възкликна саркастично тя.
-Защо избяга така?Всички се притесниха за теб...
-Стига с тази престорена загриженост,Дейвид.Аз провалих всичко!-тя само изсумтя сякаш съжалявайки за това,което каза току що и се извърна към леглото затваряйки очи за миг.-Ако бях вкарала последния гол щяхме да сме равни.Можехме да побеним,ако бях улучила!Аз съм виновна!
-Ей,ей!-започна внимателно Дейвид приближавайки се към нея.-Това са пълни глупости!Осъзнаваш ли какъв беше резултата?260 на 120!Водехме ги с повече от 100 точки!Вкарахме 26 гола!Това изобщо не е малко!
-Но не е достатъчно.-тихо каза тя избугвайки погледа му въпреки,че беше точно срещу нея.
-О,моля ти се!-изсмя се той хващайки я за рамене принуждавайки я да го погледне.-Не си виновна ти,ясно ли е или да го повторя бавно и отчетливо като на идиот?
Джесика не се сдържа и се усмихна леко.
-А сега махни тази мрачна физиономия!Все пак сме на второ място!Преди нас Чъдли Кенънс не са стигали до 6 камо ли да са се борили за купата!-той я целуна леко по челото,а тя продължаваше да го гледа странно.Чувстваше се някак странно.Не беше щастлива-бяха паднали с 10 точки!Не беше и нещастна-нямаше какво да я направи такава.
Без да се замисля се надигна леко и го целуна леко по устните.Дейвид беше учуден почти колкото нея,но определено неговата мисъл течеше по-бързо.Веднага отвърна на целувката й прегръщайки я през талията.За пръв път показваше някакви чувства към него-различни от ярост или раздразнение.А той беше чакал точно този момент.
Главата на Джесика беше празна.Напълно празна.Беше изтласкала всички чувства от нея без едно.Без това,което чувстваше към него.И не ебше сигурна дали друг път щеше да намери нужната смелост да му го покаже.Остави се напълно на чувствата си,на желанията си. Сръчно разкопча копчето на наметалото му и то падна тихо на земята.Дейвид застина за миг вперил учуден поглед в нея,но вече нямаше място за колебание.Вдигна я на ръце и се насочи към леглото поставяйки я внимателно на него.Легна върху нея и продължи да я целува нежно и същевременно страстно.

Брой мнения : 114 Registration date : 19.05.2007

-Май доста се разтрои-отбеляза Фейт,докато двамата с Драко напускаха стадиона.Бяха отишли да гледат финала като,разбира се,подкрпеяха Чъдли Кенънс и се надяваха след това да отидат да пият по нещо с Дейвид и Джесика,които обаче воубще не се появиха след като съдията изсвири последния сигнал.Червенокосата държеше ръката на момчето до нея,като продължи да му говори-Хайде да отидем някъде.Ще си умра от скука в имението Малфой.
-Ако искаш можем да отидем до болницата.Ще минем да купим подарък и ще отидем да видим Цабини младши-предложи Драко и очите на приятелката му светнаха.Той веднага бе готов да си върне думите назад,подсещайки се колко време пазарува Фейт,но тя доволно плясна с ръце и го целуна по бузата.
Когато се намериха някъде пред стадиона с тхио ПУК те се магипортираха в центъра на мъгълски Лондон.Първо отидоха в Гринготс с молба да им обърнат малкко галеони в мъгълски пари и след това отново се върнаха на пълния с хора площад.
-Има един чудесен бутик за бебета на ъгъла-каза Фелисити усмихнато и хващайки го за ръка,го поведе натам.
Според Драко,мястото,в което влязоха не беше просто магазин,а магазинище.Беше на три етажа,като на всеки етаж имаше нови и нови неща.Просто предчувстваше как няколко часа ще се бавят тук,без да могат да купят нищо.Накрая Фейт щеше да каже:"Нем,това не е подходящото място" и да го завлече някъде другаде,въпреки всичките му протести.И все пак той си беше виновен.
-Синьо или лилаво?-попита Фейт,размахвайки пред лицето му две бебешки костюмчета.Моделът им беше абсолютно еднакъв,а и цветът също,но явно за червенокосата не беше.Костюмчето се състоеше от малки къси панталонки и още по малка блузчица и една шапчица.На Малфой му се стори наистина сладко.
-Синьо-отвърна той,въпреки че не бе сигурен кое е синьото.На него му изглеждаха еднакви.
-Сигурен ли си?
-Да,мила,сигурен съм-заяви той,докато я дърпаще към касата.Платиха покупката и излязохa отвън.
Наоколо все още бе пълно с мъгъли,но небето се бе смрачило и изглеждаше така все едно скоро ще завали.
-Мисля,че трябва да се прибираме вкъщи-каза Драко,гледайки нагоре.Той не бе особено голям почитател на дъжда,тъй като косата му,сега добре пригладена,щеше да прилича на нищо.Когато обаче видя умолителния поглед на приятелката си,се отказа от това.-Добре,къде отиваме сега?
-Прибираме се в имението-усмихна се тя и го прегърна през врата.Леко се надигна на пръсти и докосна устните му със своите.Момчето обви ръцете си около талията й и задълбочи целувката...
Изведнъж няколко гадни капки прекъснаха съвършения миг и слидеринците едновремено погледнаха нагоре.Дъждът започна да пада на големи капки по земята и докато се усетят,те бяха полу-мокри.Двамата побягнаха нанякъде.Търсеха тиха и необитаема уличка,за да се магипортират.И в крайна сметка я намериха.С тихо ПУК изчезнаха и се озоваха пред имението Малфой,където не валеше,но те все пак бяха мокрички.
-Беше забавно-сподели Фейт,когато вече се намираха в стаята им,със сухи дрехи.Тя се настани до Драко,който лежепе по гръб на леглото и се взираше в тавана.Личеше си,че обмисля нещо.-Слушаш ли ме?-попита след малко тя и не получи отговор.Пролича си,че не.Леко се изправи и целуна младежа по бузата.От допира той се обърна към нея.
-Какво казваш?-попита с усмивка и я прегърна.
-Нищо-отговори искрено тя и погледна часовника на шкафчето зад гърба му-5 следобяд.
-Това е добре-засмя се Малфой и получи неадекватна физиономия-Все още има време до вечеря,което можем да прекараме заедно.
-А на вечеря няма да сме заедно,така ли?
-Не казвам това.Просто ще имаме гости.Мама е поканила леля и чичо и ще сме много хора-обясни Драко и Фейт се разхили.
-Това не е лошо.Поне ще мога да се запозная с тях.

Брой мнения : 88 Age : 35 Registration date : 19.05.2007

През тези 6 месеца, които бяха изминали от вечерта когато Дария и Блейз бяха на гости не се бе променило почти нищо. Теодор и Елън все още не можеха да се гледат или по-скоро Ел не можеше да гледа Нот, защото или беше пияна или той се опитваше да й изнася лекции за това колко много вреди алкохола и как не трябва да води постоянно мъже в къщата. Естесвено Макмилън всеки път му казваше или че това не го засягаше или го удряше по раната - натякваше му, че тя е с други, а не с него и това наистина много дразнеше момчето. Е, ще не ще той се грижше за русокоската и въпреки, че от 24 часа, Ел бе пияна 18, тя осъзнаваше това и може би именно фактът, че на него му пукаше за нея я вбесяваше най-много. Тя се опитваше да докаже сама на себе си, че той я е забравил, но колкото повече търсеше някакъв признак за това, толкова повече виждаше, че не е така и това я влудяваше.
- Джинджър донеси ми една чаша уиски, моля те. - каза с уморен глас Елън, когато влезе в имението Монтагю, следвана от Нот. Двамата се бяха прибрали от мача. Джес и Дейвид се бяха загубили някъде и Ел и Теодор нямаше смисъл д ги търсят. На младото семейство му трябваше време и те не искаха да пречат. Драко и Фейт пък бяха отишли на пазар и после щяха да ходят да видят Дари и Блейз, а Макмилън все още не бе готова за това...не и докато е в трезво състояние, а Нот нямаше да я пусне, ако беше пияна.
- Моля ти се престани да се нливаш! От почти 2 години не е имало ден в, който да не се напиеш! Заприличала си на някаква дърта алкохоличка. - скара се момчето.
- Първо - бяха трезва в деня, когато най-много исках да не съм и второ - не мисля, че ти влиза в работата. Теодор, не разбра ли, че твоето мнение за това, което правя не ме интересува? - отвърна му тя ледено и взе чашата с уискито, което Джинджър бе донесла. - А сега ме извини, но мисля да се кача в стаята си...
- ... и да се напиеш..отново. - довърши съркастично Нот.
- Да. - отговори тя с не особено заинтересован глас, след което се насочи към втория етаж. Но само няколко мига по-късно врата се отвори и вътре с разярена крачка влезе Теодор.
- Писна ми! - кресна той, а Ел го погледна въпросително. - Не ме гледай с този поглед на пияна крава! Омръзна ми всяка вечер да се напиваш, да мислиш, че на никой не му пука за теб, постоянно да се самосъжаляваш, да спиш с някакви на, които не им дреме за теб и по този начин да се мъчиш да ме нараниш! Знам, че го правиш за това...
- Не дей да мислиш, че целият свят се върти около теб, Нот, защото не е така! - отвърна с не по-малко боен глас тя.
- Още по-зле! Да не мислиш, че на някой от тези с които си била са се интересували от теб? Защото мога да ти кажа отговора - НЕ! На тях не им дреме дали ти си трезва, дали имаш родители, дали вътрешн страдаш, дали ще те наранят. Не им пука!!! - с всяка следваща дума той се приближаваше до нея, а тя отстъпваше рачка на зад. - Не разбираш ли, че си сама?! Сама, нямаш никой!!А ако продължаваш да се държиш така ще изгубиш и малкото приятели, които са ти останали!!! Джесикаи и ДЕйвди се притесняват за теб, както и всички останали, но един ден ще им писне да търпят пиянските ти истории и ще те изгонят, за това по-добре се стегни!!! - Елън бе запушила ушите си, но думите му стигнаха до съзнанието й. Тя знаеше, че той е прав! Знаеше го и от това я болеше..не искаше да го слуша. Сълзи премрежиха погледа й, а Теодор продължаваше да реди. Той го правеше за нейно добро, но всъщност не знаеше колко много страдаше тя от това. Истината казана ни от любим човек, боли повече от всичко. - Не разбираш ли, че един ден и на мен ще ми писне и аз се откажа? Не осъзнаваш ли, че така разбиваш не само собствения си живот, но и моя и на приятелите си, на всички, които те обичаме.
- СПРИ! - кресна тя, а сълзите се търкаляха по страните й... - замълчи, моля те... - но сега вече го нямаше грубия тон, нямаше я горделивостта. - просто замълчи. Не разбираш ли, че ме нараняваш? Не разбираш ли, че именно заради всичко това съм станала такава? Защото ти си отиде, защото всички си отидха. - Нот я гледаше, а сърцето му се беше свило. - Не буквално.. смисъл .. - тя изхлипа - Драко и Фейт, Ем и Сам те живеят заедно..те се обичат и нямат нужда от друг...Джесика и Дейвид са женени и един ден..ще се осъзнаят, а Блейз и Дари... те - тук тя се разхлипа още по-неодържимо. - те си имат дете..а аз? Аз съм сама..и ти ще си тръгнеш..винаги си тръгваш..отново ще остана сама..сега си тук, защото ти е жал, защото изпитваш вина...но един ден..ще дойде някоя друга, която ще те обича, която ще ти роди дете и няма да го убие. - Теодор не вярваше на ушите си, знаеше, че тя е в депресия, че страда, но не знаеше, че е толкова зле. - Махни се! Предпочитам да съм сама. - но момчето не помръдна. - МАХАЙ СЕ! - извика тя и му посочи вратата. Мокрите следи личаха по нежната й кожа, а в очите й се четеше толкова много мъка. Той не издържаше да я гледа така, за това без да казва каквото и да е излезе и я остави сама...отново.
Вратата се затвори тихо разделяйки две сърца, които копнееха едно за друго, но едното бе твърде горделиво, за да си признае, че има нуджа от помощ. Елън нямаше да изкаже гласно това, пък каквото ще да става. Тя щеше да си съсипе живота, но нямаше да каже, че е сбъркала. Инат...какво толкова? А Нот...той страдаше заедно с нея..болеше го да гледа как тя се съсипва, но с течеение на времето му бе омръзнало постоянно да се притеснява, да не може да заспи нощем, докато тя не се прибере или да се буди т пиянския й смях, да я носи в безсъзнание до стаята й и да седи до нея, зад а е сигурен, че тя ще е добре. Болеше го, но и търпението му беше на привършване. Ако скоро не се вземеше в ръце той щеше да си тръгне...но този път за винаги.
На сутринта Елън се събуди с главоболие и реши, че един бирен шейк за изтрезняване ще й дойде перфектно. Когато слезе за закуска в кухнята завари Джесика и Дейвид, които седяха в една стая без да се карат и отвреме на време си мятха странни погледи.
- Добро утро. - поздрави весело Елън. - Как сте?
- Добро и на теб. - отвърна Джес и се усмихна. - Какво търсиш? - попита Монтагю, като гледаше как приятелката й ровеше в шкафовете.
- Бирен шейк. - отвърна със заглушен глас, тъй, като се бе набутала почти цялата в едно от шкафчетата под мивката.
- Какво трсиш? - повдигна недоволно вежда Дейвид.
- Бирен шейк. - отговори тя така сякаш бе очевидно.
- Ъм..Ел не е ли малко рано за пиене? - попита Джсика внимателно.
- НЕ! Съвсем на време си е! - ухили се другата.
- Елън часът е 11, а ти търсиш пиене! - скара се стопанката. - Погледни се на какво си заприличала. Вечер пиеш, като невиждала, а сутрин.. и тогава пак. Спиш с някакви където не ги знаеш мъгъли ли са, мътнороди ли са, хора ли са...
- О, не! Ако мислиш и ти да ми изнасяш лекция по-добре млъкни. - прекъсна я с отегчен и изнервен глас Макмилън.- Или ми кажи къде има бирен шейк или ме остави на мира.
- Няма да те оставя на мира. Живееш в моята къща все пак! - Джес вече се нервираше! - Заприличала си на...
- На какво? - подтикна я с не по-малко вбесен глас Елън. - Хайде кажи го. Знам, че ти е писнало. На всички ви е писнало от мен. Омръзнало ви е да слушате за проблемите ми... "Бедната Ел, загуби първо бебето си, после и гаджето й я изостваи, а сега и родителите й. О, горката" - измитира с лигав глас русокоската. - Точно, защото на всички им е омръзнало препдочитам да бъда с хора на, които им пука за мен.
- На кой му пука за теб Ел? На кой? - крещеше Джесика. Дейвид не смееше да се обади. Все пк това си беше между тях. - На онези паразити с, които спиш? Мислиш ли, че им пука? На тях им дреме само как да те изчукат и нищо повече!! Разбери го. Знаеш ли жал ми е за теб! - гласът й бе напоен със съжаление, но и яростта, която точно сега изпитваше не се скриваше. - Превърнала си се в евтина курва и алкохоличка. - Елън я гледаше, като тресната.
- Джесика мисля, че прекали. - намеси се най-сетне Дейвид..
- Не Дейвид. Тя е права. - прекъсна го с тих глас Елън.
- ел, аз.. - започна Джес. - Не исках наистина, но...
- Няма нищо..аз.. - тя се огледа. Точно зад нея бе застанал Теодор, който явно не бе чул нищо от това, което се бе случило. Маккилън го погледна, а след това се затича към вратата.
- Какво изпуснах? - попита учудено момчето, а съпрузите се спогледаха с притеснени физономий.
- Тя.. - започна момиче, но съпругът й само кимна, а после разказаха случилото се на Нот.
Елън прекоси с бърза крачка територията на имението и се магипортира в една уличка в центъра на Лондон. След това се насочи към близката кръчма. Тя беше сравнително пълна за това време на деня и след няколко мига тя си намери маса.
- Какво ще желаете, г-це? - попита високо момче, с привлекателна външност.
- Бутилка усики. - отговори тя с нервен глас. Сервитьора я погледна странно, но след това изчезна. След няколко минути той се върна със стъклено шише и малка чаша. Елън му плати и посегна към бутилката, сипвайки си в чашата.
- Дали е добре? - чудеше се Джесика, докато обикаляше в кръг пред камината. Теодор и Дейвид бяха седнали на дивана и гледаха притеснено момичето. Минаваше 12, а от Ел нямаше и следа.
- Спокойно. Тя е добре! Сигурно е някъде и ъ... - Дейвид се опита да успокой жена си, но като се сети какво щеше да каже реши, че е най-добре да спре, защото не беше много подходящо.
- Аз съм виновна. Аз и никой друг. - вайкаше се Монтагю, докато удряше главата си в стената. - Ако не й бях наговорила всичките тези неща, сега тя щеше да е тук и..
- Да е пияна. - довърши Нот.
- Не, че сега сигурно не е, но поне щеше да е тук. - отвърна ядно Джес, а след това отново се зае със сложната задача да разбере кое е по-твърдо - главата й или стената.
- Спрете да се карате! Така няма да намерите Елън! Ако до сутринта не се появи ще я обявим за изчезнала. - прекъсна спора им Дейв.
- Кой ще обявявате за издирване? - попита учудено нечий глас, като накара всички присъстващи да подскочат.
- Елън! - викна Джесика и се хвърли на врата на приятелката си, а момчетата също се приближиха до новодошлата. - Как си? Миличка извинявай за днес, аз...
- Не се извинявай. Ти беше напълно права и аз искам да се извинява... - каза с тих глас Ел и сведе виновно глава.
- Къде беше? - попита Дейвид. Притеснихме се за теб.
- В една кръчма в центъра. - всички я погледнаха изпитателно. - Не, не съм пила. - прочете въпросът им тя. - Поръчах си една бутилка, сипах си и ръгнах да пия, но се отказах. Почти 3 часа седях и гледха чашата. Мислих върху думите ви - на Джесика и на Теодор - и после станах и си тръгнах.
- А къде ходи след това? Сега е 12:30 - попита Нот.
- Разхождах се. Имах нужда да изляза на вън..сама и трезва..просто, за да си припомня какво е да си жив. - отвърна тя и се усмихна с някаква странна усмивка, напомняща на усмивките на Луна Лъвгуд. - А сега искам да си легна. Уморена съм. - след това русокоската целуна приятелите си за лека нощ и с бавни крачки се запъти към стаята си. Другите останаха да гледат втрещено след нея.
Елън влезе в стаята си, но н запали свещите. Отиде до прозореа и се загледа в нощния пейзаж. По мастилено синьото небе блещукаха разпръснати звездте, а малкото парчеце от луната, което се виждаше грееше с все сила. Поляната, дърветата и цветята бяха оцветени в сребристо и хвърляха мистериозни сенки.
На вратата се почука и след миг от там влезе Теодор.
- Ел как си? - попита ой спокойно. Момичето се обърна към него и му се усмихна.
- Добре, защо?
- Питам. Вчера ти наговорих някои неща, за които съжалявам и мисля, че ти дължа извинение. - в тонът му се четеше разкаяние.
- Не. Не се извинявай. Няма за какво. - възпря го Макмилън. -Ти беше прав и аз ти благодаря. - русокоската отиде до него и го целуна по бузата, но той не се отдръпна от нея. Загледа се в очте й, а след това я целуна по устните, но Ел се отдръпна. - Недей. - помоли тихо тя. - Не мисля, че сме готови за това.
- Защо? - погледна я учудено той.
- Виж Теодор аз все още те обичам и сигурно никога няма да спра да те обичам, но... - Елън впери поглед в него - за почти 2 години и двамата се променихме много. Направихме, или поне аз, твърде много погрешни стъпки и не мисля, че ти би могл да ги забравиш - той понечи да япрекъсне, но тя му направи знак да замълчи - не можем да върнем миналото. - момчето я гледаше тъжно. - Но можем да продължи на пред, без грешки...без лъжи. - лека усмивка пробяга по устните й. - Нека бъде приятели, а след време...след време...е когато дойде това време...тогава ще му мислим. - двамата се гледаха и копнееха един за друг, но никой не реагира. След миг Нот я целуна по челото и си тръгна. Елън затоври очи, а две малки сълзи се търкулнаха по бузите й. Как искаше да го целуне, да почувства ласките му, допира му...но не можеше. Не още...

-Чувствам се като най-голямата гаднярка на света!Не трябваше да й викам така!-продължаваше да мърмори Джесика крачейки напред назад из спалнята.Дейвид вече беше легнал подпрял главата си на лакът и я наблюдаваше отнесено.
-Стига си сновяла напред-назад,зави си ме свят!-въздъхна накрая и тя се закова на мястото си хвърляйки му бърз поглед.-Наистина беше малко рязко от твоя страна,но не беше лъжа!И явно е помогнало щом се върна,забележи,трезва!
-Това не ми пречи да се чувствам като злобна кучка.-отвърна тя вече отказала се да виси права и насочвайки се към леглото.Едва беше отметнала завивките и светлината тотално изгасна оставяйки стаята в пълен мрак.Това не й попречи да легне,но й се стори някак странно,че почти веднага Дейвид я придърпа в прегръдките си.Въпреки това не му попречи и доволно отпусна глава на рамото му.
-Тя ще се оправи е видиш.И повече няма да пие.
-От къде си толкова сигурен?-полюбопитства Джесика.
-Целия алкохол в къщата е събран на едно място,извесно само на мен и на Джинджър,а аз изрично съм й забранил да се изнася от там без мое знание.Включително и по твое нареждане.
-Колко мило.Къде отиде доверието?-изсумтя Джесика.
-Е,това е просто предпазна мярка.Не мисля,че сега ще имаш такива проблеми след като вече не се държиш като "злобна кучка" към мен...
-Ако това ще те накара да върнеш алкохола на мястото му,мога да се върна към старото си държание...-предложи момичето нехайно,но дори в тъмното усети пронизващия му поглед.
Настана продължителна тишина когато неочаквано Дейвид се засмя.
-Какво?-възкликна Джесика.
-Аа,нищо просто си мислех...
-За?
-за мача срещу Тъдлиш Торнадос...радвам се,че изгубихме...ОУ!-завърши той тъй като Джесика го беше ударила доста силно по гърдите.Не беше болка за умиране,но беше неочаквано.-Знаеш какво имах предвид!-заоправдава се бързо той.-Ако не бяхме паднали можеше да не се сдобрим и така нататък...
Въпреки тъмнината Дейвид усети намерението й и бързо успя да улови ръката й.
-Нещо грешно ли казах?Или вече беше решила да се поддадеш на чара ми?
-О,само това ще да е.-изсмя се момичето и го целуна нежно.Тъкмо когато той отвърна на целувката й тя се дръпна и се усмихна въпреки,че той не можеше да й види.-И за да не ти хрумват такива гениални в скоро време това беше последната целувка,която ще получиш от мен!
-Шегуваш се нали?-засмя се той.-Защото аз..
-А-а!Без оправдания!-засмя се победеносно тя и го погали по бузата.-Лека нощ.
-Л-лека нощ.-отвърна колебливо Дейвид.

Джесика отвори очи въпреки желанието си да не го прави.В стаята беше сумрачно,но беше абсолютно сигурна,че е малко преди обяд.За нейна изненада Дейвид вече беше буден и тихо я изучаваше.
-Добре утро.-процепи тя подтискайки прозявката си.Отхвърли завивките и стана с учудваща бързина за тази част от деня.Тананикайки си нещо се насочи към банята за обичайните си задължения там.Искаше й се да прави нещо през целия ден.Събота.Скука.След последния мач тренировките по куидич бяха спрени,за да се подновят наесен.Така или иначе киснеха по цял ден в къщи без да правят кой знае какво-днес щеше да....щеше да...готви!Точно така!Отдавна не го бе правила!В интерес на истината не си спомняше да го е правила...
Засмя се на самата идея,но все пак реши да опита.
Излезе от банята и забеляза,че Дейвид се беше облякъл вече и гледаше отнесено през прозореца.Пердетата вече бяха дръпнати и слънчевата светлина влизаше свободно в стаята.
-Още ли си сърдита за снощи?-попита той почти виновно отмествайки поглед от гледаката навън.
-Сърдита?Не!-отвърна непринудено Джесика насочвайки се към гардероба.-Но ще си спазя обещанието.
Дейвид продължи да я гледа някак странно накрая се усмихна сякаш сетил се за начин да я накара да го наруши и сви рамене.
-Добре.
Джесика вече усилено се обличаше и след около минути вече ебше готова.
В кухнята беше единствено Теодор потънал в някаква стара книга и ги забеляза чак когато Дейвид се настани до него.След като закусиха почти мълчешком за изненада на другите двама Джесика нареди на духчето да донесе яйца,мляко,брашно,мая и други подобни неща решена,че ще удържи на думата си.
-Смятам да сготвя нещо.-отвърна тя щом видя втрещените им физиономии.
-Смяташ какво?-възкликна Дейвид и след миг избухна в смях.
-Много смешно.-оплези му се жена му поемайки от духчето някаква престилка и опитвайки се да я завърже сама.Хранителните продукти бяха оставени на другата маса и момичето се насочи към тях запретвайки ръкави.
-Тед,моля ти се намери ми апарат!Това трябва да се документира!
-Ако видя и една светкавица бъдете сигурни,че и двамата ще ви направя на задушено!-заплаши ги Джесика гледайки недоверчиво продуктите.За нейно щастие или нещастие(не можа да разбере кое от двете в крайна сметка е) в стаята в този момент влезе Елън и застина пред гледката.
-Господи още спя.-въздъхна тя.-Какъв извратен сън.Джесика готви.
Дейвид и Теодор избухнаха в смях,а приятелката й я изгледа кисело.
-Недей се прави на остроумна ами се вклячвай и ти и да покажем на тия идиоти как се правят...ъъъ...-тя грабна готварската книга и запрелиства страниците докато другите се заливаха от смях.-курабийки.Така де...нещо от рода на курабийки.
-Става все по-извратено.-отбеляза Елън изправяйки се.Джинджър й подаде една престилка,но тя само махна с ръка и пристъпи към масата.
-Не знам мъгълите как се справят сами да си готвят.Аз ако трябва да си готвя сама ще си умра от глад.-тихо каже Джесика така че само Елън я чу и се ухили.-Така....сложете брашното в купата,прибавете половин чаена чаша захар,две чаши вода и едно яйце.
Елън се прозя и Джесика се зае да изпълнява написаното.
-Това е като отварите само дето не трябва да пипаш толкова гнусливи съставки.-отбеляза Елън гледайки нещото в купата.
-За сметка на това трябва да го бъркаш с ръце.-отвърна Джесика нагласяйки се на пъхне ръцете си в сместа и да я омеси.Най-накрая го направи и на лицето й се появи смешна физиономия-нещо средно между смях и отвращение.-Това е доста лигаво.
Стаята се огласи от задружния им смях.Тед и Дейвид се изправиха и се приближиха предпазливо очаквайки нови,още по-смешни изпълнения.
-Мисля,че трябва да сложим още брашно тъй като е доста течно.-каза накрая Джесика.
-Ъъъ не знам.-сви рамене Елън.
-Определено трябва освен ако това което правите няма да го сервирате в чашки.-обади се Тед и двете момичето го изгледаха все едно искаха да му кажат "Като знаеш толкова що не го направиш ти??".Той вдигна презпазно ръце и отстъпи крачка назад.
-Слагай.-нареди Джесика и Елън вдигна плика исипвайки го почти целия в купата при което другите двама щяха да паднат на земята от смях.-Това е малко повечко от необходимото!
-Е,аз от къде да знам!Ти си готвача,аз само помагам!-оправда се бързо Елън.Загреба една част от него с две ръце и го върна в пакетчето така че отново всички избухнаха в смях.-Воала!Доволна ли си?
-направо хвърча...хаха...от щастие!-отвърна Джесика и отново го разбърка-този път й беше доста по-трудно защото ставаше по-късто и лепкаво.-Имам чувствата,че бъркам в мокра вар,която всеки момент ще засъхне и няма да мога да си издърпам ръцете от нея!-отбеляза дърпайки ръцете си,които бяха изпани почти до лактите.Облиза пръста си и кимна.-Не е лошо....като за тесто.
Елън се протегна и забучи пръсти си в тестото опитвайки го.
-Отвратително е.-беше мнението й.
Дейвид понечи да направи същото,но Джесика удари ръката му.
-Не и докато не станат готови!-отвърна в отговор на недоволната му физиономия.
-Ако успеете да ги направите,то със сигурност ще ги изгорите!-ухили се той,а тед закима подкрепяйки го.
-Няма!-заинати се Джесика.-Ще станат както трябва!
-Ооо напротив!-упорстваше Дейвид,а Елън местеше поглед от единия към другия като ветропоказател.
-Сига си проклинал защото ще си спазя обещанието и ще направя задушено от двама ви!-почти извика Джесика опитвайки се да възпре смеха си.
-Аз пък какво направих?-обади се Тед.
-подкрещяш го.-отвърнаха Джеска и Елън отново обръщайки повече внимание на готварската книга отколкото на тях.
-Трябва да ги направим във формички.-въздъхна Елън мръщейки се към безформената маса тесто.-Това ще бъде интересно.Извади го.
Джесика я изгледа с отворена уста все едно искаше да каже "Защо аз?" после я затвори и вдигна тестото от купата оставяйки го н масата със звучнощо "Пльос".
-В какви формички ще ги правим?-попита тя.
-Каквито решим предполагам.-отвърна Елън взимайки малка топчица тесто и пльоскайки я на дъската заемайки се на я оформя.Джесика вдигна поглед към другите двама,които се стараеха да не се хилят силно,но щом срещнаха погледа им те избухнаха в смях.
-Ел,мога лида направя голяма курабийка във форманата на лицето на някой от тия двамата?-попита Джесика взимайки от тестото.
-Ми...добре,но остави тесто и за по-хубави формички!-ухили се русокоската вдигайки поглед,за да проследи как Джесика заобикаля масата и почти набегом се насочва към момчетата,които побутвайки се миг-два вдигнаха едновременно пръчките си към нея.
-О,и сега какво?ще ме омагьосате ли?
-Само ако се наложи.-отвърна Дейвид,а тед добави.
-Не искам бисквитка във формата на лицето си,благодаря.
Джесика се огледа и забеляза,че пръчката й се намира на масата зад тях,нямаше как да стигне дотам.
-Ел,в тебе ли ти е пръчката?-обърна се тя към другото момиче.-Да,в джоба,но с тия ръце няма да ме пипаш.
Джесика се намуси като малко дето на което са казали,че няма да му дадат шоколад за десерт и се върна на масата мятайки унищожителни погледи на другите двама.
След половинчасов труд бяха превърнали в голямата топка обезформено тесто в малки зле оформени фигурки наподобяващи някакви предмети отразени в криво огледало.
-Я повтори това пак какво е?-подигра й се Дейвид сочейки мъничко човече опитващо се да наподоби домашно духче,но естествено неуспешно.Джесика се опита да го докопа и да го удари с все още оцапаните с тесто ръце,но той отскочи настрани и вдигна пръчката в защитна позиция.
-Ей,ей!По леко с тия ръце!Накрая пак ти ще си в губеща позиция!-присмя й се Монтагю.
-сигурен ли си?-отвърна незаинтересовано момичето,но го изгледа гадно.-Ти губиш повече от "обещанието" не аз.Още ли аз съм в губеща позиция,а?
Дейвид я изгледа с присвити очи.
-Ще видим тая работа.
-чакайте,чакайте!-обади се Тед,а Елън сякаш довърши мисълта му:
-Какво изпускаме?
-Нищо интересно.-отвърна бързо Джесика изваждайки една голяма тава и започвайки да нарежда гротескните фигурки вътре.Елън последва примера й,но я гледаше доста изпитателно сякаш очакваше на челото й да се изпише всичко.
-Нещо не ни казвате...-кимна Тед скриствайки ръце и гледайки многозначително Дейвид.-какво е то?
-Ние...-започна Дейвид.
-Обещанието,Дейвид.-отвърна напевно Джесика усмихвайки се подигравателно и той извърна раздразнено поглед.
-нищо не е станало.-каза накрая.
Наредиха курабийките или това,което трябваше да са курабийки и ги пъхнаха във фурната след което се заеха да се мият тъй като наистина бяха доста оцапани.По ръцете(чак до лактите) по лицето и дори на места по дрехите.
-Джес,имате ли веритасерум в къщата?-попита уж нехайно Елън,но не успяваше да скрие усмивката си.
-Да имаме какво?-възкликна Джесика преглеждайки отново книгата.
-Веритаресум.
-Не,не мисля.Сега трябва да се пекат час и половина.-каза накрая хлопвайки книгата.-И после са готови!Какво ще правим през това време?
-Ще забъркаме противоотрова,която да стане готова точно преди да ни се наложи да ядем от тези неща.-предложи Дейвид облягайки се на мивката.
-Ей!-извикаха едновременно Елън и Джесика,а втората дори успя да го удари по ръката.
-Какво ще кажете да играем на Истината или Истината?-предложи Елън.
-Пас.-веднага отвърна Джесика с широка усмивка и ги заобиколи сядайки на масата.-Леле това готвене не е за мен.Мога да легна и да спя цел ден.
-А през нощта?-подметна Дейвид.
-Пак да спря.-отвърна Джесика гледайки го леко озадачено.
-Вече определено съм сигурен,че каквото и да е това "обещание" ще е нещо интересно.-отбеляза Тед настанявайки се до г-жа Монтагю,която го изгледа кисело.
Прекараха известно време в разговори относно "обещанието",относно какво могат да правят през останалата част от деня,от седмицата или направо от месеца и без да се усетят мина доста повече време от час и половина и накрая Дейвид се обади с подигравателна усмивка.
-Така ли ми се струва или мирише на изгоряло?
-Курабийките!-извика Елън и двете се втурнаха към печката докато другите двама(както всеки би предположил) се зазаливаха от смях.Джесика стигна до печката и я отвори,а отвътре заизлиза гъст сивкав пушехк.
-Не пипай такава с ръце защото...-извика Дейвид,но твърде късно.Жена му вече я бе хванала с ръка и я вдигна когато усети колко е бил прав.Кожата й запротестира силно срещу нажежената тава и тя побърза да я остави на масата преди да истене от болка.Стисна китката си с другата ръка сякаш се опитваше да възпре болката да не продължава нагоре.Цялата беше червена и буквално пареше,определено беше загубила чувствителността си в нея.
Бързо я бутна под студената вода на чешмата и за миг усети облекчение,но после мига свърши и болката отново се върна в нея.
Очите й се бяха насълзили от болка,но стискаше зъби кълнейки глупостта си.
-Джес,добре ли си?Много ли се упари?-попита загрижено Елън.
-Не,нищо ми няма.-отвърна другото момиче и се усмихна едва-едва,със стиснати зъби.
-Ще донеса някакви медикаменти.Мисля,че има в дневната.-обяви Дейвид и изчезна от стаята.
-Е,добре изглеждат.-обади се след малко Теодор гледайки изгорелите курабийки с ръце в джобовете.-Няма да се обидите ако не си взема нали?Нещо загубих апетит към тях!
Джесика не се сдържа и се ухили,последвана от Елън.След минути се върна и Дейвид с нещо като куфарче в ръка и го остави на масата.Отвори го и зарови из него докато намери памук и някакво шише пълно с жълтеникава течност.Остави ги на другата маса,където все още стоеше тавата с курабийките и пристъпи до него хващайки внимателно ръката й и издърпвайки я извън водата.
-О,съвсем нищо не е!С такова можеш да се появиш в Св.Мънго в отдел изгаряния...
-Да,чудно,да вървим в Мънго тогава.-подметна жена му упорствайки,че изгарянето не е нищо особено въпреки очевидните факти.Елън се приближи и погледна почервенялата й ръка и изцъка с език.
-Определено не е нищо особено.Мисля,че едно одрязване на ръката ще свърши работа.
-Направи го и ще изядеш всички курабийки сама!-оплези й се Джесика докато Дейвид напояваше памука с течността от шишето.-Ау!-памукът беше станал студен като лед,но щом минеше по кожата й сякаш успокояваше болката.
-Трябва да го превържем.
-О,не,няма нужда!-заинати се Джесика.-Само за едно опарване и превръзка,ако кихна и на легло под карнтина ще ме сложите!Какво ви става бе хора?!!
Дейвид я изгледа непоколебимо и тя въздъхна недоволно,но не продума докато той увиваше ръката й заедно с ледено студения памук,който като че ли почна да губи студенината си,но пък и болката заглъхваше.
-Е,какво ще правите с това?-попита Тед докато оглеждаше между пръстите си една курабийка във формата на лице.
-Предлагам да ги изхвърлим.-сви рамене Дейвид.
-Не!Толкова се трудихме!Поне да ги опитаме!-възкликна Джесика и всички я изгледаха кисело.-Моля?Моля!Моля!!
-Ох,добре,ама не е нужно да я ядем цялата нали?-склони Дейвид взимайки друга от таблата.Останалите две последваха примера им.
Четиримата отхапаха малка част от курабийките следейки останалите с поглед и правейки разни странни смешни физиономии.Накрая Джесика преглътна трудно и каза.
-Отврат.
-Подкрепям.-бързо казаха Дейвид и Тед.
-Съгласна.-добави Елън изхвърляйки курабийката и онази част от нея от устата си в коша.-По-отвратително нещо не съм опитвала.

Брой мнения : 114 Registration date : 19.05.2007

Слънцето бавно започна да се издига на хоризонта,докато огряваше високите кули на имението Малфой.Фейт уморено отвори очи и потърка главата си.Чувстваше я по-тежка от олово върху раменете си и всичката й сила се беше изпарила.С много усилия и охкания,червенокосата се изправи на лакти,оглждайки стаята.Беше в пълен безпорядък и това не я радваше особено.Тя мразеше да създава на духчетата допълнителна работа,защото й се струваха достатъчно натоварени след всичката работа,която им даваше г-жа Малфой.Нарциса се бе завърнала от мисията си и сега следеше всичко в имението толкова зорко,че ако бе останал и една прашинка прах,тя наказваше безобидните духчета.Фелисити недоволно присви очи,за да различи прекрасната си черна рокля,захвърлена върху един стил и едната й обувка на нощното шкафче.Дори не знаеше как са се озовали там.Спомените й от снощи не можеха да образуват точна картина,за да разбере наистина какво се е случило.Знаеше само,че след поредната вечеря с лелята и чичото на Драко(сестрата на Луциус и съпругът й),двамата с него бяха решили да престанат да се правят на добрички и тихо мълком бяха свили няколко бутилки уиски.Откакто бяха седнали във всекидневната,все още с най-изисканите си дрехи,и започваха вече пета бутилка,всичко й ставаше мъгла.Погледа й се спря на панталона на Драко,който в момента беше върху корниза и единия крачол се провезваше като част от черните завеси.Единственото,по което се познаваше,че е там,беше,че цветът на костюмът всъщност бе бял.Сакото покриваше нощната лампа,а обувките му бяха в двата края на стаята.Червенокосата рязко се завъртя,при което си причини още по-силна болка и нервно изгледа спящото до нея момче.Въображението й,а и мисленето,бе достатъчно добро,за да си представи какво се бе случвало снощи.С няколко рязки движения,причиняващи й огромна болка,тя нахлузи бельото и тънкия си халат,обу топлите си чехлички и се насочи към банята,все още опирайки ръка в главата си...
Няколко пъти изми лицето си,зъбите си,но когато се погледна в огледалото изпита огромен шок.Очите й бяха толкова ужасно червени,че й се стори все едно бяха пълни с кръв.горната й устна бе леко раздрана,а на врата си имаше белег от зъби.Не можеше да повярва.Разтърка с юмруци очите си няколко пъти,докато се осъзнае и бързо се върна в стаята."Глупак!"-мислеше си тя,докато обличаше някаква пола с потник.
-Ще те чакам на закуска,хапливо дете такова-прошепна тя на спящия все още Малфой и с бавна крачка излезе през вратата.Стълбите обаче се оказаха по-голяма трудност отколкото бе очаквала.С всяко следващо стъпало пулсиращата болка в главата й се увеличаваше и когато докосна пода на антрето,чувстваше,че скоро ще избухне.
-Оли-извика някак странно тя и пред нея изникна едно домашно духче.То се поклони ниско,обърсвайки пода с уши.-Искам голяяяяяяяяма кана с кафе и те моля да наминеш към стаята ми и да полееш спящия господин Малфой с вода.Мерси предварително-тя отмина към кухнята леко потупвайки доброто духче по главата.
При сядането на масата също се получиха няколко усложнения,защото тя все още не беше осъвършенствала уменията си по леко сядане и внимаване да не правиш резки движения.Каната й с кафе пристинга в мига,в който тя въздъхна шумно и се облегна на ръката,вярвайки че меката й китка ще издъри на натиска.
-Сега ще събудя господин Малфой-каза делово Оли и се завъртя към стълбището.Усмивката,разляла се по лицето на Фейт,се уголеми още повече при тези думи.
Отпи няколко пъти от чашата си,когато чу гневния вик на приятеля си от горния етаж.Засмя се шумничко и след малко пред нея изникна Оли,усмихвайки се.Фейт разбра,че задачата е била изпълнена,затова само махна с ръка,освбождавайки духчето.
Каната вече се опразяваше,когато на вратата се появи Драко,само по долнището на пижамата си.Русата му коса бе разрошена до безобразие,а ръцете му отчаяно се опитваха да я наместят,но без успех.Неговите принципно сиви и студени очи,сега бяха също толкова червени,колкото на момичета.Той няколко пъти примигна,преди да различи образа на полу легналата Фелисити.Двамата се гледаха няколко секунди,през които червенокосата се изправи и се облегна на масата,усмихвайки се лъчезарно.Драко се доближи до нея и я прегърна през талията,устните му докоснаха нейните.
-Аз..съм..сърдита-тя каза думите бавно,така че той да ги чуе,защото се съмняваше,че ако изкрещи,че се получи нещо,освен ужасен вик от страна на момчето.Тя добре знаеше,че и той има главоболие.
-Защо?-той бе толкова неадекватен,че нямаше и най-малка представа за какво говори Фейт
-Това напомня ли ти нещо?-тя отмести косата сии докосна с белите си пръсти белезите от зъби по врата си.
На Драко му отне минута или две да забележи какво сочи тя.След това се разхили,без обаче да отмества ръцете си от талията й.Фелисити от своя страна нямаше намерение да се смее,защото нейния врат изглеждаше като че ли върколак я е захапал,а неговия си беше здрав и читав.
-Снощи беше забавно..-започна Драко-..слуховете,които разправяха Хогуортс,явно са истина-очите на момичето се присвиха зловещо-Хайде,мила,беше приятно.
-Приятно?!-възкликна изненадано тя,вдигайки вежди-Приятно не е точната дума!Бяхме пияни и съдейки по безредицата,явно и полудели.-тя тикна в ръката му една чаша с кафе и го изчака да я надигне и изпие.Другата му ръка все още се намираше на кръста й.-И да,вътре има отвара против махмурлук-прекъсна го тя,когато Драко отвори уста да каже нещо-Скоро ще ти мине-тя го бутна и тръгна към прозореца
-Къде,по дяволите,оти..?
-Днес трябва да отидем до Блейз и Дари.Отложихме го с цяла седмица,заради посещението на леля ти и чичо ти-говореше тя,докато чакаше туко що кацнала на плота сова да подаде крачето си-Знам,Драко,беше наложително.Дария вчера е била изписана и затова отиваме в имението Цабини.Намерих невероятен бебешки часовник в един магазин,докато пазарувахме с леля ти в сряда. Между другото,въпреки че й казах,тя си реши,че съм бременна.-изражението му се смени-Не,не съм бременна,надявам се.-тя нехайно му метна броя на Пророчески вести,който го цапардоса по челото-Внимавай!-скара се тя,нищо,че беше с гръб.Знаеше точно какво се случва зад нея..Тя отвърза едно писмо от предната птица,набързо плати на "куриера" на вестника и тресна прозреца.Разкъса плика и очите й препуснаха по редовете.-Чудесно-заъврши тя огромната си лекция и любопитството на Малфой надделя.
-Какво е?-попита той
-Мама и татко заминават за Швейцария.Мама държала преди да умре да яде от прочутия швейцарски шоколад.Значи аз ще си замина утре или други ден.Кажи само кога-тя го погледна с вече нормалните си зелени очи.
-Ще си ходиш ли?-объркано попита момчето-Защо?
-Драко,вече повече от година живея у вас.Знаеш ли,че това си е нахалство от моя страна,а ти не смееш да ме изгониш.Сигурна съм,че и на майка ти и писна да ме търпи тук,само й се пречкам.Нито съм ви роднина,нито нищо-внезапно беше станала по-студена и първоначално причината не се виждаше,затова Драко продължи с въпросите си.
-Фейт,не ме ли обичаш вече?-той се приближи до нея,като остави кафето на масата.Прегърна я силно и лицата им се озоваха близо едно до друго-Не означавам ли нещо за теб?
-Разбира се,че те обичам,не говори глупости-отсече тя и отмести глава-Просто се чувствам нахална,това е всичко.Ако искаш,може да дойдеш да живееш с мен,тъй като моите родители ги няма
-Не мога да оставя мама сама,мила,но и не искам да се разделям с теб-той вече не говореше,а шепнеше
-Виж,няма начин да остана в семейното ви имение,при положение,че не съм ти никаква,пък и мисля,че ти гостувах достатъчно-довърши тя,когато се досети какво ще й каже.Тя погледна часовника си и изражението й стана още по-сериозно-А и интервюто ми за работа започва след по-малко от час.
Драко я пусна объркан и след няколко минутки се усети.Фейт трябваше да отиде на интервю в Св.Мънго,защото искаше да работи като лечител.Те все ооще нямаха черния знак и смятаха да работят каквото искат,докато не ги бележат.И тъй като всеки за сега следваше мечатата си,и Фелисити искаше да преследва своята.
-Фейт-тя вече бе на стълбището и не го чу-Фейт!!!-извика той след нея и тя се спря на най-горното стъпало-Аз..ти..ожени се за мен-той не беше предвиждал да каже това и тъй като нямаше пръстен,просто коленичи на стълбите.
Фелисити се разсмя топлия й поглед,сякаш му прати лъчи светлина.
-Не може така,Драко-усмихна се тя
-Отказваш ли ми?
-Не,никоа не бих ти отказала нещо-тя му смигна-Просто това е връзка,за която все още не си готов.
-Готов съм,убеден съм.Обичам те,ти си най-скъпото нещо в живота ми и не мога да живея без теб.Нима това не е достатъчно?-той размаха ръце,а сивите му очи я молеха.
-Достатъчно е-отвърна тя и завъртайки се се насочи към стаята си.Драко не бе сигурен дали се е съгласила или го е отрязала,просто остана с колене,опрени в стълбището и със странна усмивка на лицето.За пореден път той бе говорил за чувствата си,той я обичаше и може би това бе единствения шанс да я задържи при себе си.
Фелисити затвори вратата след себе си и се опря на нея..Брак...Беше ли готова да се обвърже с това момче завинаги?Да му е вярна до гроб,никофа повече да не може да се отдаде свободно на изкушенията..Беше ли готова за семейство?Тя,която винаги бе готова за нови предизвикателства,която никога не се спираше преди да свърши това,което си е наумила,която не приемаше да бъде контролирана..Дъхът й секна за момент,не бе сигурна какво може и какво не може сега..Знаеше само едно..Не можеше да позволи той да си тръгне,както си тръгваха всички..И щеше да приеме предложението му,за да може винаги да се радва на буреносните му очи и на чаровната му усмивка...

Брой мнения : 114 Registration date : 19.05.2007

Уф,хора,не ми даде да го пусна заедно,затова е на две части :-/

След около 30-тина минути,тя за пореден път стоеше пред огледалото и приглаждаше косата си.Беше вързала част от бритона си отзад,така че да се откриват очите й.Сложила си беше лек зеленикав грим,който приятно да подчертава и все пак да се откроява.Леко червило и малко руж допълваха грима й.Беше облякла черен панталон с ръб и копринена черна риза.На нежните й крака стояха черни сандали,които само леко се подаваха изпод панталона.В ръката си държеше малка чантичка в черно и брошура.Фелисити въздъхна и се насочи към вратата на спалнята.След отварата против махмурлук,се чувстваше прекрасно и бе напълно готова да се изправи пред комисията от лечителите,за да им докаже колко е добра и че става за лекар.На входната врата я чакаше Драко с красива червена роза в ръка.Сега той бе пригладил косата си и бе възвърнал наперения си поглед.Леко я целуна по бузата,подавайки j цветето.Тя смънка едно мерси и излезе отвън,като със шумно ПУК се магипортира пред стария магазин.Не веднъж или два пъти бе идвала тук,и много добре знаеше какво да направи.Приближи се бавно до манекена и силно каза:
-Фелисити Дарк.Тук съм за интервю за работа.-той кимна и момичето покорно пристъпи през витрината,сякаш там нямаше нищо.Озова се в пълен коридор,през който постоянно тичаха сестри,някои хора викаха от болка,други пискаха,защото близките им не са добре.Рецепцията не беше далеч,затова Фейт реши да отиде там и да получи насока.
-320 кабинета,на третия етаж,г-це Дарк-каза мило сестрата,малко след като червенокосата й зададе въпроса си.
Фейт мина по стълбите и скоро беше на третия етаж.С лекота намери кабинет 320 и доста настоятелно почука на вратата.
-Влез-чу се тих глас отвътре и след като си пое дълбоко въздух,натисна брозновата дръжка на вратата.Стаята не беше голяма,беше горе-долу,колкото спалнята на момичетата в Хогуортс.Имаше 6 стола,на които стояха лечители и лечителки,тези,които провеждаха интервютата.Те погледнаха влязлото момиче от главата до петите и с ръка я подканиха да седна на стола срещу тях.Без да казва нищо,тя зае мястото си.
-Е,г-це Дарк,първо обичайните въпроси..С какви оценки завършихте Хогуортс по билкология,вълшебство,трансгифурация и отвари?-попита вързрастния мъж в средата.
-Не успях да завърша училище-измънка недоволно тя-Родителите ми не посмяха да ме пуснат обратно там,имайки предвид,че смъртожадните нахлуха в училището и животът на учениците се изложи на опасност.Те се грижат много за мен и не посмяха.До края на 6 курс не съм имала по-ниско от Изключителен,е само по трансфигурация и все пак завърших с висока оценка.На изпита за СОВА изкарах и по четирите предмета.-обясни тя бавно и силно,така че да я чуват.
-А по Защита срещу черните изкуства?-обади се една лечителка от другия край на стаята.
-Отново Изключителен,ЗСЧИ винаги ми се е отдавало-отговори моментално Фейт.Тя не беше сигурна,че е така,имайки предвид,че често получаваше помощ от умните си приятелки.
-Защо искате да работите в Св.Мънго?
-Винаги съм обичала да помагам на хората.Докато учех в Хогуотс,винаги помагах на приятелите си,каквото и да ми костваше това..Аз
-Но сега говорим за много човешки животи,г-це Дарк.Не бива да съдите по детските ви игрички в Хогуортс!-скара й се един белобрад магьосник-Може да ви се наложи дори да спасите най-големия си враг.Ще го направите ли?
-Разбира се-тя за малко повиши тон,но си възвърна глава-Винаги съм готова да помогна на всеки един човек,независимо от това каква раса е,как изглежда и дори какво ми е направил.За мен е важно да си свърша работата и дори бих жертвала себе си,за да спася друг.
-Това е добре,г-це,наистина добре.Смятате ли,че сте подходяща за тази работа?
-Знаете ли,г-не,докато идвах насам и аз се питах това.Но мисля,че да.Мисля,че това е единствения начин да бъде полезна на останалите,а така ще получа и лично удовлетворение.Искам да не се чувствам безсилна,докато гледам как хората губят живота си.Искам да мога да им помогна,а такива правомощия можете да ми дадете само вие-обясни тя малко задъхано.
-И последния от въпросите,които се изискват-Вярвате ли,че справедливоста винаги възтържествува?
Момичето се опули насреща им,гледайки объркано.Ако това наистина го задаваха на всички,те определено биха се чувствали по същия начин.
-Аз..предполагам.Не мога да кажа,че е така,но аз вярвам,че в края на краищата,един ден,всичко се нарежда-тя се усмихна криво.
-Готова ли сте да помогнете на смъртожаден,който е бил пребит от Черния Лорд и е дошъл да търси помощ тук,в Св.Мънго?-възпросът бе зададен от дребничък магьосник,който едва се виждаше на стола си.
-Да-сигурно му отговори тя-Нали трябва да помагаме на всички?И смъртожадния е човек и той заслужава да живее.Разбира се,веднага ще уведомя аврорите и те ще го заловят,но това не значи,че смъртожадния трябва да умре.Дименторите в Азкабан ще са достатъчен ужас и без да му създаваме допълнителна болка с физическа болка-не бе сигурна,че говори правилно.Не знаеше дали ще предаде някой смъртожаден,по-скоро бе сигурна,че няма,защото можеше да й коства живота и все пак искаше тази работа повече от всичко на света.Усети как някой се опитва да навлезе в съзнанието й,но бързо приложи окулмантиката,която все още изучаваше от Драко,защото не можеше да допусне някой да я заподозре.
-Е,г-це Дарк,изчакайте няколко минутки-помоли учтиво един лечител,но когато тя понечи да стане,той махна с ръка-Стойте тук,само ще направя заглушаващо заклинания-той замхна с пръчката си и всички лечители се събраха около него за обсъждане.
Червенокосата не очакваше това.Тя си мислеше,че отговорът ще пристигне след няколко дни,през които смяташе да не остава и час без пиене,но сега,когато знаеше,че мечтата й зависи от тези шестима лечители,не можеше да мисли за друго,освен за това.Сякаш стоеше на тръни,беше стиснала ръцете си,като забиваше острия си маникюр в кожата си.
-Взехме решение относно това да се присъедините или не към колектива от лекари в Св.Мънго-започна мъжът,но бе прекъснат:
-Толкова скоро?Очаквах отговор едва след седмица-измърмори Фейт,надявайки се всичко това да свърши колко се може по-бързо
-Да,толкова скоро-остро я сряза магьосникът-Смятаме,г-це Дарк,че вие..-той спря за миг-..сте достойна да работите в магьосническата болница и от днес вие сте лечител в Сввети Мънго-топла вълна премина през смразилата се кръв на червенокосата.Усмивката се лепна на лицето й,докато тя минаваше да се ръкува с всеки един от комисията и да им благодари за възможноста.От последния лечител получи и бяла престилка,заедно с химикалка и тефтер.Тя се размся лекичко и продължавайки да сипе благодарности напусна кабинета.
Днес бе най-щастливия ден от живота й..И тя не знаеше дали няма да има поне още два-три такива.

Следващия месец беше почти безсъбитиен,но пък за сметка на това с много промени. Елън вече почти не пиеше и постоянно търсеше компанията на останалите,които с уволоствие й я предоставяха,Теодор не беше толкова мрачен и през повечето време на лицето му греше усмивка.Джесика и Дейвид бяха щастливи...е естествено без скандали не мина,но Елън и Тед вече бяха сигурни какво става макар че безгласно се бяха съгласили да не го огласяват.
След около седмица нещата обаче се промениха.Една вечер след като Джесика се върна незнайно откъде и който и да я попита не му отговори задоволотилено,сякаш се промени. Постоянно беше умислена и почти не обръщаше внимание на никой в къщата. Доста често изчезваше безследно из имението докато някой не попаднеше случайно на нея.И всеки път отговора беше един и същ:
-Нищо ми няма!Просто искам от време на време да остана сама!
Елън бе решила,че изучаването й по времето през което бяха заедно и небрежните въпроси могат да „разбулят” тая тайна,но остана разочарована.Дейвид беше още по-упорит,но и той стигаше до задънена улица.Тед,еми той като че ли не се опитваше да разгадае тайната.
Джесика затвори входната врата зад себе си и се насочи с бавна крачка към градината. Вече се бе стъмнило и луната се бе издигнала високо в небето осветявайки чудната градина достатъчно,за да може всеки решил да си направи разходка през нея,да й се полюбува.Е,Джесика не се възползва от предоставената й възможност просто вървеше вперила поглед в земята и мислеше трескаво.
Неочаквано някой положи ръка на рамото й толкова неочаквано,че тя изпищя и подскочи.
-По дяволите,Дейвид!Изкара ми акъла!-извика тя затваряйки за миг очи.Сърцето й думкаше в гърдите бясно.
-Еми да беше се обърнала като ти виках!Да не си глуха?-попита той не по-малко раздразнено.-Какво ти става?И какво правиш тук по това време?
-Търся малко спокойствие.-отвърна жена му скръствайки ръце.-Какво искаш?
-Да ми кажеш какво става с теб.-сви рамене той и я изгледа ядно.-Защо се държиш така?И не само с мен!С всички!
-Това как се държа си е изцяло мой проблем.А сега ако обичаш...ме остави сама!-тя се врътна и тръгна през градината надявайки се той да не я последва.За щастие надеждите й се потвърдиха защото той изръмжа нещо и тръгна към имението с широка крачка.
Джесика направи още няколко крачки след което вдигна поглед и няколко минути се взира в звездите опитвайки се да мисли за едно нещо,но й беше изключително трудно. Сведе поглед усети как главата й се замая рязко.Бързо се вкопчи в облегалката на една пейка и остана неподвижна от страх да не падне на земята.
-Добре ли си?
Джесика извърна раздразнено глава и срещна погледа на Нот,който стоеше на няколко крачки с ръце в джобовете и я гледаше изпод вежди.
-Да,добре съм.-отвърна бързо тя отпускайки се на пейката.Тед се настани до нея и за момент вдигна поглед и той към звездите.После върна вниманието си на момичето и я изгледа продължително.
-той те прати нали?-изсмя се тя.
-Е,щеше да прати Елън,но тя е в банята.-Джесика го изгледа с някаква странна усмивка. - Влетя в стаята й и се оказа,че е в банята и тя отказа да излезе от там заради него. Доволна ли си?
-Нищо не съм казала.-засмя се тя.
-Добре,да не сменяме темата ако обичаш. Какво има?Държиш се странно.
-Колко пъти да ви повтарям,нищо ми няма!-инатеше се Джесика.
-Добре да опитаме пак.Какво ти е?-не й остана длъжен Тед и момичето поклати глава.
-А аз се чудех защо не ме питаш и ти през две минути като ония двамата.А ти си решил да го правиш наведнъж.
-Правилно.Виж,можеш да ми имаш доверие.Сигурен съм,че не е кой знае какво,че да промени до такава степен живота ти.Бащата на Ем умря-тя се съвзе,родителите на Ел умряха-тя се съвзе,не може да е чак толкова...
-Бременна съм.
Теодор остана с отворена уста срещу нея и мигаше често-често.
-Добре,връщам си думите назад.-каза накрая и Джесика въздъхна отчаяно.-Но това е прекрасно,не ме разбирай погрешно!От Дейвид е нали?
-Не бе,от теб е!-изсумтя Джесика.-За каква ме вземаш?!?
-Просто трябваше да попитам.-отправда се бързо Нот.-виж,това е наистина чудесно и не знам защо се държиш така.
-Не,не е чудесно.-поклати глава момичето и той почти се опули срещу нея.-Тед,не разбираш. Не съм готова за това....не мога...просто не мога!
-Съжалявам,но те разбирам напълно!Забрави ли,че и аз съм минал през това!Виж това дете ще промени живота ти напълно,но със сигурност ще е за добро,повярвай ми!Няма от какво да се страхуваш!
-Как да няма??-почти извика момичето.-Още...не съм готова! Просто...не очаквах...
-И Елън не беше готова. Беше още в училище при това. Но решихме,че ще задържим детето!
-Аз не съм казала,че няма.-отвърна хладно Джесика и се хвана за главата.-Но просто още не мога да го повярвам.
-Трябва да кажеш на Дейвид.-рязко каза Тед и Джесика го изгледа през пръстите си.
-Още не.
-А кога?
-Още не.
-От колко време знаеш?-смени въпроса Нот.
-От няколко дни.Два-три.-въздъхна момичето.
-И в кой месец си?
-Края на втория.
Настана тишина.Двамата гледаха в различни посоки.
-И как си го скрила от всички?Елън припадаше,повръщаше,постоянно й се гадеше...
-Този разговор взе да става странен.-отбеляза момичето.-Искам да ми обещаеш нещо.
-Да,добре,кажи.-кимна Тед и се поизправи.
-Няма да му казваш!Нито на Елън!На никого!
-Но Джес,аз....
-Не ме принуждавай да те накарам да направиш Ненарушима клетва!-леко заплашително каза момичето.
-Добре...обещавам.Но ти ТРЯБВА да му кажеш.Той има право да знае!...Не вярвах,че пак ще го кажа при условие,че първия път изядох един силен шамар...но за дете са нужни двама.
Джесика го изгледа изключително кисело и извърна поглед.
-И аз на мястото на Елън бих те ошамарила.-каза накрая.
-Хайде да се прибираме,че е доста хладно.А ти не трябва да...
-Още една дума и наистина ще те ударя.И само посмей да ми направеш някаква подобна забележка пред другите заклевам се ще те убия без да ми мигне окото!
Теодор само се усмихна леко и двамата се изправиха.В следващия миг нещо прихвърча покрай тях и пусна тъмен плик на пейката.Двамата се спогледаха и Тед вдигна плика.
-Чакаш ли писмо от някого?
-Не.-поклати глава момичето.
-Лумос!-прошепна Нот и насочи пръчката си към него.Вдигна го и прочете набързо написаното отгоре след което вдигна поглед към Джесика и й подаде писмото.Тя бързо го отвори и под светлината на пръчката зачете написаното.Щом свърши лицето й вече беше восъчнобяло а ръката й стискаше здраво пергамента,за да прикрие треперенето си.
-Няма да отидеш нали?-попита накрая Тед.-Не можеш да отидеш така...
-Знаеш каква е алтернативата нали?-въздъхна Джесика.
-Но...аз мога да ида вместо теб!Или Дейвид!Дори Елън!Не и ти!
-Тед,не съм ходила на нито една мисия,не можете да ме смените.Едва ли на него ще му пука особено дори да съм в 8-я месец!Да вървим!
И преди Нот да е понечил отново да заспори с нея тя тръгна с бърза крачка към имението, а той ще-не ще я последва.Двамата влязоха вътре и се насочиха към дневната където Елън се беше настанила на едно канапе и разглеждаше „Седмичник на магосника”, а Дейвид седеше на дивана и потропваше нервно по страничната му облегалка.
-Дейвид,трябва да поговорим...-започна Джесика веднага щом пристъпи в стаята.Той извърна глава към нея,но изражението му беше доста неприятно.
-О,вече искаш да говориш с мен така ли?Е,сега аз искам да остана сам!
Той скочи на крака и напусна стаята оставяйки я да гледа като втрещена след него.Тед се почеса по врата избягвайки погледа й,а Елън ги гледаше не по-малко учудено.
-Какво пък му става на него?Уф..Отивам да се преоблека.-измърмори Джесика и също напусна стаята насочвайки се към спалнята си.Елън бързо се изправи и я последва настигайки я чак в стаята на горния етаж.
-Ще ходиш ли някъде?
-Да.-беше краткия отговор на Монтагю докато навличаше наметалото си и търсеше нещо из дрехите си,което незабелязано пъхна в джоба си.
-Къде?
-Някъде.-беше втория неточен отговор.
-виж,Джес не искам да се караме,но се държиш отвратително.-въздъхна Елън.
-Знам,Ел.Ако знаеше какво ми е щеше да ме разбереш.-отвърна Джесика и се вкопчи с една ръка в гардероба,а с другата запуши устата си тъй като имаше усещането,че всеки момент може да си изповръща вътрешностите.
-Джес,добре ли си?-долетя загрижения глас на Макмилан.-Изглеждаш ми направо позеленяла!
-Добре съм.-излъга тя и се усмихна леко тръгвайки към вратата.Прегърна набързо приятелката си и излетя от стаята.Почти изтича през стълбите и когато влетя в антрето завари Нот да стои до вратата.
-Пази се!-каза той гледайки я леко притеснен и тя бързо го прегърна,след което излезе от през вратата и се изгуби в тъмнината.

* * * * *

-Ти провери горния етаж,аз ще огледам долния.-нареди Рабастан изваждайки пръчката от мантията си.Джесика кимна мълчаливо и тръгна нагоре по стълбите стигайки до дълъг коридор,с по три врати от всяка страна.След няколко отваряния търсенето й се увенча с хм...успех.Тъкмо когато отвори вратата лъч червена светлина се заби на няколко сантиметра от главата й.
-Екперлиармус!-извика тя моментално и за щастие нейното проклятие достигна целта си.Пръчката на мъжа изхвърча от ръката му и се търколи в краката й.
Мъжът остана неподвижен,с изплашена физиономия и ужасе`н поглед вперен в нея.До него се чу тих хрип и за момент Джесика насочи пръчката си към жената,която се бе свила от другия край на леглото.
-Намерих ги!-извика Джесика през рамо премествайки пръчката си отново към мъжа.Доколкото й бе известно той беше магьосник,но жена му беше мъгъл,така че единствената заплаха би бил той.
Чуха се забързани стъпки и Джесика тъкмо очакваше Рабастан да се появи при нея когато малко момиченце се шмугна светкавично покрай нея и се скри при майка си,който изхлипа още по-силно.Миг по-късно пристигна й баща й намръщен.
-Промяна в плана.-каза той раздразнено.-Тъмния лорд ги иска мъртви.
-Мъртви?-възкликна учудено Джесика.
-Да,убий ги.-отвърна почти отегчено Рабастан.Монтагю се поколеба за момент после насочи пръчката си към мъжът и миг по-късно блесна зелена светлина и той се струполи мъртъв на земята.Жена му изпищя силно и притисна дъщеря си до гърдите.
-Моля те...моля ви....недейте!На никого няма да каже....пощадете поне нея...тя е малка....един ден и ти ще имаш дете....
-О,я млъквай!-сряза я Рабастан и замахна с пръчката си.Жената се блъсна в стената и се стовари на земята,а момиченцето беше запратено в другата стена с не по-малка сила.Втората заплака тихичко,а жената едва-едва се надигна.Джесика усети погледа на Рабастан върху себе си и прошепна.
-Авада Кедавра.
Отново зелена светлина освети стаята и тялото на жената остана завинаги неподвижно на пода,с широко отворени очи.
-Убивай и момичето и да тръгваме преди да са пристигнали ония глупаци от министреството.-нареди хладно баща й.
Джесика насочи пръчката си към момиченцето,но като че ли думите заседнаха в гърлото й.Толкова мъничко,толкова беззащитно.Точно като онова същество на което му предстоеше да се появи на бял свят след седем месеца.Ръката й затрепери,а момиченцето продължаваше да хлипа свито до тялото на майка си.
-Какво чакаш?!?Убий я!-извика Рабастан.
-Н-н-не мога...-тихо отвърна тя.
-Не можеш?-извика отново Рабастан и Джесика беше сигурна,че е почервенял от яд.След няколко секунди той грубо я избута встрани и насочи пръчката си към момиченцето.Тъкмо произнасяше проклятието,когато Джесика бутна ръката му и заклинанието се заби на метър от целта.Рабастан изръмжа ядосано и я удари силно при което тя се блъсна в стената в коридора и се свлече на пода.Усети вкус на кръв в устата си придружен от остри болки по целия гръб и при удара със стената.В стаята проблесна зелена светлина за трети път и последния писък на момиченцето заглъхна.
Джесика тъкмо се беше изправила на крака когато ръката на Рабастан се уви около гърлото й и я притисна в стената.
-Никога...повече...не прави така!-изръмжа той в лицето й.-Ясно ли е?-Джесика успя да кимне някакси и той я пусна обръщайки й гръб.-Да се махаме преди да са пристигнали тия от министерството!

Дейвид вдигна поглед отново към часовника и въздъхна шумно.Теодор и Елън се спогледаха.Минаваше полунощ,а от Джесика все още нямаше ни вест ни кост.
-Къде може да е отишла?-въздъхна накрая Елън.Дейвид сви рамене,а Тед побърза да последва примера му.-И какво й става?Не ми казвайте,че нищо не й става просто защото не съм сляпа!
-Ако знаех,щях да ти кажа.-изсумтя Дейвид.
-Просто минава през тежък период,ще й мине!-отвърна Тед и Елън го изгледа изпод вежди.-Не ме гледай така Ел,и ти си минала през такъв период!
-не е вярно!кога съм се държала така?
-Няма значение.
-Когато излизаше ми изглеждаше доста бледа.Да не е болна?
-Не е.-увери я Нот продължавайки упорито да изучава шарките на килима.
-Знаеш ли нещо повече от нас,Тед?-попита неочаквано Дейвид.
-Съжалявам,обещах да не казвам.Почти ме накара да направя Ненарушима клетва.
-Тед,плашиш ме!-гласът на Монтагю наистина бе започнал да трепери,а лицето му беше напрегнато.-Нещо лошо ли е?Какво й е?
-Нищо лошо й няма,успокой се.-отвърна Тед.-И престанете да ме разпитвате.Сигурен съм,че скор ще разберете.
Той вдигна поглед и забеляза,че Ел се бе загледала отнесено в някаква точка,но в следващия миг тя ахна и запуши уста.
-Не може да бъде!
-Само аз ли не разбирам?-намръщи се Дейвид.
-Джесика е бременна!точно така!
-Джесика не е...-започна Дейвид местейки поглед към Теодор,който неловко се почесваше по слепоочието,все още гледайки навсякъде,но не и към него.-КАКВО??? Но...защо не ми е казала? Кога...не разбирам...
Той вече сновеше напред-назад из стаята,а Елън го следеше развеселено с поглед.
-Това обаче не отговаря на въпроса къде е сега!-обади се по едно време Дейвид и спря погледа си върху Нот.-Тед,ти трябва да знаеш!И това ли те е накарала да обещаеш,че няма да казваш?
-Не,но едва ли ще ти хареса.-въздъхна Тед.-На мисия е.
-КАКВО???-извика Дейвид.-Ама...тя луда ли е?
-Въпроса е има ли избор!-защити я Теодор.-Знаеш каква е алтернативата нали?
-Възможния изход от всичко това ми звучи страшно познато...-измърмори Дейвид засновавайки отново напред-назад.След около минути обаче домашното духче се появи толкова неочаквано,че всички подскочиха като ужилени.
-Господарката Монтагю току що се магипортира пред имението,предположих,че я очаквате!-изписка то и се поклони ниско.Още преди да се е изправило Дейвид бе изхвърчал от стаята последван от Елън и Теодор.Озоваха се в антрето точно когато Джесика затваряше вратата и още преди да е успяла да реагира беше задушена в нечия прегръдка.
-Дейвид,ще ме задушиш!-успя да каже след няколко секунди.Съпругът й я пусна,но щом видя погледа му веднага предпочете да я беше удушил преди да я пусне.
-Добре ли си?-попита внимателно той.
-Не ви ли омръзна да ме питате едно и също?ДА,ДОБРЕ СЪМ!-отвърна ядно тя.
-Кой те подреди така?-обади се Елън,която се беше подпряла на стената и бе скръстила ръце.-И недей да лъжеш защото знаем къде си била.
-Баща ми.-отвърна спокойно тя местейки поглед от Ел към Тед,и от Тед към Дейвид и обратно.
-Какво?-възкликнаха всички в един глас.
-Няма значение.-въздъхна Джесика.
-Добре,мамче,сигурно си гладна,хайде ела да хапнем нещо!-засмя се Елън и я прегърна,но Джесика се бе втренчила в нея.
-Как ме нарече?
-О,я не ми се прави на ударена!-ухили се Елън.Джесика премести разярен поглед към Теодор.-Не,той не каза и думичка.Сама се досетих,а ти току-що го потвърди!
Джесика осети,че вече не може да избягва погледа на съпруга си и се извърна към него.
-Дейвид аз...
-Ние ще ви чакаме в кухнята.-обяви Елън и задърпа Тед към другата стая.
-..съжалявам,че не ти казах.-завърши тя още по-тихо.Дейвид се приближи до нея и нежно я целуна.
-Разбирам те,въпреки че трябваше да ми кажеш.-отвърна той усмихвайки се широко.- На мен всичко можеш да ми кажеш!
-Знам.-отвърна Джесика.-по този случай ти казвам,че ако ме наречеш „мамче” детето ще остане без баща.
-Да отиваме да ядем.-ухили се Дейвид прегръщайки я през рамене и повеждайки я към кухнята където вече ги чакаха другите двама.

Брой мнения : 88 Age : 35 Registration date : 19.05.2007

След вечеря Джес и Дйевид се прибраха в стаята, тъй като бъдещата майка трябваше да почива, а бъдещия татко трябваше да се погрижи мамчето да лежи. Елън и Теодор също се запътиха към втория етаж.
- Странно, нали? - каза със спокоен глас Ел, когато затвори вратата на стаята си.
- Кое му е странното? - неразбра Нот. Макмилън впери поглед в момчето пред себе си и няколко мига мълча.
- Нищо. - отвърна най-на края тя, докато се настани на кревата до него.
Двамата бяха станали много близки приятели през изминалия месец и половина и често пъти единият оставаше да спи при другия, но само спяха! Разговорите, които водеха постепенно започнаха да ги сближават и те постоянно търсеха компанията на другия. Липсваха си, когато не се виждаха няколко часа, а когато отново се срещнеха усмивка изгряваше на лицата им. Но всичко беше само приятлско...или поне от страна на Тед. Въпреки, че двамата се прегръщаха, спяха в едно легло, постоянно бяха заедно, споделяха си какви ли не неща, те бяха просто приятели. Ел го знаеше и този факт я караше да страда, но какво можеше да направи? Та нали самата тя му бе казала, че иска да са приятели. Е сега ще си носи последиците. Джесика не веднъж й бе говорила да направи нещо. От страни се виждаше, че и Нот има чувства към Макмилън и за това Джес при всеки удобен случай й опяваше как трябва да му каже, че все още го обича, че иска да се съберат и т.н., но Елън беше горделив инат (не много хубава комбинация) и за това сега беше на това дередже - влюбена в най-добрият си приятел от, който преди почти 3 години щеше да има бебе. Интересно, не мислите ли?
След няколко часа прекарани в неспирно говорене, смях и тук таме някое спречкване русокоската се беше унесла с лице към Тед. Той се бе загледал в спокойната й фииономия и лека усмивка пробяга по устните му. Харесваше му да я гледа как спи, как се смее, беше му приятно да я вижда как му се дразни, да гледа как възтържествуваща усмивка изгрява на лицео й, когато излезе права в някой спор или го попеди в нещо. Постоянно я закачаше за какво ли не и тя винаги му се връзваше. Джесика и Дейвид всеки път си мятаха по един поглед тип "Тези още се обичат" или "Не ти ли е позната тази караница?", когато двамата започнеха да се гонят из къщата или да си викат. Всички виждаха, че те се обичат..всички освен самите влюбени.
- Аз май заспах, а? - усмихна се леко Ел и отвор сънено очи, а Нот кимна. - Много време ли спах?
- Не. Час-два. - отвърна той гледайки я.
- Това малко ли ти е? - възмути се тя, но Теодор не отговори. Двамата се бяха вторачили в очите на другия и без да разберат само след секунди устните им се прилепиха. Нежно....внимателно..страстно...толкова бленувано.
Малко по малко целувката се задълбочи и скоро Елън бе върху Тед. Ръцете му шареха по гърба й, притискайки я към себе си, а пъргавите пръсти на момичето се насочиха към ризата му. Едно по едно копчетата се разкопчаваха, а след това нежни целувки покриха гърдите на момчето. Когато русокоската понечи да разкопчае колана на дънките му, изведнъж Теодор я хвана за ръцете, а тя го погледна учудено. В стаята беше тъмно, но тя разба какво искаше да й каже той. Лунната светлина огяваше лицето му, което сега бе студено, като самата Луна.
- Не дей. - каза той с тих, но сериозен глас. Тя не знаеше какво да прави. Чувстваше се толкова глупаво и унизено. Туко що бе нарушила обещание, което си бе дала, а той...той се бе оставил тя да го направи. Но срамът, който почувства я накара да си спомни за минали неща и една нелепа мисъл изплува в съзнанието й. "Не иска да спи с курва, а ти си именно таква." Тези безмислени думи се настаниха в съзнанието й и накара съзли да се появят в очите й.
Изведнъж тя стана и с няколко движения вратата на банята се тресна, оставяйки Нот да гледа замислено след русокоската. Защо я бе отлъснал? Искаше я, искаше отново да почувства, че тя е негова, но нещо вътре в него му каза да спре и той, глупакът, го послуша, а сега...всичко се повтаряше. Двамата с Елън се въртяха в един омагьосън кръг чийто край не се виждаше.
Ел пусна душа и водата започна да се стича по все още горещото й тяло. Тя взе гъбата и започна да търка с всичка сила кожата си. Трябваше да измие тази мърсотия, която бе полепнала по тялото й, но освен, че ръката й почервеня друго не стана. В момента тя не осъзнаваше, че мърсотията не бе по кожата й, а в душата и сърцето й, в постъпките й и тя трябваше да се промени. Болеше я от това, че той я отблъсна, болеше я от това, че отново е сама, болеше я, че той никога повече нямаше да я погледне с онова пламъче в очите си. Макмилън се сви на студения под и зарди още по-горчиво. ЗАщо й трябваше да става приятелка с него? Какво си мислеше? Че ще така ще си върне любовта му..Глупачка! "Ще го намразя, ще спра да говоря с него и така по-лесно ще го абравя!" - помисли си тя. "Да. Така ще направя!!!" - това бе окончателното й решение и като, че ли сега тя се чувстваше по-спокойна, въпреки, че знаеше, че ще й бъде изключително трудно да го направи. Как си представяше, че ще седи на една маса с него, че сутрин ще пият заедно кафе, а следобед и вечер ще седят сами в къщата без да си продумат. Това щеше да е доста трудно, но Елън бе твърде решена да се справи с това! Преживя смъртта на родителите си, преживя бебето си, преживя първата си караница снего, преживя още какво ли не, пък щеше да се предаде сега. Как ли пък не!!!! Все пак тя беше горделив инат!